МОТИВИ към Присъда № 7 постановена на 20.01.2020 г.
по НОХД № 2301 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна.
Производството по НОХД № 2301 по
описа за 2018 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 5 по описа за 2016 г. на ОД на МВР –
гр. Варна срещу обв. В.А.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу обв. Д.А.Б., с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес: гр. Виена, Република Австрия, ул. „Дарвингасе“
№ 22, ап. № 23 и срещу обв. А.Ю.Б., с ЕГН: **********,***№
8 и настоящ адрес: гр. Виена, Република Австрия, ул. „Дарвингасе“
№ 22, ап. № 23.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Д. за това, че на 08.01.2016 г. в гр. Варна, в имот в
местност „Добрева чешма“, парцел 628 след предварителен сговор с А.Ю.Б. и Д.А.Б.
държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно
чл. 2 от ЗАДС: На облагане с акциз
подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия и чл. 64. (1) от ЗАДС
„Производителите на тютюневи
изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание равно и, превишаващо 15 % vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен
склад на производителя.
(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1,
са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по
един от следните начини:
1. при производителя - извън територията на страната, или
2. в данъчен склад, или
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007
г.) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга
държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху
потребителската опаковка по реда на ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3-ДВ, бр. 105 от 2006 г., е сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., е сила от 01.01.2010 г.) Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване, чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия:
„Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и
дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл.25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия; чл.25 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия ал.1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Тютюневите
изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската
опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е
невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като съгласно чл. 12 ал. 1
от ЗАДС „Тютюн за пушене" е:
1. тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка: а именно 148,93 кг тютюн за пушене, на стойност 33 507,67 лв.
(тридесет и три хиляди петстотин и седем лева и шестдесет и седем стотинки),
като деянието е немаловажен случай и предмета на престъплението е в големи
размери – престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2, т. 3 вр.
ал. 1, предл. 2 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Д.А.Б. за това, че на 08.01.2016 г. в гр. Варна, в
имот в местност „Добрева чешма“, парцел 628 след предварителен сговор с А.Ю.Б.
и В.А.Д. държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон,
съгласно чл. 2 от ЗАДС: На облагане с
акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия и чл. 64. (1) от ЗАДС
„Производителите на тютюневи
изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание равно и, превишаващо 15 % vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен
склад на производителя.
(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1,
са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по
един от следните начини:
1. при производителя - извън територията на страната, или
2. в данъчен склад, или
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007
г.) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал, 1 от друга
държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху
потребителската опаковка по реда на ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3-ДВ, бр. 105 от 2006 г., е сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., е сила от 01.01.2010 г.) Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване, чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия:
„Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и
дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл.25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия; чл.25 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия ал.1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Тютюневите
изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската
опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е
невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като съгласно чл. 12, ал.
1 от ЗАДС „Тютюн за пушене" е:
1. тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка: а именно 148,93 кг тютюн за
пушене, на стойност 33 507,67 лева (тридесет и три хиляди петстотин и седем
лева и шестдесет и седем стотинки), като деянието е немаловажен случай и
предметът на престъплението е в големи размери – престъпление по чл. 234,
ал. 2, т. 2,т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. А.Ю.Б. за това, че на 07.01.2016 г. в гр. Варна чрез
куриерска фирма „Тип Топ куриер – ЦПУ – Варна“, продавал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 2 от ЗАДС: На облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия и чл. 64.
(1) от ЗАДС
„Производителите на тютюневи
изделия и на бутилирани алкохолни
напитки с код по КН 2208 и с
алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15
% vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да
поставят бандерол върху
потребителската опаковка. Поставянето на
бандерола се извършва в данъчен
склад на производителя.
(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки
по ал. 1, са длъжни да осигурят
поставянето на бандерол върху
потребителската опаковка по
един от следните начини:
1. при производителя - извън територията на страната, или
2. в данъчен склад, или
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007
г.) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга
държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху
потребителската опаковка по реда на ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3-ДВ, бр. 105 от 2006 г., е сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., е сила от 01.01.2010 г.) Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия:
„Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и
дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, чл.25 от Закона
за тютюна и тютюневите изделия ал. 1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Тютюневите
изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската
опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е
невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като съгласно чл. 12, ал.
1 от ЗАДС „Тютюн за пушене "е:тютюн, който е нарязан или раздробен по друг
начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка, а именно 12,97 кг тютюн за пушене, на
стойност 2 917,12 лева (две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и дванадесет
стотинки), като случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр.
1 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. А.Ю.Б. и за това, че на 08.01.2016 г. в гр. Варна,
при условията на продължавано престъпление сам и след предварителен сговор с Д.А.Б.
и В. Асенов Д., държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по
закон, съгласно чл. 2 от ЗАДС: На
облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия и чл. 64. (1) от ЗАДС
„Производителите на тютюневи
изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание равно и, превишаващо 15 % vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен
склад на производителя.
(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1,
са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по
един от следните начини:
1. при производителя - извън територията на страната, или
2. в данъчен склад, или
3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007
г.) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал, 1 от друга
държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху
потребителската опаковка по реда на ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3-ДВ, бр. 105 от 2006 г., е сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., е сила от 01.01.2010 г.) Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване, чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия:
„Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и
дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия; чл. 25 от Закона
за тютюна и тютюневите изделия ал.1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Тютюневите
изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската
опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е
невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като съгласно чл. 12, ал.
1 от ЗАДС „Тютюн за пушене" е:
1. тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка: а именно:
На 08.01.2016 г. в жилище в гр. Варна, ж.к. „Бриз – 2“, ет. 2, ап. № 8 и
в лек автомобил „Мазда Примаси“
с рег. № В 03 – 88 ВС държал акцизни стоки без бандерол 35,09 кг. тютюн на
стойност 7 895,25 лв.
