Р Е Ш Е Н И Е
№ 260911/ 15.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5244 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 31330/ 27.05.2020 г. от Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез пълномощник срещу З. „А.Б.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумите от 4500.00 лева,
представляваща част от претенция, цялата в размер на 15000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки
и страдания и 500.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
проведено лечение, всички настъпили в резултат от ПТП, реализирано на * год.,
от водач на МПС рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноски.
В исковата молба
се излага, че на * год. при движение
по пътя И. - С., автомобилът на ищеца, с рег. № * е ударен от движещия се в
обратна посока лек автомобил с рег. № *. Произшествиено настъпва след като
водачът на другия автомобил, при предприемане на десен завой, губи над
автомобила и навлиза в насрещното пътно платна и удря МПС- то на ищцата. За
настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, съставен е протокол за ПТП.
Констатирано е от полицейските служители като причина за произшествието
движение на другия водач с несъобразена скорост. Към момента на настъпване на
произшествието, ищцата е бременна в * месец, в
автомобила, управляван от партньора и, е пътувала по – голямата и дъщеря.
Непосредствено след инцидента, ищцата започва да изпитва силно главоболие,
болки в корема, гръдния кош, краката и коленете. Налице са и синини по цялото
тяло, коленете и се подуват. След произшествието, болките в главата и шията и
се засилват, което налага медикаментозно лечение, обуславя невъзможност на
гледане на телевизия или на екран. Изпитва притеснения и страх за състоянието
на нероденото дете. Появяват се безсъние и кошмари, чувство за безсилие,
притеснение и страх при пътуване с автомобил. Депресивното състояние при ищцата
налага консултация с психолог, а също и провеждане на лечение.
Към датата на събитието, автомобилът на виновния водач е със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Застрахователят е
уведомен от Ж. К. (баща на дъщерята на г- жа Х.) за претенцията за изплащане на
обезщетение.
Ответникът – З.
„А.Б.“, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, в който излага съображения
за неоснователност на претенцията. Оспорва причинно – следствената връзка между
застрахователното събитие и претърпените вреди, както и интензитета на самите
увреждания. Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
намира за завишен, доколкото същото не е съобразено с вида и характера на
телесните увреждания, възстановителния период възрастта на пострадалата. В този
смисъл приема за справедливо обезщетение в размер на 500 лева. Отправя искане
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 15.12.2020 г. са обявени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: факта на настъпване на *
год. пътно – транспортно произшествие, по описания в исковата
молба механизъм; валидно застрахователно правоотношение по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и виновния за
настъпване на произшествието водач.
Видно от приобщения на л. 7 фиш за С. п., на * г., Х.С.Х. е постъпила в
ЦСМП – гр. С..
Съгласно амбулаторен лист № 101/ 21.01.2019 г., на посочената дата, Х.С.Х.,
е прегледана от акушер – гинеколог, с оплаквания за силни болки в корема.
Предписано е медикаментозно лечение, както и покой и домашно лечение.
Безспорно също така, а и се установява от представеното на л. 30 уведомление,
че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 25.01.2019 год..
По възлагане на застрахователя е изготвено медицинско заключение относно
здравословното състояние на ищцата и претърпените травматични увреждания.
С Решение от 07.02.2019 г. от страна на застрахователя е определено обезщетение
за претърпените от Х.С.Х. неимуществени вреди, в размер на 500.00 лева.
Взетото решение е съобщено на с писмо изх. № 310-01-1531/ 15.02.2019 г..
Със същото е поканена в офис на застрахователя за подписване на споразумителен
протокол, видно от представения на л. 35 документ.
Ищцата възразява писмено пред застрахователя относно размера на
определеното обезщетение, като претендира определяне на такова в размер на
15 000 лева.
С писмо изх. № 310-01-2049/ 01.03.2019 г. ищцата повторно е поканена в офис
на застрахователя за подписване на споразумителен протокол.
С молба от 08.03.2019 г., ищцата заявява отказ от сключване на предложеното
от застрахователя обезщетение, като претендира присъждане на по – висок размер.
Видно от приобщеното на л. 40 платежно нареждане, определеното
застрахователно обезщетение е изплатено на ищцата, по банков път, на 14.03.2019
г.
Приобщено на л. 10 – 14 от делото е
психологично заключение от 11.11.2019 г., подписано от Д. Х. – психолог за „*“
ЕООД, касаещо лицето Х.С.Х..
На 11.11.2019 г. от „*“ ЕООД е издадена
фактура, с получател Х.Х.. Основание за нейното издаване е проведено
психологическо консултиране при ПТСР, за 20 часа, на обща стойност 500.00 лева
с ДДС. Видно от представения касов бон (л. 9), сумата по фактурата е заплатена
на издателя, в брой, на 11.11.2019 г.
За изясняване на спора от фактическа
страна в хода на процеса са изготвени съдебно – медицинска и психиатрична
експертизи.
В заключението си д- р Д.Д. приема
следното: в резултат от удара, ищцата е получила кръвонасядания по гръдния кош
и дясното бедро, ожулвания по лявото коляно; описаните травматични увреждания
са резултати от удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в
гореописаните анатомични области, респективно удари от детайли в купето на лек
автомобил; в своята съвкупност тези травми са обусловили чувство на болка и
страдание; увреждания от този вид отзвучават за около 2 – 3 *ци; към момента на
провеждане на изследването, не са налице данни за възникнали усложнения във
връзка с процесното произшествие.
В заключението си д- р С.В. приема следното: към момента на изследването
ищцата е психично здрава; процесното произшествие има характер на стресогенно
събитие за ищцата, като периода за възстановяване, в психиатричен аспект, е
около 2 – 3 *ци, като е възможно и част от симптомите да не отшумеят до няколко
месеца.
В съдебно заседание експертът разяснява, че при ищцата за по – дълъг период
продължава тревожността, свързана с возене и управление на автомобил.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетеля Ж. К..
В показанията си последния излага, че
на * г. заедно с ищцата претърпяват ПТП, настъпило след като водачът на
насрещно движещ се автомобил губи контрол над превозното средство и се удря
челно в управляваното от свидетеля МПС. Ищцата, бременна в * месец към този
момент, се е панирала, започнала на вика на по – голямото им дете, което към
момента на удара е спяло на задната седалка в колата. Както ищцата, така и
свидетеля са получили травми от сблъсъка. Детето, също е било много стреснато,
плачело през цялото време. Повикана е С. п.. Ищцата е имала синини по тялото,
охлузвания по бедрата и краката, по ръцете и по гръдния кош. Усещала е болка в
ребрата. Няколко дни след инцидента се е оплаквала и от болки в корема,
посетила акушер - гинеколог. Предписани са и болкоуспокояващи лекарства,
домашно лечение. Непосредствено след произшествието, ищцата започнала да се
оплаква от главоболие, с постоянен характер, страхувала се е да се вози и да
шофира, страдала е от безсъния. Ищцата му е споделяла лошите си мисли за това,
което би могло да се случи при катастрофата – да загуби бебето, живота си, или
този на по – голямото си дете. Няколко месеца след раждането на второто им
дете, г- жа Х. започнала посещения при психолог, които дали положителен ефект
върху състоянието и.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск,
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1.) наличие
на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на
вредата (деликвентът) по договор за застраховка на МПС; 2.) деяние, осъществено от застрахованото
лице, в резултат на което на ищеца са причинени имуществени вреди, а също и
техния размер.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на
произшествието, а също и за съпричиняване от страна на пострадалия.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и А. М. И. е
съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
На следващо място, от данните по делото
– Постановление на ВРП, заключението по САТЕ, се установява, че 27.04.2016
год., около 14.00 часа, при движение по третокласен път №
* посока от с. К. за и
гр. Варна, е реализирано пътно - транспортно произшествие, настъпило след
предприета от ищцата маневра изпреварване на движещия се пред нея л.а. рег. № *,
управляван от А. М. И., и в резултат на допуснато от последната
нарушение на правилото на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДв.П и без да съобрази
движението на автомобила на ищцата, независимо от добрата видимост, предприема
маневра завиване на ляво. За да избегне удара Полихронова навлиза в зоната на
левия банкет и се удря в дърво.
От заключението по съдебно – медицинската експертиза, кредитирано от съда
като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява,
че като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП, ищеца претърпява
телесни увреждания – счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в
долна трета, с разместване на фрагментите под ъгъл и ширина, кръвонасядания и
травматичен оток на лицето. Изводът на експерта кореспондира и с ангажираните
гласни доказателства, кредитирани от съда като отразяващи преки и
непосредствени впечатления на лицата, които ги депозират. Същевременно, от
проведената съдебно – автотехническа експертиза безспорно се установяват и
настъпилите материални щети по автомобила, в резултат на произшествието.
Предвид
изложеното съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че настъпилите телесни увреждания при ищцата и щети по автомобила са причинени именно в
резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
В предвид липсата на възражения за наличие на някоя от визираните в чл. 408 КЗ
хипотези, следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото да получи застрахователно
обезщетение.
Изложеното
обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и
са налице представките за ангажиране отговорността на застрахователя.
По отношение на размера на претенцията
за присъждане на обещетение за имуществени вреди:
Размерът на застрахователното обезщетение следва да се
определи съобразно установения размер на претърпяната в резултат на
застрахователното събитие вреда.
В настоящата хипотеца, установява се от
представената фактура с касов бон, и ангажираните гласни доказателства,
кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, като отразяващи преки и
непосредствени впечатления и кореспондиращи с други доказателства по делото, че
в резултат на процесното произшествие, ищцата е претърпяла стресогенно събитие,
наложило провеждане на консултации с психолог, за които е заплатила сумата от
500 лева. Данни за оказаната на ищцата психологична помощ се съдържат и в
заключението на вещото лице по проведената съдебно – психиатрична експертиза,
кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено.
Гореизложеното налага извод, за основателност на
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съобразно
заявения размер от 500.00 лв. за разходи за оказано психологично консултиране, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По
отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
В
настоящата хипотеза, от събраните по делото
гласни доказателства, представените
медицински документи и съдебно-медицинската
експертиза, се категорично се установява, че в резултат на произшествието г- жа
Х. е получила травматични увреждания -
кръвонасядания по гръдния кош и дясното бедро, отшумели за около две – три *ци.
На следващо място, извън телесните увреждания г- жа Х. е търпяла и негативни
изживявания, като безспорно подобен инцидент е от естество да причини стрес и
уплаха, които ищецът не е могъл да преработи и са довели до негативи, свързани
със страх от шофиране, смущения в съня.
Съобразно
константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди“
се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането.
Размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства като характер на уврежданията, начин на извършването
им, продължителността на възстановителния процес, негативните емоционални
изживявания, в който смисъл са дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968г.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало
да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Застрахователните лимити са
само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което
преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за
равнопоставеност на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено
увреждане. В този смисъл са и Решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г.,
на ВКС, ІІ т.о., Решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г., на ВКС, І
т.о.,Решение № 179/ 29.01.2016г. по т.д. № 2143/ 2014г. на ВКС, І т.о. и др.
В
конкретната хипотеза, следва да бъдат съобразено, че инцидента е настъпил неочаквано,
без възможност да се избегне, така също и тежестта и броя на настъпилите телесни
увреждания, които безспорно са създали физически дискомфорт на ищцата,
състоянието и (напреднала бременност) периода на възстановяване, установените
негативни изживявания в емоционален план, които неминуемо се търпят при такова
стресогенно събитие. Повод за допълнителни силни отрицателни емоции и гняв при
ищцата е създалата се опасност за здравето и живота на по- голямото и дете, на
плода, който носи, както и на партньора и. Независимо, че телесните увреждания
са отшумели за около 2 – 3 *ци, в емоционален план възстановяването е
продължило няколко месеца. Последното е обусловило негативи като
раздразнителност, продължително безсъние, главоболие, страх от возене и
управление на автомобил.
Горното
налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат
на процесното произшествие, неимуществени вреди, е в размер на 6 000.00 лева.
От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното на ищеца обезщетение в
размер на 500 лева.
Предявеният
иск следва да бъде уважен съобразно предявения размер от 4500.00 лева, заявен
като частична претенция, цялата в размер на 15 000 лева, на основание чл.
432, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна
лихва върху присъдената главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до исковата
молба – 27.05.2020 год.
до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
От друга страна, след извършена
служебна проверка, съдът констатира, че държавната такса е неправилно
определена. Този извод се налага, до колкото предмет на разглеждане в
настоящото производство са два обективно съединени иска – за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради което и дължимата такса
следва да бъде определена по правилата на чл. 72, ал. 2 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тоест, към
момента на предявяване на иска, до неговото изменение, същата е в размер на 100
лв. (по 50.00 лева за всеки един от исковете).
Към настоящия момент, в предвид
изменения размер на един от исковете таксата, която следа са бъде събрана по
делото е общо 230 лв. (50.00 лева по иска за имуществени вреди и 180 лева по претенцията за неимуществени
вреди). По делото са представени доказателства за заплатени общо 200 лв. (50 лв.
на 04.06.2020 г. и 150 лв. на 15.02.2021 г.)
Ето
защо, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 30.00 лева,
представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, сумите от 4500.00 лева (четири хиляди и
петстотин) лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки
и страдания и 500.00 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена цена
за оказано психологично консултиране, всички настъпили в резултат от ПТП, реализирано на * год., от водач
на МПС рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020 год.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „А.Б.”, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд, сумата от 30.00
(тридесет) лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
дву*чен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: