Р Е
Ш Е Н
И Е № 162
гр.
Пловдив, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 15.01.2020г
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 2578 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 32524/05.11.2019г.
от З.Б.А., ЕГН ********** против решение № 369 от 02.08.2019г., постановено по
гр. д. № 1672 по описа за 2018г. на Асеновградски районен съд, II гр. състав, с
което се признава за установено, че З.Б.А., ЕГН ********** дължи на И.Г.Т., ЕГН
********** сумата от 5000 лева, дължима по запис на заповед от 14.04.2014г., с
падеж 14.04.2016г., издаден в гр. А. от З.Б.А., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 02.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 452 от 04.05.2018г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 960/2018г.
по описа на Районен съд А..Съобразно изхода на делото пред първата инстанция е
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1170 лева направени по исковото
производство разноски, както и сумата 100 лева направени по заповедното
производство разноски.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение.Оспорва се истинността на подписа на жалбоподателя
върху процесната запис на заповед.Оспорва се наличието на парични отношения с
въззиваемия.Допуснатата и приета експертиза в първоинстанционното производство
според жалбоподателя не установявала по безспорен начин от кои лица е съставен
записът на заповед.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да
бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
С
писмения отговор на въззвиваемия се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
По отношение валидността и допустимостта на постановеното
решение въззивният съд
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.
При това положение следва да се приеме,
че решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена
в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено съществуването на вземане на ищеца против ответника в
размер на 5000 лева, произтичащо от издадена от последния запис на заповед от
14.04.2014г., с падеж – 14.04.2016г.
Твърденията
на ищеца в исковата молба са, че въз основа на процесната запис на заповед била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 960
по описа за 2018г. на РС А., против която било подадено в срок възражение от
ответника, респ. бил налице интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.Твърди
също, че процесната запис на заповед била издадена от З.Б.А. на 14.04.2014г. и
с нея същият се задължил да заплати на ищеца сумата от 5000 лева на
14.04.2016г.
Ответникът
в първоинстанционното производство не е подал писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК.В първото проведено съдебно заседание пред първата инстанция се е явил
лично, оспорил е иска и е направил възражения, че процесната запис на заповед
не е попълнена и подписана от него, както и че не е получил сумата по записа на
заповед.Съдът е приел, че искането не е преклудирано и на основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване авторството и подписа в процесния запис
на заповед, респ. разпределил е доказателствената тежест за това обстоятелство
на ответника.В тази насока не е направено оплакване пред въззивната инстанция
за допуснато процесуално нарушение, поради което извършените от
първоинстанционния съд процесуални действия във връзка с откритото производство
по чл. 193 от ГПК, следва да бъдат зачетени.
С приложения
като писмено доказателство по делото запис на заповед З.Б.А., ЕГН **********,***,
притежаващ лична карта № ***, издадена на ***г. от МВР Пловдив, като издател на
записа на заповед, безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на И.Г.Т.,
ЕГН **********,***, притежаващ л. к. № ***, издадена на ***г. от МВР П., или на
негова заповед, сумата от 5000 /пет хиляди/ лева.Падежът на паричното
задължение е на 14.04.2016г. , а мястото на плащане е в гр. А., ***.Записът на
заповед е издаден на 14.04.2014г. в гр. А..В записа на заповед фигурира подпис
на издателя и трите му имена, изписани саморъчно.
Съгласно
изслушаното заключение на вещото лице В. К. в първоинстанционното производство,
ръкописният текст на „Запис на заповед“ с падеж 14.04.2016г., не е изпълнен от З.Б.А..Подписа
на „Подпис на издателя“ на „Запис на заповед“ с падеж 14.04.2016г.,
най-вероятно не е изпълнен от З.Б.А..В обстоятелствената част на експертизата
вещото лице е посочило, че е извършило сравнително изследване на подписа на
издателя в записа на заповед с представените експериментални образци на почерк на подпис на З.А., при
което са констатирани различия по транскрипция, общи и частни признаци.Констатирано
е съвпадение на формата на движение и наклон при изписване на нечитаемия щрих и
парафа.При така посочените различия и съвпадения, при непредставени свободни
образци на почерк на подпис на З.А., вещото лице е формирало мнение, че
най-вероятно подписа за „подпис на издателя“, не е изпълнен от З.А..
В съдебно
заседание експерта е изяснил, че при наличие на съвпадения и различия крайното
заключение е въпрос на убеденост и лична преценка.В случая преобладавал овалния
начин на изписване на елементите на буквата „З“, поради което е приел, че има
разлика в изписване на главна буква „З“.Посочил е, че тези обстоятелства могат
да се изяснят конкретно при наличие на свободни образци на подписа на някакви
документи, подписани към датата на инкриминирания процес.Счита, че има различия
в изписване имената на ответника в представения оригинал на „запис на заповед“
и представения сравнителен материал по делото.
В
първоинстанционното производство е депозирано заключение на съдебно-почеркова
експертиза и от вещото лице М. С., което дава категоричен отговор, че в
представения за изследване документ е установено, че подписа за „Издател“ и
ръкописният текст „З.Б.А.“, изписан под подписа, са изпълнени от З.Б.А..При
сравнителното изследване вещото лице е констатирало съвпадения по общи и частни
признаци, които са характерни, устойчиви и образуват индивидуална съвкупност,
даваща основание за положителен извод.
Районният
съд при постановяване на решението си е счел за неоснователно възражението
относно неистинността и авторството на записа на заповед.Приел е за неоснователно и
възражението на ответника, че е недопустимо претендиране на исковата сума, без
посочване на каузално отношение между страните, по повод на което е подписан
процесният запис на заповед, като е посочил, че записът на заповед и каузалната
сделка са самостоятелни правни актове.Породените от тях правоотношения
съществуват отделно и самостоятелно.Записът на заповед може да бъде издаден и
за обезпечаване на едно възникнало или бъдещо задължение по каузалната сделка
между издателя и поемателя.Няма пречка ищецът да направи съответни твърдения за
наличие на такова в исковата молба, което само улеснява защитата на
ответницата.Не е ли установена такава връзка, записът на заповед остава
едностранно поето задължение на издателя към кредитора, да плати определена
сума.Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение
за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа – чл. 535, т. 2, чл.
538 и чл. 481, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 44 от ЗЗД.Обстоятелството, че записа
на заповед е абстрактна сделка освобождава ищеца от необходимостта да докаже
съществуването на правно основание за издаването на запис на заповед, т. е. за
поемане на задълженията по него.С процесния запис на заповед З.Б.А., в
качеството му на издател на същия, се задължава безусловно и неотменимо, да
заплати без протест на поемателя И.Г.Т. сумата 5000 лв., като падежът на
паричното задължение е на 14.04.2016г., който запис на заповед е подписан от
издателя, съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което след като са
спазени всички изисквания на закона относно неговата форма, редовен е от външна
страна и съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, същият запис на заповед е
действителен и поражда правно действие.С настъпване на падежа – на 14.04.2016г.
издателят е следвало да изпълни задължението си, да плати на поемателя посочената
в него сума, което не е сторил.С тези съображения районният съд е приел, че
предявеният иск е основателен и доказан и е уважил същия.
Пред
първата инстанция е разпитана като свидетел Ф. К., която е заявила, че не е
била свидетел на даване на сума пари от И.Т. на З.А..С първия били братовчеди,
а втория бил съпруг на сестра й.От И. чувала, че З. му дължи пари, но не знае
каква сума и кога е дадена.Не е получавала запис на заповед от М. А., която да
предаде на И.Т. и да върне обратно на М. или на З.А..
Като
свидетел е разпитана и М. А., която е съпруга на З.А. и братовчедка на И.Т..Същата
не си спомня дали З. дължи сума на И.Т..Преди 4-5 години имали подялба на
съсобствен имот и тогава попълвали и подписвали много документи.Не си спомня
дали са попълвали запис на заповед, нито да са изпращали документи и разписки
да се занесат на Ф. или И.Т..
Настоящата инстанция с оглед данните по делото
намира, че направените изводи от районния съд са правилни и обосновани.
Представеният по делото запис на заповед
съдържа всички изискуеми по закон реквизити, които го правят редовен от външна
страна документ.Относно истинността на подписа на издателя настоящата инстанция
също кредитира заключението на повторната експертиза, което е компетентно и
обосновано изготвено, неоспорено от страните.Същото дава категоричен отговор,
че подписа за издател е изпълнен от З.Б.А..За редовността на документа не е
необходимо цялото съдържание на ценната книга да бъде изписано собственоръчно
от издателя, тъй като няма предвидено такова изискване в закона.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че не е получавал процесната
сума, следва да се имат предвид задължителните разяснения в т. 17 на ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които записът на заповед е ценна книга,
материализираща права и доказателство за вземането.Вземането по запис на
заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа.При редовен
от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател, по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед.Именно такъв е
разглежданият случай, поради което ищецът единствено следва да докаже
вземането, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, каквото той е направил.Каузална
връзка ще следва да се доказва само при наведени твърдения и възражения в този
смисъл, не и при отричането на такава. Съдебната практика, според която
кредиторът трябва да докаже вземането си и по каузалното правоотношение, се
отнася до случаите, при които той - по своя инициатива, е въвел в делото
каузата, по повод на която е издадена абстрактната сделка.В настоящия казус
това не е така.Ако при всички положения – без оглед на твърденията в процеса,
кредиторът се задължи да доказва и каузата, институтът на абстрактните сделки
би се обезсмислил.Все пак той затова основава вземането си на записа на
заповед, а не на договора между страните.Естествено принципно абсолютно
абстрактни сделки няма, като винаги в правния мир те се развиват паралелно с някакво
каузално правоотношение.Длъжникът обаче е този, който наред с абсолютните си
възражения може да възразява по записа на заповед, като черпи права от
изпълнението си по каузалното правоотношение.Именно той следва да доказва
изпълнението си по него, което го освобождава от задължение да заплати сумата
по записа на заповед.Т. е.,
ако се окаже, че ценната книга е издадена по повод на друго правоотношение
между страните и по него длъжникът е заплатил договорените суми, искът ще бъде
отхвърлен.Но абсолютният характер на записа на заповед дава възможност на
кредитора да претендира вземането си на това основание, без да трябва всеки път
да доказва други правоотношения, извън него, макар и свързани с него. Точно
затова основанието за плащане не е елемент от съдържанието на записа на заповед
– напротив, ако поетото обещание за плащане е обвързано в документа със
съществуването на кауза, менителничният ефект е недействителен - чл. 535, т. 2 ТЗ.При всички положения обаче, когато никоя от страните не твърди, че наред със
записа на заповед съществува и друго паралелно правоотношение, не може само на
това основание да се приеме, че кредиторът не е доказал вземането си на
процесното основание – запис на заповед, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист, щом той е редовен от външна страна и действителен като
сделка.
Доколкото
длъжникът не въвежда подобни твърдения в процеса и е налице валиден запис на
заповед, по който той е поел задължение да плати на кредитора исковата сума,
предявеният иск се явява основателен и доказан.
По изложените мотиви обжалваното
решението е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против
него като неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените за
настоящето производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 369 от 02.08.2019г., постановено по
гр. д. № 1672 по описа за 2018г. на Асеновградски районен съд, II гр. с.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: