№ 96
гр. Монтана, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200393 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 24 – 06 - 60/25.03.2022г. на Министър
на културата гр.София е наложена на ОБЩИНА МОНТАНА, представлявана
от ЗЛ. С. Ж. – КМЕТ на ОБЩИНА МОНТАНА, имуществена санкция в
размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева на основание чл.200д от Закон за
културното наследство (ЗКН), за нарушение по чл.14, ал.1, т.13, б.„в“ от ЗКН.
Недоволна от Наказателното постановление (НП) ОБЩИНА
МОНТАНА чрез пълномощник адв.В. Д. от МАК моли да бъде отменено,
навеждайки основно доводи за наличието на маловажен случай. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна Министерство на културата чрез юрисконсулт
М.Б. пледира за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на НП, с
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 09.09.2021г. е извършена проверка от инспектори на ГД ИОКН,
относно публикации в електронните медии за откриване на 06.08.2021г. на
паметник на археолога Г.А., поставен в архитектурната среда на
Лапидариума, разположен в Попската градина, представляваща публична
общинска собственост и на основание Докладна записка, рег. № 24-06-
60/27.08.2021г. до главния директор на ГД ИОКН.
Проверката е извършена относно спазване на процедурите и
изискванията на ЗКН за поставянето на паметници, монументално-
декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани
територии. Констатациите са отразени в Констативен протокол № 24-06-
60/12.10.2021г.
При проверката на инспектори от ГД ИОКН на 09.09.2021г. се
констатирало, че паметникът е монтиран в югозападната граница на
Лапидариума в имот с идентификатор 48489.8.287 по КККР на гр.Монтана
към УПИ ІІІ, представляващ публична общинска собственост, съгласно Акт
№ 3353 от 05.06.2014г. за публична общинска собственост. Повод за
поставянето на паметника е 100-годишнината от рождението на археолога.
При проверка на документи в Община Монтана се установило следното:
Възложител на проекта е Община Монтана, БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр.Монтана, област Монтана, ул.Извора №
1, гр.Монтана, представлявана от ЗЛ. С. Ж. - кмет на Община Монтана.
Община Монтана е възложила поставянето на Художествено-пластично
изработване на паметник на археолога Г.А. в ПИ с идентификатор
48489.8.287 по КККР на гр.Монтана.
При извършения оглед на място се установило, че в архитектурната
среда на Лапидариума, разположен в поземлен имот с идентификатор
48489.8.287 е монтирано художествено-пластично изображение,
представляващо бронзов барелефен портрет на археолога Г.А., поставен
върху мраморен постамент. Същият е с приблизителни размери 1.50 метра
във височина и около 2 метра дължина. Обектът е разположен върху стена,
представляваща плътна ограда на УПИ V на югозападната граница към УПИ
ІІІ, кв.159, съгласно действащия подробен устройствен план - план за
2
регулация и застрояване на централната градска част, като УПИ V е с
отреждане „За къща - музей „ХРИСТО МИХАЙЛОВ“ и Лапидариум“.
Съгласно данните от съхранявания в НИНКН Национален публичен регистър
на недвижимите културни ценности, ,,Къща-музей „ХРИСТО МИХАЙЛОВ“,
УПИ ІV-2407, кв.21, ул.Черковна № 17, гр.Монтана, притежава статут на
недвижима културна ценност, с категория „национално значение“. Сградата е
обявена в ДВ, бр.5 от 1973г. като исторически паметник на културата с
категория „национално значение“. За недвижимата културна ценност не са
определени режими на опазване.
От огледа на място и медийни публикации се е установило, че на
06.08.2021г. в Лапидариума на гр.Монтана официално е открит паметник -
бронзов барелефен портрет на археолога Г.А. в присъствието на кмета на
община Монтана г-н З.Ж., д-р ВАНЯ И.А - Директор на РИМ-Монтана,
авторът Т.А., наследници на археолога, граждани, гости и официални лица.
Събитието е широко отразено в медиите.
Видно от събраната документация, Община Монтана, извършила
дейности за реализиране на проект за поставяне на паметник на археолога
Г.А.. По предложение на кмета на общината, Общинският съвет на
гр.Монтана взема Решение № 382/04.02.2021г., с което дава принципно
съгласие да бъде изграден и поставен паметник на Г.А. на мястото. От
граждански договор, сключен на 14.06.2021г., става ясно, че възложител на
проекта е Община Монтана, а изпълнителят е Т.А., който приема да изпълни
художествено-пластично изображение. Изпълнител за направата на
фундамент за паметника е ,ХХХХХ, за отливане на скулптурния образ -
,,ХХХХХХ“, за сваляне на гипсовия калъп и отливка - „ХХХХХХ ЕООД, а за
изработката на мраморни плочи - ,,ХХХХХХХ“, с които няма сключени
договори за СМР. С Протокол от 28.07.2021г. работна група със служители на
Община Монтана и изпълнителя, а именно Т.А. приема извършената работа
за художествено-пластично изработване на паметник на археолога Г.А..
При поставянето на паметника в имот с идентификатор 48489.8.287 по
КККР, кв.159 по плана на гр.Монтана не са спазени разпоредбите на чл.14,
ал.1, т. 13, буква ,,в“ и ал.3 от ЗКН, за съгласуване от министъра на културата
или определено от него длъжностно лице от състава на министерството на
„инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници,
3
монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в
урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или
премахване“ във връзка с чл.62, ал.8, изречение първо от ЗУТ: „Мемориални
места и обекти (паметници, паметни плочи, монументално-декоративни
структури и елементи и други), свързани с исторически събития и/или
личности, се разрешават по реда на този закон след решение на общинския
съвет и съгласуване с Министерството на културата“.
След справка в Дирекция „Културно наследство, музеи, галерии и
изобразителни изкуства“ се установило, че Община Монтана не е подала
искане за съгласувателно становище за реализирането на проекта си.
Следователно за поставянето на скулптурната композиция в Лапидариума на
гр.Монтана, няма съгласувателно становище на Министъра на културата,
издадено по реда на чл.14, ал.1, т.13, буква ,,в“ и ал.3 от ЗКН: „Проектите и
инициативите по ал.1, т.13, буква „в” се съгласуват след решение на
Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към
министъра на културата”, съгласно разпоредбите на чл.62, ал.8, изречение
първо от Закона за устройство на територията.
На 26.10.2021г. св.ВЛ. Д. ИВ., на длъжност старши инспектор в ГД
ИОКН в МК, съставил АУАН № 28/26.10.2021 г. срещу Община Монтана,
ЕИК ХХХХХХХХХ, за административно нарушение по чл.14, ал.1, т.13,
б.,,в“ от ЗКН, с което е осъществен фактическия състав на чл.200д от ЗКН,
след като с извършената на 09.09.2021г. проверка е установил, че: на
югозападната граница на Лапидариума в имот с идентификатор 48489.8.287
по КККР на гр.Монтана към УПИ ІІІ, представляващ публична-общинска
собственост, съгласно Акт № 3353 от 05.06.2014г. за публична общинска
собственост е монтирано скулптурно изображение, представляващо бронзов
барелефен портрет на археолога Г.А., поставен върху мраморен постамент,
без да бъде спазена определената от ЗКН съгласувателна процедура.
Нарушението е извършено на 06.08.2021г. (дата на поставяне, според
публикации в медиите), в гр.Монтана, в ПИ с идентификатор 48489.8.287 по
КККР, съгласно Акт № 3353 от 05.06.2014г. за публична общинска
собственост.
Паметникът е открит в присъствието на кмета на община Монтана г-н
З.Ж., д-р ВАНЯ И.А - Директор на РИМ-Монтана, авторът Т.А., наследници
4
на археолога, граждани, гости и официални лица. Събитието е широко
отразено в медиите.
Нарушението е установено на 12.10.2021г. в гр.София с приключване на
проверката и съставяне на Констативен протокол № 24-06-60/ 2.10.2021г.,
изпратен на Община Монтана с писмо изх. № 24-06-60/13.10.2021г. на МК,
получено на 18.10.2021г., съгласно Известие за доставяне № РЅ 1040 08Y77Е
К на „Български пощи“ ЕАД.
Мястото на извършване на нарушението е югозападната граница на
Лапидариума в имот с идентификатор 48489.8.287 по КККР на гр.Монтана
към УПИ ІІІ, представляващ публична общинска собственост, съгласно Акт
№ 3353 от 05.06.2014 г. за публична общинска собственост.
Нарушението се изразява в изграждане и поставяне на паметник, без да
е спазен редът определен с чл.14, ал.1, т.13, б.,,в“ от ЗКН, с което е
осъществен фактическият състав на чл.200д от ЗКН, който гласи: „Който
реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници,
монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в
урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или
премахване без съгласуване с министъра на културата въз основа на решение
на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства по чл.14,
ал.3, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв, а на едноличен
търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15
000 до 30 000 лв“.
АУАН № 28/26.10.2021г. е съставен от св.ВЛ. Д. ИВ..
С писмо-покана № 24-06-60/13.10.2021г. на МК, нарушителят е поканен
да се яви лично или чрез изрично упълномощен представител на 26.10.2021г.
в МК за връчване на акт за установяване на административно нарушение,
получено на 18.10.2021г. видно от Известие за доставяне с № ИД РЅ 1040
О8Y77Е К. На 26.10.2021г. в Министерството на културата не се e явил
представител на Община Монтана за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение, във връзка с което актът е
съставен в отсъствие на нарушителя.
Актът е съставен при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН в присъствието
на свидетеля при установяване на нарушението АЛ. ПЛ. В., на длъжност
инспектор в отдел ,,Движимо наследство“, ГД ИОКН в МК и свидетеля при
5
съставянето и връчването на акта – св.Г. Г. Р., инспектор в отдел ,,Недвижимо
наследство“ в ГД ИОКН в МК.
С Писмо с изх. № 24-06-60/15.12.2021 г. АУАН № 28 е изпратен на
кмета на Община Монтана, с оглед на това да бъде предявен и подписан.
Видно от известие за доставяне № ИД РЅ 1040 08Y7NS Е, кметът на Община
Монтана е получил на 20.12.2021 г. АУАН № 28 и се е запознал със
съдържанието му.
С Писмо с вх. № 24-06-60/29.12.2021г. кметът на Община Монтана e
върнал подписани 2 екземпляра от АУАН № 28, както и в рамките на
установения срок писмено възражение срещу него.
В своето Възражение кметът на Община Монтана заявява, че Община
Монтана не е извършила административно нарушение на разпоредбите на
ЗКН, тъй като видно от Писмо док. № 09-00-57/10.09.2021г., обектът предмет
на настоящето производство представлява „паметен знак“, следователно
същият не попада в обхвата на изброените в чл.14, ал.1, т.13, б. „в“ от ЗКН и
поставянето му не подлежи на контрол по същия закон.
Административнонаказващият орган (АНО) е счел, че Възражението на
кмета на Община Монтана е неоснователно и необосновано, тъй като в
разпоредбите на чл.14, ал.1, т.13, б.„в“ от ЗКН, ясно е посочено, че
министърът на културата или определено от него длъжностно лице от състава
на министерството: т.13. съгласува: в) инвестиционните проекти за
изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури
и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни
територии, както и тяхното преместване или премахване; във връзка с чл.62,
ал.8, изречение първо от Закона за устройство на територията: ,,Мемориални
места и обекти (паметници, паметни плочи, монументално-декоративни
структури и елементи и други), свързани с исторически събития и/или
личности, се разрешават по реда на този закон след решение на общинския
съвет и съгласуване с Министерството на културата“.
Във връзка с това, АНО смята, че „паметен знак“ и ,,паметници,
монументално-декоративни структури и елементи“ представляват абсолютно
идентични понятия в конкретния случай и няма резон в твърдението изразено
във Възражението, че поставянето на въпросният „паметен знак“ на Г.А. не
подлежи на контрол от ЗКН. Имайки предвид характеристиките на въпросния
6
паметник или „паметен знак“, а именно художествено-пластично
изображение, представляващо бронзов барелефен портрет на археолога Г.А.,
поставен върху мраморен постамент, АНО счита, че те напълно се всписват в
описаните в закона обекти, чието поставяне или премахване задължително
трябва да премине предварително съгласувателна процедура: „Проектите и
инициативите по ал.1, т.13, буква „в” се съгласуват след решение на
Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към
министъра на културата”.
Нарушението е извършено от община Монтана за първи път. С
поставянето на паметния знак не са нанесени вреди. АНО счита, че
същевременно обаче следва да се вземе в предвид значението на Г.А. в
българската наука.
Безспорно Г.А. ХХХХХ (1920г. - 1999г.) е бележита личност, с огромен
принос за историята и културата, както на гр.Монтана, така и за цяла
България изобщо. Той е изследователят, проучил римската крепост Кастра ад
Монтанезиум, която е символ на града и заради която градът днес носи името
Монтана. Автор е на множество високо оценени научни трудове, работил е
дълги години като учител в гр.Монтана, след това като уредник в
Историческия музей. Заради всички тези заслуги той е удостоен с орден
„Кирил и Методий“ - 1 степен, както и е първият носител на почетния знак на
община Монтана и значка за особени заслуги към община Монтана. Всичко
това доказва, че Г.А. е допринесъл изключително много за историческата
наука и културата на гр.Монтана. За това АНО счита, че поставянето на
паметник на тази важна за гр.Монтана личност, пренебрегвайки разпоредбите
на ЗКН, е абсолютно недопустимо и представлява отегчаващо отговорността
обстоятелство. С деянието е осъществен фактическия състав на чл.200д от
ЗКН: „Който реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на
паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични
пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното
преместване или премахване без съгласуване с министъра на културата въз
основа на решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни
изкуства по чл.14, ал.3, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на
едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в
размер от 15 000 до 30 000 лв”.
7
В изпълнение на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.
д. № 1/2005 г. на ВКС относно приложението на чл.28 от ЗАНН, АНО
извършил преценка дали извършеното нарушение представлява ,,маловажен
случай“. АНО счита, че в резултат от нарушението не са нанесени щети, но
община Монтана е извършила нарушение на чл.14, ал.1, т.13, б.„в“ от ЗКН, с
което е осъществен фактическият състав на чл.200д от ЗКН.
С оглед на събраните документи и извършената на място проверка,
АНО счита, че тежестта на нарушението не е сериозна, доколкото не са
нанесени вреди.
Тези обстоятелства важат също и при индивидуализиране на
имуществената санкция, като АНО счита, че Община Монтана би следвало да
бъде санкционирана в долната граница на имуществената санкция,
предвидена за нарушението по чл.200д от ЗКН предвид малката тежест на
нарушението. Същевременно АНО преценил, че това е и първо от този
характер нарушение, извършено от Община Монтана, а и останалите описани
обстоятелства, следва размерът на санкцията да бъде определена в минимален
размер.
Община Монтана чрез ЗЛ. С. Ж. – Кмет на Община Монтана, излага
следните доводи против обжалваното НП:
Не оспорвам фактическите констатации, отразени в обжалваното
Наказателно постановление, но същото е незаконосъобразно, тъй като
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон.
Намирам, че в случая разпоредбата на чл.14, ал.1, т.13, б.,,в“ от ЗКН
следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.62, ал. 8 от Закона за
устройство на територията. Същата обаче не се отнася до така установените
фактически констатации.
Освен това, считам, че неправилно наказващият орган не е приложил
чл.28 от ЗАНН. С последните изменения на ЗАНН бе въведено легално
определение на понятието ,,маловажен случаи”. Съгласно разпоредбата на §1,
ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН ,,Маловажен случаи” е този, при които извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителностга на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
8
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
В обжалваното Наказателно постановление наказващият орган изрично
е приел, че от нарушението не са причинени вреди. За смекчаващо е прието и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Наказващият
орган изрично е приел, че тежестта на нарушението не е сериозна.
Като отегчаващо отговорността е посочено обстоятелството, че
личността на Г.А. не заслужава поставянето на паметна плоча без съгласуване
с Министъра на културата. Намирам обаче, че инициативата на Общината да
отдели необходимите финансови ресурси, да почете и да популяризира тази
личност не е отегчаващо, а заслужаващо поощрение обстоятелство.
Налагането на санкция не следва да се приема и практикува като самоцел на
закона. В самия закон е регламентирана и другата възможност, а именно да не
се налага наказание, като се предупреди нарушителят чрез съответен способ,
че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Цялата съдебна практика
по прилагането на чл.200д от ЗКН обхваща случаи на реализирани строежи в
обекти, обявени за културна ценност, при които целостта или обликът на
съответната културна ценност са напълно загубени за поколенията. Очевидна
е разликата с обикновените случаи на нарушения по чл.200д от ЗКН, както в
подбудите, така и в отношението към съответната културна ценност.
Очевидно е, че в настоящият случаи обществената опасност на деянието е
явно незначителна, дори бих подчертал, че почитането на Г.А. носи
значителна обществена полезност.
В хода на съдебното следствие се събраха писмени и гласни
доказателства в лицето на св.ВЛ. Д. ИВ. – актосъставител и непосредствен
извършител на проверката по случая и св.Г. Г. Р. – свидетел при съставяне и
връчване на АУАН. Съдът анализирайки всички писмени и гласни
доказателства в контекста на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.13, буква ,,в“ и
ал.3 от ЗКН вр. с чл.62, ал.8 от ЗУТ, настоящия съд намира, че нарушението е
доказано за извършено. Съдът не споделя изложените доводи във
възражението на Община Монтана против процесния АУАН, тези възражения
не се навеждат в съдебно заседание чрез адв.В. Д. от МАК, но за прегледност
следва да се отбележи, че правилно АНО е оставил без уважение тези доводи,
тъй като за редакцията на чл.62, ал.8 от ЗУТ няма правно значение дали става
9
дума за „паметник” или „паметна плоча”.
Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални изисквания при
установяване на нарушението, без да са допуснати каквито и да е съществени
процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното
НП. Отдавна настоящия съдия – докладчик не е имал на доклад толкова
изрядно съставен АУАН и издадено НП, при съобразяване на ЗКН, ЗУТ и
ЗАНН.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд
намира, че формално жалбоподателя ОБЩИНА МОНТАНА е извършила
нарушението по чл.14, ал.1, т.13, б.„в“ вр. с ал.3 от ЗКН вр. с чл.62, ал.8 от
ЗУТ, но обстоятелствата на нарушението са давали основание на
административнонаказващия орган да обсъди дали не следва да бъде
приложен чл.28 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото
административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид
тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото
доказателства се установява, че процесното нарушение не е със сериозна
тежест и че е извършено за първи път от Община Монтана, не са настъпили и
вредни последици.
Видно от писмо изх. № 24 -06 – 60/09.05.22г. на МК, в Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство” (ГД ИОКН) не се
съдържа информация за други образувани административнонаказателни
производства срещу Община Монтана по Закона за културното наследство за
предходни периоди.
Макар и да е извършено нарушението, с изработването и откриването на
паметник в памет на археолога Г.А., обществеността на община Монтана и
10
цяла България е „подсетена” за делата на този именит българин, като
допуснатото нарушение е налице, но с оглед доказателствата по делото през
призмата на определението за „маловажен случай” съгласно § 1, ал.1, т.4 от
ДР на ЗАНН, според настоящия съд е налице „маловажен случай” на
нарушение по смисъла на чл.14, ал.1, т.13, б.„в“ вр. с ал.3 от ЗКН.
Нарушението от съответния вид е извършено за първи път,
обстоятелствата му дават основание същото да се третира като такова с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения по ЗКН. Настоящият съд изцяло споделя изложеното в тази в
жалбата против НП и от процесуалния представител на Община Монтана –
адв. ВОЛОДЯ Д. от МАК. Съдът изследва конкретната тежест на процесното
нарушение през призмата на приложението на чл.200д от ЗКН, отчитайки
обаче и пандемичната обстановка и последиците от нея в здравен, социален и
икономически характер и наблюдаващите се понастоящем неблагоприятни
инфлационни процеси, като намира, че имуществена санкция в размер на
15000 (петнадесет хиляди) лева е несъответна на тежестта на процесното
нарушение.
Поради изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се
извежда извода, че наложената имуществена санкция очевидно е силно
завишена, както и че не съответства на тежестта на нарушението. Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона.
На основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) следва да се предупреди нарушителя ОБЩИНА МОНТАНА,
представлявана от ЗЛ. С. Ж. – Кмет на Община Монтана, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия
съдебен акт, за това друго нарушение ще й бъде наложена имуществена
11
санкция.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя
ОБЩИНА МОНТАНА, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН - (Нов – ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано
чрез адв. В. Д. от АК – Монтана адвокатско възнаграждение във въззивното
производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО чрез
юрисконсулт М.Б. е направил възражение за прекомерност. Поисканите
разноски от адв. В. Д. от АК – Монтана са в размер на 500 (петстотин) лева,
които и следва да бъдат присъдени, без настоящия съд да установява
прекомерност. Като размер поисканите разноски са по – ниски от
предвидените с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата).
Разноските следва да заплати ЮЛ – Министерство на културата.
При този изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на МК, поискано чрез процесуалния представител
М.Б., следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 06 - 60/25.03.2022г. на
Министър на културата, с което на ОБЩИНА МОНТАНА, ЕИК
ХХХХХХХХХ, представлявана от ЗЛ. С. Ж. – КМЕТ на ОБЩИНА
МОНТАНА, е наложена имуществена санкция в размер на 15000 (петнадесет
хиляди) лева на основание чл.200д от ЗКН.
Предупреждава нарушителя ОБЩИНА МОНТАНА, представлявана от
ЗЛ. С. Ж. – КМЕТ на ОБЩИНА МОНТАНА, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
12
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще й бъде наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА Министерство на културата гр.София да заплати на
жалбоподателя ОБЩИНА МОНТАНА, представлявана от ЗЛ. С. Ж. – КМЕТ
на ОБЩИНА МОНТАНА сумата 500 (петстотин) лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Министерство на културата гр.София.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
13