Решение по дело №237/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на 203 и сл. АПК и чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Образувано е по подадена искова молба от А. Б. Б. срещу ОД на МВР [населено място] за присъждане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на полицейски служител от първо РУ МВР [населено място], изразяващи се в отнемането на СУМПС на ищеца на 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2024г. В исковата молба (и молбата уточнение) се сочи, че на 09.07.2023г. ищецът управлявал МПС, като бил спрян за проверка на територията на [населено място], [улица] от полицейски патрул. Излага се, че тъй като знаел за случаите на т.нар. „фалшиво положителни“ резултати от извършвани тестове за употреба на наркотични вещества с „Дрегер Дръг Тест“, Б. отказал да бъде тестван, а вместо това дал кръв за анализ. Твърди се, че полицейски служител при първо РУ МВР Пловдив извършил спрямо него незаконосъобразни действия, като му отнел СУМПС на същата дата, независимо, че Б. дал кръв за анализ. Развиват се съображения, че впоследствие при изследване на кръвната му проба не се установило да е употребявал наркотични вещества и с Постановление от 18.04.2024г. на прокурор при РП Пловдив образуваното досъдебно производство било прекратено. Развиват се съображения, че във връзка с отнемането на СУМПС спрямо Б. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000276 от 09.07.2023г., която не била обжалвана, а впоследствие административният орган отказал я отмени. Сочи се, че са налице незаконосъобразни действия по отнемането на СУМПС, от които ищецът е претърпял вреди – чувство за неудобство и притеснение. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.

От ответника – ОД на МВР Пловдив, е подаден писмен отговор, с който претенцията се оспорва като недопустима, респ. като неоснователна. Развиват се съображения за недоказаност на първия елемент от фактическия състав на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 144 АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и пар. 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ, вр. чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

На 09.07.2023г., около 11:15 часа, в [населено място], по [улица], до номер 44 А, с посока на движение от юг към север, ищецът Б. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № А 4157 МТ. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД на МВР Пловдив, 01 РУ Пловдив, които поискали да го тестват за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drager Drugtest 5000 с фабричен номер № ARLK-0008. Б. отказал да бъде тестван по този ред, като поради тази причина му бил издаден талон за изследване № 128958 от 09.07.2023г. (на л. 33 от делото), с вписан в него отказ за изпробване с техническо средство и предоставена възможност да се яви, за да даде кръв за анализ в УМБАЛ „Св. Г.“ [населено място] в рамките на 120 минути от 12:10 часа на 09.07.2023г. От полицейските служители спрямо Б. бил съставен АУАН № 966008 от 09.07.2023г. от старши полицай при ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив – за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества. С АУАН били иззети СУМПС № ********* и контролен талон на него от водача Б..

По случая било образувано ДП № 488/2023г. по описа на 01 РУ Пловдив, по което (с постановление от 11.07.2023г.) била назначена експертиза за анализ на кръвната проба, дадена от Б.. Видно от експертиза № 24/ТЛ-66 от 27.03.2024г. на МИ-МВР (на л. 35 – 36 от делото) в пробите не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. С Постановление от 18.04.2024г. (на л. 6 от делото) на прокурор от Районна прокуратура [населено място] образуваното досъдебно производство било прекратено.

Междувременно спрямо Б. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000276 от 09.07.2023г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП свидетелството му за управление на МПС било отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като основание за отнемането в заповедта било вписвано извършвано нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – отказ за извършване на проверка с тест за употреба на наркотични вещества. Заповедта била връчена на Б. на 20.10.2023г., като не била обжалвана в предвидения срок. По подадено заявление с рег. № 432000-8112 от 31.05.2024г. от страна на Б. за възобновяване на производството по влезлия в сила административен акт, било постановено окончателното Решение на директора на ОД на МВР Пловдив (на л. 38 – л. 39 от делото), с което на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК искането е оставено без разглеждане.

От показанията на св. Д. (живееща на съпружески начала с ищеца) се установява, че Б. отказал да бъде тестван с Дрегер поради информацията в обществото, че тези тестове са компроментирани. Установява се, че вследствие на проверката цялото семейство изпитало притеснения, а в колата били и децата им, едното от които боледувало, с температура от 39 градуса. По данни на свидетелката ищецът изпитал неприятно усещане, че няма вина, но въпреки това търпи действия на органите по снемане на номерата на автомобила му и отнемане на СУМПС.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да установи: 1.) наличие на незаконосъобразни действия, извършени от служител на първо РУ МВР [населено място], изразяващи се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС на ищеца на 09.07.2023г., 2.) претърпени неимуществени вреди, които са в 3.) пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия и 4.) размера на вредите.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като с молба от 17.02.2025г. ищецът е уточнил основанието на претенцията си, а именно: незаконосъобразни действия на полицейски орган, който е отнел СУМПС при нарушаване на законовите изисквания за това. Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че преценката на твърдяната незаконосъобразност на действията се извършва от съда, който разглежда иска по ЗОДОВ. Следователно е въведена допустима за разглеждане претенция (чрез уточнените твърдения, че основание на иска са изрично посочени действия, счетени от ищеца за незаконосъобразни) и възраженията на ответника в писмения отговор за недопустимост на иска са неоснователни.

С оглед посочения по-горе предмет на исковата претенция, преценка в настоящото производство следва да се извърши единствено по отношение на действията по отнемане на СУМПС на ищеца Б., осъществени от полицейските служители на 09.07.2023г. Видно е, че СУМПС фактически е иззето със съставянето на АУАН № 966008 от 09.07.2023г. от старши полицай при ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, в текста на който е вписано, че поради установено административно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са иззети като доказателства СУМПС № ********* и контролен талон № 6808299. Както се установява впоследствие на същата дата – 09.07.2023г., е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000276 от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която (за същото деяние) е отнето временно СУМПС на Б. на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП. С посочената разпоредба се предвижда прилагане на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 (сред които и свидетелство за управление на МПС). В чл. 172, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

От анализа на посочените по-горе норми се налага извод, че изземването на СУМПС със съставянето на АУАН представлява действие на съответния контролен орган, имащо за цел да постигне последиците по чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, а именно да реализира налагането на принудителната административна мярка. Т.е. фактическото изземване на СУМПС със съставяне на АУАН представлява предварително изпълнение на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, буква „б” ЗДвП. Следователно всички действия, които са извършени от контролните органи, квалифицирани от ищеца като незаконосъобразни действия по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по своята същност представляват фактически действия по реализиране на приложената принудителната административна мярка. Впоследствие във връзка с така приложената мярка е издаден и съответният административен акт (съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП) – мотивирана заповед. По делото не е спорно, а и от представените и от двете страни доказателства се установява, че посочената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000276 от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив не е обжалвана, а въпреки подадената молба производството по нея не е възобновено с оглед изрично Решение на директора на ОД на МВР Пловдив в тази насока. Следователно посочената заповед представлява влязъл в сила административен акт и в настоящото производство не може да бъде извършвана преценка дали този административен акт е издаден при спазване на законовите изисквания за това (арг. от чл. 204, ал. 1 от АПК). След като сочените от ищеца действия, които са квалифицирани от него като незаконосъобразни, по своята същност представляват действия по предварителното изпълнение на този административен акт, то и те няма как да бъдат приети за противоречащи на закона. В съдебната практика трайно е застъпено разбирането, че след като заповедите за прилагане на ПАМ не са били отменени по съдебен или административен ред от тях не могат да произтичат незаконосъобразни действия на съответните административни органи, като е правно нелогично да се твърди, че от законосъобразни заповеди (след като заповедта е влязла в сила, то тя следва да се счита за законосъобразна) произтичат незаконосъобразни действия – в този смисъл: Решение № 409 от 16.01.2025г. по адм.дело № 6988/2024г. по описа на III отделение на Върховния административен съд, Решение № 11683 от 31.10.2024г. по адм. дело № 2921/2024г. по описа на III отделение на Върховния административен съд, Решение № 743 от 16.01.2020г. по адм.дело № 10022/2019г. по описа на III отделение на Върховния административен съд.

В заключение може да се посочи, че по делото не е доказано осъществяването на незаконосъобразни действия, извършени от служител на първо РУ МВР [населено място], изразяващи се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС на ищеца на 09.07.2023г. Т.е. не е налице първият елемент от фактическия състав на предявения иск, поради което същият следва да се приеме за неоснователен и да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на спора на в полза на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК – за юрисконсултско възнаграждение. При извършена преценка по чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и свършената от представителя на ответника работа, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. Б., [ЕГН], адрес [населено място], комплекс „Меден рудник“ [адрес], срещу ОД на МВР [населено място], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - за присъждане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на полицейски служител от първо РУ МВР [населено място], изразяващи се в отнемането на СУМПС на ищеца на 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2024г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 от АПК А. Б. Б., [ЕГН], адрес [населено място], комплекс „Меден рудник“ [адрес], да заплати на ОД на МВР [населено място], сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на препис на ищеца, ответника и Окръжна прокуратура Бургас.