Р
Е Ш Е Н И Е
№1142
гр.
Пловдив, 13.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори май, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ПЕТЯ САРПАНОВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2485 по описа за 2019 година на ПРС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 365245-F381786 от 17.10.2018 г. на Х.Г.Х.- Директор на Дирекция „Контрол” при ТД
на НАП Пловдив, с което на основание чл.180А, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.53,
ал.1 от ЗАНН и чл.27 /чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН на „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС” ЕООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Рогошко шосе”
№ 36, представлявано от А.И.Й., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 50 / петдесет/ лева за нарушение на
чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21,
ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.117, ал.1, т.1, вр. чл.117, ал.3 ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна
на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се
излагат доводи, че нарушението се дължи на допусната грешка в резултат на нова
счетоводна програма. Твърди се, че констатираната грешка е била отстранена в
кратки срокове и в тази връзка се моли за квалифицирането на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Жалбоподателят
„Некст Лоджистикс” ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт
И.А.. В пледоарията си заявява, че желае наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и сочи аргументи затова.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Във
връзка с извършена проверка от служители при ТД на НАП-Пловдив по отношение на
„Некст Лоджистикс“ ЕООД било констатирано, че дружеството, като регистрирано по
ЗДДС лице и в качеството си на получател по извършена облагаема доставка на
услуга по чл.21, ал.2 ЗДДС, за която данъкът е изискуем от получателя, не е
начислило следващия се ДДС за конкретна доставка в законоустановения срок. От
доставчика по тази доставка – „Lutz Assekuranz Mаkler GmbH“ - Австрия с VAT
ATU55795401 e издадена фактура №
342635/15.03.2017 г. на стойност 953,89 евро /1865,65/ лв.
Дружеството-жалбоподател
не е начислило следващия се ДДС за описаната по-горе доставка на услуга в
размер на 1865,65лв. в законоустановения срок 01-18.04.2017 /14 април неработен
ден/ г. за данъчен период месец 03.2017 г.
За
получената услуга по фактура № 342635/15.03.2017 г. на стойност 953,89 евро
/1865,65/ лв. „Некст лоджистикс“ ЕООД е съставило протокол № 3464/31.01.2018
г., след срока по чл.117, ал.3 от ЗДДС / 15-дневен срок от датата на фактурата,
т.е. до 30.03.2017г./ и ДДС в размер 373,13 лв. не е начислен в срока по
смисъла на чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в дневника за продажби и в
справката - декларация, подадени в ТД на
НАП с вх. № 16003280166/13.04.2017г. за данъчен период месец март 2017г. Прието
било, че жалбоподателят е в нарушение на 19.04.2017г.
Данъкът
в размер на 373,13 лв. бил начислен със закъснение през данъчен период месец януари 2018г., като
протокол № 3464/31.01.2018г., е включен в дневника за продажби и в справката - декларация,
подадени в ТД на НАП Пловдив с вх. № 16003544558/14.02.2018г.
С
оглед направените констатации срещу дружеството- жалбоподател бил съставен АУАН
№ F 381786/27.04.2018г. за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.117, ал.1, т.1,
вр. чл.117, ал.3 ЗДДС. Срещу така съставения акт постъпило писмено възражение,
което обаче било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.
В издаденото
НП по идентичен с АУАН начин е посочено нарушението, както и нарушените правни
норми.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото
писмени доказателства, както и от свидетелските показания на актосъставителя П.Б.,
която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение, свидетелят Б. заявява, че в
хода на проверката срещу жалбоподателя са били установени множество нарушения
като процесното, за които са били съставени и съответни актове, като същевременно
дружеството не е отрекло, че е закъсняло с начисляването на ДДС, а като причина
изтъкнало грешка в счетоводната му програма. Поради отсъствие на основание за
критика на показанията на свидетелката Б. съдът ги кредитира изцяло като
логични, обективни и съответстващи на приетите по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер
и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието
и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията ”неправилно” и ”незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението
е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция
с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание
или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд, достигна до следните правни изводи:
По процесуалната
законосъобразност на издадените АУАН и НП: Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са
задължителните реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН. Посочени са всички белези,
чрез които може да се идентифицира търговецът, данните за актосъставителя и
данните, визирани в т.2, 4, 5, 7 и 8 от
чл.42 от ЗАНН. Налице е фактическо
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е извършено.
Разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В
издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване
на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име,
длъжността на лицето, което го е издало, всички белези, чрез които може да се
идентифицира търговецът и моментът на нарушението. В НП са посочени и
законовите разпоредби, които са нарушени от страна на дружеството -
жалбоподател, както и вида и размера на административното наказание.
Съдът
намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е
протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Спазена е
разпоредбата и на чл.34 от ЗАНН, доколкото фактите са станали известни на
актосъставителя след приключване на ревизионното производство. Само в този
случай може да бъде установено какъв е точния размер на неначисления данък.
Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за нарушение се съставят от органите по
приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В тази връзка, видно от приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.,
изпълнителния директор на НАП е определил териториалните директори на НАП,
техните заместници, както и директорите на дирекции ГДО, СДО и Контрол като
компетентни да издават НП за налагане на административни наказания, посочени в
чл.180А от ЗДДС. Страните не спорят, че актосъставителят е инспектор по
приходите към момента на констатиране на нарушението. Същото се потвърждава и от
приетите доказателства от съда по реда на чл.283 от НПК. Изложеното
потвърждава, че актосъставителя и АНО са действали в рамките на своята
компетентност.
С оглед
материално-правната законосъобразност и обоснованост на оспорваното НП: Според
съда правилно е ангажирана отговорността на „Некст лоджистикс“ ЕООД за
осъществен от него състава на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗДДС,
вр. чл. 82, ал. 2, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 117, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 117, ал. 3 ЗДДС, тъй като на процесната дата и място не е начислило
следващия се ДДС в размер на 1865,65лв. в законоустановения срок
01-18.04.2017г. за данъчен период месец март 2017 г. за доставка от „Lutz
Assekuranz Mаkler GmbH“ - Австрия с VAT ATU55795401, за която е издадена
фактура № 342635/15.03.2017 г. на стойност 953,89 евро /1865,65/ лв.
Нарушението
е правилно квалифицирано, като е съобразен моментът на извършването му. В
конкретния случай, правилно е установено, че нарушението е извършено на
19.04.2017г., тъй като 14.04.2017г. и 17.04.2017г. са неприсъствени дни /петък
и понеделник/, а жалбоподателят е могъл да изпълни задължението си последно до
първия следващ присъствен ден – 18.04.2017г. В случая нарушението не се оспорва
и от самия жалбоподател.
Настоящият случай не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушения. От страна на жалбоподателя не се представиха доказателства, които да
сочат за обстоятелства, оправдаващи закъснението му. Същевременно от
показанията на свид.Б. се установява, че в хода на извършената контролна
проверка срещу жалбоподателя са били установени множество нарушения като
процесното, за които са били съставени и съответни актове, което е индиция, че
установеното такова не е изолирана проява, а порочна практика на търговеца. По
отношение на обстоятелства, касаещи новата счетоводна програма на дружеството и
работата с нея, съдът ги намира за ирелеватни по предмета на спора и същите не
биха могли да го освободят от отговорност, доколкото засягат
вътрешно-организационни отношения на
търговеца по осчетоводяване на дейността му. От друга страна, категорично
неоправдателен е доводът, че толкова дълъг период от време - от януари 2017г.,
дружеството е работило с нова програма без да установи, че същата не е осчетоводявала правилно
издадените протоколи – ВОП за доставки/ услуги от европейските страни. Що се
отнася до възражението му, че данъкът в размер на 373,13 лв. все пак бил
начислен през следващия данъчен период месец януари 2018г., то съдът
категорично намира, че това не води до определяне на случая като маловажен, а
до налагане на санкция по привилегирования
ред на чл.180а, ал.1 от ЗДДС, така както изначално е предвидено от законодателя
и е сторено в конкретния случай. По тези съображения, възражението на дружеството-жалбоподател за
определяне на случая като маловажен се явява неоснователно и не се споделя от
настоящата съдебна инстанция.
Фактът, че
нарушението е било извършено за първи път е бил съобразен от наказващия орган с
налагането на санкция в минимален размер, съобразно чл. 180а, ал. 1 ЗДДС, който
в случая се явява съответен на извършеното.
Ето защо и
предвид всичко изложено, основателно е ангажирана отговорността на дружеството
за така установеното нарушение, а процесното наказателно постановление следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложените
мотиви и на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН Съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 365245-F381786 от 17.10.2018 г. на Х.Г.Х.- Директор на Дирекция „Контрол” при ТД
на НАП Пловдив, с което на основание чл.180А, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.53,
ал.1 от ЗАНН и чл.27 /чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН на „НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС” ЕООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Рогошко шосе”
№ 36, представлявано от А.И.Й., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 50 / петдесет/ лева за нарушение на
чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.82, ал.2, т.3, вр. чл.21,
ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.117, ал.1, т.1, вр. чл.117, ал.3 ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд на гр.
Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.