Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 17.06.2020 год.
Районен съд - К., гражданско отделение, в публичното заседание на 15.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното гр.д. № 509 по описа
за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.И.Г. ЕГН **********, Л.Г.Г. ЕГН **********, М.П.Г.
ЕГН ********** С.Ц.С. ЕГН ********** и Т.Ц.С. ЕГН********** чрез адв. М.Д. *** ЕИК ********,
представлявана от кмета Г.С. с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Ищците чрез процесуалния си представител сочат,
че от 1967 год. техните праводатели Г.С.Г. ЕГН ********** починал на ****.1998
г. за първите две от нас и Ц.С. Г. ЕГН ********** починал 23.01.2001 г. за останалите трима,
обработвали ЛОЗЕ от два декара, находящо се в местността „*********“, находящо
се в гр. К., било разделено на два имота и представлявало: Поземлен
имот с идентификатор *****.***.116 /********************точка ********************
точка сто и шестнадесет/, находящо се в землището на гр. К. в местността „*********“
с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр.
К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
на имота от *** /************/ кв. м., вид територия - земеделска, категория 4
/четвърта/, начин на трайно ползване: лозе и стар номер ***.116/ ********************
точка сто и шестнадесет/, при съседи: *****.***.194, *****.***.117, *****.***.94
и
Поземлен имот с идентификатор *****.***.117 /********************точка
******************** точка сто и седемнадесет/, находящо се в землището на гр.К.
в местността „*********“ с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на
одобрения кадастрален план на гр. К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от **** /****************/ кв.
м., вид територия - земеделска, категория 4 /четвърта/, начин на трайно
ползване: лозе и стар номер ***.117 /******************** точка сто и
седемнадесет/, при съседи: *****.***.116, *****.***.94, *****.***.48, *****.***.125
и *****.***.194. За лозето притежавали договор за покупко-продажба от ****.1967
г. Сочат, че повече от 50 години го обработвали необезпокоявани от никого,
първоначално от техните праводатели и след това от тях.
Сочат, че установили, имотът се водил на Ц.и Г.Г.. Общинската
администрация им отказали да им издаде необходимите документи, в това число и
скица. Никой не ги търсил с претенция за собственост. Считат, че го
придобили по давност. След като двамата братя Ц.и Г.Г. починали, не
можели да се снабдят с данъчна оценка.
Молят съда да постанови решение, по
силата на което да бъде признато по отношение на община К., че Р.И.Г. ЕГН **********, Л.Г.Г. ЕГН **********, М.П.Г.
ЕГН ********** С.Ц.С. ЕГН ********** и Т.Ц.С. ЕГН********** са собственици поради
изтекла придобивна давност и наследство при квота, както следва - 9/24, 3/24,
8/24, 2/24 и 2/24 на:
Поземлен имот с
идентификатор *****.***.116 /********************точка ********************
точка сто и шестнадесет/, находящо се в землището на гр.К. в местността „*********“
с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр.
К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ на имота от *** /************/ кв. м. вид територия - земеделска,
категория 4 /четвърта/, начин на трайно ползване: лозе и стар номер ***.116/ ********************
точка сто и шестнадесет/, при съседи: *****.***.194, *****.***.117, *****.***.94
и
Поземлен имот с
идентификатор *****.***.117 /********************точка ********************
точка сто и седемнадесет/, находящо се в землището на гр.К. в местността „*********“
с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр.
К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ на имота от **** /****************/ кв. м., вид територия - земеделска,
категория 4 /четвърта/, начин на трайно ползване: лозе и стар номер ***.117 /********************
точка сто и седемнадесет/, при съседи: *****.***.116, *****.***.94, *****.***.48,
*****.***.125 и *****.***.194, с произтичащите от това законни последици.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника. Счита предявения иск за недопустим поради
нередовност на исковата молба, поради следното: не било уточнено на кое от
двете основания се искала легитимацията на ищците като собственици - наследство
или давност. Алтернативно счита предявеният иск за неоснователен и не подкрепен
от никакви доказателства, поради което оспорва същия.
Сочи, че съгласно § 26.
(1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) ЗСПЗЗ се прилагал и за
заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на
собствениците, които общината стопанисвала и управлявала. Спорът бил за имоти,
които представлявали земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ,
находящи се извън регулационния план, в землището на гр. К., записани
като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила
на плана за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата
ставал общинска собственост.
Твърди, че върху имотите
не тече придобивна давност, поради което ищецът не можел да ги придобие по
давност.
С исковата молба не били
представени доказателства за установяване на владение. Не се сочели
доказателства нейният наследодател да е притежавал правото на собственост върху
процесните имоти. Представеният договор за покупко-продажба не прехвърлял право
на собственост, за което излага мотиви по-долу.
Сочи, че за да се
признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 ЗС изисквала да е упражнявана фактическа власт в продължение на
10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си.
Принцип в правото е, че срещу този който не може да защити правото си, давност
не тече. Земите по чл. 19, ал. 1 били земеделските имоти, които останали след
възстановяване на собствеността и за тях не се явили собственици, които да
заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисвали от
общината по силата на закона и от влизане в сила на картата на възстановената
собственост (КВС) по силата на закона общината става техен собственик. Тези
земи освен това служат и за целите по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ,
обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в
ДВ, бр. 13 от 2007 г.
Твърди, че Община К.
придобила по силата на закона право на собственост върху процесните имоти. Също
така стопанисвала или управлявала процесния имот като земеделска земя останала
след възстановяване на правата на собствениците и станала собственик на тези
имоти в определен момент - влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на
изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия назначена от
директора на областната дирекция „Земеделие“. Безспорно било, че процесните
имоти не са били заявени за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10, ал. 1/
срокове, нямало твърдения и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ.
Сочи, че представеният
договор за покупко-продажба на недвижим имот между С.П., В.О., Ц.Т.и З.П.като
продавачи и Г.Г.и Ц.Г.като купувачи не следвало да се приема като
доказателство, тъй като не бил сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална
форма и съответно не прехвърлял право на собственост. В самият договор било
записано, че продавачът трябва да снабди купувачите с нотариален акт в срок от
две години от сключването му. Счита, че договорът е неотносим и защото в него
не имотът „лозе“ не бил описан с индивидуализиращи признаци, по които да се
установи местонахождението му. Възразява срещу поставените от ищците въпроси
към съдебно-техническата експертиза.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено
следното:
Представени са
скици копие-извадка от КАИС на АГКК - 2 бр.; удостоверение за наследници №
289/13.02.2020 г., удостоверение за наследници № 294/14.02.2020
г.; договор от ****.1967 г.; съобщение № ***9-3/20.11.2000 г.;
протокол ****/15.11.2000 г.; писмо изх. № ****/19.07.2000 г., квитанции за
платени данъци - 5 бр.; скица № **********-06.03.2020 г. на АГКК С.; скица № **********-06.03.2020
г. на АГКК С.; съгласно които за ПИ с идентификатор № *****.***.116 в
землището на гр.К., в местността „*********“, четвърта категория, с площ 0.*** дка, с начин на трайно ползуване - лозе, при
посочени граници и съседи е собственост на Община К., а за ПИ с
идентификатор № *****.***.117 в землището на гр.К., в местността „*********“,
четвърта категория, с площ 1.252 дка, с начин на трайно
ползуване - лозе, при посочени граници и съседи е собственост на Община К.,
удостоверение за данъчна оценка № ********/06.03.2020 г.; удостоверение за
данъчна оценка № **********/06.03.2020 г.
От заверени копия на заповед №***/11.11.2008 г.
и протоколно решение от 10.11.2008 г. на ОД “Земеделие“ гр.С. на комисията по
чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ и регистър на земеделски земи, гори и земи в землището на
гр.К. в ГФ от 21.01.2009 г. е видно, че в остатъчния фонд по начин на
възстановяване на имоти в съществуващи стари реални граници: имот №***116 -
лозе, в местността „*********“, четвърта категория, с площ 0.*** дка и имот №***117
- лозе, в местността „*********“, четвърта категория, с площ 1.252 дка, са стопанисвани от общината като земи по чл.19
от ЗСПЗЗ.
По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза, с депозирано заключение, не оспорено
от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението имотът
представлява Лозе, сега Нива от 2,0 дка, находящо се в землището на гр.К., местността
“*************“ при съседи –Г.К., И.Д., С.Т.и М.Р.. В разписните книги в Община
К. имот № ***.116 е записан на Г.С.Г., а имот с № ***.117 на Ц.С.Г., а като
основание за вписване е посочен Договор за покупко-продажба от ****.1967г. В
последствие комисията по земеразделяне през 1999г. ги именува така: имот № ***.116-лозе
с площ 0,***дка и имот № ***.117-лозе с площ 1,252дка-лозе (т.е двата имота попадат
в масив *** в същото землище). През 2015г. се изготвя кадастрална карта на
района и съгласно Заповед №18-88/*****.2015г.
Процесните
имоти са номера: имот с № ***.116 става- ПИ с идентификатор № *****.***.116 с
площ 0,***дка, а имот с № ***.117 става- ПИ с идентификатор № *****.***.117 с
площ 1,252дка. Към момента Заповед №18-88/*****.2015г. не е променяна и е в
сила. Съгласно експертизата Имот №116 по
плана на местността „*********“ в гр.К. е идентичен с имот №***.116 от помощния план на местност „*********“ в
землището на гр.К., както и с ПИ с ид. № *****.***.116 по КК и КР на гр.К.
одобрен със Заповед №РД-18-88/*****.2015г. на ИД на АГКК. Имот №117 по плана на местност ********* в
гр.К. е идентичен с имот №***.117 от
помощния план на местност „*********“ в землището на гр.К., както и с ПИ с ид.
№ *****.***.117 по КК и КР на гр.К. одобрен със Заповед №РД-18-88/*****.2015г.
на ИД на АГКК. В Обласна администрация С. не са
открити данни за одържавяване на процесните имоти и
обявяването им за държавна собственост, а в ОСЗ-К. няма
данни заявени реституционни претенции от други лица. Няма
официална информация относно това, дали процесните имоти са влизали или не
в ТКЗС.
От
удостоверение за наследници №***/13.02.2020 г. се установява, че лицето Г.С.Г., с ЕГН **********, женен, б.ж. на
гр. К. е починал на ****.1998 г. като оставил следните наследници по закон: Р.И.Г.
-съпруга, Л.Г.Г. - дъщеря, Т.Г.Г.-дъщеря, починала на 26.01.2014 г. със законни наследници: Р.И.Г. - майка. От удостоверение за наследници
№294/14.02.2020 г. се установява, че лицето
Ц.С. Г., с ЕГН-**********, женен, б.ж. на гр. К. е починал на
23.02.2001 г. като оставил следните наследници по закон: М.П.Г. -
съпруга, С.Ц.С.- син и Т.Ц.С.-син.
От
показанията на св. К. В.А. и св. С.С. Т. се установява, че наследодателите на
ищците притежавали имот около 2 дка в местността „*********“ в землището на гр.К..
През годините те и семействата му оградили и обработвали имота- засадили
дръвчета, лози. Имотите ги владеят повече от 10 години. През годините никой не
оспорвал на ищците и наследодателите им собствеността върху имотите, нито
претендира за тях.
От така установеното следват следните
правни изводи:
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от
закона. От доказателствата по делото преценени в тяхната съвкупност съдът приема
за установено, че към 1967 г. и през следващите годините наследодателите на
ищците- Г.С.Г. и Ц.С.
Г., са притежавали имот -
лозе от два декара, находящо се в местността „*********“, находящо се в гр. К.,
било разделено на два имота и представлявало: Поземлен имот с
идентификатор *****.***.116 /********************точка ********************
точка сто и шестнадесет/, находящо се в землището на гр. К. в местността „*********“
с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр.
К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
на имота от *** /************/ кв. м., вид територия - земеделска, категория 4
/четвърта/, начин на трайно ползване: лозе и стар номер ***.116/ ********************
точка сто и шестнадесет/, при съседи: *****.***.194, *****.***.117, *****.***.94
и Поземлен имот с идентификатор *****.***.117 /********************точка ********************
точка сто и седемнадесет/, находящо се в землището на гр.К. в местността „*********“
с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр.
К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ на имота от **** /****************/ кв. м., вид територия - земеделска,
категория 4 /четвърта/, начин на трайно ползване: лозе и стар номер ***.117 /********************
точка сто и седемнадесет/, при съседи: *****.***.116, *****.***.94, *****.***.48,
*****.***.125 и *****.***.194.
За
лозето притежавали договор за покупко-продажба от ****.1967 г. Сочат, че повече от 50 години го обработвали
необезпокоявани от никого, първоначално от техните праводатели и
след това от тях. Имотът е облагороден, не
е ограден. През годините Г.С.Г. и Ц.С.
Г. и семействата им не са
губили владението върху имотите, а в последствие и наследниците не са губили
владението върху тях, тъй като не се установи процесното лозе да е
било стопанисвано или завладяно от другиго. По делото няма
доказателства процесните имоти да са били внасяни в ТКЗС, като няма и
доказателства /влязло в сила решение на комисия на общината за отчуждаване на
имота след провеждане на административна процедура за оценка и заплащане/
имотът да е бил отнет от владението на наследодателя или от ищците чрез
отчуждаване или одържавяване. Следва да се приеме, че имотите не са били
включени в ДПФ и съответно не са били държавна респ. общинска собственост и по
отношение на същите не се прилага забраната за придобиване по давност,
визирана в чл.86 от ЗС.
Процесният имот
е със статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. С посочената норма
законодателят е определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието
на имотите към настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били
отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика
по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в
резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на определена категория имоти- земеделските земи, като
в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата
на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.№612/2012 г. на ВКС, I г.о.,
Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.д.№430/2010 г. на ВКС; Решение
№765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, г.о., Решение №798/16.11.2010
г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени по чл.290 от ГПК/. Тъй
като процесният имот не попада в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, няма
доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е запазил статута си
на частна собственост и е владян от наследодателите на ищците и от последните в
реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ,
нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за
възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след
изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19
от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този
фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. В този
фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове / Решение №427/21.07.2009 г. по
гр.д.№3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение №21/04.02.2011 г. по гр.д
№1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС-
по чл.290 от ГПК/. Предвид гореизложеното съдът намира, че в по отношение
на процесната земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими,
тъй като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от
собственика и наследниците му поради което и не попада в обхвата на чл.19 от
ЗСПЗЗ и общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на
гр.К. на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във вр. с чл.19 от
ЗСПЗЗ. Ответникът не е навел твърдения и не е представил и
доказателства, че е придобил имота на друго правно основание.
Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
въпроса за разноските:
Ищците
претендират съдебни разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК в размер на
410,00 лв. в т.ч. 50,00 лева – държавна такса; 50,00 лева - депозит за съдебно-техническа експертиза;
10,00 лева – държавна такса за вписване на исковата молба и 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да
заплати на ищците 410,00 лв. съдебни разноски в т.ч. държавна
такса, такса за вписване, разноски за експертиза и платено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ОБЩИНА К., с ЕИК: ********, с адрес на управление ***, представлявяна
от кмета Г.С., че Р.И.Г., ЕГН **********, Л.Г.Г., ЕГН **********, М.П.Г. ЕГН **********, С.Ц.С.
ЕГН ********** и Т.Ц.С., ЕГН ********** са собственици поради
изтекла придобивна давност и наследство при квоти, както следва - 9/24, 3/24,
8/24, 2/24 и 2/24 на:
Поземлен имот с
идентификатор *****.***.116 /********************точка ********************
точка сто и шестнадесет/, находящо се в землището на гр. К. в местността „*********“
с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр.
К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ на имота от *** /************/ кв. м. вид територия - земеделска,
категория 4 /четвърта/, начин на трайно ползване: лозе и стар номер ***.116/ ********************
точка сто и шестнадесет/, при съседи: *****.***.194, *****.***.117, *****.***.94
и
Поземлен имот с
идентификатор *****.***.117 /********************точка ********************
точка сто и седемнадесет/, находящо се в землището на гр.К. в местността „*********“
с ЕКАТТЕ *****/***************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр.
К. със Заповед №РД-18-88/*****.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ на имота от **** /****************/ кв. м., вид територия - земеделска,
категория 4 /четвърта/, начин на трайно ползване: лозе и стар номер ***.117 /********************
точка сто и седемнадесет/, при съседи: *****.***.116, *****.***.94, *****.***.48,
*****.***.125 и *****.***.194, с произтичащите от това законни последици.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., с ЕИК ******** , с
адрес на управление ***, да заплати на Л.Г.Г., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски в размер на 410,00 лв. /четиристотин и десет лева и 0 ст./.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: