№ 407
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Т.
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100500682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 17.09.2020 г., постановено по гр. дело № 184/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ответникът И. С. К. е бил осъден на
основание чл. 59 ЗЗД да заплати на Н. П. Л. сумата от 5 000 лв., с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба в срока по чл. 259 ГПК
от ответника И. С. К., с която постановеното решение се обжалва в цялост.
Въззивникът излага становище за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Поддържа, че ответникът не е получавал
твърдяната от ищеца сума по разписка от 04.05.2017 г. Оспорва правната
квалификация на предявения иск. Релевира оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на фактическата
обстановка по делото. Твърди, че в случая се касае за платежна услуга,
осъществена от доставчик на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС, поради
което сочи, че представените по делото платежни документи не са официален
обвързващ съда свидетелстващ документ и не са достатъчно доказателство за
получаване на парите. Оспорва получаване на процесната сума и защото
липсвали данни той да се е подписвал за получаване на твърдяната сума.
Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, ответникът по въззивната жалба - Н. П. Л. е
1
депозирал отговор на въззивната жалба, с който обжалва същата като
неоснователна. Излага становище, че първоинстанционният съд правилно е
определил правната квалификация на спора и е очертал предмета на делото с
доклад по реда на чл. 146 ГПК. Поддържа, че към предмета на настоящия
спор не са относими разпоредбите на Закона за платежните услуги и
платежните системи, а се касае за пощенски паричен превод, който
представлява неуниверсална пощенска услуга по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Заявява, че издаденото от „Изипей“ АД удостоверение
съдържа данни относно датата на предаване и получаване на сумата, както и
данни за получателя, надлежно удостоверени от служител на оператора.
Предвид изложеното моли въззивния съд да остави без уважение
депозираната въззивна жалба и да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение като правилно и обосновано.
Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени доводите и становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд - Варна е бил сезиран с иск по чл. 55 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 5 000 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. В исковата молба се твърди, че на 04.05.2017 г. Н. П. Л. е
извършил погрешен превод в полза на ответника И. С. К. на стойност 5 000
лв., която е била преведена чрез превод на каса на „Изипей“ АД. Посочва, че
за превода е била издадена Разписка № 01000575273769 от 04.05.2017 г.
Твърди, че страните не се намират в облигационни отношения, поради което
след установяване на грешката ищецът е изпратил покана на ответника от
05.07.2019 г. за доброволно връщане на сумата, която обаче не е била
получена от ответника и пратката се е върнала в цялост. Заявява, че
претендираната сума е предадена на ответника без основание и същият се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което моли ответникът
да бъде осъден да я върне на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. С. К. е депозирал отговор на
исковата молба, с който на първо място е направил възражение за местната
подсъдност на правния спор пред Районен съд – Варна и помолил същият да
бъде изпратен по подсъдност на Софийския районен съд на основание чл. 105
ГПК. Оспорил е изцяло предявения иск по основание и размер, като е изразил
становище, че ответникът не е получавал сумата по Разписка от 04.05.2017 г.
С Определение от 15.11.2019 г. делото е изпратено по подсъдност на
местно компетентния Софийски районен съд.
Към исковата молба е приложена разписка № 01000575273769, от която
е видно, че на 04.05.2017 г. в 13:28 ч. наредителят Н. Л. е изпратил пари в
брой на получателя И. С. К., ЕГН ********** чрез системата на „Изипей“ АД.
По делото е приложена и покана за доброволно плащане, която, видно от
пощенското клеймо, се е върнала в цялост.
2
Към кориците на делото е приобщена служебна бележка от 12.12.2018
г., издадена от служител на „Изипей“ АД, съгласно която сумата от 5 000 лв.,
изпратена на 04.05.2017 г. е усвоена от получателя в офис на регистриран
представител на оператора, вписан в публично водения от БНБ регистър по
чл. 19 ЗПУПС срещу предоставяне на документ за самоличност от лицето,
посочено като получател на паричния превод.
В хода на въззивното производство въззивният съд е допуснал
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав и от която се
установява, че на 04.05.2017 г. Н. П. Л. е наредил сума в размер на 5 000 лв. в
полза на И. С. К., ЕГН **********, чрез системата на „Изипей“ АД. Съгласно
заключението на вещото лице, сумата от 5 000 лв. е била изтеглена на
04.05.2017 г. в 15:11 ч. от И. С. К., ЕГН ********** с платежен документ –
разписка № 07000575348803, удостоверяващ получаването на сумата в офис
на представител на „Изипей“ АД, вписан в Регистъра на лицензираните
дружества за електронни пари в Република България по чл. 19 от ЗПУПС, а
именно „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК ****, адрес: бул. „**** от
оператор – касиер А.К.А..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно Чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд намира за установено следното:
Правното основание на иска съдът определя въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, с които се
индивидуализира спорното материално право, съставляващи основание на
иска, и от заявения петитум. Ищецът по настоящото дело основава исковете
си на твърдение за неоснователно имуществено разместване, изразяващо се в
увеличаване на патримониума на ответника със сумата от 5 000 лв. и
намаляване на патримониума на ищеца. Съгласно задължителната и
константна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г. на ВС,
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е налице, тогава когато е
предадено, съответно получено нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато предаването е станало без наличието
на някакво правоотношение, каквито са твърденията на ищеца в настоящото
производство. За разлика от фактическия състава на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД намира приложение когато въобще
липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Искът по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
3
всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, нито въобще с друг иск.
Предвид така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай
първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД,
а не с иск по чл. 59 ЗЗД, както е приел първоинстанционния съд. Въпреки
това, съгласно трайната съдебна практика на ВКС определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. Погрешната
правна квалификация на иска е свързана с допустимостта на решението само
тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало – съдът е извел
правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства,
подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита. Когато липсва
такова нарушение дадената от съда правна квалификация във всички случаи
обуславя правилността на решението. Следователно в настоящия случай
решението е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по
същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,
съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
По иск по чл. 55 ал. 1, предл. 1 ЗЗД, правопораждащият факт е този на
плащането, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в
доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на
основание да получи, съответно да задържи даденото. Ако получилият
облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да го задържи, то
той дължи неговото връщане.
По настоящото дело от анализа на съвкупния доказателствен материал,
в това число изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, по
безспорен начин се установява, че на 04.05.2017 г. Н. П. Л. е наредил сума в
размер на 5 000 лв. в полза на И. С. К., ЕГН **********, чрез системата на
„Изипей“ АД, която е била изтеглена същия ден в 15:11 ч. от ответника И. С.
К., ЕГН ********** с платежен документ – разписка №07000575348803,
удостоверяващ получаването на сумата в офис на представител на „Изипей“
АД, вписан в Регистъра на лицензираните дружества за електронни пари в
Република България по чл. 19 от ЗПУПС, а именно „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, ЕИК ****, адрес: бул. „**** от оператор – касиер А.К.А..
Ответникът обаче не твърди и не доказва правно основание за задържане на
процесната сума, предвид което настоящият съдебен състав намира, че
ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване фактическия
състав на иска за връщане на даденото при начална липса на основание по чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, за сумата от 5000 лв., поради което същият следва да
бъде уважен изцяло.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
пъровинстанционното решение следва да бъде потвърдено при промяна на
дадената от съда правна квалификация по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вместо
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените по настоящото производство разноски. В о.с.з., проведено на
22.11.2022 г. процесуалният представител на въззивника е заявил, че прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение само при
случай, че същото надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г./ Със списък по чл. 80 ГПК, приложен към молба вх. №
40384/27.06.2022 г. въззиваемият е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лв., който съответства на минималния
размер, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г./ , и 300 лв. депозит за ССчЕ. Предвид изложеното въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 880 лв.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.09.2020 г., постановено по гр. дело №
184/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 142 състав, при правна
квалификация на иска по чл. 55, ал.1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, а дрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на Н. П. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. **** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 880 лв. - разноски пред въззивната инстанция, от
които 580 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5