РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Бургас, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100502009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Керанка Кирилова Димитрова,
действаща лично и като процесуален представител на Я. Б. Д., Л. С. П. и Д. Я.
К., срещу Решение № 1516 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. №
4779/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът им по чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане за установено по отношение на С. Г.
П., че на основание продължило повече от 10 години давностно владение
въззивниците са съсобственици при равни квоти от по 1/4 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 67800.9.133 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска земя, с трайно
предназначение: пасище, с площ от 529 кв.м., с адрес на имота: гр. Созопол,
местност „Каваци“.
Решението е поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 1795 от
22.08.2023 г., с което е отразено, че главното решение е постановено при
участието на К. А. П. – трето лице помагач на страната на ответницата.
Въззивниците се оплакват, че основното решение е неправилно. Сочат,
че съдът не е обсъдил заинтересоваността на свидетелите на въззиваемите. От
1
друга страна, изводът, че свидетелите Д. и Я., са заинтересовани, почивал на
предположения. Относно свидетеля Д. въззивниците признават, че е
заинтересован, но смятат, че показанията му са последователни, житейски
логични, обосновани и взаимно допълващи се с показанията на свидетелите
Д. и Я., а и частично с тези на св. П.. Въззивниците поддържат, че
заинтересоваността на свидетеля следвало да е повлияла върху
достоверността на показанията му, за да не бъдат зачетени, което в случая не
се установявало. Във въззивната жалба се оспорва изводът на съда, че
действията по разчистване, изравняване, поспиване с чакъл на част от имота и
по събиране на дървета и на плодове не представляват фактически действия,
отговарящи на признаците на владението. Въззивниците смятат, че няма
други действия, които да са могли да предприемат спрямо конкретния имот,
за да се манифестира намерение за своене. Сочат, че въззиваемата не е
защитавала правото си на собственост от действия на трети лица. Оспорват
значението, което съдът е придал на протоколите за трасиране от 20.01.2020 г.
и 10.09.2021 г. – в тези протоколи по дефиниция нямало как да се отрази
наличието на ограда в имота. Въззивниците изтъкват, че никога не са
твърдели, че са оградили целия имот с ограда, а само широката му част.
Считат, че показанията на свидетелите на въззиваемата са хаотични,
непоследователни и недостатъчно конкретни. Твърдят, че св. М. е имал
предвид друг имот, а не процесният. Молят решението да бъде отменено и
вместо това искът да бъде уважен. Претендират деловодни разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. Г. П., чрез адв. Пламена
Гьорчева. В отговора се изтъква, че съдът правилно е приел за доказан факта,
че имотът е бил със свободен достъп до октомври 2022 г., като всеки е имал
достъп да го посети и да паркира колата си в него. Сочи се, че според
свидетелите Н. П. и И. Д. първоначално въззивниците са водили преговори да
закупят имота, т.е. не са се считали за собственици. Освен това оградата била
поставена в имота за пръв път през есента на 2022 г. По делото имало
доказателства, че предходният собственик К. П. е ползвала имота си
безпрепятствено до продажбата му на С. П.. Изтъква се, че според свидетеля
Д. в процесния имот са паркирали и други гости на вилата, а не само
въззивниците. В отговора се поддържа, че показанията на св. Я. са взаимно
противоречиви. Нито един свидетел не бил споменал в имота да има бариера.
Според въззиваемата по делото не е било доказано кои от въззивниците са
манифестирали своене и пред кого, както и как е отблъснато владението на
действителния собственик. Не било доказано непрекъснато владение. Иска се
решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от третото лице помагач К.
П., чрез адв. Бисер Костадинов. В него се поддържа, че първоинстанционният
съд правилно е приложил законовите разпоредби, както и че е обсъдил всички
събрани по делото доказателства. От въззивната жалба било видно, че
останалите ищци са се съгласили и са приели първоинстанционното решение.
Иска се същото да бъде потвърдено.
Относно валидността и допустимостта на решението:
2
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени нотариални актове (л. 7-11 от
първоинстанционното дело), от които е видно, че К. Д., Л. П. и Д. К. са
собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
67800.54.199.1.2, намираща се в съседство с процесния поземлен имот. Я. Б.
Д. също е била собственик на самостоятелен обект в тази сграда, но е
изгубила собствеността и в момента има само пожизнено право на ползване.
От приложеното решение на Общинска служба по земеделие и гори –
гр. Созопол (л. 84 от първоинстанционното дело) се установява, че през 2007
г. К. А. П. е придобила правото на собственост върху процесния имот.
Видно от нотариалния акт на л. 13 от първоинстанционното дело, на
10.09.2021 г. К. А. П. е продала процесния имот на С. Г. П..
Ищците се домогват да докажат, че К. А. П. не е могла да прехвърли
правото на собственост върху процесния имот, тъй като собствеността е била
придобита по давност от ищците чрез десетгодишно давностно владение от
октомври 2007 г. до октомври 2017 г. (съгласно уточнение на исковата молба
на л. 50 от първоинстанционното дело). В тази връзка с определение от
05.01.2023 г. К. А. П. е конституирана като трето лице помагач на страната на
П..
Не се спори, че през октомври 2022 г. ищците са извършили действия
по поставяне на ограда в имота. Спори е дали преди това е имало друга
ограда.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че преди октомври 2022 г. имотът не е бил ограден. Поради
заинтересованост и противоречие с писмени доказателства по делото
(протокол за трасиране) не е кредитирал показанията на свидетелите на
ищеца, че през октомври 2022 г. само е подновена старата ограда. Кредитирал
е показанията на свидетелите на ответниците, че до октомври 2022 г. всякакви
хора са паркирали автомобилите си в имота. Съдът е посочил, че действията
по разчистване, изравняване, посипване с чакъл на част от имота, събиране на
дърва за барбекю и на плодове в неразчистена част от процесния имот не са
довели до установяване на трайна фактическа власт върху имота. Изтъкнал е,
че ищците не са доказали твърденията си, че в имота е имало поставена
бариера.
Двете групи свидетели, разпитани по делото, дават противоречиви
показания: според свидетелите на ищците имотът е бил ограден и недостъпен
за външни лица още през 2007 г., а според свидетелите на ответниците – от
2022 г. Следва да се отбележи, че всички свидетели на ищците и трима от
четиримата свидетели на ответниците са заинтересовани. Свидетелят С. Д. е
3
заинтересован, тъй като ползва вилата на ищцата Д. за почивка през почти
целия летен сезон и е управител на „Кей Енд Кей Консултинг“ ООД, чийто
едноличен собственик на капитала е ищцата Д.. Свидетелят Я. Я. е
заинтересован, тъй като също ползва вилата на ищцата Д. за почивка през
почти целия летен сезон, а и развива адвокатска дейност съвместно с
последната. Свидетелят И. Д. е заинтересован, защото е *** на ищцата Я. Д..
Свидетелят Т.П. е заинтересован, защото е *** на третото лице помагач.
Свидетелят А.М. е бил пълномощник на третото лице помагач при
изповядване на сделката, с която е прехвърлен процесния имот, което също го
прави заинтересован. Свидетелката Н. П. е заинтересована, тъй като е *** на
ответницата.
В практиката на ВКС е изяснено, че показанията на заинтересованите
свидетели могат да се взимат предвид, но следва да се преценяват със
засилена критичност и с оглед всички други доказателства по делото
(Решение № 207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на ВКС, IV г.о.). При
преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място
установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в
показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои
свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като
основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от
останалите доказателства факти и обстоятелства. В този смисъл е Решение №
50036/27.03.2023 г. по гр.д. № 2590/2022 г. на ВКС, I г.о. Преценката на
свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените
доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и
правилата на логиката. Ако свидетелят е заинтересован, това може да се
отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата
оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията
пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях,
поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези
показания и в каква степен. В този смисъл е Решение № 31/09.04.2020 г. на
ВКС по т.д. № 355/2019 г., I т. о., Решение № 22/04.02.2019 г. по гр.д. №
2644/2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Д., Я. и Д., защото са
противоречиви. Така в началото на разпита си св. Д. два пъти казва, че
оградата през 2022 г. е същата като тази, която е видял през 2009 г., а после,
че е била сменена „може би от есента“ и на същото място е поставена ограда,
която е малко по-висока от старата. В началото на разпита си св. Я. сочи, че
преди 10 години имотът е засипан с чакъл от притежателите на имоти на
вилата и В. от съседния имот, а в края на разпита заявява, че не знае кой е
извършил същото действие. В началото на разпита си свидетелят Д. сочи, че
от 18 г. той, Я. (горепосоченият свидетел), Л. и Д. почистват и ползват имота,
а по-късно свидетелят заявява, че Я. не е участвал в почистването и
облагородяването на имота. Веднага след това свидетелят се поправя, като
казва, че Я. „може и да е участвал“. Тези противоречия на тримата свидетели,
наред със заинтересоваността им, компрометират достоверността на
4
показанията им.
Отделно показанията и на тримата противоречат на приетите по делото
протоколи от 20.01.2020 г. и 10.09.2021 г. за трасиране, означаване и
координиране на процесния имот (л. 123-124 от първоинстанционното дело).
Както правилно е обяснено във въззивната жалба, трасирането на един имот
представлява дейност, при която чрез геодезически измервания по записаните
в кадастъра координати на върховете на поземлените имоти, същите се
отбелязват (отбождат) върху земната повърхност, така че да е видимо с
просто око къде са границите на имота. Заградената част от имота е
отбелязана на скицата към допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза (л. 105 от първоинстанционното дело). От
скицата в протокола за трасиране е видно, че част от отбелязаните точки се
намират в оградения четириъгълник. При това положение, ако приемем, че
достъпът до имота на ищците е бил ограничен за външни лица, не е ясно как
геодезистите са извършили заснемането. Настоящият съд счита, че тези данни
внасят съмнение в достоверността на показанията на тримата свидетели на
ищците.
Освен всичко изложено показанията на тримата незаинтересовани
свидетели противоречат на показанията на единствения незаинтересован
свидетел по делото – св. Н.Х.. Той дава показания, че всяко трето лице е
могло да влезе в имота, тъй като е липсвала ограда или препятствие. Съдът
намира показанията на този свидетел за подробни и правдоподобни, поради
което ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.П., Н. П. и А.М., защото
са подробни и непротиворечиви. Показанията се подкрепят взаимно и
съответстват на показанията на незаинтересования св. Х.. В полза на
показанията на тримата свидетели са и писмените доказателства: посочения
по-горе протокол за трасиране и жалбата от Прокуратурата, подадена от
ответницата П. през 2022 г., при поставянето на оградата от ищците.
Не е основание да не се кредитират показанията поддържаното във
въззивната жалба, че свидетелите не са успели да посочат колко коли могат
да паркират едновременно на паркинга. Свидетелите само могат да
предполагат колко коли могат да паркират, а и това зависи от самите коли. Не
е вярно и поддържаното от въззивниците, че свидетелите нямат визуална
представа за околните сгради и вещите върху мястото. Тези обстоятелства са
пресъздадени достатъчно подробно от свидетелите. Не е основание да не се
кредитират показанията на св. П. това, че не е направил детайлно описание
как се стига от имота до морето. Достатъчно е, че свидетелят е посочил, че
преминава през неоградените имоти, които се намират между имота и морето.
Не е основание да не се кредитират показанията на св. М. даденото от него
описание как е влизал в процесния имот. Интерпретацията на показанията му,
направена от въззивниците – че свидетелят спирал в друг имот, различен от
№ 65 (сочен като единствен вход към процесния имот от други свидетели), не
може да бъде подкрепена. С думите „след това е водолазът“ (собственикът на
имот № 65) свидетелят може да няма предвид имот, а например къщата на
водолаза. Свидетелите не са длъжни да познават собствеността върху
5
имотите и данните от кадастъра.
Настоящият съд счита, че ищците не са доказали твърденията си, че са
осъществявали десетгодишно владение върху процесния имот. Напротив, от
показанията на св. П., П., М. и Х. се установява, че имотът е ползван през
целия исков период като паркинг. На него са спирали както ищците, така и
ответниците, а също и множество трети лица, включително свидетелите по
делото. При това положение не може да се приеме, че ищците са
осъществявали трайна фактическа власт върху имота с намерение да го
присвоят. Те са спирали върху процесния имот, защото са смятали, че имотът
е общински или пустеещ и защото им е било удобно, но това важи за всички
други посетители на гр. Созопол. Ищците са започнали да осъществяват
самостоятелна фактическа власт върху част от имота чак през 2022 г., когато
за пръв път са поставили ограда, която да ограничи достъпа на трети лица.
Според св. П. тогава са разбрали, че дъщеря й иска да строи върху имота.
Показанията й се подкрепят от приетия по делото договор за услуга от
01.08.2022 г. за организация и реализация на целия процес по одобряване на
подробен устройствен план за процесния имот. От житейска гледна точка
обяснението на св. П. е правдоподобно.
Съдът намира за нужно да изтъкне, че собствениците на процесния
имот не са били длъжни да упражняват или защитават правото си на
собственост. Те очевидно са знаели, че всякакви трети лица спират върху
имота, но не са сметнали за нужно да предприемат действия срещу тях,
защото не са имали планове да използват имота за нещо и защото
собствеността може да бъде придобита само след завладяване по явен и
несъмнен начин. Ответницата П. е подала жалба до Прокуратурата (л. 89 от
първоинстанционното дело) чак когато ищците са установили фактическа
власт върху имота.
В правната теория е изяснено, че владението следва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Постоянно е, когато няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица на владеят вещта. Обективният признак на владението изисква
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. В този смисъл са Решение №
68/02.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г. на ВКС, I г.о., Определение №
581/21.12.2018 г. по гр.д. № 2231/2018 г. на ВКС, I г.о., и др. Не може да се
приеме, че е постоянно владение, което се осъществява, докато имотът
безпрепятствено се ползва от всякакви лица, включително действителните му
собственици. Владението в случая не е и несъмнено, защото за третите лица,
включително собственика, не е ясно кой от всички паркиращи върху имота
иска да го придобие по давност.
Предвид всичко изложено, искът на ищците е изцяло неоснователен. Те
не успяха да докажат, че са придобили процесния имот по давност.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено поради
пълно съвпадение на изводите на двете инстанции.
6
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата С. П.. Тя е
направила искане за заплащане на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за заплащането на възнаграждението (л. 57 от
въззивното дело).
Въззивниците са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения минималното адвокатско
възнаграждение е 400 лв. Според настоящия съд обаче делото е с по-висока
правна и фактическа сложност. Касае се за вещен спор, по който са разпитани
множество свидетели, събрани са писмени доказателства, допуснати са две
експертизи. Извършената дейност от адвоката предполага по-високо от
минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в наредбата. Поради
изложеното справедливото възнаграждение в размер на 1200 лв.
Възражението за прекомерност е основателно и не следва да се присъжда
разликата от 1200 до 2000 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1516 от 07.07.2023 г., постановено по гр.
д. № 4779/2022 г. на Районен съд – Бургас, поправено с по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 1795 от 22.08.2023 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, Я. Б. Д., ЕГН **********, Л. С.
П., родена на **.**.19** г., гражданин на *** ***, и Д. Я. К., ЕГН **********,
да заплатят на С. Г. П., ЕГН **********, сумата от 1200 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на К. А. П., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на С. Г. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8