На 08.01.2016 г. в гр. Варна, в
имот в местност „Добрева чешма“, парцел 628 държал акцизни стоки без бандерол
148,93 кг тютюн на стойност 33 507,67 лв., всичко на обща стойност 41 402,92
лв. (четиридесет и една хиляди четиристотин и два лева и деветдесет и две
стотинки), като деянието е немаловажен случай и предмета на престъплението е в
големи размери – престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2, т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
В проведеното на 20.01.2020 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2301
по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската
районна прокуратура поддържа изцяло възведеното обвинение срещу тримата
подсъдими, като счита, че авторството и съставомерността
на деянията, за които им е било повдигнато съответно обвинение са доказани по
категоричен и несъмнен начин. Представителят на държавното обвинение прави
подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства в своята пледоария,
като поставя акцент, че в действителност е установено, че подсъдимите са
държали именно тютюн (конкретната акцизна стока без бандерол). Поради
гореизложените съображения представителят на Варненската районна прокуратура
пледира съдът да постанови осъдителни спрямо подсъдимите присъди,
конкретизирайки, че на подсъдимите В.А.Д. и А.Ю.Б. следва да се наложат
наказания „лишаване от свобода“ в средния, предвиден в наказателния закон
размер, а на подс. Д.А.Б. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер над минималния праг, предвиден в
наказателния закон, чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок, въз основа на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 и сл. от НК.
Упълномощеният защитник на подс. Д. – адв. Д.К. от АК – Видин моли съдът да постанови
оправдателна спрямо неговия подзащитен присъда,
обосновавайки се, че обвинението не е категорично и несъмнено доказано. Според адв. К. е налице негоден предмет на престъпно деяние,
доколкото иззетия по досъдебно производство № 5 по описа за 2016 г. на ОД на
МВР – гр. Варна тютюн е негоден за консумация и не отговаря на стандартите,
предвидени в чл. 12 от Закона за акцизите и данъчните складове. Поради тези
съображения, адв. К. намира, че деянието, за което е
повдигнато обвинение на неговия подзащитен е несъставомерно от обективна страна и моли за постановяване
на оправдателен съдебен акт.
Самият подс. В.А.Д. се придържа към становището
на своя упълномощен защитник, като в предоставената му на основание чл. 297,
ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс.
Д. моли да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Упълномощеният защитник на подс. Д.А.Б. – адв. Й.Й. *** също поставя акцент
в своята пледоария върху негодността на предмета на престъпното деяние, който
според него се установява от изготвената в хода на съдебното следствие физико –
химична експертиза и показанията на св. И.Е.З., който свидетелства за лошо
качество на тютюна, който е обработвал. Адв. Й.
подчертава, че са налице пропуски и нарушения в процеса на изготвяне на съдебно
– ботаническата експертиза, изготвена от вещото лице М.К.Й. и физико –
химическата експертиза, изготвена от вещото лице С.Л.А., поради което и същите
не следва да бъдат кредитирани, както и намира пороци в извършените процесуално
– следствени действия по претърсвания и обиски от дома на подсъдимите Балиеви. Обобщава, че не е налице годен предмет на
престъпление по чл. 234 от НК, поради което и пледира съдът да постанови
оправдателна спрямо подзащитния му присъда.
Подс. Д.А.Б. се придържа към
становището на своя упълномощен защитник, като в предоставената му на
основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс. Б. моли да бъде оправдан по повдигнато му обвинение.
Упълномощеният защитник на подс. А.Ю.Б. – адв. С.С. *** също моли за
постановяване на оправдателна спрямо неговия подзащитен
присъда, като се солидаризира с аргументите на адв. К.
и адв. Й. по отношение негодността на предмета на престъплението,
но също така поставя акцент върху многобройните нарушения на разследващите
органи в процеса по събиране и приобщаване на доказателства в досъдебната фаза
на наказателното производство, които са довели според него до липса на
категорични и недвусмислени доказателства, че държавното и предлагано за
продажба от неговия подзащитен вещество в
действителност е тютюн, отговарящ на критериите, очертани в разпоредбата на чл.
12 от ЗАДС.
Подс. А.Ю.Б. се придържа към
становището на своя упълномощен защитник адв. С.,
като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да
изрази своята последна дума, подс. Б. моли да бъде
оправдан по възведените му обвинения.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
През 2015 г. тримата подсъдими В.А.Д., Д.А.Б. и А.Ю.Б. се сговорили да държат акцизна стока, а
именно тютюн, без бандерол макар, че такъв се е изисквал, съгласно Закона за
акцизите и данъчните складове.
През есента на 2015 г. св. И.В.И., който притежавал
собствеността върху недвижими имоти с административни номера № 627 и № 628, находящи се в местността „Добрева чешма“ в гр. Варна, видял
обява за продажба на тютюн на ниска цена и се свързал по телефона с продавача
на посочения в обявата телефонен номер, като си поръчал да му бъде доставено известно
количество тютюн до имота му в местност „Добрева чешма“ № 627. След известно
време, подс. Д. лично доставил на св. И. на неговия
адрес поръчаното количество тютюн, като двамата се разговорили, като в хода на
разговора, подс. Д. признал на св. И., че търси да
наеме под наем помещение без хазяи.
Св. И. признал пред подс. Д.,
че имота в съседство в местността „Добрева чешма“ е негова собственост и има
възможност да му го отдаде под наем, като подс. Д. му
обяснил, че помещението му е необходимо за обработка на тютюн, който
предварително закупува.
След като подс. Д. уверил
св. И., че в имота няма да се извършват незаконни дейности, свързани с
държането на тютюн, двамата се съгласили да сключат договор за наем, като св. И.
предоставил владението върху недвижим имот № 628, находящ
се в местността „Добрева чешма“ в гр. Варна на подс. Д..
Самият нает недвижим имот представлявал двуетажна
къща с дворно място, като подс. Д. започнал
периодично да доставя и впоследствие да съхранява съвместно с подс. А.Ю.Б. и подс. Д.А.Б. в
недвижимия имот неустановени количества тютюн.
Същевременно подс. Д. се
свързал по телефона със св. И.Е.З. и му
предложил срещу заплащане от 1 лев за обработен 1 кг. тютюн да се занимава с
обработката на съхранявания в недвижимия имот тютюн. Тъй като имал нужда от
финансови средства, св. З. се съгласил с предложението на подс.
Д., като задълженията на св. З. се изразявали в следното: след развързване на
балата с тютюн, продукта да се разпределя на малки количества, които се
потапяли за около 15 минути в казани, съдържащи гореща вода, след което тютюна
се нарязвал на малки ленти и се оставял да съхне на втория етаж на къщата,
разположена в недвижим имот № 628, находящ се в
местността „Добрева чешма“ в гр. Варна, а след това се поставял в полиетиленови торби с най – различна вместимост.
Освен с подс. Д., св. З.
комуникирал често и с другите двамата подсъдими, които след като разбирали от
св. З., че има подготвено за продажба количество тютюн, посещавали имота с лек
автомобил „Мазда Примаси“ с
рег. № В 03 88 ВС, товарили в превозното средство опакования в полиетиленови торби тютюн, след което подс.
А.Ю.Б. се занимал с продажбата на тютюна на различни физически лица на
територията на Република България.
В зависимост от конкретните поръчки превозеното
количество тютюн било съхранявано от подс. А.Ю.Б.,
както в лекия автомобил „Мазда Примаси“
с рег. № В 03 88 ВС, така и в жилището му, находящо
се в гр. Варна, ж.к. „Бриз – 2“ № 5, ет. 2, ап. № 8. Продажбите на тютюн се
извършвали на различни физически лица от територията на цялата страна, като
била публикувана обява в интернет сайт „Ало.бг“ с
посочен телефонен номер за връзка 0895/902 – 501. Продажбата на тютюн се
осъществявала от подс. А.Ю.Б., който след получаване
на заявка по телефона посещавал офис на дружеството, предоставящо куриерски
услуги „Про Ап“ ООД, с управител св. М.Б.М.,*** и
изпращал поръчаното от клиента количество тютюн опаковано в полиетиленови торби, или
в пластмасови кофи или кутии. Подс. Б. не случайно
избрал да изпраща пратките с тютюн именно от този офис на дружеството „Про Ап“ ООД, тъй като в същия било неглижирано
задължението да се провери самоличността на подателя на съответната пратка,
като подс. Б. вписвал като подател имената „Павел И.“.
Самото дружеството „Про Ап“ ООД работило в качеството
на франчайз партньор на дружеството „Тип Топ куриер“
АД, като след обработка пратките се сортирали по населени места и се превозвали
до централния офис на дружеството „Тип Топ Куриер“ АД, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, ул. „Радост“ и вече от
там впоследствие се транспортирали до получателите, като се заплащала
доставката с наложен платеж. Парите били получавани лично от подс. А.Ю. Балинов, който удостоверявал
това обстоятелство, полагайки подпис в предоставените му от служителите на „Про Ап“ ООД документи.
На 07.01.2016 г. подс. А.Ю.Б.
посетил офиса на дружеството „Про Ап“ ООД, като
изпратил няколко броя пратки, съдържащи тютюн до различни клиенти на
територията на Република България. За пратка с получател Северин Сали от гр. Средище,
обл. Силистра, която представлявала 7 бр. торби
съдържащи тютюн с общо тегло на тютюна 7,775 кг., била оформена товарителница №
11393591. За подател бил посочен „Павел И.“, а доставката следвало да се
извърши на 13.01.2016 г. За пратка с получател Е.И. *** представляваща 1 бр. жълта
на цвят торба съдържаща пластмасова кофа с тютюн с общо количество на тютюна
0,995 кг., била оформена товарителница № 11396604. За подател бил посочен „Павел
И.“, доставката следвало да се извърши на 12.01.2016 г. За пратка с получател
Сали Рашит от с. Тъкач, обл.
Шумен представляваща 1 бр. жълта на цвят торба, в която имало пластмасова кофа
съдържаща тютюн с общо тегло на тютюна 1, 045 кг. била изготвена товарителница
№ 11393597. По нея за подател бил посочен „Павел И.“, а пратката следвало да се
достави на 12.01.2016 г. За пратка представляваща 1 бр. жълта на цвят торба
съдържаща пластмасова кофа с тютюн с тегло на тютюна 1,070 кг., била оформена
товарителница № 11393596. Получател била Адриана Момирова
от гр. Стара Загора, а съответно подател „Павел И.“. Пратката трябвало да се
получи на 09.01.2016 г. За пратка с получател Васил Т. с направление гр. Бургас
представляваща 1 бр. жълта на цвят торба съдържаща пластмасова кофа с тютюн и
тегло на тютюна 1,050 кг., била оформена товарителница с № 11393574. За подател
бил посочен „Павел И.“ и доставката следвало да се извърши на 08.01.2016 г.
Пратка представляваща 1бр. жълта на цвят торба съдържаща пластмасова кофа с
тютюн с общо тегло на тютюна 1,030 кг. била предназначена за получател Н.И. ***
следвало да се получи на 12.01.2016 г. 3а подател в оформената товарителница с
№ 11393564 бил посочен „Павел И.“.
Дейността на тримата подсъдими била забелязана от правоохранителните органи, които предприели конкретни
действия по документиране на действията им чрез мероприятия по Закона за
специалните разузнавателни средства. Органите на ОД на МВР – гр. Варна
разполагали с предварителни данни, че на 08.01.2016 г. и тримата подсъдими ще
се намират едновременно в недвижими имот в местност „Добрева чешма“ № 628, за
да натоварят тютюн, който съвместно държали и съхранявали. Била подготвена полицейска
операция по установяването, неутрализирано и залавянето на тримата подсъдими.
На място била разположена група по задържането, като имало непрекъсната връзка
с останалия екип от полицейски служители, между които бил и св. Д.Г.З. от
сектор „Икономическа полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Подс.
А.Ю.Б. и подс. Д.А.Б. пристигнали до имота с лек
автомобил „Мазда Примаси“ с
рег. № В 03 88 ВС, а другият подсъдим – Д. пристигнал в имота с лек автомобил
„Ауди“. Тримата влезли в имота и започнали да изнасят и товарят в лекия
автомобил „Мазда Примаси“ с
рег. № В 03 88 ВС кутии, съдържащи тютюн, при което били задържани от органите
на ОД на МВР – гр. Варна.
При проведеното претърсване и изземване от
недвижимия имот в местността „Добрева чешма“ № 628, били иззети общо 148, 93
кг. тютюн, съхраняван в различни по вместимост торби, пликове и чували на
територията на целия имот.
На място подс. А.Ю.Б.
доброволно предал от лекия автомобил „Мазда Примаси“ с рег. № В 03 88 ВС кутии, съдържащи 27, 43 кг.
тютюн.
По – късно същия този ден 08.01.2016 г. било
извършено процесуално – следствено действие по претърсване и изземване от дома
на подс. А.Ю.Б. ***№ 8, откъдето бил иззет тютюн с
тегло 8, 45 кг.
Впоследствие било изготвено искане до Районен съд – Варна
за издаване на разрешение да се извърши задържане и изземване на кореспонденция
по 12 бр. товарителници. След като било дадено такова разрешение, на 18.01.2016
г. с протокол за изземване от офис на „Тип Топ Куриер“ АД в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, ул. „Радост“, били иззети пратки по товарителници
с номера 11393591; 11393604; 11393597; 11393596; 11393674; 11393564. Останалите
пратки били вече доставени на получателите си в страната. По отношение на така
иззетите пратки бил извършен оглед на веществени доказателства, при който се
установило, че всички тези пратки представляват жълти на цвят торби съдържащи
пластмасови кофи с тютюн. Общото нетно количество на тютюна възлизало на 12,97 кг.
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. И.В.И.,
показанията на св. М.Б.М., показанията на св. И.Е.З., показанията на св. А.С.И.
– М., показанията на св. И.Р.Р., показанията на св. М.С.Т.,
показанията на св. Е.Ф.И., показанията на св. Н.Д.И., показанията на св. С.Г.Т.,
показанията на св. Г.М.Т.; изготвената съдебно – оценителна експертиза от
вещото лице Д.Й.Й., съдебно – ботаническата
експертиза, изготвена от вещото лице М.К.Й., изготвената физико – химическа
експертиза от вещото лице С.Л.А., изготвената съдебна физико – химическа
експертиза от вещото лице ас. д-р. инж. Н.Н.;
протоколи за претърсване и изземване и протоколи за доброволно предаване,
изготвени в хода на досъдебното производство, актуална справка за съдимост на
тримата подсъдими.
На първо място следва да се постави акцент върху
извършените процесуално – следствени действия по претърсване и изземване по
реда на чл. 161, ал. 2 от НПК, обективирани в
Протокол от 08.01.2016 г. за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2
от НПК, от които се установява, че на датата 08.01.2016 г. от недвижим имот с адрес:
№ 628 в местността „Добрева чешма“ в гр. Варна е иззето известно количество
тютюн, а именно 6 броя полиетиленови торбички, иззети от стая на втория етаж на
къщата, като централно и в лявата част на стаята е било установено също така известно
количество тютюн, поставено в 5 броя чували. Също така от под леглото е било
иззето известно количество тютюн, поставено в един чувал. В дясната част на
това помещение бил поставен един кантар, върху който имало чувал, съдържащ
тютюн. В другата стая на същия този етаж били установени 2 броя легла, като върху
лявото легло имало поставени 3 броя торбички, съдържащи тютюн, а върху дясното
легло имало поставени 4 броя полиетиленови чували, също
съдържащи тютюн. Зад врата на същото това помещение били установени 2 броя
чували, съдържащи тютюн. При излизане от стаята на терасата били установени 3
броя чували, съдържащи тютюн. В преддверието на първия етаж на къщата били
установени 7 броя полиетиленови чували с тютюн, а в
дъното на стаята били установени още 5 броя бали под формата на листа също
тютюн. В лявата част на същото това помещение бил установен 1 бр. чувал,
съдържащ тютюн, а в дясната част на помещението бил установен и 1 бр. чувал,
съдържащ тютюневи листа.
На място в имота са установени тримата подсъдими и
св. И. Е. З.. Провеждането на процесуално – следственото действие е било
одобрено със санкцията на съдия от Варненския районен съд, а и настоящият
съдебен състав не вижда някакви пороци при самото му провеждане, които да са го
опорочили. Още повече, че данните, които се извличат от проведеното процесуално
– следствено действие по претърсване и изземване от недвижимия имот в местност
„Добрева чешма“ съвпадат по един категоричен начин с показанията на св. И. и
св. З., които съдът безусловно кредитира като взаимнодопълващи
се и последователни. Св. З. изключително подробно разказва не само за своите
задължения в процеса по обработка на тютюн, но и посочи тримата подсъдими – В.А.Д.,
Д.Ю.Б. и Д.А.Б., като лицата, които редовно са
посещавали имота и са наглеждали състоянието на тютюна и неговите потребителски
качества. Показанията на св. З. се потвърждават и от показанията на св. И. в
тази своя част, че тримата подсъдими периодично са посещавали наетия недвижим
имот в местността „Добрева чешма“. Така, че кредитирайки показанията на св. З.
и св. И., според съда е изключена възможността някой от подсъдимите да се е
намирал така да се каже случайно на територията на недвижимия имот на датата
08.01.2016 г., макар и подобно възражение да не е било никога навеждано в
наказателното производство.
Самият подс. А.Ю.Б. е
предал с протокол за доброволно предаване намиращите се в лек автомобил Мазда Примаси“ с рег. № В 03 88
ВС кутии, съдържащ 27, 43 кг. тютюн.
Същият този ден – 08.01.2016 г. в условията на
неотложност е било извършено процесуално – следствено действие по оглед и
свързаното с това претърсване и изземване от жилището, обитавано от подс. А.Ю.Б.,***№ 8, при което били установени и иззети 7
броя черни на цвят найлонови торби, съдържащи нарязан тютюн, както и 1 бр.
лилава на цвят найлонова торба, съдържаща нарязан тютюн.
Общото количество на тютюна, открит в чували и торби
в имота в местността „Добрева чешма“ възлиза на 148, 93 кг.
Също така при претеглянето на предадените на
08.01.2016 г. от подс. А.Ю.Б. пакети и кутии,
съдържащи тютюн е констатирано, че теглото му е 27, 43 кг.
При извършения оглед и претегляне на количеството
тютюн, иззето от дома на подс. А.Ю.Б. е установено,
че количеството на тютюна възлиза на 8, 45 кг.
Проведените процесуално – следствени действия по
претърсване и изземване са с изключително висока доказателствена
стойност и по един категоричен начин установяват от фактическа страна, че
тримата подсъдими са държали тютюн в количество 148, 93 кг. в имота в
местността „Добрева чешма“, а подс. Б. също така е
държал допълнително 35, 09 кг. тютюн в лек автомобил с рег. № В 03 88 ВС и в
жилището си в ж.к. „Бриз – 2“ в гр. Варна.
На практика основното възражение на защитата срещу съставомерността на деянията, за които е възведено
обвинение на тримата подсъдими се изразява в това, че според защитата не е налице
годен предмет на престъпление, доколкото не е установено, че иззетото в хода на
досъдебното производство вещество представлява годен за пушене тютюн.
Съдът намира това възражение за неоснователно,
поради следните съображения:
В хода на досъдебното производство е била назначена
физико –химическа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като видно от самото
заключение, изготвено от вещото лице С.Л.А., предоставените за изследване проби
се охарактеризират като тютюн на листа и нарязан тютюн (същият е с лабораторни
кодове № № 2046 – МВР – 16, 2032 – МВР – 16 до 2044 – МВР – 16, 2050 – МВР – 16
до 2059 – МВР – 16. В представените за анализ лабораторни кодове № № 2015 – МВР
– 16 до 2057 МВР – 16 провеждането на експеримент за установяване на пушателните свойства е неподходящо и опасно за здравето –
растителния материал е трайно увреден от плесенни организми. Проби с
лабораторни кодове № № 2058 – МВР – 16 и 2059 – МВР – 16 се приемат за
отговарящи на условията на чл. 12 от ЗАДС, съответно подлежащи на облагане с
акциз, тъй като са налице параметри, които са изследвани обективно – органолептична оценка, ширина на тютюневите влакна и пушателни свойства, въз основа на които е установено, че
изследваният материал представлява фино нарязан тютюн с широчина на нарязване
по – малка от 1,5mm, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка и следователно попада в обхвата на продуктите дефинирани в ЗАДС като
„тютюн за пушене“.
На практика заключението на изготвената от вещото
лице А. физико – химическа експертиза се подкрепя от заключението на
ботаническата експертиза, изготвено също в хода на досъдебното производство от
вещото лице М.К.Й.. Заключението на вещото лице Й. е, че предоставените за
изследване обекти, представляващи представителни проби от суха, кафява тревиста
маса, поставени в хартиени пликове и запечатани със слепки
с подписите на поемни лица представляват тютюневи
изделия и са годни за пушене. На базата на предоставените веществени доказателства,
съдържащи суха кафявожълта (с кехлибарен цвят) тревна
маса от растението тютюн, може да се определи, че това е първа класа тютюн –
листата са фино нарязани, без остатъци от нерватури,
с отлични ароматни свойства. Вещото лице допълва, че при така направената
заготовка не може да се определи сорта на тютюна – липсват цели листа. Според
вещото лице Й., предоставените за изследване веществени доказателства попадат в
понятието „акцизна стока“ по смисъла на от ЗАДС.
Следва изключително специално внимание да се обърне
на изготвената в хода на съдебното следствие физико – химична експертиза,
изготвена от вещото лице ас. д-р. инж. Н.Н. от Института
по тютюна и тютюневите изделия – с. Марково, обл.
Пловдив. Вещото лице взе проби от веществените доказателства пред очите на
всички страни в съдебното производство, като в своето заключение е категорично,
че всички (описани подробно в експертизата) веществени доказателства
представляват дефектирал от плесен/мухъл нарязан
тютюн, негоден за консумация (негоден за пушене) и негоден за употреба „суров
тютюн“ тип „Виржиния“ и тип „Бърлей“. Това заключение
на вещото лице д-р. Н. не може да бъде изненада нито за съда, а вероятно и за
страните в наказателното производство, тъй като експертът изследва състоянието
на тютюна, иззет като веществено доказателство, към датата 21.10.2019 г., т.е.
повече от три години и девет месеца, след като самите веществени доказателства
са били иззети и са били приобщени към доказателствената
съвкупност. Съвсем житейски логично е с оглед естеството на вещественото
доказателство същото да загуби качествата си, в частност иззетия тютюн е дефектирал от плесен/мухъл, поради което и към датата
21.10.2019 г. същият да не е годен за консумация.
Според съда изготвената от вещото лице ас. д-р. инж.
Н.Н. физико – химическа експертиза обаче има своето
важно значение за разкриване на обективната истина по делото, тъй като
категоричното й заключение е, че иззетите веществени доказателства
представляват без каквито и да е изключения тютюн. Този факт е важно да се
подчертае, с оглед възраженията, навеждани периодично от адв.
К. в хода на съдебното следствие, който ако не пряко да оспорва, то поне периодично
изразяваше своите съмнения каква точно растителна маса е била иззета от
разследващите органи в хода на досъдебното производство и според съда
заключението на вещото лице ас. д-р. инж. Н.Н.
категорично опровергава съмненията му, че е иззет различен растителен вид от
тютюн.
Още повече, че в случая са налични показанията на
св. З., който е категоричен, че е обработвал тютюн в имота в местността
„Добрева чешма“, а не някакъв друг растителен вид.
В крайна сметка заключенията и на трите вещи лица
съвпадат по категоричен начин по отношение вида на растителната маса, която е
била иззета или респ. доброволно предадена от подс. Б.,
а именно, че представлява без съмнение тютюн. А вещите лица А. и Й. допълват
категорично, че е годен за пушене, а съдът кредитира техните заключения,
доколкото са изследвали веществените доказателства към момент, близък до
тяхното приобщаване по досъдебното производство, когато тютюнът не е бил
загубил своите свойства и катечства.
Видно от назначената в хода на разследването съдебно
– оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, стойността на тютюна с акциз иззет с протокол за
изземване от недвижимия имот в местност „Добрева чешма“ възлиза на стойност 33
507,67 лева. Стойността на иззетите с протокол от 18.01.2016 г. от офис на дружеството,
предоставящо куриерски услуги „Про Ап“ ООД пратки
съдържащи нарязан тютюн с акциза възлиза на 2 917,12 лева Стойността на
предадените с протокола за доброволно предаване кутии от подс.
А.Ю.Б. с тютюн от 08.01.2016 г., както и торбите с нарязан тютюн иззети от
жилището обитавано от подс. А.Ю.Б. възлизат общо на 7
895,25 лева.
По отношение извършваната продажба на тютюн от
страна на подс. А.Ю.Б., съдът би желал да постави
акцент върху показанията и върху извършеното процесуално – следствено действие
по разпознаване на подс. Б. от страна на св. М.Б.М. и
св. И.Р.Р. (управител и служител на „Про Ап“ ООД), които по един категоричен начин разпознават подс. А.Ю.Б. като лицето, изпращащо пратки, вписвайки като
подател името „.Павел И.“. Това обстоятелство се отнася и за конкретно
изпратените от подсъдимия пратки до различни адреси на територията на страната
на датата 07.01.2016 г., за които пратки впоследствие е установено, че съдържат
тютюн. Показанията на св. М. и св. Р. са достатъчно красноречиви и „гарнирани“
с извършеното процесуално – следствено действие по разпознаване категорично
обосновават извод за авторството на деянието по чл. 234, ал. 1, предл. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс. А.Ю.Б..
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Без да желае
да навлиза в някакви дълбоки теоретични постановки, съдът би желал само да
отбележи, че престъплението по чл. 234 от НК се намира в Раздел ІІ „Престъпления
против отделни стопански отрасли“ в Глава VІ „Престъпления против стопанството“
на Наказателния кодекс. В случая родов обект на посегателство са отношенията,
свързани с правилното функциониране на икономическата дейност в отделните
области и сфери. Законодателят в състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е възвел в престъпна дейност действията на всеки наказателно отговорен
правен субект по чл. 9, ал. 1 от НК за извършено от него престъпно
посегателство в съответния стопански отрасъл. Обект на престъплението по чл.
234 от НК са обществените отношения, свързани с надлежното функциониране в
стопанския отрасъл, какъвто е в случая стокообменът в сферата на търговията и
предлагането на акцизни стоки на крайния потребител. Поради тази причина
българският законодател е визирал изрично предмета на това престъпление –
акцизни стоки, които следва да са облепени по силата на закона с бандерол (ценна
книга, удостоверяваща заплащането на дължимия акциз). Тогава именно, държането
и/или продажбата на стоки в разрез с това изискване на закона се явява
престъпно. Това престъпление засяга изискванията за правилното и
законосъобразно осъществяване на стопанската дейност в тази сфера и при
действия с акцизната стока в опаковка, годна да бъде предоставена на
потребителя. В унисон с изложеното диспозицията на престъплението по чл. 234 от НК е бланкетна – тя се запълва със съответните
нормативни правила от други нормативни актове – в случая Закона за акцизите и
данъчните складове, именно относно правилата за определяне на дадена стока като
акцизна и кумулативно като такава, на която следва да се поставя акцизен
бандерол. Термините „акцизна стока“ и „бандерол“ са пояснени и формулирани в
Закона за акцизите и данъчните складове. В този смисъл разпоредбата на чл. 4,
т. 1 от ЗАДС визира като „акцизни стоки“ именно стоките, посочени в чл. 2 от
същия закон, а това са стоките, които подлежат на облагане с акциз – алкохолът
и алкохолните напитки, тютюневите изделия, енергийните продукти и
електрическата енергия. Според легалното определение на чл. 4, т. 7 от ЗАДС
„бандерол“ представлява държавна ценна книга, която доказва внасянето на
дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от
Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща
сделка. С бандерол по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗАДС върху потребителската
опаковка се облепват тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки с код по
КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, като поставянето на бандерола
се извършва в данъчен склад на производителя.
От
обективна страна деянието е осъществено от подсъдимите с факта на държане от
тяхна страна на тютюн, а в частност за подс. А.Ю.Б. и
с констатацията за неговата продажба.
При
това и доколкото законът не поставя някакво изрично изискване каква да е
продължителността на упражняване на фактическа власт върху тютюневите изделия,
за да е налице държане по смисъла на чл. 234, ал. 1 от НК, съдът счете, че
подсъдимите, държейки тютюна в имота в местност „Добрева чешма“ (а конкретно за
подс. А.Ю.Б. и в автомобила с рег. № В 03 88 ВС и в
жилището си в гр. Варна), са осъществили фактическа власт над предмета на
престъплението и са съзнавали това и са осъществили „държане“ на предмета на
престъплението по смисъла на чл. 234, ал. 1 от НК. В този смисъл е и Решение №
385 от 11.11.2011 г. на ВКС постановено по н. д. №
1788/2011 г., III н. о. Деянието може да бъде осъществено независимо от мястото
и начина на съхраняване, пазене и др. Затова доколкото държането се осъществява
чрез въздействие върху предмета на престъпление, превозното или преносното
средство, в което е намерена акцизната стока без бандерол, следва да се
разглежда единствено като място на упражнената фактическа власт върху нея (в
този смисъл ТР № 2/13 г. ОСНК).
За процесната акцизна стока се изисква бандерол , тъй като в
чл. 99, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове е забранено държането
на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, а съгласно чл.
28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на ЗАДС“.
От
субективна страна подсъдимите. са извършили деянието при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същите са съзнавали общественоопасния
му характер, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването на тези последици. Подсъдимите са имали
представа, че държат акцизни стоки без бандерол, че с това осъществяват
неправомерно деяние и засягат дейността на стопанския отрасъл, насочена към
обезпечаване на държавната функция по контрол върху продажбата и движението на
акцизни стоки. Едновременно с това подсъдимите са искали и пряко се стремели
към настъпването на общественоопасните последици,
като за подс. А.Ю.Б. е установено не само, че е
държал акцизната стока, че е предприел извършване на продажба на акцизните
стоки и реализирането на печалба в своя полза.
В
случая и с оглед посоченото по – горе съдът приема за установено, че
подсъдимите са извършили престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3 от НК след
предварителен сговор по смисъла на чл. 234, ал. 2, т. 2 от НК, каквото е
повдигнатото им обвинение.
При
предварителния сговор, от обективна страна в изпълнителното деяние участват
повече от едно лице, каквото е и изискването за да е налице обикновено съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК по аргумент
от чл. 93, т. 12 от НК. От субективна страна характерното за предварителния
сговор е, че деянието се извършва при предварително обмислено и взето съвместно
решение между съизвършителите за осъществяване на
престъплението.
В този
смисъл са и задължителните тълкувателни указания на ВС в раздел ІІ т. 3
Постановление № 3/1970 г. на Пленума, съгласно които в такива хипотези винаги
следва да се прецизира в какво се изразява съвместната инкриминирана деятелност
на лицата – дали в съвместно извършване на престъплението след предварителен
сговор помежду им и при предварително формиран общ умисъл, или при условията на
обикновено съучастие, след инцидентно възникнало решение непосредствено преди
извършването на престъплението. Извършвайки тази преценка, според съда процесната престъпна деятелност на подсъдимите е
предварително обмислена и е в резултат на взето съвместно решение между съизвършителите за осъществяването й, като в тази посока са
именно показанията на св. З. и св. И., които разказват, че в един сравнително
продължителен период от време, тримата подсъдими регулярно са посещавали
недвижимия имот в местността „Добрева чешма“.
Квалификацията
на деянието по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК се обуславя от обстоятелството, че
предметът на престъплението надвишава 70 пъти размера на минималната работна
заплата, установена към момента на извършване на престъплението.
По вида и размера на наказанието.
Наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от
две до осем години и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за
извършителите на този вид деяния, квалифицирани като престъпление по чл. 234,
ал. 2, т. 2, т. 3 вр. ал. 1, предл.
2 от НК (за което съдът призна за виновни всеки един от тримата подсъдими).
Същевременно за извършеното от подс. А.Ю.Б.
престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 1 от НК
законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест
години и „глоба“ до 10 – кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки,
както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
По отношение наказанието на подс. В.А.Д..
Към момента на извършване на престъплението, за което беше признат за
виновен подс. Д., същият следва да се счита за
неосъждан, което е безспорно смекчаващо вината обстоятелство. Единствено е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а и сл. от НК (по НАХД № 2513 по описа за 2015 г. на Районен
съд – Варна и по НАХД № 610 по описа за 2014 г. на Районен съд – Разлог).
Някакви отегчаващи отговорността обстоятелства, в конкретния случай съдът
не констатира, поради което и наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия Д. следва да бъде ориентирано по – скоро към минималния праг,
предвиден в наказателния закон. Същевременно обаче съдът е категоричен, че не
следва наказанието „лишаване от свобода“ да бъде в съвсем минимален размер, тъй
като показанията на св. И. и св. З., които съдът безусловно кредитира,
очертават една изключително активна роля именно на подс.
Д. в подготовката и организирането на престъпното деяние – в крайна сметка
именно той е наел недвижимия имот в местност „Добрева чешма“, където е била държана
акцизната стока без бандерол, преимуществено с него е контактувал св. З. в
изпълнение на договорените си задължения, при това доста активно (по около три
пъти на седмица, по думите на самият св. З.), именно подс.
Д. така да се каже е „вербувал“ св. З. за работата му и именно подс. Д. му е заплащал възнаграждение за труда му. Така, че
според съда, предвид тези обстоятелства, не е обществено оправдано да бъде
проявявано снизхождение към подс. Д. до степен да му
бъде наложено наказание в минимален размер. Действително наказанието следва да
бъде ориентирано към минимума, но според съда е справедливо то да бъде леко
завишено, предвид активната роля и действия на подс. Д.,
които са безспорно установени в това престъпно начинание.
Поради тези съображения, съдът намира, че е справедливо и разумно на подс. Д. да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, като са налице материалните предпоставки,
предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Не само
наличието на материалите предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал.
1 от НК мотивират съда да отложи изпълнението на наказанието, в крайна сметка подс. Д. е сравнително млад човек и според съда, за да се
постигнат целите, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК не е необходимо
наказателната репресия срещу него да се разгърне до степен, изискваща същият да
бъде изолиран от обществото в пенитенциарно заведение
– а напротив така бива съхранена възможността да полага труд и да се занимава с
обществено полезни дейности.
Съдът наложи на подс. Д. и кумулативно
предвиденото в наказателния закон наказание „лишаване от право да упражнява
търговска дейност с акцизни стоки без бандерол“ за срок от три години, съгласно
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
По отношение наказанието на подс. Д.А.Б..
В процеса по индивидуализация на наказанието на подс.
Д.А.Б. се констатира смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно липсата
на предходна съдимост. Не са налице и данни за някакви противообществени прояви
или пък лоши характеристични данни – дори напротив – подс.
Б. е млад човек, който във времевия период на настоящото съдебно производство –
живее и работи на територията на Република Австрия. Предвид наличието на
смекчаващо отговорността обстоятелство и предвид данните за трудова заетост на подс. Б. (макар и на територията на друга държава), който
факт показва едно принципно правилно и отговорно отношение към обществения ред
и порядък, според съда е справедливо на подс. Д.А.Б.
да му бъде наложено наказание в минимален размер, а именно наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години. Без съмнение и с категоричност, съдът застъпва
позицията, че в случая изпълнението на така наложено наказание следва да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за да
се съхрани възможността на подсъдимия да работи, да си изкарва прехраната и да
се издържа по един честен и почтен начин.
Единствено в конкретната ситуация това няма да се случи в сферата на
търговията с акцизни стоки без бандерол, тъй като съдът му наложи и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни
стоки без бандерол“ за срок от три години, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Съдът определи четиригодишен изпитателен срок за наказанието „лишаване от
свобода“, който е разумен, предвид размера на самото наказание и предвид
тежестта на извършеното престъпление от общ характер.
По отношение наказанието на подс. А.Ю.Б..
В процеса по индивидуализация на наказанието на подс.
А.Ю.Б. се констатира наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство, а
именно предходна му съдимост при това за извършени „тежки“ престъпления по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Очевидно наложеното му наказание не е
осъществило функцията си по превъзпитание и подсъдимият по – малко от три
години след като е бил осъден отново извършва престъпления от общ характер, при
това отново „тежки“ по смисъла на наказателния закон. Този факт неминуемо
повишава обществената опасност на самия деец и мотивира съда да наложи
наказания в размер по – висок от минималния праг, предвиден в закона.
Според съда, преценявайки тежестта на извършените от подс.
Б. престъпления, съобразявайки се с нормата на чл. 35, ал. 3 от НК, е
справедливо на подс. Б. да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години за извършеното престъпление по чл.
234, ал. 1, предл. 1 от НК, което да бъде изтърпяно
при строг режим, въз основа на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „В“
от ЗИНЗС, както и да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 2917, 12
лева (колкото е равностойността на предмета на престъплението) и да му бъде
наложено наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни
стоки без бандерол“ също за период от две години.
За извършеното престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2, т. 3 вр. ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК съдът намира за справедливо да
наложи на подс. Б. наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „В“ от ЗИНЗС
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и да му бъде наложено
наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки без
бандерол“ за срок от три години. В случая престъпната деятелност на подс. Б. се отличава от тази на другите двамата подсъдими
(що се касае за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2, т. 3 вр. ал. 1, предл. 2 от НК) с по –
висока степен на обществена опасност, тъй като подс. Б.
е извършил продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, като е
държал акцизни стоки без бандерол не само в имота в местността „Добрева чешма“,
но и в лек автомобил „Мазда Примаси“
с рег. № В 03 – 88 ВС, както и в жилището си, находящо
се в ж.к. „Бриз – 2“, ет. 2, ап. № 8 в гр. Варна.
На основание разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи на подс. А.Ю.Б. най – тежкото от така определените му
наказания, а именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „В“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На основание разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК беше присъединено
наказанието „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки
без бандерол“ за срок от три години, а на основание ал. 3 на чл. 23 от НК беше
присъединено наказанието „глоба“ в размер на 2917, 12 лева.
Предвид осъдителния съдебен акт по отношение подс.
А.Ю.Б. за извършени на 08.01.2016 г. престъпления от общ характер, за които му
беше наложено наказание „лишаване от свобода“, съдът приведе в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца,
наложено на подсъдимия по НОХД № 490 по описа за 2013 г. на Окръжен съд –
Варна, доколкото деянията, предмет на разглеждане по НОХД № 2301 по описа за
2018 г. на Районен съд – Варна, са извършени именно по време на изпитателния
срок, очертан от съдебния акт по НОХД № 490 по описа за 2013 г. на Окръжен съд
– Варна.
По отношение
веществените доказателства и разноските.
На основание чл. 234, ал. 3 от НК, съдът отне в полза на Държавата
предмета на извършените престъпни посегателства, а именно 196, 99 кг. тютюн за
пушене, който в хода на съдебното следствие се препотвърди, се съхранява в
склад на ОД на МВР – гр. Варна.
Доколкото ги призна за виновни за извършване на престъпленията, за които
им е повдигнато съответно обвинение от Варненската районна прокуратура и в
изпълнение на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди тримата
подсъдими да заплатят в условията на солидарност сторените разноски в хода на
наказателното производство. Сума в размер на 962, 54 лева следва да бъде
заплатена в полза на ОД на МВР – гр. Варна, с която да обезщети институцията за
направените разноски в досъдебната фаза на наказателното производство, а сума в
размер на 459, 24 лева следва да бъде заплатена в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Варна като обезщетение за сторените разноски в съдебното
производство.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: