№ 1856
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330203073 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-2200046/04.05.2022г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с
което на „Ото Мото Драйв” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Бенковски, обл. Пловдив, м. „Стари парници“ 182, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 700
лева за нарушение разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи / ДВ, бр.
37/2004г./, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда
/КТ/.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание чрез адв. Л., моли съда да отмени процесното НП като неправилно
и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна – Д”ИТ” Пловдив – редовно призована, изпраща
1
представител – нач. отд. К. - която предлага на съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноските по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от 02.03.2022г. е
съставен против дружеството-жалбоподател „Ото Мото Драйв” ЕООД, при
следните обстоятелства:
на 17.02.2022г. от инспектори към ДИТ-Пловдив била извършена проверка
на строителен обект - стационарен преместваем обект (СПО) за търговска
дейност (магазин и бърза закуска) в ПИ 56784.540.1336 отреден за УПИ II -
540.1206 - общ. обслужване, кв. 20, по плана на ЖР „Тракия“ в гр. Пловдив.
На същия обект от страна на „Ото Мото Драйв” ЕООД било възложено на
лицата Ж. Ш., Х. П. и Д. М. да изпълняват строително - монтажни работи. По
време на проверката работниците полагали труд на покрива на конструкцията.
Представени били заверени копия на граждански договори, с които „Ото
Мото Драйв” ЕООД, като възложител, възлага на наетите лица да изпълняват
строително - монтажни работи /полагане на термопанели/. Така в хода на
проверката на място било установено, че на 17.02.2022г. от страна на „Ото
Мото Драйв“ ЕООД е възложено на Ж. Ш., Х. П. и Д. М. да изпълняват
строително - монтажни работи без да са осигурени безопасни условия на труд
на работната площадка, като е допуснато наетите лица да изпълняват
строително - монтажни работи на височина на кота + 4,55 метра на
покривната конструкция, на която няма изградени външни стени, без да е
предотвратен риска от падане от височина, чрез приспособления
/съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Прието било,
че нарушението е извършено на 17.02.2022г. на строителния обект в ПИ
56784.540.1336, отреден за УПИ II - 540.1206 - общ. обслужване, кв. 20, по
плана на ЖР „Тракия“ в гр. Пловдив.
Записано било от проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбите
на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във
връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба №2 за минималните изисквания за
2
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /ДВ, бр. 37/2004 г./
АУАН бил предявен на упълномощено лице, което се запознало със
съдържанието на акта и го подписало с възражение. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН били депозирани и писмени възражения.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Отговорността на юридическото лице е ангажирана в качеството на
работодател по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, а размерът на
имуществената санкция е в рамките на предвиденото за „работодател“ в
чл.413, ал.2 от КТ.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по преписката
писмени доказателства и гласните доказателства- показанията на разпитаните
свидетели в съдебно заседание.
Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел – актосъставителят
А. П., потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него.
Заявява, че заварените на място работниците – трима човека, правели
покривната конструкция, поставяли термо панели, от които единият на
скелето, а другия работел на самия ръб отгоре на самата сграда. Мястото не
било обезопасено, въпреки височината, работниците били без колани,
предпазни каски, без никакви защитни бордови ленти, катарами, предпазна
сбруя и прочие.
Показанията на свид. П. си съответстват и допълват и с тези на разпитания
друг свид. Д. Денев /свидетел по съставянето на акта/, който също
потвърждава констатираната фактическа обстановка. Пояснява, че именно
мястото на обекта, заради височината и необезопасеността му, заострило
вниманието им още от пътя, провокирало ги да извършат проверката.
Обектът нямал ограждения, парапети, което да обезопаси работниците.
Свидетелите потвърждават,че приемо-предавателни протоколи не са
предавани по време на проверката и впоследствие.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на кредитираните писмени доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, като служещи за
установяване на обективната истина. По изключение, съдът не оцени с
доверие ангажираните от дружеството - жалбоподател писмени документи –
3
приемо-предавателни протоколи за предпазни средства на заварени на място
по време на служебната проверка трима работници. Документите са частни,
изхождащи от жалбоподателя, нарочно съставени, за да обслужат защитната
теза, представени пред съда, още повече,че нарушението засяга
необезопасяване на самото работно място, за да се предпазят работниците, а
не лични предпазни предмети за самите тях.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени, да опорочават административнонаказателното
производство или да нарушават правото на защита на жалбоподателя.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са нарушени и правилата за съставяне на
АУАН в присъствието на нарушителя, доколкото видно от приложеното по
преписката пълномощно, лицето Георги Баримов е упълномощен да
представлява жалбоподателя, по т.9 от него пред всички държавни, общински,
административни органи, сред които е и ДИТ – Пловдив, за което е правилно
становището на представляващия в съдебно заседание на въззиваемата
страна, а като неоснователно се оценя от съда възражението на
жалбоподателя в тази посока.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труда.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото и кредитирани писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта,
така и наказващият орган, са квалифицирали поведението дружеството-
жалбоподател като нарушение чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ/, вр. чл. 60, ал. 1 и чл.
61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
4
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Посочената норма на чл.14 , ал.1 от ЗЗБУТ гласи, че юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие,
което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка
работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират
във или в близост до работните помещения, площадки или места. Правилната
е връзката с чл.60, ал.1 и чл.61 от горепосочената разпоредба, сочещи при
каква работна дейност се изисква конкретното поведение – а именно работи
на височина, като са отразени превантивните мерките, които следва да се
предприемат, за да се постигне безопасност и здравословни условия на труд-
чрез подходящо оборудване, предпазни мерки, приспособления и прочие.
Несъмнено случаят засяга именно тази хипотеза, доколкото заварените
работници са полагали труд на височина от 4.55 м, без да бъдат обезопасени
по никакъв начин. Безспорно и дейността е с характер на строителни и
монтажни работи, с оглед на това, че са били полагани термопанели върху
покрива. Несъмнено заварени лица са били работници и са полагали труд,
като това се потвърждава от приложените по преписката граждански
договори. Несъмнено и дружеството-жалбоподател е техен работодател, във
връзка с горното. Всички обстоятелства се потвържават от кредитирания по
делото писмен и гласен доказателствен материал.
От обективна и субективна страна дружеството - жалбоподател е
осъществило всички съставомерни признаци на нарушението.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на
изследване в настоящото производство. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 14, ал. 1 от
ЗЗБУТ/, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
5
санкционна разпоредба по чл. 413, ал. 2 от КТ, която предвижда, че на
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв.
Съдът обаче намира, че неправилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е счел, че
следва да се определи наказание над минимума, предвиден в закона. Съдът
не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл само
по себе си нарушението се характеризира със своята не малка степен на
обществена опасност, за което свидетелства определения в закона минимум,
който също би рефлектирал във поправянето на нарушителя. Тази липса на
други отегчаващи обстоятелства и неустановяването на други
административни нарушения от страна на нарушителя с влезли в сила актове
индикират дружеството да спазва трудовото и като цяло законодателството в
страната. Ето защо съдът намира, че за неизпълнението на задължението на
работодателя, законосъобразно и справедливо наказание следва да бъде
определеното в минималния размер от 1500 лв., предвидено в закона за това
нарушение, а наказателното постановление да се измени, като се намали от
1700 лв. до посочения размер.Определеното от съда спрямо жалбоподателя
наказание ще отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН. Не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице „маловажен
случай“ на административно нарушение, тъй като случая не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушение. Неприложима се явява и разпоредбата на чл.413в, ал.1 от КТ,
доколкото нарушението не е отстранено веднага, а и самият му характер не
позволява това.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на страните
се дължат разноски по съразмерност. Ето защо с оглед предоставения от
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие за разходи за
адвокатска защита са посочени 350 лева в брой. Предвид изменената част от
НП, следва да се определят разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 41.18 лева. От друга страна, на основание чл. 63д ал. 4, вр. ал.5 от
6
ЗАНН,вр. чл.27е от Наредба за правната помощ, съдът определя размер на
възнаграждението за юрисконсулт, в размер на 100 лв., при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото и фактът, че е протекло в рамките
на няколко заседания, извършената от представляващия защита и обосновка,
поради което съдът следва да присъди по съразмерност, с оглед уважената
част в размер на 88.24 лв. в полза на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 16-2200046/04.05.2022г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с
което на „Ото Мото Драйв” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Бенковски, обл. Пловдив, м. „Стари парници“ 182, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 700
лева за нарушение разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи / ДВ, бр. 37/2004г./, на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, КАТО
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 1700 лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪДЖА „Ото Мото Драйв” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Бенковски, обл. Пловдив, м. „Стари парници“ 182, ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция, Главна инспекция по труда‘‘, със
седалище в гр. София, сумата от 88.24 лв. /осемдесет и осем лв. и двадесет и
четири ст./ за разноските по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция, „Главна инспекция по труда‘‘, със
седалище в гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Ото Мото Драйв” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, обл. Пловдив,
м. „Стари парници“ 182, сумата в размер на 41.18 лева /четиридесет и един
7
лева и осемнадесет ст./
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8