Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 722, 04.12.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 1030 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по предявен установителен
иск с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 5270.74 лв., изменен в
хода на производството в осъдителен иск за сумата от 5270.74 лв., с правно
основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че е отправил заявка за извършване на превоз,
която ответника приел и издал фактура № **********/11.01.2019 год. на стойност
5270.74 лв., представляваща дължимо от ищеца капаро за извършване на превоза.
Ищеца твърди, че е заплатил сумата на два транша, първия в размер на 2000 лв., а втория за разликата
3720.74 лв. по банковата сметка на ответното дружество, но въпреки извършеното
плащане ответника отказал да извърши превоза, поради което ищеца счита, че
преведената сума се явява недължимо платена. Въпреки опитите на ищеца за
доброволно уреждане на отношенията ответника отказал да извърши превоза, както
и да върне капарото, а ищеца твърди, че вече е отпаднала нуждата от превоза.
Поради неизпълнението на задължението ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
заповедното производство ответника възразил и съобразно указанията на съда
ищеца предявява иск за установяване на вземането в размер на 5270.74 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението и разноски в
заповедното производство. След образуване на исковото производство издадената в
полза на ищеца против ответника заповед за изпълнение е била обезсилена, поради
което и ищеца по реда на чл.214 от ГПК е преминал от установителен
към осъдителен иск, кто претендира ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 5270.74 лв., получена на неосъществено
основание, с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца. Претендира и
разноски в исковото производство. В съдебно заседание не се явява, като в писмено
становище, чрез процесуален представител е заявил, че поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника не е упражнил правото
си на отговор. Становище по предявения иск не е взето. В съдебно заседание
ответника, чрез процесуален представител е заявил, че признава фактическите
обстоятелства изложени от ищеца относно наличието на договор за превоз, сключен
между тях, изплащането от страна на ищеца на аванс по договора в сочения размер
от 5270.74 лв., получаването на сумата от ответника, но оспорва основателността
на иска, като твърди, че не той, а ищеца е бил неизправна страна по договора и
превоза не е осъществен, поради непредоставяне на товара от страна на ищеца, а
не по вина на ответното дружество. Моли съда да отхвърли иска, като присъди
направените по делото разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното: Безспорно е по делото, както предвид изявленията на
страните, така и предвид представените писмени доказателства, че между страните
е бил сключен спедиторски договор за международен превоз на стоки, по силата на
който ответника се е задължил да
осъществи транспорт на стоки, а ответника да заплати стойността на
спедиторската услуга в размер на 3800 евро, с авансово плащане в размер на 2700
евро. По делото е представена фактура № **********, издадена от ответника на
дата 11.01.2019 год. за размера на дължимия от ищеца аванс в размер на
5 270.74 лв. ( левова равностойност на 2700 евро). Безспорно е по делото,
че ищеца след издаване на фактурата е изплатил на ответника дължимия аванс за извършване на превоза, като
видно от приложеното извлечение по движението на банковата сметка на ищеца
сумата е преведена на два транша – първия в размер на 2000 лв. и втория в
размер на 3270.74 лв. Ответника по делото не е оспорил възникналите мужду страните облигационни отношения и основанието на
което са възникнали същите. Не е оспорил и, че ищеца му е заплатил договорената
авансово сума, част от възнаграждението за извършване на превоза, както и
размера на същата. От приложената по делото международна товарителница и заявка
– договор за международен транспорт ( лист 37, л.38 от делото) се установи, че
„Винарски съюз“ АД е възложил на ищеца осъществяването на транспорт на товар –
вино до Русия, който от своя страна е възложил на ответното дружество извършването
на транспорта, като на 11.01.2019 год. „Винарски съюз“ АД е предоставил на
ответното дружество стоката, предмет на договора за превоз ( виж международна
товарителница № 6994). Други доказателства по делото не са представени от
страните. Ответника не е твърдял, и не е представил доказателства да е погасил
задължението си към ищеца изцяло, или частично в хода на съдебното
производство.
При така установеното съдът прави следните правни изводи : Безспорно е, че
между страните е имало сключен договор за международен превоз на стоки, от
който за ответника е възникнало задължение да извърши превоза на стоки до
определена от възложителя дестинация, срещу задължението на ищеца да заплати на
ответника стойността на спедиторската услуга, като в изпълнение на последното
ищеца е превел на ответника авансово сумата от 5270.74 лв. Ищеца твърди, че
ответника не е изпълнил задължението си по договора и не е осъществил
възложения му превоз на стоки, поради което дължи връщане на авансово
преведената сума, като получена при неосъществено основание. Безспорно е, че
превозът не е извършен от ответника, като основното му възражение е, че ищеца
не му е предоставил товара, който следва да бъде превозен и това е причината да
не изпълни задълженията си по договора, поради което и считайки, че е изправна
страна по договора не следва да възстановява получения аванс. Тези твърдения на
ответника съдът счита за неоснователни. Ищеца представи писмени доказателства
от които се установи, че товара, предмет на договора за превоз между страните е
бил предоставен на ответното дружество на 11.01.2019год. и е бил приет без
възражения, а ответника не представи доказателства да е изпълнил задълженията
си по договора и да е осъществил превоза на товара до Русия, а и следва да се
отбележи, че няма и твърдения да го е осъществил. При така изложеното съдът
счита, че ответника не е изпълнил
задълженията си по договора и за ищеца е отпаднала нуждата от изпълнение, поради
което с оглед изявленията в исковата молба счита договора за развален. Съгласно
чл.55, ал.1, пред. трето от ЗЗД който е получил нещо на отпаднало основание е
длъжен да го върне, а съгласно чл.88 от ЗЗД развалянето на договорите има
обратно действие и страните по разваления договор си дължат връщане на
полученото по него. При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита,
че след като ответника е получил от ищеца сумата от 5270.74 лв.- авансово
плащане на възнаграждение по договор за превоз, , който в последствие е бил
развален, поради забава на длъжника по смисъла на чл.88, ал.2 от ЗЗД, т.е.
получил е сумата на отпаднало основание, той дължи нейното връщане, като
последица от развалянето на договора. С оглед изложеното съдът счита предявения
иск, с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.87 от ЗЗД за основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 820.84 лв.-
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Стани-Транс 2004“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, ул.“Владая“, № 10,
представлявано от С.К.В.да заплати на „Ник-Ко Транс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.”Генерал Драгомиров” № 6, вх.А,
ет.5, представлявано от Т.И.И., действащ чрез а..И.П. ***, със съдебен адрес:***
сумата от 5270.74 лв., представляваща недължимо платен аванс за неизвършен
превоз на стоки по фактура № **********/11.01.2019 год., на осн.
чл.55, ал.1, пред. трето от ЗЗД, както и направените по делото разноски в
размер на 820.84 лв., на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :