Р Е Ш Е Н И Е
Номер 207 10.02.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 3095 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на РУ–гр.Айтос при ОД
МВР-гр.Бургас, против Решение № 115 от 15.11.2019г., постановено по АНД № 271
от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Айтос.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е незаконосъобразно–постановено в нарушение на материалния и на
процесуалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на Айтоския
районен съд предпоставили отмяна на наложените две административни наказания
„глоба“, като излага съображенията си за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, което било издадено за установени административни
нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Сочи се, че актът
за установяване на нарушението и издаденото НП съдържат необходимите реквизити
като липсва неяснота относно нарушенията, за които деецът бил наказан и правото
на защита на подведеното под отговорност лице не било нарушено. Изтъква се, че
за процесното ПТП е съставен Протокол от 24.09.2018г., в който са описани
всички обстоятелства около неговото настъпване и пострадалите лица, с пълни
установъчни данни на субектите, съответно представляващите ги лица и описание
на нанесените щети, а в съставяния акт за установяване на нарушение описанието
на тези пълни данни било невъзможно. Екземпляр от протокола за настъпване на
ПТП бил надлежно връчен на санкционираното лице и по никакъв начин не било
нарушено правото му на защита. В конкретният случай, очевидно не било налице
съгласие на участниците в произшествието, поради което същите не са попълнили
двустранният протокол, в случай, че такова съгласие е налице, а е потърсено
съдействие от службата за контрол на МВР. Относно причините за настъпилото ПТ
се сочи, че водачът управлявал моторното превозно средство с несъобразена
скорост и при приближаване и преминаване покрай паркиран товарен автомобил и
ограда на двор, загубил управление над автомобила и допуснал процесното ПТП, с което
нанесъл материални щети по паркирания автомобил и оградата. Сочи се, че водачът
управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, за което е подведен под
отговорност и съгласно чл.343б, ал.1 от НК. Прави се искане, настоящата
инстанция да отмени изцяло оспореното решение на РС–гр.Айтос, респективно да
бъде потвърдено наказателното постановление. Други процесуални искания в
касационната жалба не са направени.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон, както и в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание касаторът, не се представлява.
Ответникът по касация– Д.П.Д. ***, редовно призована, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва касационната жалба, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на
оспорения съдебен акт. Не се сочат нови доказателства и не са направени други искания.
Представителят на
Окръжна прокуратура– град Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването
и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона Административен
съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – гр.Айтос било
образувано по жалба на Д.П.Д. ***, против наказателно
постановление № 18-0237-000388 от 23.10.2018г.,
с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за
извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба”
в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца“, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Като фактическо основание за налагане на санкциите
наказващият орган посочил, че на 24.09.2018г. в 19 часа в с.Раклиново, на улица
Без име, Д.Д. като водач на собственото си МПС „Фолксваген Голф“, с рег.№ А
5810 АН се движил с несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от
него МПС, блъснал се последователно в желязна тръба на ограда и паркиран товарен
автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег.№ СА 5072 ХС, собственост на „Свинекомплекс
Крумово градище“, с Булстат *********. Сочи се, че е допуснато ПТП с материални
щети, а водачът не изпълнил задълженията си като участник в ПТП и го напуска,
съответно е установен по-късно в с.Раклиново. Управлявал след употреба на
алкохол, като бил тестван с техническо средство и се сочи отчетения резултат.
При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган заключил че с
поведението си водачът нарушил съставите, както следва:
1/ чл.20, ал.2 от ЗДвП и
Първото нарушение се изразявало в това, че
водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и
допуснал ПТП. За това нарушение въз основа санкционната разпоредба на чл.179,
ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
Второто нарушение се състои във виновно
неизпълнение на задълженията на водач- участник в ПТП, което е описано по-горе
и напуснал мястото на произшествието, а бил установен по-късно в посоченото
населено място. На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на извършителят са
наложени наказанията „глоба” в размер
на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца“.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – гр.Айтос
отменил наказателното постановление, с което на ответника по касация са
наложени, както следва:
„глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 100 /сто/
лева, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Липсва обаче произнасяне на съда
относно второто кумулативно наказание „лишаване
от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца, определено на дееца за
второто описано нарушение. В съдебното решение не се съдържат констатации на
съда досежно това второ наказание както в мотивите на съдебният акт, така и в
диспозитивната част на решението, където липсва обективирана воля на решаващият
състав какво е произнасянето на съда по отношение на това наказание.
При постановяване на решението съдът приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по отношение на първото вменено на дееца нарушение.
Описано е, че в нарушение на чл.42, т.9 от ЗАНН в акта за установяване на
нарушение не били описани имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, както и техен единен граждански номер.
Липсата на тези обстоятелства нарушавало съществено правото на защита на
наказаното лице, тъй като безспорно било установено настъпването на имуществени
вреди, обаче не ставало ясно за кого. Собственикът на другия автомобил бил
посочен като „Свинекомплекс Крумово Градище“, без да има данни за адрес и
представляващо лице. На следващо място, съдът изтъква, че правната квалификация
на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП била непрецизна, защото тази норма
има три отделни състава на нарушението, а в текста на наказателното
постановление не била посочена конкретната форма на изпълнително деяние, поради
което санкционираният не би могъл да организира защитата си. Тези констатации на
решаващият състав обусловили извода за формална незаконосъобразност на
наложените наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева и
поради така формулираните съществени нарушения на процесуалните правила
наказателното постановление в тези части било отменено.
По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, според РС-Айтос е допусната и материална незаконосъобразност, защото не е
направено пълно описание на административното нарушение, доколкото не е ясно
посочено кое точно от всички изисквания жалбоподателят не е спазил. Проверка не
била извършена и акта на наказващият орган бил немотивиран. Доказателствата не
установявали механизма на конкретното произшествие, защото и вписаните в акта
свидетели не били очевидци на нарушението, а освен това при пристигането си на
място заварили автомобилите преместени, поради което не били ангажирани
доказателства каква е конкретната причина за настъпване на произшествието.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на районния съд е ЧАСТИЧНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК,
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав не
споделя съображенията на предходния съд за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на НП, обусловили отмяна
на наложеното имуществено наказание за нарушението по пункт 2 от НП. Не се
споделя изтъкнатото по отношение допуснато нарушение на чл.42, т.9 от ЗАНН. В
акта за установяване на нарушението, а впоследствие и в издаденото НП ясно е
посочено, че е допуснато ПТП с материални щети. Описано е, че управляваният от
нарушителя автомобил е блъснал последователно желязна тръба на ограда, както и
паркиран т.а. „Хонда ЦРВ“, с рег.№ СА 5072 ХС, собственост на „Свинекомплекс
Крумово Градище“, с Булстат *********. Липсата на конкретно описание на вредите
по другия автомобил и оградата, както и непосочването на законен представител
на субекта- собственик на другия автомобил по никакъв начин не нарушават
правото на защита на подведеното под отговорност лице, тъй като в настоящото
производство не се обсъжда въпроса с конкретния размер на имуществените вреди и
тяхното обезщетяване. В случаят, не е определяно каквото и да било обезщетение за
причинени вреди, които нарушителят следва да плати някому, за да се твърди, че
липсата на такава конкретизация нарушава правата на лицето в този процес.
Субектът-собственик на автомобила е достатъчно индивидуализиран с цитиране на
наименованието и Булстат на лицето, поради което има яснота както за
конкретното друго превозно средство, участник в ПТП, така и за лицето- негов
собственик. Вторият автомобил е описан с пълните му данни /марка, модел, регистрационен номер, собственик/, като е отразено
ясно и че този автомобил е бил паркиран. Необосновани са и констатациите на
съда относно изведената от органа правна квалификация. С посочване на чл.123,
ал.1, т.3 от ЗДвП нарушението е квалифицирано достатъчно прецизно и тази
квалификация напълно съответства на словесното описание на нарушението, според
която водачът на автомобил участник в ПТП с материални щети го е напуснал без
да изпълни описаните в нормата свои задължения. Разпоредбата на този текст
гласи, че водач, участник в ПТП е длъжен: „когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване
на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните
средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Очевидно е, че водачът не е изпълнил своите задължения, описани в
нормата на закона, но посочените отделни хипотези /букви/ не съставляват
състави на отделни нарушения, а описват какъв е алгоритъма на действията, които
водачът участник в ПТП с материални щети следва да изпълни. В случаят, не се и
твърди да е налице съгласие относно обстоятелствата довели до възникване на ПТП
между нарушителя и друг участник в произшествието, нито да е съставен
двустранен констативен протокол между участници в произшествието, поради което
така описаното нарушение и изведената правна квалификация по никакъв начин не
нарушават правото на защита на подведения под отговорност водач да разбере в
какво е обвинен и за какво е санкциониран.
При разглеждане на жалбата срещу
процесното НП в тази част, съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не е изложил съображения по приложение на
материалния закон. Липсват мотиви на съда относно вмененото на жалбоподателя
деяние по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, относно обективната и субективната страна
на нарушението, индивидуализацията на наказанията и тяхното съответствие с
тежестта на нарушението, т.е. по съществото на спора. Дори липсва произнасяне
на съда по отношение на второто кумулативно наложено наказание- „лишаване от право да се управлява МПС“. При
това положение, настоящата касационна инстанция не може да се произнесе със
свой акт по съществото на спора досежно това нарушение, тъй като законът не
допуска установяване на нови фактически положения. Тази констатация обуславя
отмяна на съдебното решение в съответната част и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по
приложението на материалния закон и въпросите относно евентуалното виновно
осъществяване на нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, законосъобразността на
наложените санкции, респективно тяхната справедливост.
По отношение на другото вменено на
ответника нарушение, с правна квалификация по чл.20, ал.2 от ЗДвП, МНОЗИНСТВОТО
от настоящия касационен състав споделя становището на предходния състав за
неясна и обща формулировка на така описаното деяние, защото действително не е
посочена конкретната причина за възникване на процесното ПТП, като механизма на
осъществяването му страда и от доказателствена необоснованост. Не е установено
дали конкретното ПТП е нестъпило поради движение с несъобразена скорост или
поради неправилно извършване на маневри от страна на водача, който както вече
бе отбелязано е управлявал след употреба на алкохол в кръвта, за което е
наказан отделно. Причина за настъпването на ПТП би могло да бъде и загуба на
контрол над управляваното от нарушителя превозно средство, поради употребата на
алкохол и извършване на неправилна маневра, в нарушение на правилата за
движение. При това положение, с налагането на тази санкция е нарушено правото
на защита на наказаното лице, тъй като в НП са описани множество хипотези,
които обективно могат да доведат до такова произшествие, при което деецът не би
могъл да разбере кое точно свое задължение в качеството на водач на моторно
превозно средство не е изпълнил, за да възникне това ПТП. В тази връзка, съдът
правилно констатирал незаконосъобразно налагане на глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за нарушение по пункт 1 от НП и отменил наложената глоба, на
основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Обобщено, подадената
касационна жалба е частично основателна
и следва да бъде уважена в съответната част. Съдебното решение е валидно и
допустимо, но частично НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, с оглед изложеното по-горе. Следва актът
на съда да бъде отменен в неправилната част досежно отмяна на НП за налагане на
глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС-гр.Айтос за
разглеждане на спора по съществото на това нарушение. В останалата част, в
която е отменено НП за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП съдебното решение е
правилно и този извод обуславя оставянето му в сила, в съответната част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, чл.222, вр. с чл.218
от АПК и чл.63,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 115 от 15.11.2019г.,
постановено по АНД № 271 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Айтос, В ЧАСТТА, в която е отменено Наказателно
постановление № 18- 0237- 000388 от 23.10.2018г., издадено от началник на група
към ОД на МВР-гр.Бургас, РУ-гр.Айтос, относно наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 /сто/
лева, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
гр.Айтос по отношение на това нарушение /пункт
2 от НП/.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 15.11.2019г.,
постановено по АНД № 271 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Айтос в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. /О.М/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Веселин Енчев
по КАНД № 3095/2019 година
Не
съм съгласен с част от мотивите и диспозитива на решението.
С
настоящия съдебен акт се оставя в сила решение № 115/15.11.2019 година по
н.а.х.д. № 271/2019 година на РС – Айтос по отношение на установената
незаконосъобразност на НП № 18-0237-000388/23.10.2018 година – за констатираното
нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, което е санкционирано на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП.
От
фактите по делото и съдържанието на НП се установява, че на 24.09.2018 година в
19:00 часа, в село Раклиново, при управление на собствения си лек автомобил с
регистрационен № А 5810 АН, водачът Д. се е „движил с несъобразена скорост“,
изгубил е контрол на МПС и последователно се е сблъскал с ограда и паркиран лек
автомобил. Именно това деяние е възприето от наказващия орган като нарушение на
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП в диспозитива на издаденото НП.
Съгласно
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Според
санкционната норма на чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Същността
на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е изискването водачът да съобразява
скоростта си на движение с всички условия на времето и мястото, в което се
извършва управлението на съответното МПС, защото в този процес върху него
действат едновременно (заедно и поотделно) множество фактори – осветеност,
умора, неравности на терена, други участници в движението, предмети на и в
непосредствена близост до пътното платно и т.н. Процесът на съобразяване на
скоростта изисква непрекъснат пълен контрол върху моторното превозно средство
във всеки един момент от водача, така че той да е в състояние да спре безопасно
при наличието на предвидимо препятствие.
В
конкретния случай, Д. не е упражнявал непрекъснат контрол върху собственото си
МПС - не е съобразил скоростта си и е допуснал ПТП с материални щети. Именно за
това е и наказан – движение с несъобразена скорост (чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП, според диспозитива на НП). Каква е била конкретната причината за ПТП
(неравност на пътя, предмети – ограда, автомобил, неправилно разположен товар,
лоша видимост или др.) в този момент и дали е действал един или едновременно са
се проявили няколко фактора на средата, не е съществено обстоятелство при ангажиране
на административнонаказателната отговорност на нарушителя Д. по чл. 179 ал. 2
пр. 1 от ЗДвП, защото по делото няма спор, че той не е преценил адекватно
условията за движение на автомобила си и е нанесъл материални щети при
управлението му, а материалноправните предпоставки за санкционирането му са
налице. Затова законосъобразно е бил наказан, на основание чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, а НП – в тази си част, неправилно е отменено от РС.
2.