РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 22.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 7432/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.П.Л. срещу Решение
№ 81659 от 04.05.2020г., постановено по гр. д. № 58953/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 42 с-в, с което са отхвърлени предявените от Б. срещу „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД отрицателен установителни искове по чл. 439 от ГПК
с предмет недължимост на сумите от 4821,79 лева възнаградителна лихва за
периода 05.11.2013г. -04.08.2014г.;765,85 лева мораторна лихва за периода
05.11.2013г. – 11.11.2014г., по изпълнително дело 20158500400291 на ЧСИ А.Б.,
за които суми има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 64758/2014г. на СРС.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважи иска като се претендират и разноски за двете инстанции.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението,
поради неправилно приложение на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изводите на
съда, че след влизане в сила заповед за изпълнение давността за вземанията за лихви
е пет години, като счита, че влязлата в сила заповед за изпълнение не формира
сила на присъдено нещо и неприложим срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД по отношение
на вземания съставляващи лихви.
Счита, че приложимата към оспорените вземания давност,
които били лихви е три години и е изтекла считано от 27.02.2015г, когато било
последното изпълнително действие (запор), след което изпълнението се било
прекратило на основание чл. 433, т8 ГПК на 27.02.2017г.
Депозиран е отговор на жалбата с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението. Застъпва се обратното разбиране за
приложимата давност. Посочва, че освен запора от 27.02.2015г. по изпълнителното
дело са извършвани и други действия прекъсващи давността и срока по чл. 433, т.
8 ГПК и искът е неоснователен и на това основание.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
От фактическа страна няма спор между страните, относно
влизането в сила на заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело. Няма спор и че
изпълнителното дело е образувано от трето за делото лице, което впоследствие е
цедирало вземанията по него на ответника, който е конституиран като взискател.
Спорът е какъв е приложимия давностен срок за вземания
обективирани в изпълнителен лист издаден след влязла в сила заповед за
изпълнение, както и дали и кога са извършвани действия прекъсващи давността.
По спорния въпрос за приложимия давностен срок настоящият състав на СГС споделя
виждането, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в
сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД и в случая към датата на исковата молба не е изтекла.
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното
положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с
решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до
приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива
факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло
в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти,
даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта
на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК
(аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и срока
на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
От фактическа страна се установява от копието на
изпълнителното дело, че то е образувано по молба от 21.01.2015г.
В молбата се съдържа овластяване на ЧСИ с правата по
чл. 18 ЗЧСИ, вкл да определя изпълнителен способ.
На 27.02.2015г. е изпратено запорно съобщение до
работодател и е наложен запор на трудово възнаграждение.
Налагането на запор е действие прекъсващо давността и
срока по чл. 433,т.8 от ГПК.
От този момент и до 26.06.2015г. когато е обявено ТР 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС давността е спряла да тече на основание Постановление 3/1980г.
на Пленума на ВС. По отношение действието на ТР 2/2013г. настоящият състав
споделя изразеното в Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г.
на ВКС, IV Г.О. и решение на ВКС от 21.02.2019г. по
гр.д. 2917/2018г., IV
Г.О. виждане, че отмяната на
постановлението на върховния съд действа занапред от обявяването на новото
тълкувателно решение.
Следователно нова давност в конкретния случай тече от
26.06.2015г. и тя е петгодишна и не изтекла към деня на предявяване на исковата
молба.
Действително действия прекъсващи срока за перемция не
са извършвани до 27.02.2017г.-насрочване на опис на движими вещи не е такова
действие. Съгласно разяснения на дадени от ВКС в ТР 2/2013г извършването на
опис прекъсва давност, което е логично защото с описването на вещите се считат
за запорирани (чл. 450 ГПК), но в случая има само насрочване на опис.
Тоест делото се е прекратило на тази дата, но това
няма значение за давността.
Впоследствие
на 27.12.2018г. е подадена молба от ответника за конституирането му като
взискател. Тази молба има значението на молба за образуване на ново
изпълнително дело. В нея е поискан запор на банкова сметка ***.
Това, че съдебния изпълнител не е прекратил дело 291/2015г. и не е образувал
ново по посочената молба не води до отпадане на ефекта на поисканото действие. Касае
се за канцеларски пропуск на ЧСИ. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал
ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора
нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
На 10.01.2019 са наложени запори в банки и отново е
прекъсната давността.
Изрично в този смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.
Предвид гореизложеното решението следва да се
потвърди.
При този изход на въззивното производство право на
разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско
възнаграждение, което СГС определя на 50,00 лева, като намира че съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК е обвързан само от максималния размер на предвиденото в
наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение, но не и от минималния.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81659 от 04.05.2020г., постановено по гр. д.
№ 58953/2019г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в.
ОСЪЖДА М.П.Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ***** 50,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.