ПРОТОКОЛ
№ 145
гр. Ямбол, 17.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20222330102511 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е
молба от процесуалния представител на ищеца адв. Б. С., с която моли на
основание чл.238, ал.2 от ГПК делото да се гледа в нейно отсъствие, като се
даде ход на делото. Поддържа исковата молба и прави обстойни възражения
против депозираните в отговора възражения.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват. Не се явява и
процесуалния им представител. Постъпила е молба от пълномощника на
ответниците адв. М. Х., с която заявява че желае да се даде ход на делото в
отсъствието на ответниците. Оспорва иска и поддържа депозирания отговор
на исковата молба. Няма искания за събиране на доказателства.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл.146, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОКЛАДВА ИСКОВАТА МОЛБА:
Производството по делото е образувано по молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД срещу Д. Г. И. и К. Д. И., с която желае
съдът да признае за установено, че „Интернъшънъл Саламанка
Капитал" ООД има следните вземания срещу Д. Г. И. и К. Д. И. (в
качеството им на наследници на К.М. И.), дължими разделно: главница в
размер на 532.56 евро, (1/2, равняваща се на 266.28 евро от Д. Г. И. и 1/2,
равняваща се на 266.28 евро от К. Д. И.); договорна лихва в размер на 485.73
евро (1/2, равняваща се на 242.87 евро от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на
242.87 евро от К. Д. И.), за периода от 07.08.2018 г. - датата на първата
дължима неплатена вноска до 07.08.2020 г. - датата на последна неплатена
падежирала вноска И 201.38 лв. обезщетение за забава за периода 08.08.2020
г. до 04.07.2022г., (1/2, равняваща се на 100.69 лв. от Д. Г. И. и 1/2, равняваща
се на 100.69 лв, от К. Д. И.), както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищеца твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок Д. Г. И. и К. Д. И. са възразили срещу същата, поради
което на осн. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия установителен иск.
Соче, че по силата на сключения индивидуален Договор за заем № ***
от 22.08.2016 г. е отпуснат кредит в размер на 1022.58 евро, които съгласно
фиксинга на БНБ се равняват на 2000 лв. на К.М.И. - Заемополучател.
Заемополучателят е починал на 24.11.2020 г., с оглед на което Заявлението по
чл. 410, респективно настоящата искова молба, са депозирани срещу
наследниците му Д. Г. И. и К. Д. И., като прилагат Удостоверение за
наследници, от което е видно кога е починала и кои са наследниците на К. М.
И.. С подписване на процесния Договор, Заемодателят е предоставил сумата
по личната банкова сметка на К. М. И., с което Дружеството е изпълнило
задълженията си по Договора, а Заемополучателят се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален
Договор на 48 месечни погасителни вноски, 47 от които в размер на 79.67
лева, равняващи се на 40.73 евро, а последната 48-ма вноска в размер на 79.51
2
лева равняващи се на 40.65 евро (включващи главница и договорна лихва)
като заплати сумата в общ размер на 1955.18 евро равняващи се на 3824.00
лв., ведно с дължимата договорна лихва.
Твърдят, че по Договора за заем са извършвани плащания, покриващи
първите 23 погасителни вноски и 0 лв. по претендираните 25 забавени
погасителни вноски за периода от 07.08.2018 г. до 07.08.2020 г., чиито падежи
са били настъпили към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 532.56 евро, които
съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 1 041.60 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения
индивидуален Договор за заем №*** от 22.08.2016 г. между страните,
ответниците в качеството си на наследници на Заемополучателя дължат
договорна лихва в размер, посочен в Договора. В настоящия случай
начислената договорна лихва е в размер на 485.73 евро, които съгласно
фиксинга на БНБ се равняват на 950.00 лв. за периода от 07.08.2018 г. - датата
на първата неплатена вноска до 07.08.2020 г. - датата на последна неплатена
падежирала вноска.
Заемополучателят е трябвало да изплати последната вноска на дата
07.08.2020 г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
сроковете по всички падежи са отдавна изтекли, а ответниците по делото, в
качеството си на наследници на Заемополучателя продължават ВИНОВНО да
не изпълняват задълженията си.
Поради гореизложеното, ответниците дължат и обезщетение за забава
върху непогасената главница, в размер на 201.38 лв. за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно от 08.08.2020 г. до 04.07.2022 г. - датата на
подаване на заявлението, както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
Сочат, че от дата 29.11.2016г., съгласно вписване в Търговския
регистър при Агенция по вписванията "БЪРЗИ КРЕДИТИ" ООД е
преименувано на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД.
Дружеството се идентифицира съгласно Закона за търговския регистър с
ЕИК: ***.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Г. И.
3
и К. Д. И., с който считат така предявените искове за неоснователни и
недоказани както по основание така и по размер
Не оспорват, че на 22.08.2016 г. между „Бързи кредити" ООД и К.М. И.
е сключен договор за паричен заем по силата на който заемодателя е
предоставил заем в размер на 1022,58евро. срещу задължението на К. М. И. да
го върне в срок от 48 месеца с размер на вноската от 40.7зевро на падежи,
упоменати в договора, ГПР в размер на 43,16% и фиксиран лихвен процент в
размер на 36,42 % или общо дължимата сума по кредита възлизала на
1955,18евро.
Оспорват, че заемната сума по договора е предадена на заемателя, че
кредита е усвоен, т.к. към исковата молба липсват доказателства за това.
Според същите, клаузата от договора, която съдържа изявление на
заемателя, че с подписването на договора, същият удостоверява, че е получил
изцяло и в брой заемната сума, като договорът има сила на разписка не е
достатъчно основание за да формира извода, че сумата действително е
предадена. Представения по делото договор за паричен заем от 22.08.2016 г.
не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, което
е основание същият да се обяви за недействителен, като се позовават на чл. 22
от ЗПК, според който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. и
ал.1 и ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На първо място към договора не са приложени и по делото не са
представени общи условия към договорите за потребителски кредит,
подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл.11, ал.2
ЗПК. На следващо място, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В процесния
случай не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за
всяка от страните, а представеното по делото копие е със шрифт по-малък от
12, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по
чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за заем следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
4
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е
ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само ГПР
49.04 %. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11. ал.1, т.10
ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на
погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница,
лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. Следователно
договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.
Наред с това, клаузите регламентиращи размера на възнаградителната
лихва в размер на 40,00 % годишно и на допълнителните разходи /такси/ са
неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите и
като такива са нищожни - чл.146 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, ако то не противоречи на добрите нрави. В случая по процесния
договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума в
размер на 500 лв. Действително се касае за един икономически слаб участник
в стопанския оборот, който е принуден от липсата на парични средства да
прибегне до теглене на заем. Възползвайки се от икономическата нужда,
която е определяща за ответника, ищецът е предложил един договор с
неравноправни и явно неизгодни клаузи, с неясен за длъжника смисъл, в
нарушение на принципа на справедливост. Така например уговорената
5
възнаградителна лихвен за ползване на дадената парична сума е 40,00 %
годишно е в нарушение на принципа на справедливост и създава условия за
неоснователно обогатяване на ответника. В съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва, (в т. см. решение N°378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., II г. о.,
ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/2007г., II г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г., IV г. о., ВКС и
др.). Определената в процесния договор възнаградителна лихва е договорена
в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла
на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Когато едната престация е предоставяне в собственост
на парични средства, то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря на заетата сума /в
конкретния случай само 4 месеца/.
Неоснователна е и претенцията за сумите, покриващи разходи за
събиране на вземането. В противоречие с разпоредбата на ЗПК, не са ясно и
точно определени действията, за които се събират тези такси, а и липсват
данни, че такива действия и разходи са извършени.
Напълно неоснователна е и претенцията за неустойка в размер на 201.38
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, а
именно ако заемателя не предостави на заемодателя в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора едно от обезпеченията посочени
по - долу в чл.4 от договора. Счита, че това също е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите и като такива е
нищожна. Договарянето на такава клауза е в пълно противоречие с добрите
нрави. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно осн. чл.422,ал.1 във вр. с чл.415ал.1 ГПК
във вр. чл.240,ал.1 ЗЗД , чл.79,ал.1 от ЗЗД , чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът указва на ищеца, че следва да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК
Съдът указва на ответника, че следва установи фактите на които
основава възраженията си .
6
Приканва страните към доброволно уреждане на спор, при което биха
се спестили усилия и държавна такса.
Съдът ПРИЕМА списък на разноските на ищеца.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще постанови решение в
законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
7