Решение по дело №592/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

 

Делото е образувано е по жалба от Д. А. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Заповед № УТ-207/22.04.2024г. на кмета на община Хасково, с която се нарежда на същия да премахне незаконен строеж: “Дървен навес“, находящ се в [имот номер], м.“Алазъ Кору“, землището на [населено място], Община Хасково.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в нарушение на материалния закон и при наличие на допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Претендира се немотивираност на заповедта, като се сочи липсата на яснота относно параметрите, местоположението и обема на строежа, както и по какъв начин същият следвало да бъде премахнат. В оспорения акт нямало изложени фактически и правни основания за неговото издаване, а в разпоредителната част на същия не се съдържали данни за срока на изпълнението. Също така липсвало и разпореждане за разноските, с което бил нарушен чл.59, ал.2, т.3, 4, 5 и 6 АПК.

Претендира се адресатът на акта да не е бил уведомен за началото на административното производство, съобразно изискванията на чл.26, ал.1 АПК. Твърди се, че не било извършено уведомяване на жалбоподателя за проверката на място, състояла се на 17.01.2024г., като той нямал възможност да се запознае с изготвения констативен протокол, както и да направи възражения във връзка с констатациите в него.

Претендира се издаване на оспорения акт в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като фактическата обстановка не била изяснена обективно и на жалбоподателя не била предоставена възможност за възражения. Сочи се, че не е ясно кой е собственик и извършител на строежа, като се оспорва наличието на конкретни доказателства за изпълнението на същия от Д. А. М.. Оспорва се изложеното в акта твърдение, че именно той е собственик на строежа.

Претендира се също така, процесният строеж да е търпим, което обстоятелство административният орган не бил нито изследвал, нито обсъдил.

В жалбата се излагат обширни възражения за материална незаконосъобразност на процесната заповед.

Изтъква се, че посоченият за премахване строеж няма характеристиките на постройка или сграда, и не попадал в обхвата на определението по § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което не можело да бъде обект на разпореждане по реда и основанията по чл.225а от ЗУТ. Обектът не можело да се квалифицира като сграда по смисъла на закона, нито като постройка, която има обслужващ характер, доколкото липсвал основен строеж. Не ставало ясно и как органът определил, че строежът бил такъв от VI категория. Административният орган не взел предвид обстоятелството, че се касаело за обект с характер на градински елемент, като нормата уреждаща случая била изключението на чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ, според която разрешение за строеж не се изисквало за градински и паркови елементи с височина до 2.5 метра над прилежащия терен. Така, вместо да установи, че за обекта не се изискват строителни книжа, кметът приел наличие на незаконен строеж.

Дори и хипотетично да се приемело, че става дума за строеж, от органа не било съобразено, че от 2012г. до сега имотът се ползвал от ЕТ „Р. 2007-Д. М.“. В този смисъл липсвало доказателство за авторство на строежа или собствеността в лицето на жалбоподателя, за да бъде задължен именно той да го премахне. Соченият за „незаконен строеж“ попадал в имота, който бил предаден за ползване под наем на ЕТ от Община Хасково през 2012г., във вида и в границите, които ползвал и към настоящият момент. С оглед на това, в случая физическото лице Д. А. М. нямало отношение към договора за наем, респ. към ползвания имот, а такова лице се явявало ЕТ „Р. 2007-Д. М.“.

Подробно се обосновава твърдението за липса на ясен предмет на заповедта, като се навеждат доводи за липса на точно описание на параметрите на обекта за премахване. Не бил съобразен фактът, че обектът представлявал търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Освен това, заповедта била издадена при неспазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. С премахването на посочения за незаконен стоеж нямало да се постигне някакъв оправдан резултат или да се защити обществен интерес. Неговото изпълнение щяло да доведе до засягане на правата му в по-голяма степен от необходимото за целта, за която бил издаден.

По подробно изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание оспорването се поддържа от пълномощника на жалбоподателя, който отново посочва, че заповедта е неясна и издадена без фактическа конкретизация на обема, параметрите и местонахождението на обекта. Излага твърдения за наличие характеристиките на преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от РД на ЗУТ и неправилно проведено производство по реда на чл.225а ЗУТ.

Ответникът – Кмет на община Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. В тази връзка обосновава твърдения за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство и за съответствие на заповедта с материалния закон. Претендират се и разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка Искане с рег. индекс 94 Г-2443-4/23.11.2023г. и Заявление с рег. индекс: 94 Г-2443-5/24.11.2023г., двете от Г. М. Й. от [населено място], общ.Хасково (л.23 и 27), на 16.01.2024г. кметът на община Хасково издава Заповед № РД-46 (л.29 гръб), с която назначава комисия от специалисти и експерти от ИСДУОС и КОРЗ, вкл. и специалист в отдел Контрол по ЗУТ, и началник КОРЗ при Община Хасково, както и кмета на [населено място], която да извърши теренна проверка на имоти с идентификатори 38399.51.733 и 38399.51.732 – ниви, намиращи се в землището на [населено място], и да установи дали има незаконно навлизане в чужд имот, поставена беседкa и каравани, изградена ограда и бетонна площадка, за което да състави констативен протокол.

Разпоредената проверка е била извършена на 17.01.2024г., за което е съставен Констативен протокол. В същия е описано, че източно от язовир (водоем) с [идентификатор] – публична общинска собственост, граничещ с [имот номер], м.„Алазъ Кору“, [населено място], Община Хасково, били изпълнени метален павилион с р-ри 4.00/2.00м. и височина 2.50м., барбекю с р-ри 1.70м./1.60м. и височина 2.50м., дървен навес с размери 4.85м./3.05м. и височина 2.90м. и 2.30м., каравана с размери 4.80м./2.10м. и височина 2.25м. и ограда от телена мрежа и бетонови колове. Всички обекти били захранени с електрическа енергия. За обектите не били представени разрешение за поставяне и разрешение за строеж, както и други документи, удостоверяващи тяхната законност. В съставения при проверката протокол е отразено, че Д. А. М. е заявил, че е собственик и ползвател на обектите, които били изпълнени през 2012г. Протокола е подписан лично от М., без възражения по отразените в него обстоятелства.

Предвид така установеното с Протокол от 17.01.2024г. (л.30 гръб) Комисията предложила да се издадат заповеди от кмета на община Хасково по чл.34 от ЗСПЗЗ и чл.225а от ЗУТ. Протоколът е утвърден от кмета на община Хасково.

На 05.02.2024г., работна група от специалисти от Дирекция АГСИ към Община Хасково, е съставила Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ №2 (л.31), в който са посочени обстоятелствата по извършената проверка на строеж „Дървен навес“, намиращ се в [имот номер], м.„Алазъ Кору“, землището на [населено място], община Хасково. В констативният акт е направено отбелязване, че имотът, в който е построен процесният строеж е собственост на Г. М. Й., съгласно [нотариален акт]/04.11.2021г. Строежът е определен като собственост на Д. А. М., който е посочен и за негов възложител. В част II е отразено, че за обекта не са били представени: одобрен проект; съгласувани и одобрени части на проект; разрешение за строеж. Относно изпълнението на строежа е посочено, че било извършено строителство на дървен навес с размери 4.85м./3.05м. и височини 2.90м. и 2.30м., в югозападната част на [имот номер], м.„Алазъ Кору“, землище на [населено място], община Хасково. Изпълнен бил от дървена конструкция (дървени греди и подпори) върху бетонова площадка, покрит е битумна хидроизолация. В посочения констативен протокол е прието, че строителството е извършено през 2012г., което обстоятелство е възприето по данни на Д. М.. Строежът е определен като такъв от VI категория. В части IV и V от констативния акт е посочено, че дървеният навес е изграден без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Препис от Констативния протокол е връчен на жалбоподателя Д. А. М. на 08.02.2024г., видно от представената по делото разписка, който не е обективирал възражения в него.

На 09.02.2024г. Д. А. М. подава писмено Възражение, заведено в Община Хасково с рег.индекс 94Д-612-3 (л.34 гръб), с което оспорва констатациите в Констативен протокол №2, по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като изрично заявява, че строежът е изпълнен преди 2012г., а не през отразената в протокола 2012г.

На 22.04.2024г. с процесната Заповед № УТ-207/22.04.2024г., на основание чл.225а, ал.1 с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, кметът на община Хасково е наредил премахване на незаконен строеж: „Дървен навес“, намиращ се в [имот номер], м.„Алазъ Кору“, землище [населено място], община Хасково, с извършител Д. А. М..

В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е VI категория и представлява дървен навес с размери 4.85м./3.05м. и височини hбило = 2.90м. и h = 2.30м., в югозападната част на [имот номер], изпълнен от дървена конструкция (дървени греди и подпори) върху бетонова площадка, покрит с битумна хидроизолация, като строителството било извършено през 2012г. по данни на Д. М., видно от констативен протокол за извършена проверка на 17.01.2024г. Имотът бил собственост на Г. М. Й., съгласно [нотариален акт]/04.11.2021г., а строежът – собственост на Д. А. М.. Извършен бил по стопански начин, без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148. ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на строежа било поставено с Констативен акт № 2/05.02.2024г., връчен лично на 05.02.2024г. на М.. Срещу констативния протокол било постъпило Възражение вх.№94Д-612-3/09.02.2024г., което не съдържало доказателства относно законността на строежа и не следвало да бъде уважено. Налице бил безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2. т.2 от ЗУТ. Същият не можело да бъде квалифициран като търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като бил реализиран след 2001г.

Заповедта е връчена на своя адресат на 19.06.2024г., видно от разписка, приложена към писмо с рег.индекс 94Г-2443-5#2 от 10.05.2024г. (л.35-37).

В хода на съдебното производство, по молба на жалбоподателя, се назначи съдебно-техническа експертиза, заключението по което се прие по делото.

При изпълнение на поставената задача, вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед и измерване на процесния обект на място на 03.10.2024г., в присъствието на жалбоподателя, след направени справки в Община Хасково и СГКК – Хасково, дава заключение, че обектът на изследване представлява навес с дървена носеща конструкция, изграден от носещи колони, греди, ребра и укрепващи връзки. Покривът бил с дъсчена обшивка и покритие от битумна хидроизолация, подът бил от бетонова настилка с размери 5.10м./3.10м. Размерите на навеса, измерени външно по контура на дървените носещи колони, били 4.80 м./3.05м., със ЗП 14.64 [жк], височината до стрехата била 2.30м., а до билото – 3.00м. Обектът попадал в югозападната част от [имот номер], местност „Алазъ Кору“, в землището на [населено място], община Хасково. Измерен по Кадастралната карта, в северозападния ъгъл в т.1 обектът отстоял на 4.50м. от западната имотна граница на имота, в югозападния ъгъл, в т.2 – на ~3.50м. от западната граница на имота и на 11.60 м. от южната граница на имота. На запад [имот номер] граничил с [ПИ], общинска публична собственост, горски ведомствен път, в близост до [ПИ], общинска публична собственост – ливада и [ПИ], общинска публична собственост – територия, заета от води и водни обекти, водоем. Точното разположение на навеса и отстоянията му от границите на имота са показани в Приложение №2 към експертизата.

Установено е от вещото лице, че носещата конструкция на навеса е дървена, от 7 бр. носещи дървени колони 9/9 см. с височина 2.20м., върху които били монтирани хоризонтални дървени греди 10/10 см., дървени ребра и диагонални укрепващи връзки 10/5 см., свързани с пирони и видии за дърво и болтови връзки при пета колони. Покривът бил дървен двускатен, с дъсчена обшивка и покритие от битумна хидроизолация. Навесът бил без оградни стени, с оградни мрежи за сянка, монтирани на дървените колони. Вътрешно, по очертанията на навеса били изградени дървени пейки с маса. Носещите колонки на пейките били бетонирани в монолитна подова настилка. Навесът бил електрифициран. Подът представлявал бетонова настилка с размери 5.10м./3.10 м., монолитно излята върху друга бетонова настилка, съществувала преди изграждането на навеса. Носещите колони на навеса били монтирани в метални шини на болтова връзка, бетонирани в подовата настилка на навеса.

