Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
гр.Плевен, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №246 по описа за 2020г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба
от П.П.Б. ***, чрез адв.А.И. от САК, против ОД на МВР-Плевен, с посочено правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в
размер на 300лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатски възнаграждения, платени по АНД №238/2019г. на Районен съд Червен
бряг във връзка с обжалване и отмяна на ЕФ за налагане на глоба, издаден от ОД
на МВР-Плевен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
съдебното решение до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане на направените разноски по настоящето дело.
В исковата молба се твърди, че с решение
№125/18.11.2019г., постановено по АНД №238/2019г. по описа на РС-Червен бряг е
отменен ЕФ за налагане на глоба серия К, №1063150, издадено от ОД на
МВР-Плевен, с което на Б. е наложена глоба в размер на 100лева, на основание
чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че по
АНД Б. е ползвал адвокатска защита по сключен на 09.08.2019г. договор за правна
защита и съдействие за изготвяне и подаване на жалба и процесуално
представителство. Твърди се също, че сумата по договора е заплатена изцяло и в
брой. По допустимостта се сочи, че ОД на МВР-Плевен е надлежно легитимирана да
бъде ответник по исковата молба. Изложени са подробни доводи за наличие на
трите предпоставки необходими за възникване отговорността на държавата. Твърди
се, че представянето на договора за правна защита и съдействие в производството
пред районния съд, пред който е обжалван ЕФ, не е законово изискуема
предпоставка, като се сочи съдебна практика. В тази връзка се моли да бъде
прието, че ищецът е доказал извършеното плащане за адвокатска защита по АНД
пред РС-Червен бряг. В заключение се моли за присъждане на обезщетение в размер
на 300лв., ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на
сумата. Претендира се присъждане на направените разноски по настоящето дело.
От ответника е депозиран писмен отговор по исковата
молба, в който искът се признава по основание, но се възразява по неговия
размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява. По делото е представена писмена защита от адв.И., в която се
навеждат подробни съображения за основателност и доказаност на исковата
претенция. Претендира се присъждане на разноски по настоящето дело. Прави се
възражение за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата претенция е основателна и доказана.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че
с Електронен фиш за налагане на глоба серия К №1063150, издадено от ОД на
МВР-Плевен, на П.Б. е наложена глоба в размер на 100лева, на основание чл.182
ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Срещу ЕФ е подадена жалба от Б., чрез адв.А.И. от САК,
по която е образувано АНД 1670/2019г. по описа на РС-Плевен, като с
разпореждане №2233/28.08.2019г. е прекратено производството по делото и същото
е изпратено по компетентност на РС-Червен бряг. В РС-Червен бряг е образувано
АНД №238/2019г. по описа на съда. По делото е проведено едно открито съдебно
заседание, на което Б. не се е явил, нито е представляван от адв.И., която има
надлежно пълномощно към жалбата, приложено на л.4 от АНД №1670/2019г. по описа
на РС-Плевен. С Решение №125/18.11.2019г., постановено по АНД №238/2019г. по
описа на РС-Червен бряг е отменен ЕФ, който съдебен акт не е обжалван пред
касационна инстанция и е влязъл в законна сила на 19.12.2019г., видно от отбелязването
на л.20 от АНД №238/2019г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на
МВР-Плевен, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо
лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да
отговаря по иска за обезщетение за вреди на П.Б..
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в
резултат на незаконосъобразно издаден електронен фиш,
като в производствата по неговата отмяна се твърди, че са извършени разходи за
адвокатско възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че за настоящия случай е
приложим именно редът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото изменението чл.63 от ЗАНН с въвеждането на ал.3, съобразно която в съдебните производства по
обжалване на наказателни постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, е обнародвано в ДВ бр.94/29.11.2019г., т.е. след
приключване на производството пред РС-Червен бряг.
Искът е предявен от физическо лице, претендиращо
имуществени вреди в резултат на отменен ЕФ, изразяващи се в направените в хода
на АНД №238/2019г. по описа на РС-Червен бряг разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и
ВКС по т. д. № 2/2014г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно издаден
електронен фиш е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск
пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд в първата хипотеза.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е неоснователен и недоказан. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., наказателното постановление, респ.
електронен фиш, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, но не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1
от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, респ. ЕФ, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното
постановление, респ. ЕФ, не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че
при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененият като
незаконосъобразен ЕФ следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, респ.
ЕФ, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален
административен акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
Наказателното постановление, респ ЕФ, следва да е отменен
по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното АНД
№238/2019г. на РС-Червен бряг, че ЕФ е отменен, което решение е влязло в
законна сила като необжалвано. Следователно, налице е първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията на ОД на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Следва да се посочи, че
според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая, както се посочи и по-горе,
към момента на приключване на производството пред районен съд по обжалване на ЕФ,
не е съществувала нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН и не е съществувал специален
ред за претендиране на разноски. Към онзи момент нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК са предвиждали ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Приложимо е било
и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно
дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски
в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Ето защо, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира направените разноски, освен по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
В тази връзка следва да се посочи, че нито към жалбата
срещу ЕФ, нито в хода на АНД №238/2019г. по описа на РС-Червен бряг е приложен
договор за правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и подаване на
жалба и процесуално представителство по делото от страна на адв.А.И.. Жалбата от
08.08.2019г. до РС е подписана от адв.И., която обаче, не се е явила като
процесуален представител на Б. на проведеното открито съдебно заседание. Едва с
исковата молба, подадена пред настоящия съд, е представен Договор и то от
09.08.2019г. за правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и
подаване на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство по АНД, с който между
Б. и адв.И. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева, платено
в брой при подписване му, който договор, както бе посочено по-горе, не е
представен по делото на районния съд. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС,
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото.
Такъв, както бе посочено, не е приложен пред РС-Червен бряг, а едва пред
настоящата инстанция. Представянето на договора, едва в исковото производство
пред настоящия съд сочи, че не се доказва извършен разход в производството по
отмяна на ЕФ. Представянето на доказателствата, необходими на съда за
правилното решаване на спора, извън рамките на съдебното производство, за което
те са относими и след неговото приключване, когато вече е постановено решение
по спора, не основават наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение
акт. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена
последица от проведеното съдебно производство по отмяна на ЕФ по смисъла на чл.
4 ЗОДОВ. Възможността за установяване на щетите от незаконосъобразния акт /ЕФ/,
представляващи направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар
е ограничена до представените в производството пред районния съд доказателства
затова до приключване на устните състезания. Договорът за правна помощ и
съдействие е частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти.
Липсата на такъв пред районния съд налага извод за недоказаност на исковата
претенция. Ето защо съдът намира, че не е доказано настъпването на имуществена
вреда в сферата за ищеца. В тази връзка не е налице и третата предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
По изложените съображения, предявеният иск,
включително и акцесорния за лихви, се явява недоказан по основание и по размер
и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в размер на 80лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за правната
помощ.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П.П.Б. ***, чрез адв.А.И.
от САК, против ОД на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300лв. за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски
възнаграждения, платени по АНД №238/2019г. на Районен съд Червен бряг във
връзка с обжалване и отмяна на ЕФ за налагане на глоба, издаден от ОД на
МВР-Плевен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
решение до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.П.Б. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на ОД на МВР-Плевен разноски в размер на 80лева /осемдесет лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез
Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/