№ 4935
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100112084 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни парични искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ,
чл.86 и чл.92 от ЗЗД, предявени при условията на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК.
Ищецът „К.П.“ ООД твърди, че е предоставил на ответника по договор за кредит и
анекс към него сумата 50 000лв. От страна на ответника е било налице пълно неизпълнение
на задължението да върне заетата сума. Поради това ищецът е обявил кредита за предсрочно
изискуем, за което надлежно е уведомил ответника с връчване на нотариална покана от
26.02.2021г. Ищецът посочва, че съобразно уговореното в договора, ответникът му дължи
главницата в цялост в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за периода от
25.09.2020г. до 25.02.2021г. в размер на 9 000лв., ведно с наказателни лихви за същия
период в размер на 7 500лв., както и договорна неустойка в размер на 5000лв. Ищецът
подал заявление по чл.417 от ГПК до СРС, но съдът отказал да издаде заповед за незабавно
изпълнение и указал на ищеца да предяви осъдителен иск в съда. Поради това ищецът
предявява настоящите искове в съда срещу ответника за събиране на вземането си. Моли
съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми за главница, законна лихва,
наказателна лихва и неустойка. Претендира и разноските по делото.
Ответникът А. В. Г. не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание, не заявява становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 25.08.2020г. страните са сключили договор за кредит № **********, съгласно
който ищецът „К.П.“ ООД , кредитор, е предоставил на ответника А. В. Г. ,
кредитополучател и ипотекарен длъжник, заем в размер на 50 000лв. при фиксиран лихвен
процент от 3% месечно. Уговорено е, че разходите за учредяване на законната ипотека са за
сметка на кредитополучателя, както и разходите за банкови такси в размер на 15лв. за всеки
превод, които кредитополучателят заплаща с първата погасителна вноска. Уговорено е, че
при забава на плащането на месечната погасителна вноска, на 25-то число на съответния
месец, кредиторът отнася размера на непогасените лихва и главница в просрочие и
1
начислява наказателна лихва за забава върху цялата усвоена и непогасена главница за
периода след наставане на момента на забавата. Размерът на наказателната лихва е равен на
месечния лихвен процент върху редовната главница, увеличен с 3 пункта, т.е. от датата на
изпадане в забава кредитополучателят дължи ежемесечно лихва за забава върху
непогасената главница във фиксиран размер от 6%. Уговорено е също, че заплатените суми
за разноски от кредитора при учредяване на договорната ипотека се удържат от главницата
при усвояването й. В случай на предсрочно погасяване на кредита е уговорено, че
кредитополучателят дължи такса/неустойка в размер на 2% върху предсрочно погасената
сума. Вписано е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 42,57%, като
годишният процент на разходите и общата дължима сума за връщане, възлизаща на
86 000лв., се изчислява така: при сключване на договора кредитополучателят усвоява сумата
по кредита в размер на 50 000лв,. заплаща в срок дължимата договорна лихва, която общо за
периода на договора е в размер на 36 000лв. и погасява главницата в размер на 50 000лв.
съгласно погасителния план. Съгласно последния, кредитополучателят погасява средствата
по кредита ведно с уговорената лихва в срок от 24 м., считано от датата на сключването му,
но не по-късно от 25.08.2022г. през първите 5м. кредитополучателят заплаща частично
начислената и дължима договорна лихва в размер на 500лв. месечно, шестата вноска е в
размер на 6500лв., а всяка следваща вноска е в размер на 1500лв. Главницата по кредита ще
бъде погасена не по-късно или на датата на падежа на последната погасителна вноска в срок
до 25.08.2022г. Уговорено е в чл.6 ал.5 от договора, че в случай на просрочие на
кредитополучателя – не погаси изцяло или отчасти погасителна вноска по погасителния
план, той изпада в забава и кредиторът има право да обяви непогасените задължения по
отпуснатия кредит за предсрочно изискуеми, за което уведомява кредитополучателя. В този
случай, последния дължи неустойка в размер на 5000лв. за обезпечаване вземанията на
кредитора. Кредитополучателят е учредил в негова полза първа по ред договорна ипотека
върху недвижим имот в гр.София.
Видно от представеното преводно нареждане, ищецът е превел по сметката на
ответника на 31.08.2020г. сумата от 49 150лв. в изпълнение на задължението му по договора
за кредит. Разходите на вписване на договорната ипотека са заплатени от ищеца и са в
размер на 826,61лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дори една вноска по сключения договор.
Представя и счетоводно извлечение. Няма доказателства, които да опровергават това
твърдение.
С нотариална покана ищецът е уведомил ответника, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. В поканата е посочено, че ответникът е изпаднал в забава в
заплащането на дължимите погасителни вноски за периода 25.09.2020г. – 25.02.2021г. , като
към 25.02.2021г. задължението на ответника е в размер на 71 500лв., от които 50 000лв.
главница, 9000лв. договорна лихва за периода 25.09.2020г. – 25.02. 2021г. и 7500лв.
наказателна лихва за същия период, както и 5000лв. неустойка съгласно чл.6 ал.5 от
договора. Нотариалната покана е връчена на ответника на 1.03.2021г.
На 18.08.2021г. ищецът е подал пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника по реда на чл.417 от ГПК въз основа на документ /нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека/ за сумата 71 500лв. С разпореждане №
27938/1.11.2021г. по ч.гр.д.№ 47808/21г. на СРС, 118 с-в заявлението е отхвърлено от
заповедния съд. Разпореждането е потвърдено от СГС с определение № 5001/1.06.2022г. па
ч.гр.д.№ 13880/21г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за кредит по см. на чл.430 от ТЗ.
Ищецът е небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, която предоставя кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или на други
възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора
2
няма данни да е действало в рамките на своята професионална дейност и следователно има
качеството на потребител по см. на пар. 13 т. 1 от ДРЗЗП и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП и ЗПК, респ. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Договорът
между страните е потребителски.
Ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената в
договора сума в размер на 50 000лв. Ответникът не е изпълнил задължението си да върне
заетата сума изцяло. Поради липсата на плащане на погасителните вноски, на основание
уговореното в договора, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно задължителните постановки на ТР №3/17г. по т.д.№ 3/17г. на ВКС, ОСГТК,
т.2 предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия
принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Към момента на едностранното волеизявление на банката да измени договора като го
обяви за предсрочно изискуем, ответникът е бил в забава по отношение на задълженията си
изцяло. Поради това съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил потестативното си
право да измени договора и да го обяви за предсрочно изискуем, като това волеизявление е
достигнало до ответника с редовното връчване на уведомлението чрез нотариална покана,
връчена лично на 1.03.2021г.
В посоченото ТР №3/17г., т.2 е изяснено, че след настъпване на предсрочната
изискуемост, уговореното възнаграждение за ползване – възнаградителната лихва за
последващ период не се дължи, действието на погасителния план отпада занапред, като
договорът се превръща в безсрочен. Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване
на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
За да се установи дали ответникът има задължения към ищеца и в какъв размер,
преюдициално съдът е длъжен служебно на основание чл.7 ал.3 от ГПК да прецени дали
договорните клаузи са действителни съобразно изискванията на ЗПК, ЗЗП, на добрите
нрави или не нарушават други императивни правни норми. Съгласно принципните
разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010
г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД
в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Накърняването на добрите нрави е самостоятелно основание за
недействителност на договорни клаузи, възприето в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно
дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът установи, че уговореното в полза на
ищеца кредитор вземане за наказателна лихва противоречи на добрите нрави. Уговорено е,
че при забава на плащането на месечната погасителна вноска, кредиторът отнася размера на
непогасените лихва и главница в просрочие и начислява наказателна лихва за забава върху
цялата усвоена и непогасена главница за периода след наставане на момента на забавата във
фиксиран размер от 6%. Т.е. наказателната лихва се начислява не върху просрочената
вноска, а върху пълния размер на заетата сума, вкл. и върху вноски, чиято изискуемост не е
настъпила. Тази клауза противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа за
добросъвестност при договарянето и в разрез с принципа за неоснователното обогатяване.
Уговорката е в противоречие и на чл.33 ал.1 от ЗПК - При забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Законът има
3
предвид под неплатена в срок сума – забавената погасителна вноска, а не целия размер
дължим кредит.
Нищожна се явява и клаузата за уговорена неустойка в размер на 5000лв. в случай на
просрочие. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
След като е уговорено заплащането на наказателна лихва при просрочение, е недопустимо
уговаряне и на втора санкция – заплащане на неустойка. Уговорената клауза за неустойка,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция /повече в т.
3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС /.
С оглед на изложеното , съдът намира, че претенциите на ищеца за заплащане на
наказателна лихва и на неустойка, доколкото се основават на нищожни клаузи от договора,
се явяват неоснователни.
Основателна, съобразявайки разясненията в цитираното ТР №3/17г. по т.д.№ 3/17г.
на ВКС, ОСГТК, т.2, е претенцията на ищеца за заплащане на главницата от 50 000лв., както
и на възнаградителната лихва от 25.09.2020г. до 25.02.2021г. в размер на 9000лв. Съдът не
присъжда законна лихва върху главницата, тъй като такова искане липсва в исковата молба.
По разноските:
Ищецът претендира разноски. Не представя списък. Претендираните от него разноски
в исковата молба са в размер на държавната такса от 2860лв. и адвокатски хонорар от
3500лв. Разноските не са оспорени по размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски
съобразно уважената част от иска /82,52%/ - 5 248,27лв. В тях се включва и претендираната
държавна такса, платена в заповедното производство, съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.******* да заплати на
„К.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на управление г-н Триадица,
бул.“******* ******* на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, сумата от 50 000лв.,
представляваща дължима главница по договор за кредит № **********/25.08.2020г. и
сумата от 9000лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 25.09.2020г. –
25.02.2021г., както и 5 248,27лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.П.“ ООД, ЕИК ******* срещу А. В. Г., ЕГН **********
за заплащане на сумата 7500лв., представляваща наказателна лихва за периода 25.09.2020г. –
25.02.2021г. и на сумата 5000лв., представляваща договорна неустойка по договор за кредит
№ **********/25.08.2020г., като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4