№ 745
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000503350 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5705/22.10.2024 г. постановено по гр. д. № 10766/2023г. по описа на
СГС, ГО, 22 състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.153, ал.2
от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), във вр. с чл. 142, ал.
2, т. 1 и чл. 141, като е отнето в полза на държавата от А. Ч. (A. C.), роден на ********г. в
Република Турция, турски тражданин, турчин, с турски персонален № **********, с
постоянен и настоящ адрес: Република Турция, адрес ***, следното имущество: сумите от
366 670 (триста шестдесет и шест хиляди шестстотин и седемдесет британски паунда) GВР
и 294 040 (двеста деветдесет и четири хиляди и четиридесет шотландски паунда) SBP.
Със същото решение са присъдени разноски, като А. Ч. е осъден да заплати
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, сумата от 640 (шестстотин и четиридесет) лева, юрисконсултско възнаграждение
и такса за публикация.
На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, А. Ч. (A. C.), е осъден да заплати на СГС сумата
от 58 628,76 (петдесет и осем хиляди шестстотин двадесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки) лева, дължима държавна такса.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник А. Ч. оспорва решението изцяло и моли съда да го
1
отмени и отхвърли предявените искове. Изтъква факта, че решението представлява копиране
на исковата молба от страна на ищеца, преразказ и копиране на свидетелски показания и не
вярване на това, че адвоката е водил делото по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Първо, съда
въобще не е обсъдил, в детайли писмените доказателства. Не е обсъдил фактите и
обстоятелствата по делото. Още от самото начало А. Ч. /A. C./ е заявил, че парите са за
дарения, представени са по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка. Отделно
от това СГС не се е съобразил с това, че нито един довод изложен от страна на комисията в
подадената от тях искова претенция не е доказан. Няма представени никакви данни относно
лошо криминално минало на Ч., нито участия в криминални и/или други престъпни групи и
групировки и пр.пр. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Посочват, че подадената въззивна жалба е бланкетна, не са посочени конкретни доводи,
сочещи неправилността и необосноваността на първоистанционното решение.
Жалбоподателят не сочи пред въззивната инстанция конкретни оплаквания, относно
правилността на първоистанционното решение. Не се сочат извършени опорочени от
първата инстанция процесуални действия, но се твърди, че решението е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. В настоящия случай е налице бланкетна
въззивна жалба, не са налице допуснати нарушения от първоистанционният съд на
императивни материални норми и с оглед указанията по приложение на процесуалния закон
в т.1 от ТР№ 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС е налице ограничен въззив. Освен това,
жалбоподателят твърди, че решението представлява копиране на исковата молба, преразказ
на свидетелски показания, а също така, че не са налице доказателства за криминално минало
на А. Ч.. Намира за правилно, че решаващият съд е приел за доказано, че в хода на процеса
са представени /от ответника сега жалбоподател/ писмени доказателства, от които се
установява, че А. Ч. има криминални регистрации за „ нарушение на закона за забрана и
преследване на контрабандата“, нарушение на закона за огнестрелните и хладни оръжия и
други инструменти“, „умишлено увреждане на имущество“, нарушение за закона за
противодействие на контрабандата“. Информацията е предоставена от турските власти, във
връзка с отправено запитване от страна на Министерство на вътрешните работи, Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“. От страна на Комисията е представено
писмено доказателство, от което е видно, че фирмата, в която лицето е работило по
информация на Обединеното Кралство е известна на правоохранителните органи като „
високорискова за движение на пари в брой от престъпници“, като е било установено, че
шофьори, работещи за компанията, пренасят големи суми недекларирани парични средства
в брой и че същите вероятно са свързани с базирани в Обединеното Кралство, организирани
престъпни групи. / писмо с per. № 32-571710/28.09.2023г. на МФ Агенция „Митници“ ТД
Митница Бургас/. СГС е разгледал и обсъдил тези доказателства и е изложил солидни
аргументи в мотивите на решението си в тази насока. На трето място посочва, че в хода на
процеса са разпитани двама свидетели на ответната страна, чийто показания, съдът е
кредитирал в много малка част. Правилно СГС е приел, че отговорите на свидетелите са
2
недостоверни и нелогични. Начина на събиране на средствата по никакъв начин не
удостоверява, че лицата, които се твърди и свидетелите в действителност са положили
подписите си срещу дарената парична сума, като съдът е посочил, че не може да се
потвърди и съществуването на такива правни субекти. Първоистанционният съд е стигнал
до извода, че най-вероятно е налице хипотезата на лъжесвидетелстване.
По отношение на искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗА първоистанционният съд е изложил аргументи във връзка с
отправено искане за присъждане на разноски в първа инстанция на същото основание, като е
посочил, че защита на материално затруднени лица е допустима, но тя е изключение, което
цели достъп до съд. В хода на процеса не са представени доказателства за финансово
затруднение на Ч., а напротив, самият пълномощник заявява, че доверителят й е собственик
на дружество. Ето защо, моли да се остави искането без уважение.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран по мотивирано искане от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, която
твърди, че с Решение № 508/21.06.2023г. е образувала производството за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество срещу г-н A. C. (А. Ч.), роден на
********г. в гр. Мидят, р. Турция. На основание чл.110 ЗПКОНПИ в КПКОНПИ, ТД –
Пловдив, било получено уведомление, вх. № УВКПКОНПИ-527/05.04.2023г. от Районна
прокуратура - гр. Хасково, за това, че по БП № 38/2023г. по описа на отдел ТД Митница
Бургас, пр.пр. № 1494/2023г. по описа на същата прокуратура ответникът бил привлечен в
качество на обвиняем за това, че на 30.03.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево - шосе“, при
излизане от р. България за р. Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред
митническите органи писмено във валутна митническа декларация сумата от 366 670
британски паунда (GBP) с левова равностойност на 813 420,73 лева и 294 040 шотлански
паунда (SBP) с левова равностойност на 652 298,34 лева, или обща сума с левова
равностойност на 1 465 719,07 лева, пренасяни през границата на страната, която е външна
граница на Европейския съюз и стойностна и предмета на престъплението е в особено
големи размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. Престъплението попада в обхвата на
чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПКОНПИ. На 06.04.2023г. в гр. Свиленград е подписано
Споразумение по реда на бързото производство с № 38/2023г., с което ответникът се признал
за виновен за извършването на престъплението. С оглед изложеното, ищецът моли сумата да
бъде отнета.
Ответникът - А. Ч. (A. C.), оспорва иска, като твърди, че няма доказателства за незаконно
придобиване на сумите, а още по-малко за връзка с престъпната дейност; освен това не е
европейски гражданин. Твърди, че иззетите средства, не са лично негови, а предназначени за
пострадалите от земетресението в Турция.
3
От фактическа страна се установява, че производството е образувано въз основа на
Решение № 508/21.06.2023г., на Комисията за образуване производството за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу г-н A. C. (А. Ч.), роден на
********г. в гр. Мидят, р. Турция. На основание чл.110 ЗПКОНПИ в КПКОНПИ, ТД –
Пловдив, въз основа на получено уведомление, вх. № УВКПКОНПИ-527/05.04.2023г. от
Районна прокуратура - гр. Хасково. От данните по наказателното производство и от писмо
peг. № 32-215255/08.06.2023г. на Агенция Митници, ТД Митница - Бургас, се установява, че
при митническа проверка на товарен влекач с peг. № *** и ремарке с рег. № ***, управляван
от А. Ч., във фабрична кухина на полуремаркето било открити укрити и недекларирани
множество пакети с банкноти от британски и шотландски паунда. Сумата, както следва,
била иззета. 328 броя банкноти с купюри по 5 шотландски паунда = 1 640 SBP;4 900 броя
банкноти с купюри по 10 шотландски паунда = 49 000 SBP; 12 145 броя банкноти с купюри
по 20 шотландски паунда = 242 900 SBP; 8 броя банкноти с купюри по 50 шотландски
паунда = 400 SBP; 1 брой банкноти с купюри по 100 шотландски паунда = 100 SBP; 66
броя банкноти с купюри по 5 британски лири = 330 GBP; 5 193 броя банкноти с купюри
по 10 британски лири = 51 930 GВР; 15 343 броя банкноти с купюри по 20 британски лири =
306 860 GВР; и 151 брой банкноти с купюри по 50 британски лири = 7 550 GВР.
В даденото обяснение от A. C. за извършеното митническо/валутно нарушение, завил, че
намерените и иззети парични средства не са лични негови, а са предназначени за помощи за
пострадали от земетресението в Турция, щял да ги декларира, но не знаел как и за това не ги
декларирал. Средства в размер на 366 670 британски паунда и 294 040 шотландски паунда са
без доказан произход и предадени на отговорно пазене с приемо-предавателен протокол от
31.03.2023г. на разследващ митнически инспектор в ТД Митница Бургас.
Със Споразумение, обективирано в Протокол № 74 от 10.04.2023г. на СРС Свиленград, по
НОХД № 184/2023г. жалбоподателят се е признал за виновен за това, че: че на 30.03.2023г.
на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, при излизане от Република България
за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите
органи писмено във Валутна митническа декларация парични средства - сумата от 366 670
(триста шестдесет и шест хиляди шестстотин и седемдесет) британски паунда с обща левова
равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 30.03.2023г., възлизаща на 813
420.73 лв. (осемстотин и тринадесет хиляди четиристотин и двадесет лева и седемдесет и
три стотинки) и 294 040 (двеста деветдесет и четири хиляди и четиридесет) шотландски
паунда с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към
30.03.2023г., възлизаща на 652 298.34 лв. (шестстотин петдесет и две хиляди двеста
деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), или обща сума възлизаща на 1 465
719.07 лв. (един милион четиристотин шестдесет и пет хиляди седемстотин и
деветнадесет лева и седем стотинки), пренасяни през границата на страната, която граница е
външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутен закон
/изчерателно посочени в споразумението/ и стойността на предмета на престъплението е в
особено големи размери – престъпление по чл. 251, ал.1 НК.
4
За така извършеното престъпление по чл.251, ал.1 НК от обвиняемия, на основание чл.251
ал.1, вр.чл.54 ал.1 НК се налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. На
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” е отложено за срок от 3 (три) години.
Веществените доказателства по делото, а именно: парични средства - 366 670
британски паунд а и 294 040 шотландски паунда, находящи се на съхранение в ТД
Митница Бургас, е разпоредено да бъдат върнати на на собственика или на обвиняемия
А. Ч. като лице, от което са иззети чрез задържането им съгласно Акт за установяване
на административно нарушение № BG31032023/1000/В- 960 от 31.03.2023г. на ТД Митница
Бургас. Обезпечението на бъдещия иск е отменено от САС с Определение № 525 от
27.02.2024г. по ч.гр.д. № 440/2024г. В мотивите на съда се сочи, че от страна на комисията са
представени доказателства, че микробусът е бил на фирма, в чийто превозни средства и друг
път са констатирани подобни нарушения. Самият превоз на средства обаче не предполага
незаконен произход.
Санкцията наложена на жалбоподателя е втора по време, след като през 2021г. е
констатирано идентично нарушение - л. 488. Предният път иззетата сума е била в размер на
95 310 GВР – факт, приет за безспорно установен между страните.
Основният спорен по делото въпрос, релевиран с въззивната жалба, е дали произходът
на средствата е незаконен респ. дали подлежи на отнемане в полза на държавата.
Твърдението на жалбоподателя е, че това са дарени средства от турски граждани, работещи в
гр.Глазгоу Обединеното Кралство, насочени за помощ на пострадали техни съграждани от
земетресенията в Турция, които той е поел задължението да предаде надлежно т.е. не са
негови лични средства. В тази насока по делото са представени списъците на лицата, дарили
средства (л. 126 – л. 151), като сумите варират. Документацията е оспорена по реда на чл.193
ГПК относно авторството на подписите на дарителите, като е открито производство по
оспорване автентичността им в о.с.з. от 14.05.2024г. В тази насока са събрани гласни
доказателствени средства, а именно – разпит на св.П. и А. в о.с.з. на 08.10.2024г.
От показанията на св.П. става ясно, че работи като пицар в ресторант в гр. Плимут
Великобритания от 2021г.,. а считано от 2008г. открил свой личен бизнес. Самият той е
роден в Иран, кюрд по произход. Нямал роднини, но имал приятели в Турция. Не познавал
А. Ч., запознал се с него 2-3 дена преди тръгването на камиона и то във връзка с настоящия
случай. Събрали пари с благотворителна цел за пострадалите от земетресението в Турция.
Стартирали събирането на парите от февруари 2023г. в рамките на около два месеца.
Събраната сума била около 294 000 шотландски паунда. Имало списък на лицата, които
дават пари, но свидетелят не знае конкретно лицата, от които са събрани съответните суми.
Свидетелят уточнява, че обходил доста градове, плащайки за гориво, пътни разходи, разходи
за други консумативи и други при събирането на парите. Целта на А. Ч. била да занесе
парите в Хатай, който бил една от земетръсните зони и да ги предаде на съответните лица.
Не знаели дали, ако се пратят парите по банков път, ще достигнат директно до пострадалите
лица или до самата турска държава, или дали банките няма да ги преориентират и да ги
5
ползват за някакви други цели. Общността на свидетеля в Англия била основно от кюрди.
Контактите на хората били през джамията, кафенета и ресторанти. А. Ч. бил препоръчан от
самия имам на джамията в Глазгоу като доверено лице. Имамът му казал, че може да му се
довери и че е стабилен човек. Събраната сума трябвало да бъде предадена за най-
пострадалата част от населението от земетресението. Знаел, че там има сформирани
благотворителни отряди и на тези лица или техните отговорници трябвало да бъде
предадена сумата. Не може да назове конкретно лице, с което е трябвало да се свърже Ч..
Там имало някакви отговорници, с които бил осъществен контакт. Инициативата в гр.
Плимут за събиране на парите била от страна на джамийското настоятелство, на имама, на
хождата, кюрдските и турските или мюсюлманските сдружения. За да е коректно всичко,
свидетелят лично направил списък. Той събирал парите, но примерно един човек носел пари
от името на няколко души. В списъка фигурират имената не само на човека, който е предал
сумата, а и тези лица, които са му дали парите. Затова има примерно едни и същи подписи
пред имената на различни лица, тъй като те не са имали възможност да дойдат лично на
място при него. Свидетелят се занимавал само със шотлански паунди, а вторият свидетел – с
британската валута. След като получил сумата я преброил, сложил я в найлоновата торбичка
и я предал на ответника.
От своя страна св. А. сочи, че от 17 г. живеел в Англия, в гр. Плимут със семейството си.
Занимавал се със собствен бизнес. Имал пицария и ресторант. Бил роден в Иран. По
народност, по майчина линия е кюрд с персийски произход. Имал приятели в Турция. Един
човек му препоръчал да предаде събраната сума на А. Ч., за да я занесе в Турция. Казвал се
Х. С. - имам и в същото време организатор на тази благотворителност. Той му препоръчал
шофьора. Сумата била събрана от частни лица, от различни организации, заведения и от
джамията. Подготвен бил списък, без да се изискват личните данни, само срещу подпис, име
и фамилия на съответните лица. Така било и предишния път - примерно на няколко човека
подписът е един и същ, защото сумата е донесена от едно лице. Преди имамът да посочи А.
Ч., свидетелят не го познавал лично. Не бил дарил сума, но се занимавал със събирането на
средствата. Познавал първия свидетел от 4-5 години. Шофьорът трябвало да предаде парите
на хаджия в Турция. През 2017г. в Иран също имало земетресение и тогава също били
събрани много пари за пострадалите. А. Ч. бил препоръчан съответно от Х. С., който бил в
Турция. Х. С. бил известно лице, в Хатай и нямало как по някакъв начин той да злоупотреби
с тази сума.
Въз основа на ангажираните гласни доказателствени средства САС приема за доказано пълно
и главно правоизключващото възражение на жалбоподателя, че процесната сума пари не е
лично негова, а принадлежи на трети лица, като той е поел задължението да я пренесе от
Великобритания до Турция. Този извод се подкрепя и от твърдението на Комисията, че
фирмата, в която лицето е работил Ч. като шофьор по информация на Обединеното Кралство
е известна на правоохранителните органи като „ високорискова за движение на пари в брой
от престъпници“, като е било установено, че шофьори, работещи за компанията, пренасят
големи суми недекларирани парични средства в брой и че същите вероятно са свързани с
6
базирани в Обединеното Кралство, организирани престъпни групи. / писмо с per. № 32-
571710/28.09.2023г. на МФ Агенция „Митници“ ТД Митница Бургас/. Това твърдение обаче
остава недоказано пълно и главно от страна на Комисията, доколкото няма ангажирани
доказателства Ч. да е член на ОПГ, като няма данни за негови криминални прояви на
територията на ЕС или Турция, освен процесното митническо нарушение по валутния закон.
Същевременно няма и доказателства процесните средства да са били предназначени за
финансиране на престъпни групировки, действащи в Турция. Факт е обаче, че това не са
лични средства на Ч. /независимо от тяхното предназначение/ т.е. не са част от неговия
патримониум респ. няма как да бъдат отнети от него.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
по същество:
До 2019г. процесните пари се считаха за предмет на престъпление по чл.251 НК и
подлежаха на отнемане в полза на държавата по силата на ал.2 от наказателния съд.
Настоящият състав на САС е запознат с Решение № 13/13.10.2012 г. по конст.д. № 6/2012г. на
Конституционния съд на Република България, Решението от 19.03.2020г. по дело С-234/2018
и Решението от 28.10.2021 по дело С-319/2019. Макар решението на КС, при посочените в
него изключения, да установява в цялост съответствието на Закона за отнемане на незаконно
придобито имущество с Конституцията и с чл.1 от Допълнителен протокол към Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, а двете решения на СЕС да са по
преюдициални запитвания на СГС за тълкуване на Рамково решение 2005/212/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от
престъпления и за тълкуване на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз, по дела по ЗОПДНПИ, трите решения са от значение казуално
тълкуване на Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, старо заглавие - Закон
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Това е
така, защото ЗОПДНПИ и ЗОНПИ, се различават по заглавия, но не по цел и приложно
поле. Целта и на двата закона е да се защитят интересите на обществото чрез
предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него. И по двата закона отнемането на такова имущество е мярка, която
може да бъде наложена независимо от това извършено ли е престъпление и установено ли е
то по надлежния ред, а повдигането на обвинение за извършване на някое от посочените в
ЗОПДНПИ и в ЗОНПИ престъпления, съответно невъзможността да бъде повдигнато такова
обвинение, са само основание за започване на проверката от КОНПИ, а последващият ход и
изход на обвинението е без значение за допустимостта на производството по отнемане пред
комисията и пред съда. Зачитайки решението на КС, настоящият състав приема, че „…
разпоредбите на чл. 17, ал. 1 - 3 от Конституцията, макар и да се съдържат в нейната глава
Първа, задължават държавата чрез законите да гарантира и защитава правото на собственост
като основно право на гражданите, както и да зачита неприкосновеността на частната
собственост (в този смисъл и решенията на КС № 15/21.12.2010 г. по к.д. № 9/2010 г., №
7
17/12.12.1999 г. по к.д. № 14/1999 г. и др.)… Предмет на отнемане по ЗОПДПИ обаче не е
собствеността, придобита от законови източници, а собственост с незаконен
произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за
увеличаване на индивидуалното богатство. По същество законът цели предоляване на
последиците от неоправданото забогатяване от извършването на дейност, която поначало е
забранена, като напр. укриване на данъци, неплащане на задължителни осигуровки,
контрабанда, корупция, трафик на хора и наркотици, изнудване, крупни кражби и т.нат.
Придобиването и съответното натрупване на имущество с незаконен източник се намира в
пълен дисонанс с редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на
преамбюла на Основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1, принципа на
равенство на гражданите пред закона по чл.6, ал. 1 и принципа на законовото гарантиране на
еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2. Основно задължение на
гражданите е да спазват и изпълняват Конституцията и законите, да зачитат правата и
интересите на другите (чл.58, ал.1 Конституцията). Лицата, които се засягат от гражданската
конфискация по ЗОПДНПИ, като са се обогатили по незаконен начин, са нарушили това
изискване, поради което не могат да получат закрилата по чл.17, ал.1 - 3 от Конституцията,
която се дължи само на законните приобретатели на имуществени права.“ Поради
сходството в целта и приложното поле на двата закона, решението на КС се отнася и за
ЗОНПИ. Чужденците - лицата, които не са български граждани, и
пребивават/намират се на територията на Република България, също са адресати на
този закон. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Основния закон, те имат всички права и задължения по
тази Конституция. Те също не трябва да се обогатяват с имущество, придобито от дейност,
която се намира извън закона. Задължението им произтича също от основния закон.
Конституцията и ЗОНПИ не го свързват с българското гражданство, а с обществения
интерес, а санкцията е в ЗОНПИ. Следователно материалното право на държавата да отнеме
незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ може да възникне и когато
ответникът/проверяваното лице е чужденец - лице, което не е български гражданин, но към
момента на престъплението, за което е привлечен като обвиняем и поради което е
образувана проверката от КОНПИ, е пребивавал макар и за кратък период в Република
България/преминал е транзитно през нейната територия. Материалното право на
държавата по ЗОНПИ, не изискват данни за друга връзка, която да свързва трайно
такъв ответник с Република България - например адресна регистрация, месторабота,
друго имущество, източници на финансиране и т.нат. Зачитайки двете решения на СЕС,
настоящият състав приема, че поради сходството в целите и правната уредба на правото на
отнемане на незаконно придобитото имущество по гражданскоправен ред в двата закона
ЗОНПИ също е извън приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 г., на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
03.04.2014г., включително на Хартата за основните права на Европейския съюз, но
вътрешноправната уредба на това право следва да се разгледа не само според Основния
закон, но и според ЕКПЧ и § 1 от Първия допълнителен протокол към нея. В своите решения
Европейският съд по правата на човека приема, че чл.1 от Протокол № 1, който гарантира
8
правото на мирно ползване на притежанията, включва три отделни правила. Първото
установява принципа на мирното ползване на притежанията като цяло. Второто касае
лишаването от притежания и го подчинява на определени условия. Третото признава на
договарящите страни право да контролират използването на собствеността в съответствие с
общия интерес. Второто и третото правило, които се отнасят до конкретни случаи на намеса
в правото на мирно ползване на собствеността, трябва да се тълкуват в светлината на общия
принцип, заложен в първото правило. ЕСПЧ приема също, че намесата в правото на
собственост по чл.1 от Протокол 1 трябва да е законосъобразна, да е в обществен интерес и
да постига справедлив баланс между изискванията на общия интерес и индивидуалните
права на засегнатото лице. Затова националният съд, който е съд и по прилагането на
ЕКПЧ (чл. 5, ал. 4 от Конституцията), трябва да прецени в каква степен правилата на
националното законодателство са достатъчно точни и предвидими, и съдържат ли всички
необходими мерки за правна защита срещу произвол според стандартите на ЕКПЧ.
Първото условие, за да може да се счита намесата на държавата за съвместима с чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧ, е тя да е законна. В случая, ЗОНПИ предвижда правото на
отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и правото на
обезпечение на този иск. Налице е първото условие, произтичащо от чл. 1 от Протокол № 1
към ЕКПЧ, която се счита част от вътрешното право с предимство пред националните
закони, които й противоречат. Налице е и второто условие. Решението на Конституционният
съд изяснява, че ЗОПДНПИ не засяга основните права по чл. 17, ал. 1 - 3 от Конституцията,
а има за цел да осигури отнемане на това, което по същество е облага от престъпление или
облага от дейности, забранени от Конституцията и законите. Поради сходството в
двата закона, настоящият състав приема, че правната уредба на правото на отнемане по
гражданскоправен ред по ЗОНПИ също е с легитимна цел. Третото условие по чл.1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧ - изискването за пропорционалност, т.е. постигане на справедлив
баланс между интереса на обществото и изискванията за защита на индивидуалните права на
засегнатото лице, задължава националният съд да отчете особеностите на конкретния
случай. Материалното право на държавата на отнемане на незаконно имущество по ЗОНПИ,
не е изключено само поради това, че Комисията е поискала налагане на обезпечителна мярка
върху имущество на ответника/на проверяваното лице, предмет на престъплението, за което
му е било повдигнато обвинение и което макар да е в обхвата на чл. 108 ЗОНПИ и да е дало
повод за проверката, не генерира доходи. Държавата има право да отнеме по
гражданскоправен ред имуществото/финансовата облага от забранена от закона дейност -
това, което проверяваното лице е придобило не само чрез извършване на престъпленията в
чл.108 ЗОНПИ, но и чрез други престъпления или административни нарушения. Съдът в
исковото производство извършва дължимата преценка за пропорционалност - налице ли е
значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОНПИ и дали конкретното
имущество, чието отнемане се претендира, е придобито през 10-годишния период чрез
доходи от наказателни или административни нарушения, който са извършени от
ответника/от проверяваното лице по начин, установяващ връзката между тези
нарушения и придобитото имущество./в този смисъл определение № 30 ОТ 07.01.2025
9
Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3264/2024 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/
Ето защо и като взе предвид, че конкретното имущество, чието отнемане се
претендира, не е придобито през 10-годишния период чрез доходи от наказателни или
административни нарушения, извършени от ответника /от проверяваното лице/, а от
трети за производството лица, като не е доказана и пряка връзка между тези
нарушения и придобитото имущество, доколкото недекларирането на средства на
външна за ЕС граница, само по себе си не може да е източник на незаконни доходи. Още
повече шофьорът има работодател респ. транспортна фирма, която евентуално би
могла да генерира доходи от незаконна дейност, но на територията на
Великобритания , за което компетентна е британската Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество. Шофьорът е изпълнител на поръчка, работник,
задължен да изпълни разпорежданията на товародателя. Няма ангажирани
доказателства за собствеността на товарния автомобил, нито за работодателя на
шофьора. Последният е гражданин на Република Турция, но към момента на
престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, за което е бил привлечен за обвиняем и което е дало
основание за проверката по глава Х ЗОНПИ, е пребивавал в Република България и е
преминал през външна граница за ЕС. Вярно е, че престъплението по чл.251 ал.1 НК не
генерира доход, че наказателният съд е постановил връщане на иззетите и задържани пари,
след като е одобрил споразумението, с което ответникът се е признал за виновен, въз основа
на вече променената редакция на ал.2 чл.251 НК.
В тази насока на САС е ноторно известна практиката по чл.2б ЗОДОВ, съгласно която при
старата редакция на основание чл.251, ал.2 НК, недекларираната сума /предмет на
престъплението/ се отнемаше в полза на държавата от наказателния съд. Безспорно
жалбоподателят Ч. е нарушил разпоредба на правото на ЕС, която предоставя права, а
именно нарушен е Регламент 1889/2005г. на ЕП и Съвета, установяващ хармонизиращи
норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел
предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари, който въвежда принципа на
задължително деклариране на суми над 10 000 евро. В ЕС, санкционирането на допуснатите
нарушения не е унифицирано, като на всяка държава членка е предоставена възможност да
налага санкции, които, съгласно чл.9 следва да са "ефективни, съразмерни и възпиращи",
т.е. установено е право на правно очакване за временно задържане на недекларираната сума
и право на съразмерна санкция. По идентични аналогични казуси, преминали през
настоящия състав, ответникът, РС Сливница, бе допуснал съществено нарушение на ПЕС,
изразяващо се в съвместно приложение и на нормата на чл. 251, ал. 2 НК, и на чл.251, ал.1
НК, с което се прие, че е нарушил принципът на порпорционалност. Фактът, че е допуснато
нарушение на правото на ЕС, е установен въз основа на постановено от СЕС определение по
съединени дела С-335/18 и С-336/18, съгласно което кумулирането на някое от
наказанията по чл. 251, ал. 1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал.
2 НК е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 4, § 2 и чл. 9, § 1 от Регламент
1889/2005 г. на ЕП и Съвета. Така допуснатото нарушение е достатъчно съществено,
10
защото одобрявайки споразумението по чл.382 НПК, РС Сливница е знаел, че постановява
необжалваем акт и съзнавайки, че горецитираните норми от ПЕС са пряко приложими, е
следвало да отправи преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл. 251, ал.
2 НК с общностното право. Неизпълнението на това задължение от съдът, който е действал
като последна инстанция, съчетано с постановяване на окончателен съдебен акт, който е в
противоречие с правото на ЕС, съгласно практиката на СЕС, се квалифицира като
"достатъчно съществено нарушение" на правото на ЕС, съставляващо основание за
присъждане на обезщетение по ЗОДОВ. Съгласно постановеното решение от 16.07.2015г. на
СЕС по дело С-255/2014 г., съгласно което - чл. 9 от Регламент 1889/2005 г. на ЕП и Съвета
следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за
неизпълнение на предвиденото в чл. 3 от Регламент 1889/2005 г. на ЕП и Съвета задължение
за деклариране, се налага като санкция глоба, съответстваща на 60% от недекларираната
сума, когато последната е по-голяма от 50 000 евро. След като, глоба в размер на 60% от
недекларираната сума пари в брой е несъразмерна, то националният съд е следвало да
съобрази, че процесната санкция /при наложена 100% конфискация/, също е несъразмерна.
Нормата на чл.251, ал.2 НК /стара редакция/ и нарушението е съществено, защото
неотменената до 2019г. норма от НК е в пряко противоречие с ясната норма на чл. 4, §
1 от Регламента и е извън очертаните от изискването за съразмерност на санкциите
по чл. 9, § 1/. Ето защо аналогично същите изводи се отнасят до изменението на закона
/ЗОНПИ/ в частта, с която е разширено приложното поле и обхвата на
престъпленията, като е включено и това по чл.251 НК. Именно затова и след
хармонизиране на законодателството се налага след одобрено споразумение от наказателен
съд, при наложено наказание лишаване от свобода /както е в конкретния случай/ или глоба,
предметът на престъплението – отнетите пари – да бъдат върнати на собственика им.
По реда и условията на ЗОНПИ се отнема налично имущество, което ответникът е придобил
през релевантния период не само от престъпленията по чл.108 ал.1 ЗОНПИ, но и от други
престъпления и административни нарушения, а правото на отнемане на имущество по
гражданскоправен ред не е в зависимост от повдигнатото обвинение, последващия ход и
изхода на обвинението - чл. 5, ал. 2 ЗОНПИ. Но с уточнението ответникът да е придобил за
себе си, а не само да ги държи с цел предаване на трети лица.
От друга страна съгласно постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №
50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. по описа на ВКС, III ТО, установеното
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не е достатъчно за
отнемането му. "Доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на
собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ съдът дължи и проверка за
пропорционалност. Европейската конвенция за правата на човека е ратифицираната със
закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за
Република България от 7 септември 1992 г., като съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на
11
страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. ЕСПЧ постанови през 2023 г. няколко осъдителни решения, в които
констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна делата за
възобновяване на националното производство и повторно разглеждане, защото
националните органи: "не са установили престъпната дейност да е довела до
придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между
тази дейност и въпросното имущество" (вж. § 138 от Дело Й. и др. срещу България от
23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18 ). В това дело, както и в цитираното в него "дело
Т. и други", както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като приема, че намесата в
правото на собственост – чрез отнемане на имущество - може да е законосъобразна (защото
е въз основа на законова норма) и да преследва легитимна цел (да предотврати незаконно
придобито имущество чрез престъпна дейност), изисква националният съд да извърши
преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема, че за да е
постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: "националният съд, постановяващ
отнемането, да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се
твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован
начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение" (вж. § 122 от Дело Й.
и др. срещу България )".
Съдът счита обаче, че в случая искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства,
че ответникът притежава или контролира незаконно придобито имущество.
Обстоятелството, че с превозни средства на турската фирма, която е собственост на
управлявания от Ч. микробус и в други случаи са били пренасяни недекларирани парични
средства по никакъв начин не води до извод, че физическото лице има незаконни доходи.
След като лицето не живее и не работи на територията на страната, то естествено е да не
могат да се установят доходи и негово имущество. Освен това само по себе си
пренасянето на парични средства, които не са декларирани не обуславя презумпция за
незаконен техен източник. Необходимо да се отбележи и обстоятелството, че
самият молител не излага твърдения относно това какво е било имуществото на
ответника в началото и в края на проверявания период.
По въпроса, дали конкретното извършено деяние от лицето Ч. е престъпление, съдът
действително е обвързан от споразумението по бързо производство, предмет на н.о.х.д.
