№ 1375
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501770 по описа за 2021 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответника
в първоинстанционното производство „Дженерали застраховане“ АД срещу решение
260404 от 19.01.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 5 състав по гр.д. 1848/2018 г., в
частта, в която дружеството е осъдено по иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ да заплати
на М. Т. Т. 64 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3025, 60 лева обезщетение за
имуществени вреди от пътен инцидент на 28.04.2017 г., ведно със законната лихва от
02.11.2017 г. до плащането на главниците.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част с оплаквания за завишено
обезщетение за неимуществени вреди и занижен принос на пострадалата, който според
жалбоподателя е поне 30-40 %, а не както е приел СГС – 20 %.
В подадения отговор от името на ищцата са изложени съображения, че обезщетението
е справедливо, а приносът – правилно определен.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание главните страни поддържат жалбите си и изразените в тях доводи,
а третото лице се явява, но не взима становище по жалбите. В писмена защита от 20.12.2021
г., подадена на 16.12.2021 г., процесуалният представител на ответника по жалбата допълва
аргументите от отговора.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Решението е обжалвано в цялост в осъдителната му част, но са поддържат оплаквания
за несправедливо обезщетение и наличие на принос. Няма оплакване срещу приетата
дължимост на обезщетението за имуществени вреди за разходи за лечение. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както
и налице ли е принос на пострадалата за инцидента и вредите по-голям от приетия от
първата инстанция от 20 %.
1
По повод бланкетното обжалване на решението в осъдителната част въззивният съд
приема, че не са нарушени императивни материално-правни норми с приетото от СГС, че е
налице деликт: противоправно поведение на водача на л.а. „Опел Зафира“, който е
управлявал със скорост, която не му е позволявала да контролира постоянно МПС,
настъпили за ищцата вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не е
оборена. Няма развити въззивни оплаквания срещу приетия от първоинстанционния съд
механизъм на пътния инцидент. Следва да се приеме за установено, че на 28.04.2017 г.,
около 23:30 ч., л.а. „Опел Зафира“, управляван от застрахования водач, се е движел по бул.
„Сливница” в посока от ул. „Опълченска” към бул. „К. Величков” със скорост от около 72
км/ч. По същото време пешеходката М.Т. е пресичала пътното платно на бул. „Сливница” в
посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Когато е
достигнала на около 1,50 метра от десния край на пътното платно, била ударена с предна
дясна част на лекия автомобил. Ударът е настъпил в десния крак на пешеходката, тялото й е
било е отхвърлено нагоре, предната част на автомобила е минала под него, след което то е
паднало върху предния капак на превозното средство, като се е придвижило назад и
пешеходката с глава е счупила предното стъкло на автомобила. В последващата фаза на
произшествието, поради отрицателното ускорение от спирането на автомобила, тялото на
ищцата е отхвърлено напред и вдясно, а моторното превозно средство се е установило на
мястото, описано в протокола за оглед на местопроизшествието. Дължината на опасната
зона за спиране на автомобила е била 61,11 м. Безопасна скорост, при която не би настъпил
удар, при своевременна реакция на водача, е била 89.52 м. Според вещото лице причините за
настъпване на катастрофата се дължат както на поведението на водача на автомобила, така
и на поведението на пешеходката. Водачът на автомобила се е движел със скорост, по -
висока от разрешената, както и несвоевременно е реагирал при наличие на опасност на пътя,
а пешеходката е предприела пресичане на място, което не е било определено за движение
на пешеходци. Процесното ПТП е било предотвратимо от водача на лекия автомобил,
посредством аварийно спиране независимо от начина на придвижване на пешеходката.
Ударът е бил предотвратим, дори при движение на автомобила при по - висока скорост, но
водачът е реагирал твърде късно на възникналата опасност. Пешеходката също е могла да
предотврати произшествието, тъй като преди мястото на катастрофата участъкът от бул.
„Сливница” е прав, около 200 м., което означава че тя е имала възможност да забележи
приближаващия автомобил и да преустанови пресичането. Пешеходката е пресичала
пътното платно на около 24 м. преди пешеходната пътека, считано за посоката на движение
на лекия автомобил. Пътното платно в района на катастрофата се състои от две платна с по
две ленти за движение, разделени едно от друго с разделителен остров от 1 м., покрит с
дребнозърнест асфалт, без неравности, дупки и посипаности. Всяка лента за движение е с
ширина 3,30 м. Експертът е приел, че видимостта е била добра по време на катастрофата,
поради наличие на улично осветление на бул.„Сливница“.
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид изслушаното заключение на СМЕ, представените
медицински документи и събраните свидетелски показания.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищцата е получила следните увреждания: счупване долното рамо на срамната
кост вдясно; счупване на седалищната кост вдясно; счупване на тялото на кръстцовата кост
(сакрум) вдясно; счупване на напречния израстък на пети поясен прешлен вдясно; счупване
на дясната голямопищялна кост в горния и край; разкъсноконтузна рана в дясна
челнотеменна област; контузия и хематом на дясно око. Счупването на долното рамо на
срамната кост вдясно е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на седалищната кост вдясно е довело до
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, повече от 30 дни.
Счупването на тялото на кръстцовата кост (сакрум) вдясно е довело до трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на напречния
израстък на пети поясен прешлен вдясно, без разместване, е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната голямопищялна кост в
горния и край е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок, повече от 30 дни. Разкъсно-контузната рана в дясна челнотеменна област е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията и хематома на дясното
око са довели до болка. Телесните повреди на ищцата са в причинно-следствена връзка с
катастрофата. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за около една
2
година, като през първите 3 месеца болките са били с по голям интензитет. В съдебно
заседание вещото лице К. А. потвърждава, че е извършил личен преглед на пострадалата и
се е запознал с епикриза за отстраняване на метална остеосинтеза от подбедрицата. При
прегледа е установил наличие на оперативен белег по външната страна на коляното, дълъг
15 см. и широк 1 см., променена чувствителност в областта на белега, както и непълно
свиване на коляното при дефицит от около 20 градуса. Това състояние, с оглед давността на
травмата, ще остане за постоянно.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид
установените увреждания: счупване долното рамо на срамната кост вдясно; счупване на
седалищната кост вдясно; счупване на тялото на кръстцовата кост (сакрум) вдясно; счупване
на напречния израстък на пети поясен прешлен вдясно; счупване на дясната голямопищялна
кост в горния и край; разкъсноконтузна рана в дясна челнотеменна област; контузия и
хематом на дясното око; вида и продължителността на болничното лечение - ищцата е
лекувана в болница през периода 29.04.2017 г. - 12.05.2017 г. и през периода 04.06.2018 г. –
08.06.2018 г.; проведеното оперативно лечение на счупването на тялото на кръстцовата
кост/сакрума/ вдясно, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с канюлиран винт и оперативно лечение на счупването на дясната
голямопищялна кост в горния край, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране
на фрагментите с плака и винтове, както и операция за отстраняване на остеосинтезния
материал от подбедрицата. От значение е и възстановителният период от около една година,
през който ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 3 месеца болките са били
с по голям интензитет. Наред с това следва да се отчетат неудобствата, които ищцата е
търпяла от битов характер, нуждата от чужда помощ през възстановителния период, както и
преживения от нея стрес и типичните за механизма на катастрофата и периода на
възстановяване негативни емоционални преживявания. Независимо че лечението на
пострадалата е било успешно, са останали трайни последици за нейното здраве – непълно
свиване на коляното при дефицит от 20 градуса. Прегледа си вещото лице е извършило на
22.11.2019 г. и е констатирал и наличие на оперативен белег по външната страна на
коляното на ищцата, дълъг 15 см. и широк 1 см., както и променена чувствителност в
областта на белега. Въззивният съд намира, че определеният от СГС размер на
обезщетението от 80 000 лева е справедлив. Това обезщетение отчита всички фактори от
значение за случая, както и съдебната практика по сходни случаи и застрахователните
лимити към деня на настъпване на вредите.
Неоснователни са оплакванията за завишен размер на обезщетението, като се вземат
множеството счупвания, обездвижването за период от три месеца, дългия възстановителен
период от една година, трайния дефицит в движението на коляното, наличието на
оперативен белег, преценен с оглед младата възраст на ищцата – 18 години към деня на
инцидента.
По повод възражението за принос въззивният съд излага следните съображения.
Според показанията на застрахования водач в деня на катастрофата пътувал след
работа по бул. „Сливница“ в посока ж.к.“Люлин“. След кръстовището на „Опълченска“,
посока „Константин Величков“, на кръстовището на „Кенар“ или „Д.Петков“, на зелен
светофар пресякъл кръстовището и непосредствено, след като минал лентата, видял от
лявата си страна някакъв силует, гледайки направо. Натиснал спирачката, автомобилът
спрял и в този момент видял как пешеходката се претърколила на асфалта. Преди да мине
кръстовището, се движел успоредно с още два автомобила. След това слязъл от колата,
отишъл до пострадалата, изпитвал страх, звъннал на 112. Успоредно с него слезли и двамата
водачи, които се движели отляво и отдясно. Те също звъннали на 112. Линейката дошла
много бързо. Автомобилът се движел в третата лента отляво надясно със скорост около 50
км/час. Светофарната уредба работела. Светлината била зелена в неговата посока на
движение. Пешеходката я видял, след като между нея и автомобила възникнало
съприкосновение. Преди това видял само движещ се силует. Нещата се случили
„мълниеносно“. Пешеходката се движела отляво надясно бързо, диагонално, не
перпендикулярно на пътя. Пресичала в частта след пешеходната пътека, била сама. Ударът
настъпил или на ограничителната лента, или малко след нея. Районът бил осветен. Веднага
след като видял силуета от лявата страна на автомобила, се счупило стъклото.
В съдебно заседание вещото лице Е. заявява, че показанията на свидетеля не
съответстват на констатациите при огледа. Ударът е настъпил преди кръстовището, преди
пешеходната пътека, с оглед на констатираните находки при огледа на
3
местопроизшествието. Ето защо, съдът не кредитира показанията на водача относно
механизма и пресичането на червено от страна на ищцата.
Доводите в жалбата са, че видно от заключението на АТЕ, причина за настъпване на
инцидента е късната реакция на водача, тъй като ищцата е пресичала на забранено за това
място в момент, когато за автомобила е светела зелена светлина. Тежест за доказване на
възражението за принос е за застрахователя, както е указано и в доклада по делото. Няма
категорични доказателства обаче, че ищцата е пресичала на червено. Инцидентът е станал
около 23.30 ч., а видно от справката за светофарната уредба от Столична община, към
септември 2019 г. между 0.00 ч. и 6 ч. светофарът работи с мигаща жълта светлина. С каква
светлина е била уредбата към 28.04.2017 г. в часа на инцидента няма събрани доказателства.
Видно от заключението на АТЕ ако за автомобилите, които се движат по бул.“Сливница“ в
посока от бул.“Опълченска“ към бул.“ К.Величков“ е светел зелен светофар, то за
пешеходците е светел червен светофар, но в протокола за оглед не е описано дали е
работела светофарната уредба или пешеходните светофари. Ето защо, следва да се приеме,
че е налице пресичане на нерегулирано кръстовище без светофар, като и двамата участници
са можели да съобразят поведението си с останалите участници в движението, затова
правилно е определен принос от 20 %. Съпоставката между поведението на водача, движил
се с превишена скорост и пешеходката, която почти е пресякла пътното платно към момента
на удара, налага извод, че не следва да се приема по-голям принос на ищцата.
Обжалването на обезщетението за имуществени вреди е само във връзка с твърдения от
жалбоподателя по-голям принос, какъвто не се установява по делото. Извършените от
ищцата разходи, за които са представени касови бонове и фактури, са във връзка с нейното
лечение, поради което бланкетно обжалваното решение в тази част е правилно.
Обезщетенията се дължат със законната лихва от датата, приета от СГС, срещу която
няма въззивни оплаквания.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а решението следва да
бъде потвърдено изцяло.
С решението в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят поисканите и
доказани разноски за въззивната инстанция в размер на 3000 лева за адвокатски хонорар.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260404 от 19.01.2021 г. на Софийски градски съд,
Първо ГО, 5 състав по гр.д. 1848/2018 г.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на М. Т. Т. разноски за въззивната инстанция в размер на 3000 (три хиляди)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4