№ 34
гр. Дряново, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20254220100001 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата Д. В. В. основава исковата си претенция на обстоятелството, че
формално се водела собственик на лек автомобил с per. № ***. Твърди, че в
действителност автомобилът бил закупен през 2009 година от сестра и бившия й
съпруг, които не желаели да се води автомобил на името на фирмата им или на тяхно
име, поради което ищцата се съгласила да бъде формалният собственик. Поради
наличието на технически проблеми, които се появили впоследствие обсъдили със
сестра си същият да бъдел прехвърлен или бракуван. Това била причината да се влезе
в контакт с лицето П. И. И. по прякор "***", който имал автокъща *** и който
действал чрез пълномощника си П. К., който имал градински център в ***. По едно
време разбрала, че през 2015г., лице от алжирски произход с имената Х. Г. правил
пререгистрация на автомобила, но нямала повече данни и в тази връзка,
Въпреки цялата предистория данъците за автомобила продължавали да вървят
на нейно име. Това била причината ответникът да издаде следният акт за установяване
на задължения: акт за установяване на задължения по декларации № АУЗ-
57020000077-1/ 21.03.2023г., с който се установявали данъчни задължения за
горепосочения лек автомобил за периода 2021г. в размер на 217,80 лева (главница),
ведно с 34,91 лева (лихва) или общо сумата от 252,71 лева и 2022г. в размер на 217,80
лева (главница), ведно с 12,86 лева (лихва) или общо сумата от 230,66 лева или общо
483,37 лв.
1
Ответникът твърдял, че на 23.03.2023г. горепосочените актове за установяване
на задължения били връчени на ищцата, като същите били получени на адрес *** с
твърдението, че това било сторено от член на домакинството с посочена родствена
връзка - "леля", като били изписани имената Д. Н. Г.. Заявява, че такава роднина в
семейството си никога не била имала. На горепосочения адрес не живеела повече от 4
години. Никога не била получавала горепосочените актове. За тези актове узнала на
19.12.2024г., когато получила покана за доброволно изпълнение с изх. №
24906/17.12.2024г. по изпълнително дело № 799/ 2024г. по описа на ЧСИ Д. К. с район
на действие ***о.
Прави възражения, които имали отношение по предмета на делото, като твърди,
че горепосоченият акт, въз основа на който било образувано изпълнителното дело не
бил връчен по надлежния ред, поради което и нямало основание за образуване на
изпълнителното производство и да бъде натоварвана с разноски по същото. Моли съда
да приеме за установено, че не дължи сумите по акт за установяване на задължения по
декларации № АУЗ-57020000077-1/ 21.03.2023г. общо 483,37 лв. поради липса на
законовите изисквания за настъпила предсрочна изискуемост поради нередовно
връчване на акта, а от друга страна и субект на данъчното задължение се явявало
друго лице. Моли съда да установи, че не следвало въз основа на акта, посочен по-
горе, да се образува изпълнително дело поради непредявяването по надлежния ред на
акта за установяване на задължения, т. к. не била получавала на такъв адрес тези
актове, а жената, посочена като получател не се явявала нито роднина, нито лице,
което било отговорно да връчи същите. Претендира разноски. От друга страна прави
възражение и относно разноските, с които ЧСИ желае да бъде натоварена.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника Община Дряново чрез
пълномощника адв. Н. от АК – В. Търново, в който се оспорват предявените искове и
всички изложени от ищеца фактически твърдения и обстоятелства. Оспорва се
твърденията на ищцата, че процесният лек автомобил бил закупен от сестрата на
ищцата и бившия й съпруг. Оспорват ищцовите твърдения, че процесният лек
автомобил бил бракуван, пререгистриран или прехвърлен на друго лице. Оспорват
ищцовите твърдения, че акта за установяване на задължения не бил връчен на ищцата
по надлежния ред.
Счита за несъстоятелни твърденията на ищцата, че не дължи сумите отразени в
съставения и посочен по-горе акт за установяване на задължения, поради липса на
настъпила изискуемост по отношение на тях, тъй като задълженията, установени в
акта били за 2021 г. и 2022 г., чиято изискуемост настъпила още на 01.01. на
съответната година. Дори да се приемело, че данъчното задължение настъпило на 1
януари на годината следваща годината, за която се дължало, то отново тези
задължения били станали изискуеми на 01.01.2022 г., респ. 01.01.2023 г. Счита искът,
2
заведен в този му вид и петитум за недопустим, тъй като ищцата не била оспорвала по
надлежния ред съществуването или размера на задълженията отразени в акта, като го
оспори по административен и съдебен ред пред административния съд. Несъстоятелни
били твърденията, че описаните в акта задължения не се дължали, тъй като субект на
данъчното задължение се явявало друго лице. Нямало данни ищцата да се е
разпоредила с въпросното МПС, нито били направени такива твърдения или
доказателства в тази връзка, което правело иска неоснователен.
Заявява, че предявеният иск за установяване, че не следвало въз основа на акта
за установяване на задължения да се образува изпълнително дело, поради
непредявяването му по надлежния ред, бил недопустим. Процесният акт за
установяване на задължения не бил оспорван по отношение на неговата валидност
и/или незаконосъобразност по административен и/или съдебен ред и бил влязъл в
сила, като задълженията установени с него били ликвидни и изискуеми. Освен всичко
изложено по-горе към настоящия момент било безспорно, че процесният акт бил
надлежно връчен на ищцата и бил влязъл в сила.
С определение от 10.02.2025г. съдът е прекратил производството по делото само
в частта относно направеното искане за установяване, че не следвало въз основа на
акта за установяване на задължения № АУЗ-570200000077-1/21.03.2023г. да се
образува изпълнително дело, поради непредявяването им по надлежния ред, като
недопустимо. Определението не е обжалвано и влязло в сила.
Настоящият състав на съда, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото писмо рег. № 892000-758-2/ 11.02.2025г. на ОД
на МВР Габрово, сектор „Пътна полиция“ от извършената справка в АИС –
Регистрация на ПС и собственици се установило, че на 21.05.2015г. е подадено
заявление за промяна номера на лек автомобил *** с рег. № ***, като до настоящия
момент собствеността на МПС не е променена и е на лицето Д. В. В..
От приложеното към копие на изп. дело № 20247280400799г. по описа на ЧСИ
Д. К. - С. придружително писмо от 13.12.2024г. се установява, че принудителното
изпълнение, насочено срещу ищцата, е за събиране на вземания, установени с Акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000069/ 02.03.2016г., Акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. и Акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000454/ 21.10.2021г. и Акт за
установяване на задължения по декларации № АУЗ-57020000077-1/ 21.03.2023г.,,
всички издадени от Община Дряново. Първоначално делото е било образувано под
номер 20247320400702г. по описа на ЧСИ В. Ц..
На 19.12.2024г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело
3
№ 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д. К. - С. за задължение на обща стойност
966,04 лв., от които 435,60 лв. – главница, 103,72 лв. – законна лихва за периода от
22.03.2023г. до 31.12.2024г., 42,77 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т. н.) и 378,95 лв. с ДДС – такси по тарифата към ЗЧСИ.
Видно от приложения по делото Акт за установяване на задължения по
декларации № АУЗ-570200000077-1/21.03.2023г. същият е издаден срещу ищцата, след
извършена проверка за установяване задължения по подадени декларации по Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за размера на задълженията и лихвите към
21.03.2023г., както следва : данък върху превозните средства за 2021г. за лек автомобил
с рег. № *** – 217,80 лв. и лихва 34,91 лв., данък върху превозните средства за 2022г.
за лек автомобил с рег. № *** – 217,80 лв. и лихва 12,86 лв. или общо 230,66 лв.
Видно от материалите, съдържащи се в изпълнително дело № 20247280400799г.
по описа на ЧСИ Д. К. - С., със запорно съобщение от 17.12.2024 г. до *** ЧСИ
наложил запор върху всички сметки на ищцата в дружеството. Със запорно съобщение
от 17.12.2024 г. до *** ЧСИ наложил запор върху всички сметки на ищцата в банката.
Видно от съобщение изх. № 1103-005/ 09.01.2025г. на 09.01.2025г. във връзка с
наложения запор банката е превела сумата 1361 лв. по сметка на ЧСИ. Преведената
сума е от заплати над минималната работна заплата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи: Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съответния акт. Искът по чл. 439 от
ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът следва да да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищцата не дължи процесните суми на ответника поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на процесните актове за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Независимо от горното не бяха представени никакви доказателства
обосноваващи тезата на ищцата, че описаните в акта задължения не се дължали, тъй
като субект на данъчното задължение се явявало друго лице. По делото не са налице
данни ищцата да се е разпоредила с въпросното МПС, напротив от приложеното
писмо рег. № 892000-758-2/ 11.02.2025г. от ОД на МВР Габрово сектор "Пътна
полиция" се установи по безспорен начин, че собственик на превозното средство от
2015г. е ищцата. Не бяха представени доказателства, че регистрацията на превозното
средство е била прекратена.
4
съдът взе предвид, че процесните вземания са установен с акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на Община Дряново и представляват
незаплатен от ищцата данък върху превозните средства за лек автомобил с рег. № ***
за 2021 и 2022г. включително, както и за дължима лихва. По делото не са налице дори
твърдения, че ищцата е обжалвала процесния акт за установяване на задължения по
реда на ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.
По наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на административния
акт за установяване на процесните задължения съдът констатира, че съобразно
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд,
разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на
административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя
на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото
обжалване. Настоящият случай се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
връчването на акта не от трето лице, което има правен интерес от това оспорване, а от
самия адресат на административните актове. Поради което съдът ги остави без
разглеждане на това основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за задълженията на ищцата
приложение намира нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвиждаща специална
давност за публичните вземания. Съгласно цитираната разпоредба публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или
прекъсването на давността. Изпълнителното производство е образувано на 12.12.2024
г. и с оглед приетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са налице данни давността за тези вземания да е
изтекла. Поради което като окончателен се налага извода, че предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски от ответника. По
направеното възражение от ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника
5
адвокатско възнаграждение съдът намира, че в настоящия случай минималния размер
на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с §2а от
ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. възлиза на 480 лв. с ДДС. Ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. с ДДС, което с оглед предмета на спора
и извършените процесуални действия в производството съдът приема, че е
прекомерно. Налице са предпоставките заплатеното адвокатско възнаграждение да
бъде намалено до предвидения минимален размер от 480 лева с ДДС съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В този размер направените от ответника разноски
следва да бъдат заплатени от ищцата.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК от Д. В. В., ЕГН **********, *** да бъде установено по отношение
на ОБЩИНА ДРЯНОВО, ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от *** Т. П., че ищцата
не дължи изпълнение на СУМАТА 217,80 лв. (двеста и седемнадесет лв. и осемдесет
ст.) – главница за неплатен данък върху превозни средства за 2021г. и СУМАТА 34,91
лв. (тридесет и четири лв. и деветдесет и една ст.) – лихва, както и СУМАТА 217,80 лв.
(двеста и седемнадесет лв. и осемдесет ст.) – главница за неплатен данък върху
превозни средства за 2022г. и СУМАТА 12,86 лв. (дванадесет лв. и осемдесет и шест
ст.) – лихва, за които е издаден акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК № АУЗ-570200000077-1/21.03.2023г. и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д. К. - С., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ДРЯНОВО, ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от *** Т. П. СУМАТА 480
(четиристотин и осемдесет) лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6