Р
Е Ш Е Н И Е
№ 815 / 21.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – V състав, в открито съдебно заседание на шести декември,
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава
Манова, като изслуша докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 1025
по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 268, ал. 1
от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на „Булгарцвет-Велинград“
ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 248 от 25.09.2023 г. на директора на ТД на
НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената
по административен ред жалба вх. № 66-20-1063/19.09.2023 г. на
„Булгарцвет-Велинград“ ЕООД против Постановление за възлагане на недвижим имот
изх. № С230013-091-0000697/28.08.2023 г. и въвод във владение, обективиран в
Протокол изх. № С230013-115-0000199/04.09.2023 г. и е прекратено производството
по административната преписка.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Моли се да бъде отменено обжалваното решение
и да бъде върната преписката за произнасяне относно законосъобразността на
Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. №
С230013-091-0000697/28.08.2023 г. и протокол за извършен въвод във владение,
издадени от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.
Жалбоподателят поддържа оспорването и чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на ТД на НАП –
Пловдив оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно
заседание и в представено преди него писмено становище. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на насрещната
претенция.
Административен съд – Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е образувано
изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик. Проведен е търг с тайно наддаване за придобиване на имот на
жалбоподателя, обявен със Съобщение № С230013-111-0001766/26.06.2023 г. Обявеното
за купувач дружество е внесло дължимата цена и местен данък за придобиване на
имота. Търгът е приключил с издаване на обжалваното пред ответника Постановление
за възлагане на недвижим имот изх. № С230013-091-0000697/28.08.2023 г. Издаден
е и оспореният пред административния орган Протокол изх. №
С230013-115-0000199/04.09.2023 г., с който купувачът е въведен във владение на
имота.
За да постанови обжалваното решение
ответникът е приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по
същество, тъй като жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация
за оспорване на Постановление за възлагане на недвижим имот.
В мотивите си ответникът откроява
разлики между продажбата чрез публичен търг по ДОПК и тази по ГПК.
Такива разлики според него са:
1.Моментът на прехвърляне на правото на
собственост. По ДОПК това е датата на издаване на постановлението за възлагане
(чл. 246, ал. 8 от ДОПК), а по ГПК – датата на влизане в сила на същото (чл.
496, ал. 2 от ГПК).
2.По ДОПК длъжникът не е посочен изрично
като лице, легитимирано да обжалва постановлението за възлагане, за разлика от
ГПК (435, ал. 3).
3.ДОПК не съдържа изрични основания за
обжалване от длъжника. Липсва норма подобна на чл. 435, ал. 3 от ГПК.
Процесуалната легитимация и основанията за обжалване не могат да бъдат
извеждани по тълкувателен път. Производството по чл. 256 от ДОПК е специално и
изключва прилагането на общия ред за обжалване по чл. 266 и следващите от ДОПК.
Отчита се и се защитава интересът на купувача при публичната продан, който е
заплатил предложената цена и е станал собственик на имота чрез издаване на
постановлението за възлагане. С това е
завършена тръжната процедура и купувачът има определени правни очаквания да
упражнява придобитото право на собственост. Затова законът отрича правен
интерес на длъжника да обжалва постановленията за възлагане на недвижим имот.
В оспорения акт са изложени съображения
също, че и протоколът за въвод във владение не представлява административен акт
и също не подлежи на обжалване. Това е така според административния орган, тъй
като владението е фактическо състояние и въводът не създава права или
задължения за жалбоподателя.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи.
Решението е обжалвано от лице с правен
интерес и в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 ДОПК от
материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267,
ал. 2, т. 6 ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма.
Спорът по делото е правен и се отнася до
правилното приложение на материалния закон и се концентрира в отговора на
въпроса налице ли е правен интерес у жалбоподателя, който се явява длъжник по
изпълнително дело, да обжалва Постановление за възлагане на недвижим имот и
извършените действия от публичния изпълнител в тази връзка.
Следва да бъде съобразено, че нормите,
съдържащи се в Глава Двадесет и седма, озаглавена "Защита срещу
принудително изпълнение" на ДОПК, а именно от чл. 266 до чл. 269, уреждат
производството по обжалване действията на публичния изпълнител. Така, според
чл. 266, ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от
длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата
се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е
присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от
деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
Или, разпоредбата на чл. 256 ДОПК
предвижда правната възможност за обжалване на резултатите от проведения търг, а
тази на чл. 266, ал. 1 ДОПК за обжалване действията на публичния изпълнител.
Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК е с по-широк обхват на обжалваните
процесуални действия, докато тази на чл. 256, ал. 1 ДОПК се свежда само до
обжалването на търга.
В конкретния случай се оспорват действията
на публичния изпълнител и постановлението за възлагане на недвижим имот. В тази
насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления
и разпореждания, като за всяко предприето и извършено действие от публичния
изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на
съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и
направените разноски. А съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 266, ал.
1 изр. първо ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от
длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.
С други думи, в ДОПК липсва ограничение
на обжалваните действия на публичния изпълнител, каквото е било предвидено
например в отменения ДПК, където разпоредбата на чл. 228, ал. 1 е предвиждала,
че действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение се обжалват
от длъжника или третото лице, освен когато е предвидено друго.
В сега действащия ДОПК, такова
ограничение липсва, поради което и следва да се приеме, че длъжникът може да
обжалва всички действия на публичния изпълнител, в т. ч. и по възлагане на
недвижим имот.
За пълнота следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 256, ал. 2 ДОПК указва, че жалбата се разглежда по реда на
чл. 266-268 ДОПК, като в случая е налице само препращане към реда за
разглеждането на жалбата, като субектите с право на обжалване по чл. 256, ал. 1
и чл. 266, ал. 1 ДОПК са различни – докато търгът може да се обжалва само от
участниците в него, то действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника и от третото задължено лице. В подкрепа на този извод е и
законодателното решение постановлението за възлагане да се издаде едва след
като е приключило обжалването на търга ( чл. 256, ал. 3 ДОПК).
Оспорените от жалбоподателя действия на
публичния изпълнител представляват несъмнено действия по принудителното
изпълнение, поради което за тях е приложим предвиденият ред за правна защита по
чл. 266 и сл. ДОПК. Поради това, че жалбоподателят е длъжник по изпълнителното
производство, за него във всички случаи съществува правен интерес да обжалва
действията на публичния изпълнител както по административен, така и по съдебен
ред и жалбата по реда на чл. 266, ал. 1, респективно чл. 268 ДОПК е допустима.
Ирелевантен по отношение на процесуалната
легитимация на длъжника е моментът на прехвърляне на правото на собственост. В
случай, че бъде отменено като незаконосъобразно постановлението за възлагане
(постановено по реда на ДОПК), то собствеността отново ще премине в
патримониума на длъжника. Но независимо от това, с оглед правна сигурност, законодателното решение е постановлението за
възлагане да се издаде едва, след като е приключило обжалването на търга (чл.
256, ал. 3 ДОПК). Що се отнася до
очакванията на определения купувач да упражнява придобитото право на
собственост, то тези очаквания биха били нелигитимни, в случай че постановлението
за възлагане е издадено незаконосъобразно. От липсата в ДОПК на изрично
изброени основания за обжалване от страна на длъжника, също не може да се направи
извод за липса на процесуална легитимация на същия. Наличието на изрично
посочване на основания за обжалване стеснява процесуалната легитимация на
съответния жалбоподател. Напротив, липсата на изрично изброяване на такива
(каквато е уредбата в чл. 266, ал. 1 от ДОПК по отношение на длъжника)
предоставя на съответния жалбоподател пълна легитимация да оспорва всяка
възможна незаконосъобразност на съответния акт. Освен това, независимо от
уредените в съответните нормативни актове специфики на публичната продан по ГПК
и тази по ДОПК, липсва правна и житейска логика, по която да се приеме, че
производството по ГПК овластява длъжника със същностното право на обжалване на
крайния акт на тръжната процедура, докато производството, провеждано по ДОПК му
отрича това право.
Допустима е и жалбата на длъжника против
протокола за въвод във владение. Същият безспорно представлява действие на публичния изпълнител по смисъла на чл.
266, ал. 1 от ДОПК, а процесът на преминаване на владението върху
процесните имоти от длъжника към
купувача, безспорно би могъл да засегне законните интереси на първия.
В изложения по-горе смисъл са множество
решения на административните съдилища. Например, Решение № 311/26.04.2022 г. на
Административен съд – Пазарджик, по адм. д. № 67/2022 г., Решение № 276/
18.04.2023 г. на Административен съд – Монтана по адм. д. № 212/2023 г., Решение № 312 от 22.07.2022 г. на Административен
съд – Монтана по адм. д. № 255/2022 г., Решение № 357 от
23.02.2015 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 685/2014 г., Решение № 1062 от 25.05.2021 г. на Административен
съд – Пловдив по адм. д. № 3148/2020 г., Решение № 125 от 1.02.2021 г. на
Административен съд – Бургас по адм. д. № 2679/2019 г., Решение № 5279 от 11.08.2022 г. на Административен
съд – София-град по адм. д. № 3398/2022 г. и други.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че оспореният административен акт като неправилен и незаконосъобразен следва да
бъде отменен изцяло, съответно делото като преписка – да се изпрати на
административния орган, който следва да разгледа отправената до него жалба по
същество, в едномесечен срок от получаването на препис от настоящото решение.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат възстановени 50
лв., платена държавна такса и 600 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Последното не следва да бъде намалявано, тъй като е под предвидения в закона
минимум.
На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК
решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 248
от 25.09.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без
разглеждане, като недопустима подадената по административен ред жалба вх. №
66-20-1063/19.09.2023 г. на „Булгарцвет-Велинград“ ЕООД, ЕИК ********* против
Постановление за възлагане на недвижим имот изх. №
С230013-091-0000697/28.08.2023 г. и въвод във владение, обективиран в Протокол
изх. № С230013-115-0000199/04.09.2023 г. и е прекратено производството по
административната преписка.
Изпраща преписката на
директора на ТД на НАП – Пловдив за разглеждане по същество, в едномесечен срок
от получаването на препис от настоящото решение, на подадената по
административен ред жалба вх. № 66-20-1063/19.09.2023 г. на
„Булгарцвет-Велинград“ ЕООД против Постановление за възлагане на недвижим имот
изх. № С230013-091-0000697/28.08.2023 г. и против Протокол за въвод във
владение изх. № С230013-115-0000199/04.09.2023 г.
Осъжда Териториална дирекция на НАП –
Пловдив да заплати на „Булгарцвет-Велинград“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по
делото в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:
/п/