Р Е Ш Е Н И Е
№ 143 / 5.8.2020г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав
На седми юли,
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр.дело № 522 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството по делото
е образувано по исковата молба на С.Х.Й. ЕГН **********,***, представляван от
адв.Ц., с предявен осъдителен иск срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
ЕИК ********* за сумата от 15000 лева, предявена частично от 20500 лева, за
причинени неимуществени вреди на ищеца, от ПТП, настъпило на 03.12.2018г., по
вина на водач на МПС – лек автомобил фолксваген с рег.№ У 71617 АС-В.М.П.,
застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Евроинс“
АД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на която застрахователното дружество се е произнесло по молбата на ищеца
- 17.04.2019г. до окончателното плащане. Заедно с частично предявеният иск за
неимуществени вреди, ищецът претендира и сумата от 105,00 лева– имуществени
вреди, причинени в резултат на деликта –
потребителски такси, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане. Претенциите са заявени при условията на евентуалност
срещу деликвента В.М.П., в случай на отхвърлянето им по отношение „ЗД Евроинс“
АД.
В исковата си молба
ищецът посочва, че на 03.12.2018г. е пострадал от ПТП, причинено от водач на
лек автомобил фолксваген с рег.№ У 71617 АС-В.М.П., застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Евроинс“ АД. Ищецът получил травматични
увреждания от ПТП-то и на 08.03.2019г. е поискал обезщетение от
застрахователната компания. Към заявлението представил и медицинска
документация. На 20.03.2019г. с второ заявление, ищецът представил на застрахователя
допълнителни доказателства, които доказвали по безспорен начин необходимостта
от две операции в резултат на получените травматични увреждания.
С писмо от
17.04.2019г. от „ЗД ЕВРОИНС“ АД
уведомили ищеца, че след разглеждане на претенциите му е определено
застрахователно обезщетение в размер на 2000 лева, а за претендираните
имуществени вреди ще бъдат заплатени след представяне на разходооправдателни
документи в оригинал. На 25.04.2019г. по сметката на ищеца е постъпила сумата
от 2000 лева от „ЗД ЕВРОИНС“ АД, за което по делото е представено извлечение от сметката на С.Й.. Ищецът е недоволен от
полученото обезщетение в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за причинените му
неимуществени вреди, счита го за крайно недостатъчно за да бъдат везмездени
адекватно и справедливо претърпените от него вреди което обуславя правният му
интерес от предявяването на исковите претенциите.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът Застрахователна компания „Евроинс“ АД е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен, с излагане на подробни съображения. Счита
претенциите заявени при условията на евентуалност по отношение на деликвента за недопустими.
Ответникът В.М.П. счита претенциите
срещу него, заявени при условията на
евентуалност за допустими, но ги оспорва като неоснователни. В случай на
основателност на претенциите и необходимост от присъждане на допълнително
обезщетение счита, че следва да се прецени приносът на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат и съответно да се редуцира претенцията.
Ответникът ЗК „Евроинс“
АД и деликвента В.М.П. и релевират възражение за съпричиняване на ПТП-то от
пострадалия.
Страните ангажират доказателства и претендират разноските по делото.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.
498, ал. 3 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
На 03.12.2018 година около 9,40 часа ищецът Х. заедно със свидетеля Я.Т.В. се придвижвали с велосипеди по път
7306 в посока от село Славянци към град Сунгурларе. Двамата се движили по
пътното платно за движението на МПС. Свидетелят В. се движел вляво на платното
в близост до банкета, а ищецът управлявал велосипеда си движейки се успоредно
на велосипеда на св.В., вляво от него, във вътрешната част на лентата за
движение на МПС, на около 0,90 метра от
банкета към пътната лента. Двамата велосипедисти били настигнати от лек
автомобил Фолксваген пасат с рег.****, управляван от В.М.П., който се движел
със скорост около 53-55 км/час. В насрещната пътна лента се движели автомобили.
Водачът на лекия автомобил не успял да предприеме маневра и да изпревари велосипедистите
и намалил скоростта, задействайки спирачната система. Въпреки предприетите
действия последвал удар между управлявания от ищеца П. лек автомобил и велосипеда,
управляван от ищеца Х.. При така настъпилото съприкосновение, ищецът изхвърчал
от велосипеда и паднал встрани, на около 1,40м. от велосипеда и мястото на
удара. Водачът на автомобила не спрял, не оказал помощ на пострадалия, а
продължил към гр.Сунгурларе. След удара, С.Х. се изправил, държал се кръста и
съобщил за болки в кръста. Св. П. ***. На мястото на ПТП дошъл екип на ЦСМП,
който прегледал пострадалия Х.. На пострадалия бил издаден фиш за спешна медицинска помощ, в който е отразено
„нормално общо състояние, няма данни за фрактури, контузия в сакралната област“/лист
110 от делото/. Същият ден С.Х. ***, за даване на сведения и на следващия ден
бил издаден Констативен протокол за настъпило ПТП.
Не се оспорва от страните, че водачът на МПС с рег. **** е застрахован
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица
№ BG/07/118002721976 при „Застрахователна
компания ЕВРОИНС“ АД с начална дата
19.09.2018г. и крайна дата на покритие 18.09.2019г.
По
делото е представен амбулаторен лист № 003972 от 10.12.2018г., за извършен
преглед па ищеца от 10.12.2018г. от доктор Е.Н. С. специалист
ортопед-травматолог към Диагностично-консултативен център I- Бургас" ЕООД,
с анамнеза/данни от пациента/: на 02.12.2018г. е блъснат от
кола, получил травма на таза, трети пръст на дясната ръка, има оток и болки в
десен тестис, преминал през спешен кабинет. В графата терапия е отразено
"да послужи пред съда, да направи консултация с уролог“ изписани са енетра
и дийп релийф/гел за външно приложение/. Основната диагноза, посочена в амбулаторния
лист е „контузия
на долната част на гърба и таза“.
След два дни - на 12.12.2018г.
ищецът е прегледан от д-р Г.М. - началник-отделение по съдебна медицина при
МБАЛ-Бургас, като в издаденото удостоверение № 251/2018г.
е посочено, че при прегледа на ищеца са установени отоци, болки в областта на тялото и дясната ръка, оток на десен тестис,
затруднено сядане, които увреждания е възможно да са получени по време и начин,
както се съобщава - при удар от твърд тъп предмет с ограничена повърхност,
части от лек автомобил и отхвърляне на тялото на неравен терен. Причинено е
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
След три месеца на 18.03.2019г. ищецът е прегледан от
доктор А.А.А.-уролог към Окръжна болница гр. Сливен, за което по делото е
представен амбулаторен лист № 1010 от дата 18.03.2019г. При
прегледа е установена хиперплацзия на простата. При палпаторния преглед специалистът
е установил „тестис и епидидим вдясно –умерено уголемени, слабо болезнени“.
Изписани медикаменти и хигиенно диетичен режим. Извършен е и преглед от хирург в МБАЛ „Хаджи
Димитър“ гр. Сливен - доктор Д.П., отразен в амбулаторен лист № 000011 от дата 19.03.2019г. По анамнезата
снета от пациента е установено „подутина в пъпната област, появила се през
месец януари, увеличила размерите си до кокоше яйце, при лягане не се прибира“.
Даден съвет за оперативно лечение.
По делото бяха допуснати
гласни доказателства. Съдът кредитира напълно показанията на св.П., който се е
движил с автомобил след автомобила управляван от деликвента В.П. и е
очевидец на ПТП-то. Свидетелят П. свидетелства,
че след удара пострадалият е изхвърчал от колелото. Съдът кредитира показанията
на св. В. в частта, в която свидетелства,
че е чул задействана спирачна система на автомобил, спрял движението си и се
обърнал за да установи какво се е случило, както и за състоянието на
пострадалия след ПТП-то. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта,
в която твърди, че пострадалият се е свлякъл по колата и паднал на земята, тъй
като в момента на съприкосновението между автомобила и велосипеда на ищеца, свидетелят
е бил с гръб както към пострадалия, така към приближаващия се автомобил, а и в
тази част показанията на свидетеля са в противоречие с твърденията на
пострадалия /изложени в обстоятелствената част на исковата молба/, с показанията
на очевидеца –св.Н.П. и заключението на САТЕ.
За установяване
състоянието на пострадалия след ПТП-то, свидетелства и С.Х. С. – внук на пострадалия,
чийто показания съдът цени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Показанията
на свидетеля С. в частта, в която свидетелства, че дядо му в
продължение на месец е бил неподвижен са
нелогични и недостоверни, тъй като същите не се подкрепят от обективни данни - престой
в болнично заведение, епикризи, доказателства за извършени прегледи на ищеца в домашни
условия от специалисти, респ. от личния му лекар. Точно обратното в кратък
период от време след ПТП-то пострадалият е посетил различни специалисти: на
10.12.2019г. –ортопед, на 12.12.2019г. –съдебен лекар, на 18.03.2019г. - уролог и на 19.03.2019г. – хирург. Както специалистите извършили
прегледи на пострадалия непосредствено след ПТП-то, така и тези прегледали го
след три месеца не са установили състояние налагащо спешна хоспитализация или
оперативна интервенция. Недостоверни са и твърденията на св.С., че на пострадалия е дадена препоръка
да оперира тестиса си, тъй като в представения амбулаторен лист /лист 15 от
делото/ е отразено „Дадена препоръка за х.д.р.“, което съкращение означава
„хигиенно диетичен режим“ и му е назначено медикаментозно лечение. От
заключението на СМЕ, кредитирана от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно се установи, че при посоченото ПТП-то е възможно
да се получи херния, но липсват категорични данни, че хернията е в пряка
причинна връзка с ПТП. Св. С. свидетелства, че хернията „преди беше колкото
кокоши яйце, преди ТПТ-то беше колкото кокоши яйце, а след ПТП-то беше
по-голямо“. От СМЕ се установи, че травмата
на тестиса се лекува консервативно/с приемане на медикаменти/ и отшумява в
рамките на около месец. Към момента на прегледа от вещото лице е установено, че
„тестисът е възстановен с остатъчен болков синдром и оток“, поради което съдът
приема, че при ПТП-то, от удара и падането на земята, пострадалият е получил
травма на десния тестис, която му е причинила болки и страдания в рамките на
около месец.
За здравословното
състояние на ищеца преди ПТП-то са представени два броя служебни бележки от д-р
П., в които е посочено, че С.Х. не е боледувал в периода от 01.01.2013г. до
31.12.2018 година. От така представените служебни бележки, съдът прави извод,
че С.Х. не е посещавал д-р П. в посочения период, включващ и времето след
ПТП-то, настъпило на 03.12.2018г. и не е
преглеждан от него и не са му били извършвани и профилактични прегледи, от
които да се обоснове обективен извод за здравословното състояние на ищеца преди
и след ПТП-то.
Въз
основа на така установените факти, съдът намира исковете за частично
основателни по следните съображения:
Застрахователят
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" отговаря за неимуществените вреди, вследствие на телесни
увреждания, причинени на трети лица от застрахования водач, при управление на
автомобил - чл.
429, ал. 1 вр. с чл.
477, ал. 1 и чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ. За целта, при настъпило застрахователно събитие,
съгл. чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият може да
предяви претенцията си за обезщетяване пред застрахователя и при отказ на
последния - да я предяви пред съда.
Съдът
приема, че на пострадалия С.Х. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в негативни физически и психически преживявания (болки и страдания от травмата
на тестиса) вследствие на удара между автомобила, управляван от В.П. и
велосипеда на пострадалия при което последният е изхвърчал и паднал на земята и
не приема за доказано телесното увреждане – херния получена в резултат на ПТП,
поради липсата на категорични доказателства за пряката причинна връзка между
ПТП-то и увреждането. Пострадалият счита, че платеното от застрахователя обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 2000 лева е недостатъчно да репарира
преживеният от него стрес, болки и страдания.
Безспорно
се установи, че управлявайки лекия си автомобил, застрахованият В.М. е
предизвикал настъпване на ПТП между управлявания от него автомобил и движещият се велосипедист С.Х..
Причинителят на ПТП-то се е движил със съобразена скорост от 53-55 км/час, но е
очевидно, че той не е съобразил скоростта си с движещите се на пътното платно
велосипедисти и не е спазил чл.20, ал.2 от ЗДвП –скоростта му да е съобразена,
така че да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Доколкото
се касае за деликт, вината на застрахования деликвент се предполага - чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, а в настоящия случай, не се обори презумпцията за
невиновност на причинителя на ПТП-то.
Спазвайки
правилото на чл.
52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът намира за
справедливо обезщетението в размер на 5800 лв. до който претенцията, като
основателна, следва да се уважи. Тъй като на ищеца застрахователят е платил
сумата от 2000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, същият
дължи обезщетение в размер на още 3800 лева.
Настоящият
състав на съда приема, че вина за настъпилото ПТП носи и С.Х., който се е движил по пътното платно в нарушение на чл. 81, т. 1 ЗДвП, забраняващ на водачите
на двуколесно пътно превозно средство, с изключение на индивидуално
електрическо превозно средство да се движат успоредно до друго двуколесно пътно
превозно средство, т.е. налице е съпричиняване - ищецът е допринесъл с
поведението си за настъпването на ПТП-то. След прилагането на чл. чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, присъденото обезщетение следва да се намали с 10 процента
или за ответника „ЗД ЕВРОИНС“ АД
съществува задължение към ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5220 лева, с която сума напълно ще се обезщети ищеца за причинените му болки
и страдания. От сумата от 5220 лева, застрахователят е платил обезщетение от
2000 лева и понастоящем следва да бъде осъден за сумата от 3220 лева. За разликата
от уважения размер от 3220 лева до размера на иска за обезщетение от 15000
лева, предявен частично от пълния размер от 20500 лева, претенцията следва да
се отхвърли, като недоказана и неоснователна.
Претенцията
за имуществени вреди – в размер на 105 лева, от които 30 лева – СМУ за преглед
при съдебен лекар/лист 10/, 45 лева - преглед при специалист ортопед/лист 11/ и
30лева – преглед при специалист хирург/лист 12/ е основателна, тъй като прегледите
са извършени за установяване здравословното състояние на ищеца след ПТП-то.
Поради частичното
уважаването на претенцията за неимуществени вреди, следва да се уважи и
претенцията за лихва с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху присъдената
главница от 3220 лева, считано от 17.04.2019 г. –датата на произнасяне по
рекламационното производство /арг. чл.
429, ал. 2, т. 2 вр. с ал.
3 и чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ/. Застрахователното дружество дължи лихва
върху присъдения размер на претенцията за обезщетение за имуществени вреди от
105 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2019г. до
окончателното плащане.
Исковите претенции против застрахователя са разгледани
и за имуществени вреди претенцията е уважена напълно. Претенцията за
неимуществени вреди е частично уважена, като в частта над уважения до
петендирания размер същите бяха приети за неоснователни и недоказани. По
изложените съображения съдът не дължи произнасяне по отношение на исковете,
предявени при условията на евентуалност по отношение на деликвента В.М.П..
По разноските:
В хода на производството ищецът е направил съдебно
деловодни разноски, както следва: държавна такса в размер на 600 лева за предявеният
иск за неимуществени вреди, 50 лева – за предявеният иск за имуществени вреди,
адвокатски хонорар: по иска за неимуществени вреди – 980 лева и за имуществени вреди – 300 лева,
СМЕ – 150 лева и САТЕ – 125 лева. Разноските на ищеца по предявеният иск за
неимуществени вреди възлизат на 1805 лева и съобразно уважената част от иска следва
да му се присъдят разноски в размер на 387,47 лева, платими от ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, както и сумата от 350 лева –разноски по иска за имуществени
вреди, от която 50 лева –държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
„Застрахователно
дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* има право на разноски съобразно
отхвърлената част от претенцията за неимуществени вреди в размер на 215,96
лева.
Евентуалният ответник В.М.П. има право на разноски,
на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Правото на разноски за евентуалния
ответник не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за
прекратяване на производството по иска /оттегляне, отказ и др./, а единствено с
действителното заплащане на такси и възнаграждения от страната по делото.
Резултатът от решаващата дейност на съда – уважаването на главния и оставянето
без разглеждане на евентуалния иск намира израз в съдебния акт – решението по
съществото на спора. Евентуалният ответник, като участник в производството,
извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за
защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са
приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено/в този
смисъл Определение № 82 от 19.02.2009 г. на ВКС, първо
отделение, по ч.т.д.№ 60 по описа за 2009г./. Воденето на иск срещу евентуален
ответник е на риск на ищеца, тъй като при уважаването на иска срещу главния
ответник, евентуалният иск се оставя без разглеждане, което се приравнява на
прекратяване на производството срещу него. По изложените съображения ищецът
следва да плати на евентуалния ответник разноски в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София бул.“Христофор Колумб“, № 43, представлявано заедно от изпълнителните
директори – Й. Ц. и Е.И., на основание чл. 432, ал. 1 вр. с чл.
493, ал. 1, т. вр. с чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на С.Х.Й.
ЕГН **********,*** сумата от 3420 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), последица от
непозволено увреждане, в резултат на ПТП от 03.12.2018г год., настъпило на път 7306 в посока от село Славянци към град
Сунгурларе, причинено от В.М.П., водач на лек автомобил Фолксваген пасат с рег.****, застрахован по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество, съгласно
застрахователна полица № BG/07/118002721976, с начална дата
19.09.2018г. и крайна дата на покритие 18.09.2019г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 17.04.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска за главница
за горницата над уважения до предявения размер от 15000 лева, предявен като
частичен иск от пълния размер на претенцията за неимуществени вреди от 20500 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Христофор Колумб“,
№ 43, представлявано заедно от изпълнителните директори – Й. Ц. и Е.И., на
основание чл.
432, ал. 1 вр. с чл.
493, ал. 1, т. вр. с чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на С.Х.Й. ЕГН **********,*** сумата
от 105 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – заплатени потребителски такси за прегледи при специалисти, причинени от ПТП, настъпило
на 03.12.2018 год., на път 7306 в посока от село Славянци към град
Сунгурларе, причинено от В.М.П., водач на лек автомобил Фолксваген пасат с рег.****,
застрахован по договор за застраховка "Гражданска отговорност" при
ответното дружество, съгласно застрахователна полица № BG/07/118002721976 с
начална дата 19.09.2018г. и крайна дата на покритие 18.09.2019г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 07.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Христофор Колумб“,
№ 43, представлявано заедно от изпълнителните директори – Й. Ц. и Е.И.,
да заплати на С.Х.Й. ЕГН **********,*** сумата от 737,47 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА С.Х.Й. ЕГН **********,*** да плати на“ Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София бул.“Христофор Колумб“, № 43, представлявано
заедно от изпълнителните директори – Й. Ц. и Е.И. сумата от на 215,96 лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Х.Й.
ЕГН **********,*** да плати на В.М.П. ЕГН **********,*** разноски по делото в размер
на 400,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от уведомяването пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: