РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Благоевград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101361 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1361/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК от Д. И. В., ЕГН **********, гр.Б
срещу Община Благоевград, адрес: гр.Б ЕИК *********, представлявана от Кмета на О– М
за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът Д. И. В. е
собственик на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС на следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, по кадастралната карта и кадастрални
регистри одобрени със Заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на
АГКК, с.Д местност „Благата круша“, площ 3765 кв.м., Трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9, номер по
предходен план: 000069, при съседи: 20540.3.98; 20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194;
20540.3.98; 20540.12.163; 20540.6.107; 20540.6.79.
В исковата молба се твърди, че бащата на ищеца - И.В., бивш жител на Б починал на ., е
притежавал недвижими имоти в с.Д за някои от които нямал документ за собственост, като
единият от тези имоти представлявал нива, която той обработвал и садял в нея картофи,
която по действащата кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК представлява Поземлен имот
с идентификатор 20540.6.69, с.Д“, площ 3765 кв.м., Трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9, номер по предходен
план: 000069, при съседи: 20540.3.98; 20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194; 20540.3.98;
20540.12.163; 20540.6.107; 20540.6.79.
Ищецът твърди, че баща му Иван В. е във владение на този имот от 1985г., като в него
садял и отглеждал картофи, а след смъртта му на 22.08.2020г. ищецът продължил да се
грижа за имота, като е във владение на този имот и от тогава винаги е осъществявал
фактическа власт върху същия без прекъсване, както и понастоящем.
Ищецът сочи, че предприел действия по снабдяване с документ за собственост на имота и
на 09.04.2024г. подал до Община Благоевград молба-декларация за извършване на
обстоятелствена проверка. Девет дни след подаването на молбата-декларация Община
Благоевград е актувала имота с АОС №13250 от 18.04.2024г. и издала удостоверение, че
имотът вече е общинска собственост.
Навежда се, че този имот никога не е бил общинска собственост, а същият представлява
нива, не е изоставен и общината никога не е била във владение на имота.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давностно владение по чл.79,
1
ал.1 от ЗС на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, по
кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед №РД-18-145/13.03.2019г.
на изпълнителния директор на АГКК, с.Дел“, площ 3765 кв.м., Трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9, номер по
предходен план: 000069, при съседи: 20540.3.98; 20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194;
20540.3.98; 20540.12.163; 20540.6.107; 20540.6.79.
Претендират се сторените в производството разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен и необоснован.
Оспорва ищецът Д. И. В. да е собственик на процесния поземлен имот.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на Акт за
частна общинска собственост №13250 от 18.04.2024г., вписан в Служба по вписванията при
PC - Благоевград, Акт №8, том VIII, дело №1070/2024 г. В него като основание за
придобиване е записано чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.59, ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и
Протоколно решение №1/10.05.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. В случая
общината се позовава на основанието по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3 от
25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Сочи се, че във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ се включвали земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове, като
същите ставали общинска собственост по силата на закона. За тези земи била приложима
забраната по чл.7, ал.1 от ЗОС за придобиване по давност. Навежда се, че разпоредбата на
чл.86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по давност на държавна/общинска
собственост.
На следващо място посочва, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, пр.2 от ЗОС, земите
от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Твърди се, дори ищецът
да е владял процесния имот от 1985г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да
изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за
това.
По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и необоснован.
В съдебно заседание ищецът Д. В. се явява лично и с упълномощен адвокат – адв.Р. Б.,
който поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Г, който
оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява следното:
От направената проверка в отдел „Геокартфонд“ на АГКК гр.София, отдел „Кадастър,
регулация и земеразделяне“ при Община Благоевград, СГКК гр.Благоевград, в архива на
Общинска администрация гр.Благоевград и Общинска служба „Земеделие“ гр.Благоевград,
за района на СТЕ в с.Делвино, хронологично по години на издирените графични и други
материали, се установява следното:
Едромащабната топографска карта /ЕТК/ в М 1:5000 за интензивните райони и в М
1:5000/10000 за неинтензивните и планински райони, създадена по фотограметричен метод
от аерофотоснимки, в координатна система 1950г. или 1970г., съдържа обща информация за:
- релефа, условни знаци, пътища, реки и други водни течения, местности, сгради, постройки,
точки от Държавната геодезическа мрежа, населени места, общи граници на териториите по
начин на трайно ползване. На тази карта, извън населените места, липсват поземлени имоти
на собственици с номер и граници. На картата с точкови линии са ограничени териториите
по начин на трайно ползване, показан за съответната територия с условен знак.
За района на експертизата има изработени основно две ЕТК. Първата ЕТК е отпечатана
през 1960г. и е в координатна система 1950г. Тя е актуална до 1987г., когато е изработена и
отпечатана последваща такава, в координатна система 1970г.
ЕТК от 1987г. е създадена по фотограметричен метод от аерофотоснимки, план за летене
от 1982-83г., в координатна система 1970г., като районът на експертизата попада в картен
лист в М 1:5000 – К-9-44/194/ - Приложение №1 към експертизата.
2
Към 1982-1983г. районът на експертизата попада в земеделска земя на АПК, но не попада
в окрупнен блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, по причина, че районът попада в дере, без възможност
за машинно обработване. В картата в този район няма запис за местност. Районът на
експертизата попада в дере между два неосновни полски пътя – от североизток /пунктирана
черна линия/ и от югоизток /пунктирана черна линия/. В територията на експертизата
присъстват отделни парчета земя – зеленчукова градина, овощна градина и рядка гора, като
малка част от територията е ползвана за лично ползване като зеленчукова градина.
Вещото лице е дало заключение, че имотът като земеделска земя е бил част от масивите
не стопанисвана земеделска земя на АПК/ТКЗС/ДЗС, като е бил част от такава земя,
раздавана за лично ползване. Няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС,
образувано през 1957г.
Към годината на приемането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно 1991г., за района на
експертизата съществуват предпоставките за възстановяване на собствеността в
съществуващи на терена стари реални граници, ако тя е принадлежала на бивши
собственици, заявена е по съответния ред и са проведени процедури по възстановяване.
Към датата на въвеждане на цифровите данни за изработената и приета Карта на
възстановената собственост /КВС/, в приетия официален цифров вид на картата, т.нар.
Ferma – 15.07.1998г. за землище с.Делвино, в масив №0 по КВС, в района на експертизата
присъства имот №000069, с площ от 3.162 дка, м.“Благата круша“, в НТП – нива /орна земя,
записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, в СРГ – Приложение №6. От прегледа на извадката е
видно, че към 1998г. в този район няма показан и възстановен нито един имот в
съществуващи стари реални граници.
При действието на КВС на този етап, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на
Комисия, назначена със Заповеди №РД-10-079/13.06.2008г. и №РД-10-111/25.07.2008г. на
Директора на ОД“З“ Благоевград, са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за всички
землища в Община Благоевград, които са предадени като остатъчен фонд земеделска земя на
Община Благоевград. В Приложение №1 към Раздел II, т.1 от това протоколно решение, в
частта за землище с.Делвино, под пореден №17, присъства имот №000069 от 3.162 дка, нива,
в съществуващи стари реални граници. Това протоколно решение е одобрено със Заповед
№РД-10-121 от 28.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Благоевград, която е вписана в регистъра
на земеделските земи за имот №000069 от дата 02.11.2009г.
През 2008г. по линия на осъвременяване на КВС, поради възстановяване на бивши
земеделски имоти на частни лица, попадащи с границите на съседния от югозапад имот
№000050, по заявка на Никола Стаменов Янев, на дата 04.12.2008г. са показани и заснети
границите на неидентифициран към момента имот, като от имот №000050 се отделя нов
имот №000243 – възстановен на наследниците на Никола Стаменов Янев, като овощна
градина в м.“Цалинска ридина“. При тази корекция се прибавя част към процесния имот
№000069, като районът на експертизата добива вида, показан на скица-извадка от КВС към
дата 04.12.2008г. /Приложение №9/, като процесният имот е с №000069 към тази дата с нова
площ от 3.765 дка.
За цялата неурбаницирана територия на землище с.Делвино, общ.Благоевград, с ЕКАТТЕ
20540, има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ със Заповед №РД-18-
145 от 13.03.2019г. на ИД на АГКК, влязла в сила от деня на публикуване на заповедта в ДВ.
В КК имотите от КВС присъстват по чл.41, ал.1, т.1 от ЗКИР, т.е. без промяна на техните
граници.
По одобрената КККР процесният имот №000069 по КВС на с.Делвино, присъства като
поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, по кадастралната карта и кадастрални регистри
одобрени със Заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК,
с.Делвино, местност „Благата круша“, площ 3765 кв.м., Трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива /орна земя/, вписан на Община
Благоевград по Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на ОД“З“ Благоевград.
Със Заявление вх.№ОС-0205-273 от 09.04.2024г. и нарочна Молба-декларация от
09.04.2024г., подадени от Д. И. В., чрез кмета на Община Благоевград, до нотариус, във
връзка със снабдяване с нотариален акт, е поискано да се извърши обстоятелствена проверка
и да се признае правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №20540.6.69
по КККР на с.Делвино.
С Акт за частна общинска собственост №13250 от 18.04.2024г., вписан в Служба по
3
вписванията при PC - Благоевград, Акт №8, том VII, дело №1070/2024г., вх.peг.
№2265/26.04.2024г. е актуван като общински на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7
/придобит по закон/, чл.59, ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение
№1/10.05.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ поземлен имот с идентификатор
20540.6.69, представляващ поземлен имот 69, в кадастрален район 6, ЕКАТТЕ 20540, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Делвино, общ.Благоевград, одобрени със
Заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: с.Делвино,
м.“Благата круша“, площ – 3 765 кв.м., трайно предназначение на територията - Земеделска,
с начин на трайно ползване- нива, категория на земята -9, номер по предходен план - КВС
000069, при съседи: 20540.3.98; 20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194; 20540.3.98;
20540.12.163; 20540.6.107; 20540.6.79.
Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в Скица-
Приложение №11 към експертизата. С плътни черни граници, до тях тонирано в оранжево,
са показани границите на процесния имот №20540.6.69 по КККР от 2019г. Имотът ползван
на място се различава като граници на ползване от процесния имот по КККР, като на тераси
в дере присъства – поддържана овощна градина, неподдържана овощна градина, мера с
пчелин и много храсти къпини. Част от имота в източната му част, покрай полски път, е
заграден с паянтова ограда, която не съвпада с границата на имота по КККР. Вещото лице е
дало заключение, че в цялост имотът не представлява нива, както и че на място няма
обособен по границите на КККР поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“.
Приложена е сателина снимка за състоянието на имота към 11.08.2024г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.Йорданка
Хърсовска, Стефка Ангелова и Мартин Къртовски.
Св.Йорданка Хърсовска сочи, че е първа братовчедка на бащата на Д. В.. Твърди, че
бащата на Д. имал имот от около 3 декара и половина в местността „Благата круша“, където
гледал овощни дръвчета, които той посадил – ябълки, круши, сливи, както и имал
зеленчукова градина – гледал картофи, както и гледал пчели. След смъртта му през 2020г.
синът му Д. поддържа имота. Имотът от едната страна граничи с път и е заграден с оградата,
а от другата страна – има къпинаци. Сочи, че бащата на Д. има имота от своята майка
/бабата на Д./.
Св.Стефка Ангелова сочи, че бащата на Д. имал имот от около 3 декара и половина в
местността „Благата круша“, където гледал овощни дръвчета, които той посадил – ябълки,
круши, сливи. След смъртта му през 2020г. мястото се поддържа от Д.. Д. е сложил в имота
няколко кошера, варосва дръвчетата. Бащата на Д. имал мястото от майка си, на която
имотът бил даден на времето за ползване, като след АПК след 1965г. там садила боб и
гледала животни.
Св.Мартин Къртовски е роднина на ищеца. Сочи, че Д. има имот в местността „Благата
круша“ с овощна градина. Бащата на Д. обработвал имота от преди 1990г., а след смъртта му
имотът се работи от Д.. Имотът откъм пътя е ограден с паянтова ограда. В имота Д. имал
овощни дръчета и пчели, има и капъни, които не се кроят, за да могат пчелите да се хранят.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно
посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за
своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба
период.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
4
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
В исковата молба ищецът се позовава на упражнявано давностно владение от неговия
наследодател – от баща му Иван Сотиров В., упражнявано от 1985г., присъединено към
самостоятелното владение на ищеца, упражнявано от 22.08.2020г. до настоящия момент.
Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на
основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която хипотеза представлява частен случай на основанието
по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява
земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта в съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ
попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок и в този смисъл са останали
след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът е заявен за възстановяване
или не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Тази норма не се отнася за земята, която
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за
възстановяване на собствеността по този закон. Придобиването правото на собственост
върху земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова за да
придобие правото на собственост върху такава земя на основание посочената разпоредба,
общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, както и че не е
реституиран.
Настоящият съдебен състав намира, че горепосочените предпоставки са доказани от
ответната община. В подкрепа на този извод е заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице инж.В. Ю., което съдът кредитира изцяло като компетентно,
обосновано и незаинтересовано. Вещото лице, на първо място, е дало заключение за статута
на земята – земеделска земя. Относно статута на спорния имот като земеделски практически
не съществува спор, доколкото самият ищец, индивидуализирайки имота, го определя като
земеделски. На следващо място е дало заключение, че като земеделска земя теренът е бил
включен в масивите на АПК. В експертното заключение, както и при изслушването в
съдебно заседание, вещото лице е обосновало този свой извод, вкл. е приложило снимки от
Едромащабната топографска карта от 1987г., видно от която районът на експертизата към
1982-1983г. попада в блок на ТКЗС/ДЗС/АПК /Приложение №1/. Вещото лице е посочило, че
районът на експертизата попада в земеделска земя на АПК, но не попада в окрупнен блок по
причина, че районът попада в дере, без възможност за машинно обработване. Поради това е
бил част от земеделска земя на ТКЗС/ДЗС/АПК, раздавани за лично ползване. Съдът
кредитира експертното заключение в тази му част, като същото се подкрепя и от показанията
на св.С която потвърждава, че имотът е даден на времето за „вещно ползване“.
Доказаха се и останалите елементи от фактическия състав по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ –
установи се, че имотът е бил включен в АПК, подлежал е на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не е бил заявен за реституция в предвидените срокове. Имотът подлежи на
реституция по ЗСПЗЗ и след като не е реституиран, е станал общинска собственост на
основание чл.19 от ЗСПЗЗ. Само при установено от събраните доказателства наличие на
подадено заявление от лице по чл.10 от ЗСПЗЗ /независимо дали така инициираното
реституционно производство е приключило или не/, респ. при наличие на служебно взето от
поземлената комисия решение за възстановяване на земи от държавния или общински
поземлен фонд /чл.45, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ/, би било налице обстоятелство, принципно
изключващо приложението на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по отношение на конкретната земеделска
земя /Решение №60121 от 13.01.2022г. по гр.д.№119/2021г. на ВКС/.
Според съдебния състав в конкретния случай не са налице основания за приложение на
посоченото по-горе изключение, според което нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ не се отнася за
земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда
5
процедура за възстановяване на собствеността по този закон. В съдебната практика се
приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението
в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили
реалните си граници, респ. върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради
което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Посочената хипотеза не
е приложима в конкретния случай. В тази връзка, както беше посочено, съдът изцяло
кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза на в.л. инж.В. Ю.. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства води до извод, че в случая не се касае до имот,
който ищцовата страна /респ. неговия наследодател/ да са притежавали преди
колективизацията, който не им е отнеман за внасяне в ТКЗС и върху който същите са
запазили владението си в стари реални граници. В тази връзка следва да се имат предвид и
твърденията на самия ищец, който не навежда такива факти. Напротив, в исковата молба
самият ищец твърди, че фактическата власт върху имота е установена през 1985г. от неговия
баща, т.е. след колективизацията. Поради това е недопустимо предметът на доказване да се
разширява с установяване на владение преди посочения начален период 1985г. Никой от
свидетелите също не твърди, че имотът е принадлежал на семейството на ищеца още преди
ТКЗС. Макар свидетелските показания да са неясни и противоречиви по въпроса от кой
бащата на ищеца е получил имота, е видно, че никой не твърди имотът да е бил техен преди
ТКЗС. Св. Ссочи, че след 1965г. имотът е даден за вещно ползване, което кореспондира и на
експертното заключение, че се касае за имоти, които са кооперирани, но са раздавани за
лично ползване. Следва да се има предвид, че самият ищец не въвежда подобно твърдение в
исковата молба – същият не твърди имотът да е принадлежал на баща му /или негов
праводател/ преди образуване на ТКЗС, владението върху който имот да не е загубвано,
поради което този въпрос не е част от предмета на доказване в производството, а и не се
установи от доказателствата.
По доводите на ищцовата страна за придобиване на имота по давност:
В практиката на ВКС се приема, че в хипотези като настоящата, фактическото
ползване/държане на имота след като същият е предоставен за ползване, няма
характеристиките на владение, а освен това до изменението на чл.86 от ЗС е налице и
законова забрана за придобиването му по давност. /Определение №180 от 24.04.2017г. по
к.гр.д.№4057/2016г. на ВКС/. Поради това за периода от 1985г. /начало на владението според
очертания в исковата молба период на давността/ до изменението на чл.86 от ЗС /ДВ.
бр.33/19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г./ давност не е текла.
По отношение на процесния имот е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Съобразно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече
от деня на влизане в сила на този закон. Според задължителната съдебна практика с оглед
заложения в цитираната норма принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се
защити с иск, давностният срок за придобиване на земеделски имот започва да тече от
приключване на процедурата по ЗСПЗЗ.
В случая давността в полза на ищеца може да започне да тече най-рано с влизане в сила
на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по силата на мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС
(ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г. Със следващи удължавания на
мораториума давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022г.
С Решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр.46 от 2006г.; посл. доп., бр.18 от 2020г. и на §2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от
2018г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017г. - § 2 ЗР на ЗИЗС.
По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017г. до 19 януари 2018г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
6
започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл.
След обнародването на поредното изменение на §1, ал.1 ЗД ЗС в ДВ, бр.7 от 19.01.2018г.
давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е
обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр.18 от 4 март
2022г. – чл.151, ал.2, изр.2 от КРБ. /Определение №2613 от 29.05.2024г. по гр.д.№3645/2023г.
на ВКС; Определение №180 от 24.04.2017г. по к.гр.д.№4057/2016г. на ВКС/.
Предвид изложеното се налага извод, че по отношение на процесния имот давност може
да тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9 дни/, от
01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022г. /влизане в сила на решението на
КС/, като за периода от 08.03.2022г. до 18.04.2024г. /датата на съставяне на АОС/ и до дата
23.05.2024г. /подаване на исковата молба/, както и до приключване на устните състезания е
изтекъл срок по-дълъг от две години, поради което общият период на давностното владение
е над 10 години.
Събраните гласни доказателства сочат на спокойно, явно, продължително и
необезпокоявано владение за посочения по-горе период, упражнявано от бащата от ищеца и
продължено от ищеца. Свидетелите твърдят, че имотът е около три декара и половина и
откъм пътя е заграден с ограда, а от другата страна границата са къпинаци. Твърдят, че в
имота бащата на ищеца има овощна градина – гледал ябълки, круши, сливи; имал и
зеленчукова градина – гледал картофи; имал и пчелин. Показанията на свидетелите относно
това какво представлява имота и какво се отглежда в него кореспондират на експертното
заключение. Вещото лице е онагледило в Приложежение №11 резултатите от огледа на място
– вижда се, че имотът е ограден откъм пътя, а границата от вътрешната страна са саморасли
къпинаци. В границите на имота има две овощни граници, има пчелин, има мера. В съдебно
заседание вещото лице също е потвърдило, че в имота има овощни дръвчета, които са поне
на 20 години, които са варосани и се поддържат, има и кошери с пчели. По отношение на
другата овощна градина вещото лице е посочило, че дърветата също са били варосани, но
отдавна, а плодовете били изпокапали, поради което е формирал извод, че тази градина е
неподдържана. Обстоятелството, че част от дръчетата в имота не са варосани не е
достатъчно, за да се направи извод, че владението е било прекъснато, след като целият имот
е заграден и свидетелите сочат, че през годините не е изоставян. Предназначението на
имота, който е ползван като зеленчукова и овощна градина, за което сочат свидетелите,
кореспондира с предназначението на имота още от 80-те години, когато според експертизата
в района има зеленчукова градина, овощна градина и рядка гора. Не се събраха
доказателства, които да разколебаят достоверността на свидетелските показания, а
констатираните известни неясноти и противоречия относно това от къде бащата на ищеца е
получил имота, не са достатъчни, за да бъде направен извод, че показанията им в цялост са
недостоверни. Според практиката на ВКС при липса на действия, целящи отблъскването на
установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се
намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме
като действия по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца сторените
разноски в производството, които по списък възлизат на 1550 лв. Уговореното и платено
адвокатско възнаграждение от 1500 лв. не е прекомерно предвид фактическата и правна
сложност на делото и свършената от адвоката работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по отношение на Община
Благоевград, адрес: гр.Бпредставлявана от Кмета на О – М че Д. И. В., ЕГН **********,
гр.Б, е собственик на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, по кадастралната карта и
7
кадастрални регистри одобрени със Заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния
директор на АГКК, с.Де площ 3765 кв.м., Трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9, номер по предходен
план: 000069, при съседи: 20540.3.98; 20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194; 20540.3.98;
20540.12.163; 20540.6.107; 20540.6.79.
ОСЪЖДА О адрес: гр.Б представлявана от Кмета на Община Благоевград – Ме, да
заплати на Д. И. В., ЕГН **********, гр.Бсумата от 1550 лв. /хиляда петстотин и петдесет
лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8