Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 13.12.2019г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН
дело №868/2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвана е част от наказателно постановление №19-0284-001003/
03.05.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. В
с.з. жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата. Последният
сочи аргументи в подкрепа на същата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
свой процесуален представител в с.з. и не изразява становище.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на
констативния акт/АУАН/ и наказателното постановление, като прецени поотделно и
в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е с правно основание член 59,ал.1 от ЗАНН.
Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/,
поради което е процесуално допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на акт за установяване на административно нарушение № АА142379/ 12.04.2019г., е
приел за установено, че И.К.М. на 12.04.2019г. в 22.50 часа в с.Б.,общ.К., на ул.„Д.
с.“ до №**, в посока север-юг, е управлявал собствения си лек автомобил „Опел
Фронтера“ с рег.№*****, като отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с тарирано техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“, с фабр.№ARDN-0022. Издаден бил талон за изследване №0010931, със залепен
стикер- А005069, който водача отказал да разпише. Същият не е носил
свидетелство за регистрация на МПС част втора.
Началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, приел,
че с описаното поведение жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.174,ал.3 и
чл.100,ал.1,т.2, поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.1 и
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от същия закон и чл.53 от ЗАНН му наложил административно
наказание- глоба общо в размер на 2010/две хиляди и десет/ лева и го лишил от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Въззивникът с жалбата си обжалва
само първата част от НП, касаеща нарушение на нормата на чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка се установи безспорно от писмените доказателства, приобщени към
материалите по преписката. Фактическите констатации на административно-наказващия
орган кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. Не са
опровергани и констатациите в АУАН, които съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП имат при
това положение доказателствена сила. Законосъобразно и правилно наказващият
орган е приел, че като е дал три некачествени проби като не издишвал
необходимото по сила количество въздух, т.е. симулирайки, че издишва въздух в
апарата, нарушителя по същество е отказал да бъде тестван с техническо средство.
Същественото при производство
от административно-наказателен характер е да бъде установено спазена ли е
процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно
нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона
реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което представлява административно нарушение, по смисъла на член 6 от
ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител,
дали е извършено виновно от него(умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание,
реквизити и срокове.
С оглед на изложеното и
във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава
по същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната,
така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП. В изпълнение на
това свое задължение съдът, след запознаване с приложените по делото
доказателства, намира, че обжалваното НП изцяло отговаря на формалните
изисквания на ЗАНН, като е издадено от компетентен орган,притежаващ нужните
правомощия за тези действия, надлежно удостоверени от приложените към
преписката писмени доказателства.
Констатирано е, че поради симулирането на
нарушителя му е издаден талон за медицинско изследване. След като му е иззето
СУМПС, контролния талон и двата броя регистрационни табели с номер СТ8043СХ, актосъставителят
С. и свидетелят Г. надлежно са обяснили на И.К.М. къде и докога следва да се
яви във ФСМП към МБАЛ-Казанлък, където е необходимо да даде кръв за медицинско
изследване, макар последния да е отказал да получи съставените му талон за
изследване №0010931/ 12.04.2019г. и АУАН от същата дата. Процесуалният представител
на жалбоподателят в с.з. твърди, че последния се бил явил във ФСМП към
МБАЛ-Казанлък, за да даде кръвна проба, но съответния служител отказал да вземе
такава, тъй като бил посъветван от органите на РУ-Казанлък, на които
телефонирал, да го стори, поради закъснението на М.. Видно от постановление от 01.08.2019г. на
прокурор при Окръжна прокуратура-Стара Загора по преписка №506/ 2019г. по описа
на същата, периода, който е бил определен на нарушителя за даване на кръвна
проба е бил до 120 минути от връчване на талона в 23.05 часа на 12.04.2019г. и
процесуалният представител на въззивника счита, че е било необходимо
съставителя на талона за изследване да предвиди по-продължителен срок, за да
може нарушителя да бъде тестван, поради това, че проверката е продължила до
23.50 часа. Според адвокат К. подходящ такъв би бил до 120 минути от 23.50
часа, т.е. до 01.50 часа.
Съгласно чл.6,ал.6,т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози обаче: „Контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на явяването- до 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в
което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути- в останалите
случаи.“ и поради това съдът не споделя възражението за недостатъчен период от
време, определен от органите на РУМВР-Казанлък, за явяването на жалбоподателя М.
*** и даването на кръв, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи безспорно и категорично, че съдържанието на алкохол в издишания от
жалбоподателя въздух е можело да се установи дори и само с изследване на
техническото средство „Алкотест 7510 Дрегер“, без за това да е необходимо
медицинско изследване. По тази причина съдът счита, че само въз основа на това
възражение дали е дадена или не кръв за медицинско изследване не следва да се
отменя изготвения АУАН и съставеното въз основа на него наказателно
постановление, тъй като:
-кръвното изследване не
е задължителен елемент за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта или
в издишвания въздух, с което И.К.М. е управлявал личния си автомобил на
12.04.2019г., към момента на проверката,
-към момента на издаване
на талона за изследване нарушителя не е възразил срещу по-късия, указан в него
срок,
-разпоредбата на чл.6,ал.6,т.2
от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не сочи за
начало на срока приключването на проверката, а момента на извършване на
нарушението. Нещо повече- според нормата на чл.6,ал.7 от горната наредба: „Крайният
срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от
отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за
ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.“ и е очевидно, че И.К.М.
не е спазил иначе достатъчния срок, който му е бил определен да яви за
изследване във ФСМП към МБАЛ-Казанлък и в случая същия се опитва да черпи права
от собственото поведение на умишлено саботиране и забавяне на проверката.
Ето защо настоящият съд
счита, че обжалваната част на коментираното наказателно постановление е
законосъобразна и правилна, поради което същата следва да бъде потвърдена,
защото жалбоподателят е допуснал нарушението, предвидено в чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Наказанията, наложени на
жалбоподателя за нарушение по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП са определени по размер
в границите посочени в ЗДвП, явяват се справедливи, съобразени с тежестта на
извършеното, мотивите, подбудите и личността на нарушителя, т.е. обжалваното НП
в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че именно
с определените по вид и размер наказания, ще бъдат постигнати целите да се
поправи жалбоподателя и да се приучи за в бъдеще да спазва законовите
разпоредби и ще изиграят превантивна роля по отношение на останалите членове на
обществото.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че в случая не са налице и предпоставки за приложение на член 28
от ЗАНН. Разпоредбата е императивна и въвежда задължително поведение за
водачите на МПС. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани
с настоящия случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28
от ЗАНН няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице
маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното деяние, съобразно
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед наличието на
други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност,в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат на такава.
Мотивиран от горното и
на основание чл.63,ал.1,пр.1 от ЗАНН, Казанлъшкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0284-001003/
03.05.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, в
обжалваната му част, с която, на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН, на И.К.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административно наказание-
глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: