РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 26.09.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6704/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Ц.П.М., с ЕГН: **********, и Г.Б.М., с ЕГН: **********, починал на 03.07.2017
г., в чиито процесуални права, като ищци по делото са конституирани
наследниците му по закон: З.Г.Б., с ЕГН: **********, и Б.Г.Б., с
ЕГН: **********, всички с адрес: ***, против „Ю.Б.“ АД (с предишно
фирмено наименование „Ю.И Е.Д.Б.“) ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***.
В исковата молба се твърди, че Г.М. и Ц. М.са
собственици на първия и приземния етажи от двуетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. София, кв. „*********, със застроена площ от 76 м2., заедно с ½
ид.ч. от общите части на сградата. Върху
тези имоти била учредена ипотека в полза
на ответника, която обезпечавала вземанията му към ЕТ „ЗГСС-С.Б.“ по два
договора за кредит.
В исковата молба се твърди, че при сключване на
договора за ипотека, Г. и Ц. М.били представлявани от З.Б., който не разполагал с представителна власт за сключване
на конкретния договор за ипотека, тъй като те не били дали изричното си
съгласие за сключване на договор за ипотека с ответника. Освен това в
нотариалния акт не било посочено, че З.Б. действа като техен пълномощник. На
следващо място, в договора за ипотека било посочено, че се обезпечават кредити,
получени от ЕТ „ЗГСС-С.Б.“, като на подписа на кредитополучател бил положен
подпис от С.Б.- лично, а не в качеството й на ЕТ. Твърди също, че в договорите
за кредит, за вземанията по които е учредена ипотеката, не се съдържа
информация, че Г. и Ц. М.са собственици на имотите, които ще се дадат в
обезпечение. В тези договори не бил посочен документ за собственост и липсвало
точното описание на имота. Поради това, договорът за ипотека бил нищожен на
основание чл. 170 от ЗЗД. На следващо място, в исковата молба се твърди се, че от
името на ответника договорът е сключен от лице, което не е имало представителна
власт, тъй като в пълномощното му не били описани реквизитите на договора за
ипотека, посочени в чл. 167, ал. 2 от ЗЗД.
Наведеното в исковата молба твърдение, че заемните
средства не са били реално предоставени е било изоставено в хода на процеса.
Предвид изложеното, ищците молят, да бъде
постановено решение, с което да бъде прогласен за нищожен, договорът за ипотека, обективиран в нотариален акт № 188,
том II, рег. № 5891, дело 355/2008 г. по описа на нотариус, с рег. № 303 от РНКРБ.
Ищците претендират направените по делото
разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди, че пълномощното
на неговия представител е било в изискуемата форма за действителност – писмена,
с нотариална заверка на подписите. Освен това пълномощникът бил упълномощен да
участва в нотариални производства по учредяване на договорни и законни ипотеки
в полза на банката. Поради това счита, че упълномощеното от него лице е
действало въз основа на валидно пълномощно и в пределите на учредената му
представителна власт. По отношение на наведените твърдения за нищожност на
ипотеката ответникът излага съображения, че в договора са посочени всички
индивидуализиращи ипотекирания имот признаци и изискванията на чл. 167 от ЗЗД. Заявява,
че твърдените от ищците несъответствия не са такива, че да опорочат
нотариалното производство. Освен това счита, че имотът, страните и лицата,
които са ги представлявали при изповядването на сделката, са ясно описани в
нотариалния акт за учредяване на ипотеката. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
В хода на делото е починал ищецът Г.Б.М.. С
определение от 24.10.2017 г., в процесуалните права на ищеца са конституирани наследниците по закон: Ц.П.М. (съпруга), З.Г.Б.
(син) и Б.Г.Б. (син).
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 07.08.2000 г., Г.Б.М. и Ц.П.М.
са признати за собственици, въз основа на учредено право на строеж и извършено
строителство по одобрен архитектурен план, върху следния недвижим имот: първия етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, кв. „*******със
застроена площ от 76 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-антре и
балкон, заедно с приземния етаж от сградата, състоящ се от гараж, три броя
мазета и противорадиационно укритие, заедно с ½ ид.част от общите части
от сградата, без дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от
300 кв.м., съставляващо парцел № ІV-7, в кв. 93 по плана на гр. София,
местността „кв. Горна баня“, за което е бил съставен представения по делото
нотариален акт от 07.08.2000 г. - № 016, том № І, рег. № 2189, дело № 087/2000
г. по описа на нотариус с рег. № 088 от РНКРБ (л. 4 от делото на СРС).
На 23.06.2008 г., Г.Б.М. и Ц.П.М. са упълномощили З.Г.Б., да ги
представлява и подписва от тяхно име всички необходими документи за
учредяването на ипотека върху техния съсобствен недвижим имот - първия етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******със застроена площ от 76 м2, заедно с
приземния етаж на сградата, заедно с ½ ид.част от общите части от
сградата, без дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от
300 кв.м., съставляващо парцел № ІV-7, в кв. 93 по плана на гр. София,
местността „кв. Горна баня“ (при посочени съседи на парцела), описан в нотариален акт № 016, том № І, рег. № 2189,
дело № 087/2000 г. по описа на нотариус с рег. № 088 от РНКРБ.
Следователно,
описанието на имота е част от съдържанието на пълномощното, в което също така е
посочено, че изявената воля на упълномощителите да бъде учредена ипотека върху
имотът им е „във връзка с теглене на
банков кредит от БДСК ЕАД, клон Искър – гр. София, както и всички други банки в
страната“. Подписите и съдържанието на това пълномощно са заверени от съдия
по вписванията към Оряховския районен съд, които удостоверявания са регистрирани
с рег. № 5688 и 5689 ( л. 77).
На 15.09.2008 г., между ЕТ „ЗГСС-С.Б.“ и „Ю.Б.“ АД, са били
сключени два договора за кредит с № № BL 23012 и BL 23203 (л. 31-37 и л. 39-44), по силата на които, банката
е предоставила на С.С.Б., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ЗГСС-С.Б.“, кредит в размер общо на 145 000 швейцарски франка.
В чл. 7, ал. 1 и на двата
договора е посочено, че като обезпечение на всички вземания на банката от
кредитополучателя, които произтичат от договора, кредитополучателят ще учреди в
полза на банката ипотека върху първия етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 76 кв.м., заедно с
приземния етаж от сградата, с площ от 55 кв.м., заедно с ½ ид.част от
общите части от сградата, находяща се в гр. София, кв. „********.
На
17.09.2008 г., за обезпечаване на всички вземания на банката по Договор за
банков кредит № BL 23012/15.09.2008 г. и Договор за
банков кредит № BL 23203/15.09.2008 г., в полза на „Ю.Б.“ АД, е учредена
договорна ипотека върху следния недмижим имот, представляващ съпружеска
имуществена общност, а именно: първия
етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******със застроена площ от 76 кв.м., състоящ се от
една стая, хол, кухня, баня-антре и балкон, заедно с приземния етаж от
сградата, състоящ се от гараж, три броя мазета и противорадиационно укритие, заедно
с ½ ид.част от общите части от сградата, без дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 300 кв.м., съставляващо УПИ
№ ІV-7, в кв. 93 по плана на гр. София, местността „кв. Горна баня“, при
посочени съседи на имота.
В
нотариалния акт е посочено, че ипотекарните длъжници Г.Б.М. и Ц.П. М.,
собственици на недвижимия имот, се представляват от З.Г.Б., упълномощен с пълномощното
с рег. № 5688 и 5689 от 23.06.2008 г. В нотариалния акт е посочено, че ипотеката се
учредява за обезпечаване на всички вземания на „Ю.Б.“ АД по посочените по-горе
два договора за кредит, сключени на 15.09.2008 г. със ЕТ „ЗГСС-С.Б.“. В нотариалния акт, страните са подробно индивидуализирани чрез
посочване на трите им имена, респ. наименование, съответните ЕГН, респ. ЕИК,
адрес/седалище. Посочено е, че банката се представлява от пълномощник, с
нотариално заверено пълномощно. Всички тези обстоятелства се установяват от
приетия по делото нотариален акт № 188,
том II, рег. № 5891, дело № 355/2008 г. на нотариус, с рег. № 303 от РНКРБ, (л.
46-51), във формата на който е сключен договора за ипотека.
Не се
спори по делото, че сумите по двата договора са получени от кредитополучателя.
Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията
между страните по делото, с
определение от 24.04.2017 г. (л. 65), а и се установява от представените
доказателства: в представените по делото (л. 38 и 45) приложения от 30.09.2008 г. към всеки един от двата договора, страните са
удостоверили, че заемната сметка е открита на същата дата. На 30.09.2008
г. от кредита са усвоени 51 581.16 швейцарски франка. Остатъка до
145 000 е усвоен на 01.10.2008 г. и на 07.10.2008 г., видно от
представените бордера (л. 55-58).
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени са установителни искове
за прогласяване на висяща недействителност на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на
договор за ипотека обективиран в нотариален акт № 188/17.09.2008г., поради
сключването му от името на ищците – ипотекарни длъжници от лице без
представителна власт, както и за нищожност на договора за ипотека на основание
чл. 170 от ЗЗД, поради липса на данни за идентичност между обезпеченото вземане
и имота даден в обезпечение.
Относно иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да
го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора.
Съгласно разясненията, дадени в
т. 2 на ТР № 5/2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт,
е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници. Ето защо, за да бъде уважен
иска следва да се установи, че: 1/ от името на ищците е сключена сделка; 2/
лицето, което е действало, като представител на ищците, не притежава
представителна власт към датата на сключване на сделката; 3/ ищците отказват да
потвърдят сделката.
По делото е установено, че от
името на Г. и Ц. М.е сключен договор, с който е учредена ипотека върху
собствения им недвижим имот. При сключването на сделката те са били
представлявани от З.Г.Б.. Ето
защо е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
По отношение на втората
предпоставка, наведените в исковата молба твърдения са, че З.Б. не е разполагал
с представителна власт за сключване на конкретния договор за ипотека, тъй като Г.
и Ц. М.не били дали изричното си съгласие за сключване на договор за ипотека с
ответника.
Съгласно т. 1 от ТР № 5/2016 г.
по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, за упълномощаване с последиците по чл.
36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо
и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване
на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена
(стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.
Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно
необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Следователно,
за валидното учредяване на ипотека е достатъчно в пълномощното да е изразена
воля за сключване на такава сделка от името на упълномощителя без да е
необходимо да е посочено за обезпечението на кое задължение ще бъде сключена
ипотеката, с коя банка и т.н. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана
в Решение № 46 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 4655/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС, в което съдът е отговорил утвърдително на въпроса: „може ли да се приеме,
че е налице валидно упълномощаване за сключване на договор за ипотека, при
положение, че в пълномощното липсват данни за личността на кредитора, за
размера на обезпеченото вземане и за негови съществени елементи /срок и лихви/,
независимо, че в пълномощното е налице посочване на вида на сделката /ипотека/
и че в него има посочване, че всички клаузи следва да се тълкуват разширително
в полза на упълномощеното лице“.
В случая, по делото е установено,
че Г. и Ц. М.са упълномощили З.Б. да ги представлява и подписва от тяхно име
всички необходими документи за учредяването на ипотека върху техния имот,
находящ се в гр. София, кв. „*********. Установи се също така, че изразената от
упълномощителите воля за учредяване на ипотека върху собствения им имот е „във връзка с теглене на банков кредит от
БДСК ЕАД, клон Искър – гр. София, както
и всички други банки в страната“. Поради това, съдът приема, че в пълномощното е
индивидуализиран имота, като са посочени и правата, с които е упълномощен З.Б..
В пълномощното не е изрично посочено, че пълномощникът има право да сключи
договор за ипотека с настоящия ответник, но това не е и необходимо, тъй като
такива изисквания не са поставени от закона. Освен това ограничения в тази
връзка не са поставени от упълномощителите, които са посочили, че учредяването
на ипотеката е във връзка с договор за кредит, който ще бъде сключен с БДСК ЕАД
или всяка друга банка. Пълномощното е в изискуемата от закона форма – с нотариално
удостоверени подпис и съдържание и упълномощеният З.Б. е разполагал с
представителна власт да учреди ипотека върху описания имот, собственост на Г. и
Ц. М..
Поради изложеното, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 170, вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 170 ЗЗД,
учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в
молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се
подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика
или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за
размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
Наведените твърдения в исковата
молба са за нищожност на договора за ипотека поради липса на данни за
идентичност между обезпеченото вземане и имота, даден в обезпечение.
По делото е установено, че между
ЕТ „ЗГСС-С.Б.“ и „Ю.Б.“ АД са
били сключени два договора за кредит, с които банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на общо 145 000 швейцарски франка. В двата договора е
посочено, че вземанията на банката по тях ще бъдат обезпечени с ипотека върху
имота на Г. и Ц. М.имот, находящ се в гр.
София, кв. „********. Именно върху този имот и за посочените вземания по
договорите за кредит от 15.09.2008 г. е учредена ипотеката. Имотът е описан с
индивидуализиращите го признаци, които са същите като тези в нотариалния акт, с
който Г. и Ц. М.се легитимират като собственици. Последните са били
представлявани от пълномощник при учредяването на обезпечението, което е
изрично и подробно описано в нотариалния акт, включително и с посочване на рег.
№ на пълномощното.
С оглед на установеното по делото, няма съмнение нито по отношение на това чия
собственост е имота, върху който е учредена ипотеката, нито за това чие
задължение обезпечава учредената ипотека. Не е налице и твърдяната липса на
идентичност между обезпеченото вземане и имота, даден в обезпечение. Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно твърденията, че банката е
била представлявана от лице, което не е имало представителна власт за това:
Съгласно т. 2 от ТР № 5/2016 г.
по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало
като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите универсални правоприемници.
В настоящият случай оплакването,
че при сключването на договора, банката
е била представлявана от лице, действало без представителна власт е направено
от другата страна по сделката. Ипотекарните длъжници не могат да твърдят висяща
недействителност, позовавайки се на липса на представителна власт на
пълномощника на кредитора. Поради това, договорът за ипотека не е
недействителна на това основание.
Относно твърденията, че в
договора за ипотека е бил положен подпис от С.Б.- лично, а не в качеството й на
ЕТ.
Доводите
в тази връзка също са неоснователни. Субект на гражданското право (в частност и
на търговското право) може да бъде физическо или юридическо лице. В теорията и
съдебната практика никога не е имало съмнение, че с регистрирането си като
едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от
тази, която притежава като физическо лице. И това е така, защото българското
право не познава други субекти на частното право, освен посочените два вида.
Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не
раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори имуществото на
предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото лично имущество (в този
смисъл е например определение № 389 от
10.06.1997 г. по ч. гр. д. № 269/1996 г. на ВКС, V ГО). Видно от
разпоредбата на чл. 56 ТЗ, едноличният
търговец е физическо лице, а с регистрацията му по реда на ТЗ не възниква нов
правен субект. Физическото лице и
регистрирания от същото едноличен търговец не съставляват различни правни
субекти (така решение № 1012 по дело № 1853/1994 г., решение № 478 по дело
№ 1399/1993 г. на ВКС, V ГО, определение № 389 по ч.
гр. д. № 269/1996 г. на ВКС, V ГО, решение № 855 по гр.
д. № 123/2003 г. на ВКС, II ГО, определение №
3709 по ч. гр. д. № 1654/2008 г. на ВКС, V ГО, решение № 437
по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III ГО, решение № 80
по т. д. № 287/2011 г. на ВКС, I ТО и др. /.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
право на разноски има единствено ответника. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 200 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените
от Ц.П.М., с ЕГН: **********, З.Г.Б., с ЕГН: **********, и Б.Г.Б., с ЕГН: **********,***, против „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, искове по: чл. 42, ал. 2 ЗЗД - за прогласяване на висяща недействителност
на договор за ипотека, сключен на 17.09.2008 г. във формата на нотариален
акт № 188, том II, рег. № 5891, дело №
355/2008 г. по описа на нотариус, с рег. № 303 от РНКРБ, и по чл. 170 ЗЗД
– за прогласяване на нищожност на договора за ипотека, сключен на 17.09.2008 г.
във формата на нотариален акт № 188, том
II, рег. № 5891, дело № 355/2008 г. по описа на нотариус, с рег. № 303 от
РНКРБ.
ОСЪЖДА Ц.П.М., с ЕГН: **********, З.Г.Б., с ЕГН: **********, и Б.Г.Б., с ЕГН: **********,***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата от 200 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: