Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.08.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в публично заседание на 08.07.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2741 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взема предвид:
Иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Насрещни
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищцата Б.Д.Т. е предявила против ***, иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, с искане да бъде осъден
ответникът да й заплати получени без основание суми, както следва: сума в
размер на 250 лв. - неустойка за неизпълнение
на договорни задължения по Договор за паричен заем № ***, 150.00лв. – такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, и 400лв. –
лихва за предоставяне на заемната сума по договора, ведно със законната лихва
от завеждане на делото до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че е сключила
договор за заем за сумата от 1500лв., без да получи ОУ и с уговорени лихви,
неустойки и такси. Счита, че сключения договор е недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК, и следва да върне чистата стойност на кредита, но кредиторът е приел
плащания в размерите на исковите суми, които не се дължат. Твърди, че
неустойката е била и прекомерна на осн. чл. 92 от ЗЗД. Твърди, че е заплатила
по-висока от първоначално договорената сума. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че на ***г.
страните са сключили Договор за паричен заем № ***, по който ищцата е получила
заемна сума от 1500 лв. като се е задължила да погаси сума, включваща главница
и лихва в общ размер от 1743.06 лв. на 22 равни двуседмични вноски от по 79.23
лв. Сочи, е в договора е имало уговорка за обезпечаване на вземанията, и поради
неизпълнение на това задължение, ищцата дължи заплащане на неустойка в размер
на 1155.22 лв. Твърди, че ищцата не е изпълнявала редовно задълженията си,
които е следвало да бъдат заплатени на ***г., към момента не е налице заплащане
на сума от 902.95 лв. по главницата, сумата от 78.21 лв. по лихвата и сумата от
630.21 лв. по неустойката. Възразява по исканията договора да бъде обявен за
недействителен и отделни негови клаузи да се обявят за нищожни. Заявява, че по
делото не е представен екземпляр от договора от ищеца, и че ищеца има
задължение да посочи конкретните си твърдения, а изложените такива обективно не
отговарят на възникналото правоотношение. Представя процесния договор. Заявява,
че информацията, която носи погасителния план се съдържа в договора, че не
работи с общи условия на отделен хартиен носител и договорът не препраща в нито
една от своите клаузи към такива, поради което счита, че след като не
съществуват общи условия, твърденията на ищеца в тази насока са неоснователни.
Заявява, че ищцата твърди плащания на суми, които не са уговорени в договора,
не са дължими и респективно не са платени – такса или комисионна. Заявява, че
неустойка се дължи поради неизпълнение на поето задължение. Заявява, че не
твърди възнаграждение за допълнителни услуги. По отношение на претендираната
сума от 400 лв., платена под формата на лихва заявява, че фиксираната лихва по
договора е в размер на 243.06 лв., от която ищцата е платила едва 164.85 лв.
Твърди, че в договора е спазено ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, и ГПР е в
размер на 40.77 %. Оспорва, че клаузата за неустойка противоречи на добрите
нрави, и че същата е прекомерна. Заявява, че дори и да се приеме, че тя е
прекомерна това не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, а
следва да се намали нейния размер. Заявява, че ищцата е можела да се откаже от
договора, но не го е направила, тъй като не е считала клаузата за неустойка за
недействителна. Оспорва, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, тъй като лихвата е била фиксирана и ГПР е бил ясно посочен. Противопоставя
се на искането по чл.190 от ГПК да бъде задължен да представи *** и погасителен
план като заявява, че не притежава подписано от заемателя копие на ***, а
погасителен план не съществува.
Ответникът е предявил срещу ищцата насрещни
искове, в които твърди, че по силата на процесния договор е предал на ищцата
сумата от 1500 лв. при описаните по-горе условия на Договор за паричен заем № ***
от *** г. Твърди, че тя не е изпълнявала договора и към датата на подаване на
насрещния иск заплатената част от главницата е 597.05 лв., от лихвата – 164.85
лв., като неплатена е останала главница от 902.95 лв. и лихва от 87.21 лв.
Твърди неизпълнение на договорно задължение по чл.4 от процесния договор
вследствие на което е възникнало задължение на неустойка в размер на 1155.22
лв., от която е заплатена сумата 525.10 лв. и е останала незаплатена част от
630.12 лв. Във връзка с искането за обявяване на недействителността на договора
има право да получи обратно отпуснатата в заем сума. Твърди, че общия размер на
направените до момента плащания от ищеца е в размер на 1287 лв. и при обявяване
на недействителност на договора ищцата му дължи сумата от 213.00 лв.
представляваща разликата между подлежащата на връщане главница от 1500 лв. и
общо заплатените 1287 лв. Твърди, че ако се прогласи нищожност единствено на
чл.6, ал.2 от договора то ищцата ще продължи да дължи 902.95 лв. главница и
78.21 лв., но предвид това, че с част от заплатените по договора суми е
погасено задължение за неустойка, то тя
ще остане да дължи единствено главница в размер на 456.06 лв. Твърди, че ако
бъде прогласена нищожността единствено на възнаградителната лихва ищецът ще
остава да дължи главница в размер на 902.95 лв. и неустойка в размер на 465.27
лв. Моли съда да осъди ищцата да му заплати следните суми при условията на
евентуалност:
- Сумата
213.00 лв., представляваща разлика между подлежащата на връщане на основание
чл.23 от ЗПК главница, и общо заплатените от ищеца суми при обявяване на
недействителност на договора;
- Сумата
от 213.00 лв. - разлика между подлежащата на връщане главница и общо
заплатените суми при обявяване на нищожност на уговорените възнаградителна
лихва и неустойка;
- Сумата
от 456.06 лв. - незаплатена част от дължима главница при уважаване на иск за
обявяване на нищожност на неустойка;
- Сумата
от 902.95 лв. - незаплатена главница и 465.27 лв. незаплатена неустойка, при
уважаване единствено на иска за обявяване на нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва;
- В
случай, че бъдат отхвърлени всички предявени искове от ищцата: сумата от 902.95
лв., незаплатена главница, сумата от 78.21 лв., незаплатена възнаградителна
лихва, сумата от 630.12 лв., незаплатена част от неустойка. Претендира
разноски.
Ищцата е оспорва насрещните искове като неоснователни.
Счита, че следва платените суми по нищожни клаузи да бъдат върнати, а не да се
приспадат към главницата. Обосновава твърдения за нищожност на клаузата за
неустойка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното: От представения Договор
за паричен заем № *** от ***г. е видно, че ищцата Б.Д.Т. и ответникът ***
са сключили Договор, по силата на който на ищцата е предоставен кредит от
1500лв., който следва да бъде върнат в срок от 44 седмици /последна погасителна
вноска на ***./, на 22 бр. двуседмични вноски в размер на 79.23лв., при
фиксиран ГЛП 35%, при лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора –
0.10%, като общата сума, дължима при изправност на страните е 1743.06лв. ГПР е
посочен при изправност на страните в размер на 40.77%. В чл. 4 е уговорена
неустойка в размер на 1155.22лв., дължима, ако в тридневен срок от сключване на
договора заемателят не представи обезпечение – две физически лица – поръчители,
отговарящи на конкретно описани условия за доход от над 1000лв., работещи на
безсрочен тр.договор, без отношения с кредитора, с платени осигуровки за
последните две години, без задължения или с конкретен статус в ЦКР, или банкова
гаранция. Предварително е уговорено, че неустойката ще се заплаща разсрочено
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от тях ще се
добавя сума в размер на 52.51лв. В договора няма предвидени такси или
комисиони, свързани с усвояване или управление на кредита. Получаването на
сумата не е оспорено, в договора изрично е посочено, че договорът има силата на
разписка /чл. 3/ за предадената, съответно - получена сума. Заплащането на част
от заема от ответника се установява, както от твърденията на ответника в
насрещните искове, така и от изготвената по делото СИЕ – тя е установила, че
общо по договора е заплатена сумата от 1287.00лв. Посочено е, че с внесената
сума кредиторът е погасил 597.05лв. главница, 164.85лв. – договорна лихва от
вноските № 1-10, 525.10лв. неустойки от вноските № 1-10. Съобразно справките на
кредитора, неизплатени са останали сумите от 902.95лв. – главница, 78.21лв.
лихва и 630.12лв. неустойка.
По делото не е представен ***, като ищецът е
заявил, че не разполага с такъв, а ответникът заявява, че не съхранява и не е
длъжен да съхранява екземпляр от преддоговорната информация и такава се предава
само на заемателя. В чл. 1, от договора изрично е посочено, че той се сключва
на основание ***, предоставен предварително на заемателя. Договорът не препраща
към ОУ, и такива също не са представени от ответника при изрично посочване от
негова страна, че такива не съществуват.
От установеното от доказателствата по делото,
съдът прави следните изводи, които ще бъдат основание за разглеждане на
предявените от всяка от страните конкретни искове: Сключеният между страните
договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /в редакцията,
изменена в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г./, тъй като отговаря на критериите по
чл.3 ЗПК, и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК. Трайно установената съдебна
практика на ВКС приема, че съдът следи служебно - дори и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в
закона в обществен интерес, и не се изисква събиране на доказателства; когато
се отнася за формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; когато е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229
от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, когато е налице неравноправна клауза, както
и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които
преодоляват - поради изключителната си значимост - основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В случая, с получаването на
сумата по заема, уговорен в писмена форма и съгласно изискванията на чл. 10 ал.
1 от ЗПК, за заемодателя е възникнало задължението да върне суми, на разсрочени
двуседмични вноски. Въпреки липсата на отделен погасителен план, в договора
ясно са разписани размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съобразно изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК. Начинът
на погасяване на вноските за връщане на
заетите средства, е посочен по ясен и разбираем начин, и не пречи заемополучателят
да прецени по какъв начин ще погасява задълженията по договора. Относно
твърденията за недействителност на договора поради неспазване на нормите на чл.
11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, съдът намира следното: Изискването на т. 9 –
договорът да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, което условие е относимо за сключения договор при фиксиран лихвен
процент, е спазено в процесния договор. Посочен е освен лихвения процент и
обстоятелството, че той е фиксиран, т.е. непроменилив, а също и условията за
промяната му – при отказ от договора, описан подробно чл. 7 т.3, като е
посочено в чл. 6.1, че в този случай лихвеният процент е 0.10% на ден.
Изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10, в договора да се сочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 от ЗПК начин, също е спазено, видно от
съдържанието на чл. 8 от Договора, в който е посочен не само ГПР от 40.77%, но
и допусканията, които са взети предвид за неговото формиране. Формално, в
договора са спазени всички изисквания, посочени в чл. 22 от ЗПК, и договорът не
е недействителен, както твърди ищцата – нито на посочените от нея основания,
нито на някое друго, касаещо изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Разгледани поотделно обаче, независимо, че изискването
относно посочването на лихвен процент и ГПР да е спазено, и да има уговорена
неустойка между страните, клаузите за тези две вземания – лихва и неустойка, са
нищожни.
Уговорената в чл. 4 от договора неустойка от
1155.22лв., която се начислява ако в тридневен срок от сключване на договора
заемополучателят не предостави обезпечение, съдът счита за нищожна, поради
противоречието ѝ с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Според чл.4 от договора,
неустойката е дължима не при забава на изпълнението на задълженията за връщане
на заетата сума / което е основното задължение на заемополучателя при договор
за заем/, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на
кредитора, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. От начина, по
който е уредено в чл. 4 задължението на кредитополучателя - особено това отнасящо се до осигуряване на
двама поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде
свързано със значителни затруднения. Това е така, защото от една страна това
задължение не е определено от кредитора като предварително условие за сключване
на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията
към поръчителите са многобройни – нетен доход над 1000лв., удостоверен със
служебна бележка от работодател,
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор със
заемодателя, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма
задължения по други договори или ако има – да има определен статус на кредитна
история в ЦКР към БНБ. За повечето от тези изисквания длъжникът не би могъл да
получи в определения тридневен срок съответните писмени доказателства, дори и
при осигуряване на поръчители, реално отговарящи на тези условия. Информацията,
изискуема за поръчителите заемателят би могъл да получи много по-трудно от
заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да
се създаде предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.4. Следва
също да се отбележи, че чл. 16 ал. 1 от ЗПК разпорежда кредиторът да оцени кредитоспособността
на потребителя в конкретен момент - преди сключване на договора, а не след
него. Поради горното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
на двама поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение
на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта, посочена както в националното
законодателство, така и изначално в чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/48 във
вр. със съображение 28, а именно - че преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като
при необходимост това задължение включва възможност да се направи справка в
съответната база данни. Съдът намира, че поради този начин на уговаряне в
договора на задължението за неустойка, тя се явява уговорена в отклонение от
функциите ѝ, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД /в този
смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/, както и нищожна на осн. чл. 26 ал.
1 пр. 1 от ЗЗД – нищожна поради противоречие в закона /относно момента на
оценка на кредитоспособността/. С оглед изложеното, съдът намира, че
начислената по договора неустойка не е била дължима от ищцата, поради
нищожността на клаузата от договора, която я урежда. Отделно от това, при съпоставка на уговорките в
договора за заемна сума от 1500лв., и неустойка при неосигуряване на поръчители
в размер на 1155.22лв., се установява, че неустойката е 77.01% от заетата сума.
Определянето на такава неустойка представлява неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Относно лихвения процент и съответно определения
ГПР, съдът намира, че действителния размер и на двете стойности реално е много
по-висок при изводите, посочени по-горе, че в договора са предвидени
предпоставки за задължително начисляване на неустойка, а такава не е предвидена
и отразена в лихвения процент и в допусканията при определяне на ГПР. Това от
една страна е противоречие с добрите нрави, доколкото води в заблуждение
договарящата страна, а от друга страна е неравноправна клауза на осн. чл. 143
ал. 2 т. 19 от ЗЗП, т.к. не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Поради изложеното съдът намира, че вземания по
тези два компонента – за неустойка и за договорна лихва – изначално не са
възникнали за кредитора, поради нищожността на клаузите, с които те са
уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът
може да се прилага и без тези клаузи. С посочената разпоредба е транспонирана
разпоредбата на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, в която е предвидено,
че неравноправните клаузи, съдържащи се в договори между потребители и
продавачи или доставчици, не обвързват потребителите, при условията, определени
в националното право на държавите членки, и че договорът продължава да е
обвързващ за страните в останалата част, ако може да продължи да се изпълнява и
без неравноправните клаузи. С посочените разпоредби се цели не обявяване на
недействителността на целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а замяна на
формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията
на страните по него, с действително равновесие, което може да възстанови
равенството между тях, като се прави уточнението, че по принцип съответният
договор трябва да продължи да се изпълнява без друго изменение, освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи. В случая се касае за
договор за заем, уреден в националното законодателство с разпоредбите на чл. 240
и сл. от ЗЗД. Определението за този вид договори, посочено в чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, е следното: с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следователно, и без
неравноправните клаузи в процесния договор, то той може да се прилага,
доколкото основните права и задължения на страните по него не са засегнати от
неравноправност и отговарят на смисъла, вложен закона за установяване наличието
на заемна сделка.
Доколкото сумите по неравноправните клаузи,
платени частично от ищцата, са неправилно отнасяни от кредитора, като погасени
по вземания, които не съществуват, те следва да бъдат отнесени към задължението
на ищцата която тя действително е имала по сключения договор – за главница. На
първо място в насрещните искове, при обосновката на всеки от тях, реално се
съдържа възражение за прихващане с всеки компонент, който съдът би преценил за
основан на нищожна клауза, а на второ място – съдът следва служебно да зачете
последиците от неравноправния характер, каквато аналогия е допустима по
националното право, например за надвишения на максималния ГПР и при прилагане
на чл.19 ал.6 от ЗПК, сочещ, че при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни, надвзетите средства се удържат при последващи
плащания по кредита. Поради горното, съдът приема, че заплатената от ищцата
сума от 1287.00лв., по договор, чийто срок е изтекъл на ***., т.е. задълженията
по него са изискуеми изцяло, е погасила валидното задължение за главница от
1500лв. частично, и по договора ищцата остава да дължи сума от 213 лв. главница.
По конкретните искания на страните, съдът намира
следното:
По исковете с правно основание чл. 55 от ЗЗД: В
случая ищцата претендира заплащане на получени без основание суми, както
следва: сума в размер на 250 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорни задължения по Договора за паричен заем,
150.00лв. – такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на и
управление на кредита и 400лв. – лихва за предоставяне на заемната сума по
договора. Както по-горе беше посочено, тези суми не са получени без основание,
т.к. договорът не е недействителен /по ЗПК/, или нищожен /по ЗЗД/, и единствено
отнасянето на платеното от кредитора в други компоненти по договора, а не по
действително дължимия компонент – главница, не прави платеното от ищцата -
платено без основание. Ако ищцата имаше плащания над сумата за главница –
1500лв., всички платено над тази сума би било платено без основание, съответно
дължимо на ищцата на посоченото в исковата молба правно основание, но в случая
надплатени суми липсват. Отделно от това, липсата на уговорка и начисляване на
такси и комисионни по договора, сочи че претенцията в частта за 150лв. -
такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване на и управление на кредита, е изначално
неоснователна. Поради изложеното, претенциите по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД – за
връщане на суми, получени без основание, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По насрещните евентуално съединени искове:
Насрещните искове на ответника са предявени освен при условията на евентуалност
по реда, по който са изброени, но също и при условието – до какъв извод е
стигнал съда относно действителността/недействителността на договора и отделни
негови клаузи. Първата претенция е предявена при условие, че съдът обяви
недействителност на целия договор, до какъвто извод съдът не е стигнал в
настоящето решение. Поради горното, по този иск съдът не дължи произнасяне, и
следва да разгледа втория евентуално предявен иск, при който условието е - да е
налице извод, че договорът е действителен, но е констатирана нищожност на уговорените
възнаградителна лихва и неустойка. В настоящето решение съдът е достигнал именно
до тези правни изводи, поради което следва да разгледа претенцията на ответника
за заплащане от ищцата на сумата от 213лв., представляваща разликата между
подлежащата на връщане главница и общо заплатените от ищцата суми по договора.
Както по-горе беше посочено, основното
задължение на заемополучателя по договор за заем, е да върне заетата сума. Това
задължение по валидния договор е ликвидно /определено по основание и размер/ и
понастоящем, с оглед изтичане срока на договора още през 2018г., е и изискуемо.
Направените от ищцата погашения по това задължение, установено в размер на
1500лв., възлизат на 1287.00лв., като непогасена е сумата от 213 лв., и тя се
дължи на ищца по насрещния иск изцяло. Поради горното, този иск следва да бъде
уважен като основателен и доказан, като Б.Д.Т. бъде осъдена да заплати на *** разликата от 213 лв., представляваща остатъка от главницата
по Договор за паричен заем № *** от ***г. С оглед пълното уважаване на този
иск, както и несбъдването на условията, при които са предявени останалите
евентуално съединени искове, съдът не следва да ги разглежда.
При този изход на делото, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника, чийто насрещен иск е уважен, разноски по
делото, които възлизат на 50лв.-ДТ, 200лв. -юрк.възнаграждение, определено от
съда на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК като минимум за защитата по първоначалния иск и
за предявените насрещни искове/, и 180лв. – заплатено възнаграждение за
изготвяне на съдебна експертиза, или общо разноски в размер на 430.00лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Д.Т., ЕГН **********,***,
против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ет. *** оф. ***,
искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, за присъждане на получени без основание суми,
както следва: сума в размер на 250 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорни задължения по Договор за паричен заем № ***
от ***г., 150.00лв. – такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на и
управление на кредита и 400лв. – лихва за предоставяне на заемната сума по
договора, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, Б.Д.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, ет. *** оф. ***, сумата от 213лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № *** от ***г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Б.Д.Т., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ет. ***
оф. ***, деловодни разноски в общ размер на 430.00лв.
Банкова сметка ***, по която сумите по решението могат да
бъдат платени: IBAN: ***, BIC: ***, ***/ ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: