Решение по адм. дело №915/2025 на Административен съд - Бургас

Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А. Р. Е., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Бургас против Решение № 1040-02-58 от 17.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 022-00-1671-3/21.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на А. Р. Е..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че е работил в Р.България по трудов договор с К. К. Б., считано от 11.07.2024г. до 06.12.2024г. и в Нидерландия, считано от 08.10.2024г. до 13.12.2024г. Допълва, че след заминаването му за Нидерландия през октомври договорът му с българския работодател не е бил прекратен и че до 06.12.2024г. той е бил в платен и неплатен отпуск – период, през който е бил осигурено лице, за което са били подавани осигурителни декларации, който период неправилно не е бил зачетен от административния орган при изчисляване на осигурителния му стаж.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки по същество на спора, в които се твърди, че не е изследван началния период на трудовия стаж в Р.България, поради което се иска връщане на административната преписка за ново произнасяне. Претендират се разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Бургас се представлява от юрисконсулт, който излага становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 022-00-1671/18.12.2024 г., подадено до директора на ТП на НОИ – Бургас, чрез дирекция „Бюро по труда“ – Карнобат, А. Р. Е. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В подаденото заявление същият е декларирал, че е упражнявал трудова дейност за периода от 08.11.2024 г. до 14.12.2024 г. в друга държава - Холандия в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването при осигурителя AL DORA. Представил е акт за прекратяване на правоотношението му (Заповед № 3/06.12.2024 г.) със ЗП К. К. Б. - [населено място] с [ЕИК], считано от 14.12.2024 г., на основание чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие.

Със заявление до директора на ТП на НОИ – Бургас с вх. № 022-00-1671-3/19.12.2024 г. А. Р. Е. е поискал удостоверяване на осигурителни периоди в Нидерландия, към което е приложил копия от документи, доказващи трудова дейност в Нидерландия - 2 бр. и декларация относно определяне на пребиваване. В заявлението за удостоверяване на осигурителен стаж и доход и в декларацията относно определяне на пребиваване А. Е. е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Нидерландия за периода от 08.10.2024 г. до 14.12.2024 г..

С вх. № 022-00-1671-4/30.12.2024 г. А. Р. Е. е представил копие на документ с осигурителен номер от Нидерландия, копия от документи, доказващи трудова дейност в Италия - 10 бр. и заявление за удостоверяване на осигурителен стаж и доходи от Италия със СЕД U002 и U004.

С Разпореждане № 022-00-1671-1/30.12.2024 г., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано със заявление № 022-00-1671/18.12.2024 г., е спряно до издаване на формуляри СЕД U017/U004 от осигурителната институция на Нидерландия и формуляри СЕД U002/U004 от осигурителната институция на Италия, с информация която е необходима за преценка правото на лицето на парично обезщетение за безработица. На 29.12.2024г. чрез Системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Р.България и ЕС са изпратени искания до компетентните институции на Нидерландия и Италия.

Със справка вх. № 022-00-1671-5/18.02.2025 г. е приет, изпратеният от компетентната институция на Нидерландия СЕД U017/U004.

В получения формуляр СЕД U017 е потвърден период на заетост - от 08.10.2024 г. до 13.12.2024г. и причината за напускане - дата на изтичане на договора.

В СЕД U004 е удостоверен брутен доход през периода на заетост от 08.10.2024 г. до 13.12.2024г. в размер на 6629.10 евро.

Със справка вх. № 022-00-1671-6/18.02.2025 г. е приет, изпратеният от компетентната институция на Италия формуляр СЕД U002, с който са потвърдени периоди на осигурена заетост от 04.08.2022 г. до 31.12.2022 г., от 04.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и от 01.06.2022 г. до 14.11.2022 г., както и основанието за прекратяване на правоотношението - уволнение от работодателя.

С Разпореждане № 022-00-1671-2/18.02.2025 г., на основание чл. 55 от АПК, спряното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено с мотиви: Получени по електронния обмен структурирани електронни документи (СЕД) U017/U004 от компетентната институция на Нидерландия и СЕД U002 от компетентната институция на Италия с потвърдени осигурителни периоди и доход.

С Разпореждане № 022-00-1671-3/21.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на жалбоподателя по подаденото заявление с вх.№ 022-00-1671 от 18.12.2004г., поради това, че съгласно информацията в Регистъра на осигурените лица, Регистър „Трудови договори“ и удостоверения осигурителен стаж от компетентните институции на Нидерландия със СЕД U017 и Италия със СЕД U002, за период от 14.06.2023 г. до 13.12.2024 г. вкл. (18 месеца преди прекратяване на последното осигуряване) за г-н Е. са зачетени общо 11 месеца и 20 дни осигурителен стаж, поради което не са изпълнени условията, определени с чл.54а, ал.1 от КСО.

А. Р. Е. е оспорил Разпореждане № 022-00-1671-3/21.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас пред директора на ТП на НОИ – Бургас.

Във връзка с подадената жалба е разпоредена и извършена проверка на коректността на подадените, на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО данни за жалбоподателя от осигурителя ЗП К. К. Б., тъй като е установено, че информацията за периода 8.10.2024г.-13.12.2024г. се дублира с удостоверен период на осигурена заетост за лицето от компетентната институция на Нидерландия. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № КП-5-02-01887568/15.04.2025г. Установено е при проверката, че жалбоподателят е бил назначен по трудово правоотношение на длъжност „работник животновъд“ при ЗП К. К. Б., съгласно трудов договор № 4/10.07.2024г., прекратен, считано от 14.12.2024г., по взаимно съгласие, съгласно заповед № 3/06.12.2024г., както и че осигуряването му е проведено по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Констатирано е, че А. Р. Е. е бил в платен отпуск от 16.10.2024г. до 24.10.2024г. и от 01.11.2024г. до 01.11.2024г. и в неплатен отпуск от 02.11.2024г. до 30.11.2024г. и от 01.12.2024г. до 13.12.2024г. Предвид това и с оглед информацията в получения структуриран електронен документ (СЕД) U017 от КИ на Нидерландия, че същият е положил там труд от 08.10.2024г. до 13.12.2024г., контролният орган е приел, че за периода 01.10.2024г. до 31.10.2024г. не са били подадени от осигурителя ЗП К. К. Б. коректни данни с под периоди за прекъсване на осигуряването му, а именно от 08.10.2024г. до 15.10.2024г. и от 25.10.2024г. до 31.10.2024г. В тази връзка са дадени задължителни предписания на ЗП К. К. Б. с № ЗД-1-02-01887613/15.04.2025г. да подаде коригиращи данни с декларация обр.1 за м.10.2024г. за лицето А. Р. Е..

С Решение № 1040-02-58 от 17.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас е оставено в сила Разпореждане № 022-00-1671-3/21.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас.

В мотивите на решението е посочено, че съгласно данните по административната преписка, информационната база на НОИ и получените СЕД-и U017 от Нидерландия и U002 от Италия, осигурителният стаж на жалбоподателя през 18 месечния период е 11 месеца и 20 дни, както следва:

От 14.06.2023г. до 31.12.2023г., вкл. - период на осигурена заетост, удостоверен със СЕД U002 от компетентната институция на Италия - 6 месеца и 17 дни;

От 11.07.2024г. до 07.10.2024г. вкл. - положен труд в ЗП К. К. Б. - [населено място] с [ЕИК] - 2 месеца и 27 дни;

От 08.10.2024 г. до 13.12.2024г. вкл. - период на осигурена заетост, удостоверен със СЕД U017 от компетентната институция на Нидерландия - 2 месеца и 6 дни.

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя А. Р. Е. на 24.04.2025 год., видно от известие за доставяне, а жалбата срещу решението е подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Бургас, посредством пощенски оператор на 08.05.2025 год.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Процесното решение е издадено от компетентен орган с изрично очертани в чл.117, ал.1, т.2, б."б" от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Издадено е от С. Р. в условията на заместване, като по делото са представени Заповед № 1016-40-765/27.06.2016 г. на Управителя на НОИ, с която е наредено С. Р. да изпълнява правомощията на директора на ТП на НОИ – Бургас в случаите на негово отсъствие, като са приложени и доказателства за отсъствието на директора на ТП на НОИ – Е. Ж. (болничен лист) по времето на издаване на акта.

Спазени са изискванията за форма на акта - писмена форма, както и изискуемото по чл.59 от АПК съдържание.

При издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че изводът на административния орган за недостиг на стаж е направен при неизясняване на фактите по делото - без да бъде извършена проверка в ПРО и НАП относно началния момент на българския осигурителен период, без да бъде проверено дали преди 11.07.2024г. е налице осигуряване на А. Р. Е. при ЗП К. К. Б. и без да бъдат изложени мотиви защо дните преди 11.07.2024г. са изключени.

Съгласно чл. 54л) от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

В заявлението за отпускане на обезщетението за безработица жалбоподателят не е декларирал, че е полагал труд по трудово правоотношение с ЗП К. К. Б. преди 11.07.2024г. Такива твърдения не са изложени и в жалбата, сезирала съда. За първи път в депозираните по делото писмените бележки по същество на спора се възразява, че административният орган не е обсъдил и доказал дали преди 11.07.2024г. е било налице осигуряване на А. Р. Е. при същия осигурител.

Данните по делото сочат, че проверката в персоналния регистър (РОЛ) при НОИ относно предоставените данни, относими за осигуряването на А. Р. Е., както и тази в регистъра на трудовите договори при НОИ обхваща целия осемнадесет месечен период, считано от 14.06.2023г. до 13.12.2024г., включително и периодите м.юни и м.юли 2024г., за които жалбоподателят неоснователно твърди, че не са били изследвани. Видно от представените по делото справки от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди при пенсиониране на А. Р. Е. от 01.01.2023г. до 31.12.2025г. и за осигурителните периоди при пенсиониране на същия от 01.01.2022г. до 31.12.2024г. липсват данни за осигуряването му в Р.България в периода от м.06.2023г. до 11.07.2024г. За същия период липсват данни жалбоподателят да е полагал труд по трудово правоотношение в Р.България. Видно от извършената справка в регистъра на трудовите договори при НОИ за актуалното състояние на всички трудови договори на жалбоподателя и за всички подадени уведомления за него в периода 01.01.2022г. до 29.12.2024г., жалбоподателят е работил по трудово правоотношение с А. К., съгласно трудов договор, който е бил прекратен на 07.07.2022г.

При тези данни, съдът намира, че оспореното решение е издадено след надлежна проверка по реда на чл.54л от КСО и след като са изяснени всички относими за спора факти.

Решението е издадено и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" за лицето най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Спорът между страните се свежда до наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки, чието кумулативно наличие следва да е налице за отпускане на обезщетение за безработица, а именно: 12 месеца осигурителен стаж за жалбоподателя през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Предвид данните, че в периода 14.06.2023г. – 13.12.2024г. жалбоподателят е полагал труд по трудово правоотношение последователно в Италия, България и Нидерландия, приложим в случая е Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Съгласно чл.6 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство: придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на обезщетения, обхвата на законодателството, или достъпа до или освобождаването от задължително, или доброволно, продължено осигуряване по избор на лицето зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за целите на прилагането на член 6 от основния регламент компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство. Съгласно чл.12, т.2 от посочения Регламент за целите на прилагането на член 6 съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент, при условие, че тези периоди не съвпадат.

В случая, именно по този начин е подходено от административния орган, който е сумирал удостоверения по надлежния ред период на осигуряване на жалбоподателя в Италия, последвалия го период на осигуряване на същия в Р.България от 11.07.2024г. до 07.10.2024г. и последният период на осигуряване на лицето в Нидерландия, където е била последната му трудова заетост преди датата на подаване на заявление за отпускане на обезщетение за безработица, между които периоди не е налице съвпадение.

Възражението в жалбата, че не е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя в Р.България за времето след 08.10.2024г. до 13.12.2024г, който безспорно се дублира с периода на осигуряване в Нидерландия, е неоснователно, с оглед принципа, установен в чл.12, т.2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за сумиране единствено на периодите на осигуряване, между които не е налице съвпадение.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият състав на Административен съд – Бургас, приема, че оспореното Решение № 1040-02-58 от 17.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 022-00-1671-3/21.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, и с неговата цел, поради което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателна и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно и чл.143, ал.3 от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Р. Е. с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Бургас против Решение № 1040-02-58 от 17.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 022-00-1671-3/21.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на А. Р. Е..

ОСЪЖДА А. Р. Е. с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Бургас да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 200 (двеста) лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.119, вр. чл.117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.