№ 476
гр. ***, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630103251 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Я.. Д. с ЕГН ********** от гр.
***, ул. „***“ № 14, ет. 2, ап. 14, със съдебен адрес – адв. Б.Б. от ШАК, срещу А. П. Т. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № 18. В исковата молба се твърди, че страните сключили
предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил BMW 525d с рег. № *** ВХ.
С процесния договор уговорили продажна цена от 3500 лв., от които 1000 лв. били платени
при подписване на договора, а останалите 2500 лв. следвало да бъдат платени до 20.07.2018
г. Страните уговорили, че при неизпълнение на договора, се дължи неустойка в размер на
500 лв. и връщане на автомобила в изправност. Ищецът Моли съда да осъди ответницата да
му заплати процесната неустойка в размер на 500 лв., ведно с лихва за забава от поканването
на ответницата на 17.05.2019 г. до подаване на исковата молба на 10.12.2021 г. в размер на
132,42 лв..както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения
иск. Счита, че същият е основателен. Заявява, че макар договорът отговаря на изискванията
за предварителен договор. Обосновава, че от неизпълнението за ищеца са настъпили
сериозни вреди, което опровергава възражението за прекомерност на неустойката. Оспорва
се и възражението, че с оглед Тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г.
на ОСГТК на ВКС неустойката не се дължи, като твърди, че неустойката не е уговорена
като мораторна, а наказателна и обезщетителна такава.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от неговия
1
особен представител, с който се излага становище за неоснователност на иска. На първо
място е оспорена действителността на договора поради липса на форма. На второ място, се
твърди, че неустойката не се дължи поради разваляне на договора с оглед решението по
Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК, ВКС. На последно място е направено
възражение за нищожност на клаузата за неустойката поради противоречие с добрите нрави
като се твърди, че уговореният размер на неустойката е прекомерен. По посочените причини
счита, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа изложеното в
отговора. Твърди, че договорът е нищожен поради липса на форма, че неустойка не се
дължи с оглед разрешението на цитираното тълкувателно решение. Заявява, че от клаузите
на договора не може да се направи категоричен извод за характера на неустойката.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.06.2018 г. Д. Я.. Д. като
продавач и А. П. Т. като купувач са подписали писмен договор за покупко-продажба на лек
автомобил БМВ 525d с рег. № Н *** ВН за сумата от 3500 лв., от които при подписването
на договора са платени 1000 лв. Страните са уговорили, че останалите 2500 лв. ще бъдат
платени до 20.07.2018 г. В договорът е записано, че колата се предава днес в движение. В
договора е включена и уговорка, че при неизпълнение на договора се дължат 500 лв.
неустойка и връщане на автомобила в изправност.
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява,ч е на
23.04.2019 г. ищецът Д. Я.. Д. е възложил на Нотариус П.А. с рег. № *** на НотК и район на
действие НПРС да връчи на А. П. Т. нотариална покана, с която я кани да й заплати сумата
от 2500 лв. – остатък от цената по договор за продажба на лек автомобил БМВ 525d с рег. №
Н *** ВН в срок от 10 дни от получаване на поканата. Поканата е връчена на ответницата на
17.05.2019 г. от нотариуса по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
От представените в съдебно заседание писмени доказателства се установява, че
ищецът е глобен два пъти с електронен фиш за управление на л.а. БМВ 525d с рег. № Н ***
ВН с превишена скорост. Обжалвал е електронните фишове с мотива, че не той е управлявал
автомобила, а ответницата, но тъй като не разполагал с копие от нейното СУМПС на
основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронните фишове са потвърдени от съда. Заплатените
глоби възлизат на 900 лв. общо.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредбата, неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От събраните по делото се установява, че страните имат сключен писмен договор за
покупко-продажба на лек автомобил. Безспорно договорът не отговаря на изискването на
2
чл. 144 от ЗДвП, който предвижда, че продажбата на МПС става с писмен договор с
нотариална завера на подписите. Предвид това този договор би бил нищожен поради липса
на форма на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД.
Ищецът изрично е поискал договорът да бъде третиран като предварителен договор
за покупко-продажба на лекия автомобил. Настоящият съдебен състав намира, че са налице
основанията за конверсия на сключеният между страните иначе нищожен поради липса на
форма договор за покупко-продажба на лек автомобил в предварителен договор за покупко-
продажба. Конверсията е институт, който макар да не е изрично уреден в закона, е признат
от практиката и теорията. При конверсията, една недействителна поради някакъв порок
сделка се конвертира в друг вид сделка. Условията за това е порочната сделка да съдържа
всички елементи на конвертираната сделка и поне една от страните да поиска конверсията.
В конкретния случай ищецът е поискал договорът да бъде третиран като предварителен
договор за покупко-продажба на МПС и наистина сключеният между страните договор
отговаря на всички изисквания, включително за форма, на такъв вид договор.
Предвид това съдът намира, че сключеният между страните договор представлява
валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил БМВ
525d с рег. № Н *** ВН. Цената на автомобила е уговорена на 3500 лв., от които 1000 лв.
платени в момента на сключване на предварителния договор, а 2500 лв. трябвало да бъдат
платени до 20.07.2018 г. Автомобилът е предаден в момента на сключване на подписване на
договора. С оглед извършената конверсия в договора липсва изрична уговорка кога ще бъде
сключена окончателната сделка, поради което трябва да се приеме, че това ще стане след
покана.
В договора е включена и уговорка, че при неизпълнение на договора се дължат 500
лв. неустойка и връщане на автомобила в изправност. Предвид липсата на уговорка кога ще
бъде сключена окончателната сделка и фактът, че автомобилът е предаден при сключване на
сделката, то под „неизпълнение“ във въпросната клауза явно се има предвид неплащане на
остатъка от парите. По делото липсват доказателства остатъкът от цената на автомобила в
размер на 2500 лв. да е бил платен в уговорения от страните срок. Предвид това
неизпълнение на предварителния договор е налице.
С изпратената нотариална покана през 2019 г. продавачът се е възползвал от
възможността, която чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да развали договора след като е поканил длъжника
да го изпълни в подходящ срок. Развалянето на договора е станало чрез нотариална покана
връчена на ответницата на 17.05.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С нотариалната
покана ищецът е дал на ответницата подходящ срок да изпълни задължението си и изрично
е заявил, че при неизпълнение в срока ще счита договора между тях за развален и че тя ще
му дължи сумата от 500 лв. неустойка. Ответницата не е сторила това е посочения срок,
поради което безспорно договорът между страните е развален поради неизпълнение на
едната страна на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Развалянето на договора и претендираното на неустойка по този договор налага да се
3
разгледа възражението на особения представител на ответницата, че неустойката не се
дължи с оглед разрешението, дадено по Тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк. дело №
7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното Тълкувателно решение върховните съдии са
приели, че не се дължи неустойка за забава, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне, т.е. неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Това налага да се определи характерът на неустойката в конкретния случай. Неустойка за
забава е такава неустойка, която се дължи в случай на забавено изпълнение, а не на
окончателно неизпълнение. Тя обезщетява вредите от забавеното неизпълнение на длъжника
и се дължи наред с изпълнението по договора. Неустойката при неизпълнение обезщетява
вредите при разваляне на договора поради неизпълнение и се дължи, когато липсва
изпълнение по договора и това е дало основание на изправната страна да развали договора.
За да прецени какъв е характерът на уговорената по делото неустойка, съдът трябва да
тълкува волята на страните. В конкретния случай страните са уговори, че при неизпълнение
се дължи 500 лв. неустойка и връщане на автомобила в изправност. Дори и терминът
неизпълнение да е бил неточно използван от страните, то уговорката да се дължи връщане
на автомобила, ясно показва, че става дума за неустойка, която се дължи при разваляне на
договора, защото само тогава се дължи връщане на даденото по договора.
Съдът намира за неоснователно и възражението за прекомерност на неустойката. На
първо място, неизпълненото задължение възлиза на 2500 лв. Ищецът никога няма да получи
тази сума, тъй като договорът е развален. Освен това същият е понесъл вреди в размер на
900 лв. от факта, че сключването на окончателната сделка така и не е осъществено. Предвид
това съдът намира, че уговорената неустойка не е прекомерна.
С оглед на това съдът намира, че иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Искът за заплащане на лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за
заплащане на сумата по главния иск. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда,ч е при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В конкретният случай начисляването на лихва за забава върху
неустойката не заобикаля забраната за анатоцизъм, тъй като както бе посочено по-горе
неустойката, която е уговорена не е неустойка за забава (мораторна неустойка), а неустойка
при разваляне (компенсаторна неустойка). В настоящия случай неустойката няма за цел да
обезщети вредите при забавено плащане, подобно на лихвата за забава, а да обезщети
вредите от липсата на неизпълнение. Предвид това щом става дума за неизпълнение на
парично вземане, което не е изпълнено в срок и ищецът има право да иска освен
изпълнението му и обезщетение за забавено плащане.
В конкретния случай става дума за неизпълнение на парично вземане за неустойка в
размер на 500 лв., което е било дължимо, считано от 27.05.2019 г. С исковата молба лихвата
4
за забава е претендирана от 17.05.2019 г. – датата, на която е връчена нотариалната покана
на ответницата. С тази нотариална покана обаче на ответницата е даден 10-днвен срок да
изпълни задължението си по договора и едва след изтичането му ищецът е заявил, че ще
счита договорът за развален и тя ще му дължи 500 лв. неустойка. Това означава, че
развалянето на договорът е настъпило 10 дни след връчване на нотариалната покана, т.е. на
27.05.2019 г. Едва от тази дата става изискуема и неустойката, уговорена по договора,
дължима при развалянето му.
Предвид това съдът счита, че макар ищецът да има право да претендира лихва за
забава върху неплатената неустойка, тя се дължи от 27.05.2019 г. до датата на завеждане на
исковата молба и от този момент до окончателното плащане на задължението. Размерът на
дължимата лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода 27.05.2019 г. - 10.12.2021 г.
възлиза на 129,04 лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД е основателен за размера от 129,04 лв., представляващи дължима лихва за забава за
периода от 27.05.2019 г. до 10.12.2021 г., а до пълният предявен размер от 130,42 лв.
За разноските:
Страните, чрез процесуалните си представители, са направили изрично искане съдът
да им присъди направените по делото разноски.
Предвид частичната основателност на един исковете и с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че направените от ищеца разноски, както следва: за държавна
такса от 50 лв., платен депозит за особен представител в размер на 300 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 360 лв., възлизащи общо на 710 лв. съдът следва да възложи на
ответника сумата от 708,59 лв. Трябва да се отбележи, че макар ищецът да е заплатил
държавна такса в размер на 100 лв., но с оглед разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК
дължимата по делото такса се изчислява върху материалния интерес. Сумата от 50 лв. до 100
лв., внесени за държавна такса по делото, са недължимо платени и могат да бъдат
възстановени на страната при поискване.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Я.. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 14, ет. 2, ап. 14, сумата от 500 лв.
(петстотин лева), представляващи неустойка за разваляне на сключения между страните
предварителен договор за покупко-продажба на л.а. БМВ 525d с рег. № Н *** ВН от
20.06.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 129,04 лв. (сто двадесет и
девет лева и четири стотинки), дължима за периода от 27.05.2019 г. до 10.12.2021 г., както и
лихва за забава върху главницата считано от 10.12.2021 г. до окончателното плащане на
задължението.
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава
за сумата от 1,38 лв. (един лев и тридесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава
за периода от 17.05.2019 г. до 26.05.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА А. П. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Я.. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 14, ет. 2, ап. 14, сумата в размер на 708,56
лв. (седемстотин и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляващи част от
сторените от ищеца разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6