Въз основа на констатациите вещото лице посочва, че дървеният навес има характеристики, най-близки до постройка на допълващото застрояване с обслужващ характер, съгласно ЗУТ (код 100 по Класификатора). Предвид начина на изграждане, дървения навес не можело да бъде отделен и преместен на друго място без да бъде разрушена монолитната основа. Можело да бъде отделен от повърхността след разглобяване на дървената конструкция на съставни елементи и разрушаване на подовата бетонова настилка. Преместване било възможно на демонтираната дървена конструкция, която можела да послужи за изграждане на навес на друго място със същото предназначение, върху нова основа.

В заключението се сочи, че според използваните материали, начина на изграждане и свързването му с повърхността, върху която бил изграден, процесният обект не притежавал характеристиките и не можело да се определи като преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ЗР на ЗУТ.

Експертът посочва, че след направено проучване в Община Хасково е установил, че за процесния обект не били издавани разрешителни, нямало съставени и други документи, съдържащи данни за възложителя или собственика на обекта, които да насочат и към периода на изграждане. Позовавайки се на данните от заснетите изображения в КККР и „GoogleEarth“, вещото лице е направило извод, че построяването на навеса е извършено в периода от м.10.2012г. до м.08.2013г. В наличните три ортофотокарти по КККР на [населено място] за периодите 2010- 2011, 2016-2019 и 2020-2022г., процесният обект бил заснет в ортофотокартата 2016-2019г. (Приложение №3). От наличните изображения в „Google Earth“, обектът бил видим към м.08.2013г. Предишното заснемане било към м.10.2012г. и в него обектът не бил заснет. (Приложение №4). Построен бил в близост до [ПИ] – язовир, след сключването на договора за наем от 06.01.2011г. за временно възмездно ползване на имот публична общинска собственост: язовир (водоем), [имот номер] с площ 21.039 дка, находящ се в землище на [населено място], общ.Хасково за срок от 10 години, продължен с Анекс от 04.01.2022г. към него, предоставено на Д. А. М., действащ като ЕТ „Р. 2007 – Д. М.“, ЕИК ************ – наемател. Обектът бил ситуиран в югозападната част на [ПИ], собственост на Г. М. Й..

На последно място вещото лице посочва, че е установило, че процесния дървен навес се намира в близост до язовир, предоставен за ползване, в територия без наличие на сгради и постройки в съседство. Изграден бил за удобство на ползвателя на язовира, с предназначение да обособи място за подслон от слънце, дъжд и други фактори. Ползвал се за битови нужди за отдих и почивка.

В съдебно заседание експертът допълва и пояснява, че е изследвало обекта като такъв с излятата бетонова настилка – основа за навеса (и под), която била положена преди монтирането на навеса.

Наред с описаните доказателства, по делото са представени: Нотариален акт за покупко-продажба Акт №18, том XXII, дело №3483 от 04.11.2011г., вх.рег.№7149 на СВ при PC – Хасково (л.24), от който е видно, че Г. М. Й. е придобила собствеността върху [ПИ]; Скица за поземлен [имот номер]-23258-12.01.2022г. (л.26) за [ПИ]; Скица за поземлен [имот номер]-1211702-15.11.2023г. (л.25 гръб) за [ПИ]; Договор за наем с рег. № ОС-012/06.01.2011г. от 06.01.2011г. (л.9), сключен между Община Хасково и Д. А. М., действащ като ЕТ „Р. 2007 – Д. М.“, за временно възмездно ползване на язовир (водоем) № 000090, находащ се в [населено място], общ.Хасково; Анекс за изменение на Договор за наем с рег. № ОС-012/06.01.2011г. от 04.01.2022г. (л.13), сключен между Община Хасково и Д. А. М., действащ като ЕТ „Р. 2007 – Д. М.“.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата съдържа изискуемите съгласно АПК реквизити, изхожда и от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Ето защо е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно предвиденото с разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. В нея са изложени както фактически, така и правни основания за издаване. Противно на изложеното в жалбата, налице е яснота относно строежа както и относно местоположението и параметрите му.

Неоснователно е възражението, че в нея не е посочен начина на премахването на обекта, тъй като това е ангажимент на адресата на заповедта и с оглед нормата на чл.225а, ал.5 от ЗУТ, вида на акта и характера на предмета, непосочването на такъв реквизит в заповедта не представлява основание за отмяната ѝ на формално основание. Също така, заповедта е с конкретен адресат, съдържа разпоредителна част, а липсата на конкретно разпореждане относно разноски в случая не е съществен порок, доколкото според ЗУТ премахването на незаконния строеж за сметка на извършителя и съответния субект по ал.5 на чл.225а от ЗУТ.

Не се установи да са били допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед, поради което причина за отмяна на процесуално основание не е налице.

Невярно е твърдението в жалбата, че адресатът на заповедта не е бил уведомен за началото на административното производство, съобразно чл.26, ал.1 от АПК. Според чл.225а, ал.2 от ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, а актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Следователно административното производство по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж започва със съставянето на констативен акт. В случая такъв е бил съставен – Констативен акт №2 от 05.02.2024г., и жалбоподателят е бил надлежно запознат с неговото съдържание, като в съответствие с предвиденото в чл.225а, ал.2 от ЗУТ му е била дадена възможност да възрази срещу него. Противно на наведените в жалбата доводи, М. е бил уведомен и за проверката на обекта, състояла се на 17.01.2024г., нещо повече същият е присъствал при самата проверка и се е подписал лично на съставения за същата протокол, без направени в него възражения. Освен това, с приключване на административното производство не се преклудира възможността на адресата на акта да наведе всички свои възражения във връзка с развилото се производство, като той може да направи това в пълна степен и в съдебното такова, което настоящия жалбоподател е и сторил (вж. Решение № 6295 от 22.05.2024г. на ВАС по адм. д. № 4027/2024г., Решение № 1408 от 7.02.2024г. на ВАС по адм. д. № 9616/2023г.).

Не се споделя възражението за неспазване от страна на административния орган на чл.35 АПК, тъй като релевантни факти и обстоятелства по случая са изяснени напълно. Установени са вида и характеристиките на строежа, местоположението на същия, начинът на изпълнението му, като са посочени в акта и други съществени обстоятелства за строежа.

Не е спорно между страните по делото, че процесният обект – дървен навес, се намира върху [ПИ], собственост на Г. М. Й. и че този ПИ е в непосредствена близост до язовир (водоем) № 000090, находащ се в [населено място], общ.Хасково.

Жалбоподателя излага възражения относно собствеността на обекта, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни, доколкото от данните и доказателствата по делото се установява, а и не е спорно между страните, че въпросният навес (беседка) се намира непосредствено до водоем (язовир), който жалбоподателят, като ЕТ, ползва по наемно правоотношение с Община Хасково, и в Община Хасково и СГКК – Хасково не са налице данни за осъществено строителство върху [ПИ] от собственика Г. М. Й. или други лица, различни от наемателя на язовира. Последният действително е ЕТ „Р. 2007 – Д. М.“, но е ясно и се установява от Търговския регистър, че физическото лице – търговец е жалбоподателят Д. А. М..

В тази връзка не се споделят доводите, че в случая не е съобразено, че от 2012г. до сега имотът се ползва от ЕТ „Р. 2007-Д. М.“ и че липсва доказателство за авторство на строежа или собствеността в лицето на жалбоподателя, за да бъде задължен именно той да го премахне. Следва да се има предвид, че отговорността за премахване на незаконния строеж е солидарна. В този смисъл, след като има данни по делото, вкл. в тази насока са и установяванията по СТЕ, че жалбоподателят ползва процесния навес, обстоятелството дали той в лично качество или като ЕТ е собственик или възложител на незаконния стоеж е ирелевантно за материалната законосъобразност на оспорения акт, в частта му на разпореденото премахване именно от жалбоподателя.

Следва да се има предвид, че фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК.

Събраните в хода на административното производство факти и обстоятелства сочат на извода за изграждане на навеса имено от жалбоподателя, действащ лично или като ЕТ. Преценката за адресата на заповедта е върху компетентния орган, който може да посочи само едно или всички задължени лица по чл.225, ал.6 ЗУТ (в този смисъл Решение № 2543 от 18.02.2020г. на ВАС по адм. д. № 7830/2019г.). Ето защо, фактът, че според изложеното в посочената заповед, неин адресат е физическото лице Д. А. М., а не ЕТ „Р. 2007-Д. М.“, не обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта. Прави впечатление и това, че в нито един момент от развилото се с участие на жалбоподателя административно производство, същият не е правил възражения, че не е собственик и/или възложител на обекта. Не може да се отрече, и се установява от Констативния протокол от 17.01.2024г., че М. е присъствал на проведена проверка на място от служители на ответника, като при съставяне на протокола, който е подписан и от самия него той изрично е завил, че е собственик на обекта. Съдържанието на този протокол не е оспорено по надлежния законов ред, поради което съдът възприема изложеното в него за достоверно и го цени с доказателствена стойност, съобразно с останалите доказателства и данни по делото. В тази насока, трябва да се отбележи и че М. е подписал Констативен акт № 2 от 05.02.2024г. без да посочи, че не той е собственик/възложител на обекта. След това, в подаденото против този констативен акт възражение, също не се твърди да не е собственик или възложител на процесния обект, а се навеждат единствено възражения относно годината на построяване на обекта, обстоятелство потвърждаващо на свои ред съпричастността му към процесното строителство. В хода на съдебното производство от изготвеното по делото заключение на съдебно – техническа експертиза се установява, че процесният обект е електрифициран и същият служи за отдих на посетителите на стопанисвания от М. водоем. Следва да се има предвид, че в хода на административното и съдебното производство М. се стреми да докаже търпимост на процесния строеж, което обстоятелство сочи на заинтересованост от неговото използване. Последното не се оспорва от страна на жалбоподателя, и макар същото автоматично да не води на извод, че именно той е възложител и изпълнител на обекта, това обстоятелство съотнесено към факта на появяване на процесния строеж върху наличната в КККР и „Google Earth“ ортофотокартата 2016-2019г. през м. 08. 2013г. и липсата му при заснемането от м. 10.2012г. сочи на извод за построяването му след месец октомври 2012г. за нуждите на стопанисвания от М. водоем. С. М. е заявил пред контролните органи, че той е собственик на обекта, това обстоятелство е отразено във всички протоколи съставени в хода на административното производство, подписани от М. и възражения от него срещу така отразеното не са правени. За първи път жалбоподателя оспорва авторството на строежа с жалбата пред съда, което оспорване настоящата съдебна инстанция намира за недоказано. Съдът намира изводът на административния орган, че именно жалбоподателя е възложител на процесния строеж за следващ се от установените по делото факти и обстоятелства, предвид което се явява правилен и законосъобразен.

Оспореният административен акт е съответстващ на материалния закон.

Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В случая предмет на заповедта за премахване е дървен навес (беседка). Противно на твърденията в жалбата този обект притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Той представлява надземна постройка, която по своето предназначение и характеристики попада в приложното поле на разпоредбата. В тази насока са и констатациите на вещото лице, което посочва, че дървеният навес има характеристики, най-близки до постройка на допълващото застрояване с обслужващ характер и че не може да бъде отделен и преместен на друго място без да бъде разрушена монолитната основа, представляваща бетонова настилка. Възприемането на обектите от вида на процесните за строежи по смисъла на посочената легална дефиниция от ЗУТ се поддържа в константната практика на ВАС – Решение № 12866 от 19.10.2020г. на ВАС по адм. д. № 1128/2020г., Решение № 2980 от 25.02.2020г. на ВАС по адм. д. № 7953/2019г., Решение № 14192 от 25.11.2009г. на ВАС по адм. д. № 11212/2009г. и мн. други.

Незаконният строеж не може да бъде възприет за градински елемент по смисъла на чл. 51, ал.1, т.12 ЗУТ, за чието изграждане не се изисква разрешение за строеж (в този смисъл и Решение № 4606 от 28.03.2019г. на ВАС по адм. д. № 11516/2018г.). В тази насока следва да се отчете, че височината на навеса, измерена от подовата настилка до билото, е 3.00м. (вж. закл. по СТЕ) Следователно само предвид този параметър на обекта няма как същият да бъде определен като градински. Освен това, характеристиките на постройката – изградена от 7 бр. носещи дървени колони 9/9 см. с височина 2.20м., с монтирани хоризонтални дървени греди 10/10 см., дървени ребра и диагонални укрепващи връзки 10/5 см., свързани с пирони и видии за дърво и болтови връзки при пета колони, с двускатен покрив дъсчена обшивка и покритие от битумна хидроизолация, с монтирани дървени колони, с бетонова настилка, и метални шини на болтова връзка, бетонирани в подовата настилка на навеса, квалифицират обекта като строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР на ЗУТ.

Обектът не представлява търпим строеж по смисъла на смисъла §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Това се установява от данните по делото и се потвърждава от заключението по съдебно-техническата експертиза, в което вещото лице е посочило, че от данните от заснетите изображения в КККР и „Google Earth“ става ясно, че построяването на навеса е било извършено в периода от м.10.2012г. до м.08.2013г. Установеното е видно от Приложение №4 на СТЕ, на което се наблюдава, че процесният обект не бил в [ПИ], собственост на Г. М. Й., към октомври 2012г., а е налице към август 2013г., като няма спор, че през този период жалбоподателят е бил наемател на водоем – язовир, с [идентификатор], и е ясно, че навесът е разположен в непосредствена близост до водоема, като служи на ползвателя на язовира за подслон от слънце, дъжд и други фактори.

Не се споделя тезата на жалбоподателя, че незаконният строеж има характеристиките на преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от РД на ЗУТ, съответно поради това неправилно по отношение на него било проведено производство по реда на чл.225а от ЗУТ. В това отношение вещото лице по СТЕ е констатирало, че според използваните материали, начина на изграждане и свързването му с повърхността, върху която бил изграден, процесният обект не притежава характеристиките и не може да се определи като преместваем.

Неоснователно е твърдението, че незаконният строеж попада в имота, който бил предаден за ползване под наем на ЕТ от Община Хасково през 2012г., във вида и в границите, които ползвал и към настоящият момент. От Нотариален акт за покупко-продажба Акт №18, том XXII, дело №3483 от 04.11.2011г., вх.рег.№7149 на СВ при PC – Хасково, Скица за поземлен [имот номер]-232582-12.01.2022г. за [ПИ], Скица за поземлен [имот номер]-1211702-15.11.2023г. за [ПИ], както и заключението на вещото лице по СТЕ, се стига до безспорен извод, че обсъжданият дървен навес се намира в [ПИ], м.„Алазъ Кору“, [населено място], Община Хасково, който несъмнено е собственост на Г. М. Й..

Относно възраженията за неяснота на заповедта, конкретизирано с твърдението, че от текста ѝ не можело да се установи, дали органът считал за незаконен строеж дървен навес съвместно с бетоновата площадка или не, съдът намира, че процесният акт съдържа достатъчно информация за предмета си. Описанието на същия – че представлява дървен навес с размери 4.85м./3.05м. и височини h било = 2.90м. и h = 2.30м., в югозападната част на [имот номер], изпълнен от дървена конструкция (дървени греди и подпори) върху бетонова площадка, покрит с битумна хидроизолация, е достатъчно за да бъде разбран обхватът на разпореденото със заповедта. В този смисъл съдът възприема за достатъчно ясно, че със заповедта се предвижда премахване на дървен навес съвместно с бетоновата площадка. Това се следва и от характеристиките на обекта, които вещото лице много подробно е изследвало и е описало в заключението си, а именно, че по очертанията на навеса са били изградени дървени пейки с маса, като носещите колонки на пейките били бетонирани в монолитна подова настилка. Носещите колони на навеса били монтирани в метални шини на болтова връзка, бетонирани в подовата настилка на навеса. При това положения несъмнено ясно е, че незаконния строеж включва навеса с бетоновата настилка, тъй като тези компоненти се явяват съставни части на обекта.

Неоснователни са твърденията за несъразмерност на заповедта, доколкото в случая незаконният навес е предназначен за нуждите на жалбоподателя и във връзка с ползвания от него водоем, нает от Община Хасково. Следователно, напълно изключено е възприемане на хипотезата той да е за обществена нужда и да се използва от широк и неопределен кръг субект.

С оглед гореизложеното, съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна, поради което подадена срещу нея жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъдят разноски. Такива се дължат на основание чл.143 от АПК, чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ и съдът ги определя в размер на 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. М. от [населено място], против Заповед № УТ-207/22.04.2024г. на кмета на община Хасково.

ОСЪЖДА Д. А. М. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.