РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. В. Търново, 07.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10238 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от *** Д. П., в качеството й на пълномощник на
„Транс тонус“ ООД от гр. Г. Оряховица, срещу Решение №192/01.11.2022г. по АНД
№399/2022г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление №35-0000458/26.05.2022г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на касатора за нарушение по чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра
на транспорта и съобщенията, на основание чл. 99, пр. 4 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвП/ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 лв. Релевират се оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, не е взел становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на
решението на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №192/01.11.2022г.
по АНД №399/2022г. състав на Горнооряховския районен съд е потвърдил
наказателно постановление №35-0000458/26.05.2022г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на касатора за нарушение по чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002г.
на основание чл. 99, пр. 4 от ЗАвП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. За да постанови този резултат съдът
е приел, че извършването на посоченото нарушение е безспорно установено от
доказателствата по делото, като не е налице маловажен случай. Направен е
окончателен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Обжалваното съдебно решение е правилно.
По делото от
фактическа страна е било прието, че „Транс тонус“ ООД, като превозвач, притежаващ лиценз за превоз на
товари в ЕО, не е отчел издаденото му еднократно разрешително за международен
превоз на товари с №0038/2021г. за товарен автомобил с рег. №...и полуремарке с рег. №...в срока по чл. 25 от Наредба
№11/31.10.2002г.
Фактическата
обстановка е правилно установена. Направените изводи от фактическа страна
напълно се споделят от касационнния състав, а и касаторът не посочва изрично твърдения за допуснати
процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата.
Касационната
инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на районния съд, че от
обективна страна, касаторът е осъществил състава на
административно нарушение на чл. 25 от
Наредба №11/31.10.2002г., чиято разпоредба предвижда, че издадените
разрешителни се отчитат до 1-ви март на следващата календарна година, поради
което и издаденото разрешително през 2021г. е следвало да бъде отчетено до
01.03.2022г. За така извършеното нарушение в чл. 99 от ЗАвП
е предвидено налагане на имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Субект на
нарушението е лицето, на което е издадено съответното разрешително.
Неизпълнението на задължението, установено при извършената проверка, е
правно-релевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 25 от
Наредба №11/31.10.2002г., вр. с чл. 99 от ЗАвП. Тогава проверяващият орган е установил, че
дружеството касатор не е изпълнило своето задължение.
Касаторът, като притежаващ Лиценз за извършване на
международни превози е адресат на задължението и затова при негово неизпълнение
е субект на нарушението. В случая е налице административното нарушение,
извършено чрез бездействие в рамките на задължение за извършване на определено
действие, в определен срок. Касаторът не е изпълнил
задължение, вменено му по силата на закона, не само към изтичане на определения
в закона срок, но и към момента на извършване на проверката. Крайната дата за изпълнение на процесното задължение е 01.03.2022г., след която
бездействието на превозвача съставлява административно нарушение по ЗАвП, вр. с чл. 25 от
Наредба №11/31.10.2002г. Следователно изпълнителното деяние е
бездействие, продължило и към датата когато е установено на 04.05.2022г.,
поради което последната правилно е приета за дата на извършването му, а мястото
на нарушението е посочено от въззивния състав – там, където
е дължимо отчитането /връщането/ на процесното
разрешително. Предявеното обвинението е ясно и безпротиворечиво,
осигуряващо защитата на нарушителя и съдебната проверка за законосъобразност на
НП, а възраженията в касационната жалба в обратната насока са неоснователни.
Не е
налице и съществено процесуално нарушение, засягащо правата на нарушителя,
предоставени с разпоредбата на чл. 79б ЗАНН.
Видно от разписката към НП, нарушителят я е подписал на 24.06.2022г. при
връчване на постановлението, с което лично е удостоверил, че е запознат с тези
права.
Начинът
на формулиране/визуализиране на съдържанието на текста на чл. 79б от ЗАНН, което да достигне до знанието на касатора,
не е законово регламентиран, а видно и от материалите по административнонаказателнатапреписка
е могъл да бъде възприет от касатора.
Оплакването
за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН касационната
инстанция приема за неоснователно.
На
първо място следва да се посочи, че районният съд е обсъдил възраженията на
жалбоподателя за неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от наказващият
орган и е изложил последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен
случай. Тези изводи напълно се споделят от касационната инстанция.
На
второ място конкретното нарушение на правилата за обществен превоз на пътници
не може да се определи като такова с ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. По делото не са налице някакви
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на
обществена опасност на извършеното от касатора деяние
от нормалната за този вид нарушения.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №192/01.11.2022г. по АНД №399/2022г.
по описа на Горнооряховския районен съд, с което е потвърдено наказателно
постановление №35-0000458/26.05.2022г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.