РЕШЕНИЕ
№ 1859
Кюстендил, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
| Членове: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА |
При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20257110700355 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Д. Г. М., [ЕГН] чрез пълномощника адвокат Х. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.***, офис *** оспорва решение №131/11.06.2025г. на КРС, постановено по АНД №162/2025г. Релевират се възражения за незаконосъобразност, поради необоснованост и неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му и отмяна на заповедта за задържане. Не се претендират разноски.
Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.
Предмет на касационно оспорване е решение №131/11.06.2025г. на КРС, постановено по АНД №162/2025г. Същото е образувано по жалба на Д. Г. М. срещу заповед за задържане на лице рег.№1910зз-29/29.01.2025г. на ст.полицай при РУ – Кюстендил, издадена на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност на жалбата, доколкото е приел, че оспорената заповед представлява принудителна административна мярка, издадена от компетентен полицейски орган, при спазена форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР, съдържаща изложение на фактически съображения относими към чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и че мотиви се съдържат и в документите от административната преписка. Заповедта е счетена и за материално законосъобразна, като е КРС е приел от фактическа страна, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление от М..
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения.
Касационната инстанция счита, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по см. на чл.348, ал.1, т.2 във вр.с ал.3, т.2, пр.първо от НПК. Според нормата нарушението на процесуалните правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина чрез събиране и анализ на всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като направените фактически констатации следва да са в корелация с диспозитива на съдебния акт. В настоящия случай в обстоятелствената част на въззивното решение районният съд е формирал мотиви за законосъобразност на оспорената заповед за задържане на лице, като издадена при правилното приложение за материалния закон, а именно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – задържане при наличие на данни за извършено престъпление. В същото време правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР /ред. ДВ бр.48/2023г./ - полицейските органи могат да задържат лице в други случаи, определени със закон, като от фактическа страна е посочено установено извършване на домашно насилие от задържаното лице. Т.е. налице е формиран извод от първоинстанционния съд извън предмета на оспорване с оглед изложената правна и фактическа обстановка. Констатираните недостатъци в решаващата дейност на КРС, не позволяват да бъде извършена проверка от касационната инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка този порок съставлява липса на мотиви по см. на чл.348, ал.1, т.2 във вр.с ал.3, т.2, пр.първо от НПК. Последната се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато е налице противоречие на правните изводи с фактическите констатации относно правния спор. Това несъответствие не позволява да се извърши преценка на това как и по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт винаги води до невъзможност да се извърши проверка за правилното приложение на закона.
Констатираното отменително основание обуславя отмяна на въззивното решение, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. То подлежи на отстраняване от съда, който го е допуснал, при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав.
Воден от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №131/11.06.2025г. на Кюстендилски районен съд, постановено по АНД №162/2025г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |