Определение по дело №391/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 907
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20225500500391
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907
гр. Стара Загора, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500391 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1 във връзка с чл.278 и във връзка чл.261,
ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл.45 и чл.49 от ЗЗД и във връзка с чл.7 от
Конституцията на РБ и във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от М. Г. Х., подадена чрез адв.
К.Г.П. от Адвокатска колегия гр. Cтapa Загора, личен №**********, вписана
под №7758 в Националния регистър за правна помощ, назначена за служебен
адвокат с Определение от датата 05.07.2021 год. с адрес на кантората: гр.
Стара Загора ул. Боруйград" № 60, вх. А, ет.З, ап. 20, моб. тел. 0899 423 003
Против: Определение № 260082/03.05.2022г.. постановено по гр.д.№ 968 2021
г. по описа на Районен съд, гр. Cтapa Загора, Гражданска колегия, ІІІ-ти
състав с Правно основание: чл. 274, ал. 1, точка 1. във връзка с чл. 278 от
ГПК, с което на основание чл. 130, ал.1 от ГПК се ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 968/2021г. на Старозагорския районен съд
поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и като такова молят въззивният Окръжен съд-Стара
Загора да го отмени изцяло и вместо това да се върне делото на
първоинстанционния РС-Стара Загора за продължаването на
съдопроизводствените действия.
Заявява, че предявеният от М. Г. Х. ЕГН ********** против Софийски
1
районен съд със съдебен адрес: гр. София бул. "Цар Борис ІІІ” №54.
представляван от административния си ръководител съдия Александър
Ангелов иск е с правно основание чл. 49. във връзка с чл. 45 oт Закона зa
задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка е чл.7 от КРБ за сумата 5100 лв.
(пет хиляди и сто лева), обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултата на незаконното /противоправно/ издаден
без основание ИЛ от датата 25.02.2016г. по гражданско дело №1366/2011г. по
описа на Софийски районен съд, 38-ми състав, и въз основа на него
образувано изпълнително дело с №2131/2019 год. и наложен запор върху
трудовото му възнаграждение от ЧСИ с Рег.№765 Гергана Илчева с район на
действие ОС-Cтapa Загора.
С НЕГО БИЛИ НАКЪРНЕНИ ПРАВАТА И ЗАКОННИТЕ ИНТЕРЕСИ
НА ЛИЦЕТО, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА. В резултат на това за него
възникнало и правото и интереса от настоящото обжалване.
Ето защо В ЗАКОННИЯ СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ЗА обжалването
предвидено в чл. 275. ал.1 от ГПК АТАКУВАТ същото определение и
ПОДАВАТ НАСТОЯЩАТА ЖАЛБА ПРЕД Съда и като ОСОБЕН
ПРЕДСТАВИТЕЛ на ИЩЕЦА М.Г. Х. ЕГН **********. КОЙТО ИМА
ПРАВОТО и ИНТЕРЕС ДА ОБЖАЛВА ПОСТАНОВЕНОТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪДЕБЕН АКТ, КОЙТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА.
От името на представляваното от нея лице заявява, че:
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е НЕПРАВИЛНО-ИЩЕЦЪТ Е ПРЕДЯВИЛ ИСК НЕ
ПРОТИВ КОНКРЕТЕН СЪДИЯ, А СПРЯМО ИНСТИТУЦИЯТА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД. ПОРАДИ ТОВА МОЛЯТ ДА СЕ ОТМЕНИ
обжалваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ДА СЕ ВЪРНЕ ДЕЛОТО НА
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА
СЪДОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С
ДАДЕНИТЕ ОТ СЪДА УКАЗАНИЯ В МОТИВИТЕ НА СЪЩОТО
СЪДЕБНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
Твърди, че съдът е приел, че искането му и предмета на делото е съдът да
осъди ответника РС-София да му заплати обезщетението от 5100 лева, защото
се е установило, че не дължи сумата от 1364 лева на Софийския районен съд,
като ДТ по гр. дело с № 1366/2011 год. по описа на Софийския районен съд.
2
Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с посочения от
молителя приложим закон. В тази връзка твърди, че това виждане на съда,
посочено в обжалваното определение е дълбоко погрешно, защото
изложеното в исковата му молба по делото искане било съдът да установи че
в настоящия случай държавата е тази, която носи отговорността вместо
съдиите, а не заедно с тях по смисъла на чл.7, ал.1 от Конституцията на РБ.
Подробните съображения и доводи са изложени в частната жалба на
жалбоподателя М.Х. и назначения му служебен адвокат К.П. от Адвокатска
колегия Стара Загора.
Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното определение с №
260082/03.05.2022г. на РС-Стара Загора, с което на основание чл. 130, ал.1 от
ГПК се ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 968/2021г. на
Старозагорския районен съд поради недопустимост на предявения иск, като
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв е постъпил, от Софийски районен съд , с който молят да се
остави без уважение частната жалба на жалбоподателя М.Х. и да се потвърди
Определението на РС-Стара Загора. Подробните съображения са изложени в
отговора на частната жалба на тази страна в процеса.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С обжалваното определение под № 260082/03.05.2022г. на РС-Стара
Загора, постановено по гр. дело с № 968/2021 год. на основание чл. 130, ал.1
от ГПК се ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 968/2021г. на
Старозагорския районен съд поради недопустимост на предявения иск.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй
като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса,
насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и
е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275,
ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
Окръжният съд намира, че с първоначалната искова молба
3
жалбоподателят и ищец е депозирал и втора молба по реда на чл.83, ал.2 от
ГПК за освобождаването му от дължимата ДТ по делото. Към тази своя молба
ищецът е приложил и декларацията си по чл.83, ал.2 от ГПК, по които
първоинстанционният съд се е произнесъл. Също така с частната жалба
жалбоподателят отново е депозирал молба по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаването му от дължимата ДТ по делото съответно за частното
въззивно обжалване. Към тази своя молба ищецът е приложил и отново и
декларацията си по чл.83, ал.2 от ГПК, по които компетентния
първоинстанционен съд по принцип се е произнесъл в съответствие с
вменените му права и задължения по чл.261 и чл.262 от ГПК.
В тази насока въззивният съд намира, от една страна, че е налице
произнасяне от първоинстанционния съд по молбите на жалбподателя за
освобождаването му от ДТ, а именно с изрично Определение без № от датата
22.03.2021 год. по гр. дело с № 968/2021 год. първоинстанционният РС –
Стара Загора /на лист 18 от първоинст. гр. дело № 968/2021 год./ е освободил
ищеца и жалбподател М.Х. от дължимата ДТ по делото. В този смисъл и
въззивният съд счита от друга страна, че вече е налице произнасяне по този
въпрос от първата инстанция и не е налице необходимостта по въпроса за
освобождаването на ищеца от ДТ по делата, да се произнася и въззивният съд.
В конкретния случай още при подаването на исковата молба ищецът и
жалбподател е заявил ясно и категорично искане за освобождаването му от
ДТ по делото, като е приложил и съответните доказателства в тази насока,
което е направено и пред въззивния съд, и по което искане съдът вече има
произнасяне.
Първостепенният съд – РС-Стара Загора е приел в мотивите към
обжалваното определение, че ПОПРАВЕНАТА от жалбподателя ИСКОВА
МОЛБА Е РЕДОВНА с оглед твърденията на ищеца, съдът е направил
заключение, че той иска да ангажира имуществената отговорност на съда за
незаконосъобразни негови действия, поради което и правната квалификация
на предявения осъдителен иск за вреди е по чл. 49. от ЗЗД във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и във връзка с чл.7 от КРБ.
Ищецът през цялото време сочи, че искът му е насочен против Софийски
районен съд и обоснова пасивната процесуална легитимация на Софийски
районен съд, с който действа като процесуален субституент на държавата, с
4
наведените фактически твърдения, че той носи обезпечително-гаранционната
отговорност поради обстоятелството, че е възложил на съответния съдебен
състав упражняването на властническите правомощия и при тяхното
упражняване, като съответният съдебен състав е причинил вредоносен
резултат за жалбподателя.
Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България съдиите
разполагат с така наречения “функционален имунитет”, гарантиращ
независимостта им при осъществяване на тяхната правораздавателна дейност
и не могат да носят наказателна и гражданска (имуществена) отговорност за
вреди в резултат на изпълнение, респ. неизпълнение на служебните им
задължения.
Ищецът е очертал в исковата си молба и фактическият състав на
обезпечително-гараициоинната отговорност на възложителя на определена
работа, уреден в правната норма на чл. 49 ЗЗД.
От приложеното по делото гр.д. под № 1366/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, 38 състав, се установява, че именно по това дело е
издаден изпълнителен лист срещу частния въззивник М.Х., а не по гр. дело №
1366/2012 г., по описа на СРС, 38 състав, т.е. налице е явна фактическа
грешка. С решение от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1366/2011 г. по описа на СРС е
допусната поправка на явна фактическа грешка като в постановеното решение
от 3.12.2012 г., следва да се чете, че същото е постановено по гр.д. №
1366/2011 г., вместо 2012 г. Установява се също, че с влязло в законна сила
решение No 4805, постановено по въззивно гр. дело № 5078/2013 г. на СГС,
първоинстанционното решение е отменено в частта за разноските и
изпълнителният лист по гр. дело № 1366/2011 г., по описа на СРС, 38 състав е
издаден без основание. С определение № 829/25.06.2015 г. по гр.д. №7/2015 г.
по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решението на
СГС.
На датата 25.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист в полза на Районен
съд София по гр.д. № 1366/2012 г. против ищеца Х.. С определение от
01.06.2021 г. по гр.д. № 1366/2011 г. СРС е обезсилил издадения на 25.02.2016
г. изпълнителен лист за сумата от 1364 лв. против ищеца Х.. След
установяване на допуснатото, Софийски районен съд, в качеството си на
взискател своевременно е изпратил молба от 03.06.2021 г. по образуваното
5
ИД № 2131 /2019 г. по описа на ЧСИ per. № 765 Гергана Илчева за неговото
прекратяване.
При горните изложени обстоятелства съдът приема, че искът следва да се
квалифицира като такъв по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл.7 от КРБ. Ищецът М.Х. желае да ангажира отговорността на
ответния съд като възложител на работата на съдията, разгледал гр. д. №
1366/2011 г. на СРС и постановил решение по него, като твърди, че
претендиралите неимуществени вреди са настъпили за него от действия по
служба на посочения магистрат- от постановен от съдията незаконосъобразен
съдебен акт /издаден изпълнителен лист/. Твърдяният деликт се изразява в
осъществяване на служебни задължения и постановяване на съдебен акт от
съдия във връзка с извършваната от него правораздавателна дейност.
Функционалният имунитет на съдиите, прокламиран в чл. 132 от
Конституцията на РБ, изключва гражданската им отговорност на деликтно
основание във връзка с постановените от тях съдебни актове. Процесуалният
закон /в случая ГПК/ предвижда защита на засегнатите от тези актове права
на граждани чрез регламентирания ред за обжалване на съдебните актове и
инстанционен контрол за законосъобразност на същите.
Съгласно Определение под № 615/20.12.2017 год., постановено по ч.гр.
дело с № 4318/2017 год. на ІV г.о. на ВКС на РБ според константната
практика на ВКС, обективирана в определение от 02.12.09 г. по ч. гр. дело №
634/2009 г., I. г. о. и други подобни, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
функционалният имунитет по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ е въпрос,
пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв
имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на
пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв
имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер.
Прието е, че се касае за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е
налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е
длъжен да прекрати делото. Прието е също, че доколкото процесуалната
легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата
молба, които заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника
чрез възникналия между тях правен спор материално право, преценката за
допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на
6
ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в исковата му
молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна,
съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съобразно Определение под № 108 от 20.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. с
№ 1157/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Ж.С. Функционалният
имунитет на съдиите, прокламиран в чл. 132 КРБ, изключва гражданската им
отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях
съдебни актове. Ето защо, е недопустим и иск срещу съответния съд, в който
правораздават съдиите, извършили твърдяното "несправедливо
съдопроизводство". Недопустимо е ангажирането на гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя на работата за действия, за
които лицата, на които е възложено извършването им, не носят отговорност.
Процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и
нейната липса е основание за недопустимост на иска. Касае се за абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако тя липсва,
липсва право на иск в полза на страната по делото, съдът няма право да
решава спора по същество, а това е основание за прекратяване на делото.
В настоящия случай, съдът приема, че отговорността на възложителя по
чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Тя е самостоятелна, но е
функционално обусловена и от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
Когато лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност,
ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя е
категорично недопустимо, до който праевилен и законосъобразен извод е
достигнал и първоинстаннния съд. Както бе посочено, в съответствие с
разпоредбата на чл. 132 от Конституцията съдиите не носят отговорност за
постановените от тях актове освен при извършено умишлено престъпление от
общ характер /в случая такова не се твърди да е извършено и установено с
влязла в сила присъда/. Цитираната разпоредба възпрепятства търсенето на
деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД от съдия по повод постановен от
него съдебен акт, което прави недопустимо ангажирането на отговорността на
съда, съответно в който той правораздава, и за постановените от съдията
актове /в този смисъл определение № 78/28.01.2013 г. по ч. гр. д. No 32/2013 г.
на IV г. о., ГК на ВКС, определение № 615/20.12.2017 г. по ч. гр. д. с №
4318/2017 г. на IV г. о., ГК на ВКС, определение № 108/20.04.2016 г. по ч. гр.
д. № 1157/2016 г. на I г. о., ГК на ВКС, определение № 568/08.12.2016 г. по ч.
7
гр. д. No 5080/2016 г. на IV г. о., ГК на ВКС/. Изключенията от горното са
въведени в чл. 2 от ЗОДОВ, но настоящият спор не се обхваща от нито една
от хипотезите, предвиждащи ангажиране отговорността на Държавата
/съответния съд/ за вреди от незаконосъобразни съдебни актове. Претенцията
за обезщетяване на вреди, произтекли от действия на магистрати във връзка
със заеманата от тях длъжност - "съдия" и свързани с изпълнението на
служебните им задължения в рамките на правораздавателната им
компетентност и в частност постановените съдебни актове, е недопустима,
доколкото действията им са обхванати от функционален имунитет.
При тези данни, настоящият съдебен състав достига до извода, че липсва
надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за деликтна
отговорност, което води и до недопустимост на производството. По
изложените съображения първостепенният РС-Стара Загора правилно и
законосъобразно е приел, че предявеният иск е недопустим и производството
по него следва да бъде надлежно прекратено.
Поради изложеното въззивният съд следва да потвърди изцяло
обжалваното Определение на РС-Стара Загора, като правилно и
законосъобразно, като съответно бъде оставена без уважение частната жалба
на ищеца и жалбоподател М. Г. Х. с ЕГН ********** подадена чрез адв.
К.Г.П. от Адвокатска колегия гр. Cтapa Загора, личен №**********, вписана
под №7758 в Националния регистър за правна помощ, назначена за служебен
адвокат на същия жалбподател с Определение от датата 05.07.2021 год. с
адрес на кантората: гр. Стара Загора ул. Боруйград" № 60, вх. А, ет.З, ап. 20,
моб. тел. 0899 423 003.
Настоящото определение на въззивния съд подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна
касационна жалба пред ВКС на РБ, тъй като със същото се прегражда по-
нататъшния ход на делото и е предвиден и специален ред за неговото
обжалване по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Воден от горното, и на основание чл.278, ал.3 и ал.4 от ГПК във връзка с
чл.261 и чл.262 и във връзка с чл.274, ал.3, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260082/03.05.2022г..,
постановено по гр.д.№ 968/2021 г. по описа на Районен съд Cтapa Загора,
Гражданска колегия, ІІІ-ти състав, с което на основание чл. 130, ал.1 от ГПК
се ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 968/2021г. на
Старозагорския районен съд поради недопустимост на предявения иск, като
правилно и законосъобразно.
Определението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба
пред ВКС на РБ.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на жалбподателя М. Г. Х. с
ЕГН ********** в Затвора гр.Стара Загора за сведение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9