сключено между дееца в качеството му на обвиняем и прокурор от районна прокуратура –
Бургас, но изпълнителното деяние в случая се свежда до пропускането да бъде декларирана
определена във Валутния закон информация, а не в пренасяне на незаконно придобити
средства, както необосновано се твърди в молбата на Комисията. Поради това,
обстоятелството, че пренасяните парични средства не са декларирани, по никакъв начин не
обуславя презумпция за незаконен техен източник. Противно на развитите в исковата
молба фактическите твърдения за „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.3 от ПЗР
на ЗОНПИ, съставляващо абсолютна предпоставка за правото на държавата да
претендира и извърши отнемането, такива не се установяват от приложените
12
доказателства. Комисията изобщо не е подложила на анализ доходите и имуществото на
ответника, за които нито е събрала доказателства, нито е направила констатации за липса
или наличие на доходи и друго имущество, с изключение на иззетите парични средства.
Лицето е турски гражданин, постоянно пребивава в република Турция, работи като
международен шофьор, при което е напълно естествено той да не е реализирал доходи и да
не е придобил имущество в Република България. Това обаче не прави имуществото му
незаконно придобито, нито може да обуслови извод за несъответствие между доходи и
имущество, придобито от тях. Следва да бъде съобразен факта, че не е и доказана пряка
причинно-следствена връзка между твърдението на Комисията за незаконни доходи и
придобито имущество. Следователно намесата в правата на жалбоподателя не е
пропорционална на преследваните цели и е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.
В случая е налице достатъчно ясна практика на СЕС - по дела C-255/14 /в реш. от 16.07.15,
Chmielewski (C-255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31) Съдът приема, че чл. 9 § 1 от Регламент
(ЕО) №.1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година
относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член
3 от този регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза
на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в
размер на двойната сума на предмета на престъплението/, съединени дела С-335/18 и С-
336/18 по преюдициални запитвания на български съдилища /в опр. от 30.01.19, т. 38, СЕС
приема, че с оглед изводите, изложени в дело С-255/14, дори и неизпълнението на
задължението за деклариране да се наказваше само с отнемане в полза на държавата
на цялата недекларирана сума, без каквото и да е лишаване от свобода или глоба, сама
по себе си тази мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на това задължение за деклариране; предвид обстоятелството, че според
Съда глоба в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, наложена за
неизпълнение на посоченото задължение, не изглежда съразмерна предвид естеството на
съответното нарушение, по-тежка мярка като отнемането в полза на държавата на цялата
недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита за съразмерна/, които изрично и
недвусмислено поясняват как следва да се тълкуват приложимите правни норми от
Регламента. Правилното прилагане на правото на ЕС е основна част от правораздавателната
дейност на националните юрисдикции, поради което е безспорно, че неправилното
прилагане на общностни норми води до съществено нарушение на правото на ЕС, пред вид
задължителния характер на практиката на СЕС и принципа за предимство на правото на ЕС.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени като недоказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, с решението си съдът присъжда
държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На осн.чл.78 ал.1 ГПК
13
вр.чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ Комисията дължи в полза на жалбоподателя-ответник направените
разноски за двете инстанции, които са в размер на 400 лв. Платен депозит за преводач и
адв.хонорар, който се претендира по реда на чл.38 ал.2 ЗА за безплатно процесуално
представителство пред двете инстанции. Съгласно чл.7 ал.2 т.7 Наредба № 1 /2004г. на ВАС
при интерес над 1 млн.лв. минимално възнаграждението е 39 650 лв. Плюс 1,5% за
горницата. САС намира, че в случая това правило не следва да бъде спазено т.е. съдът може
да мине под минимума, като за първа инстанция възнаграждението следва да се определи на
20 000 лв., а за въззивна на 10 000 лв. без ДДС, доколкото няма данни за регистрация по
ЗДДС. С разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗПКОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето
на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. - при подаването на
жалби (въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на цитираната разпоредба на
чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от
изхода на материалноправния спор делото - възлага се в тежест на ответника при уважаване
на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество,
респ. - възлага се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. Това следва и от
същността на държавната такса, която е финансово плащане със задължителен характер,
налагано едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от
конкретно физическо или юридическо лице, заради това, че е предизвикало действието на
държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има
и възпиращ ефект - за ограничаване на неоснователните искания, като това се отнася и за
случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент.
Неоснователен е доводът на комисията-касатор, че е освободена от заплащане на
държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. КПКОНПИ е публично държавно
учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно,
като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г.
на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на
основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото,
чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните
учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък,
каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания.
В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен,
тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира
публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в
производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от
частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което
има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер.
Доводът, че отнетото имущество става публична държавна собственост, също е
неоснователен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна
собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно
също така, само по себе си положителното решение по чл.157 ал.1 ЗПКОНПИ не дава на
отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. На следващо
14
място, дори и материалноправният спор в производството по ЗПКОНПИ да попадаше в
приложното поле на чл. 84, т. 1 ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от
изричната норма в самия специален закон - цитираната по-горе разпоредба на чл.157, ал.2
ЗПКОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на
спора по делото. В заключение, КПКОНПИ дължи, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ,
заплащане на държавните такси по делото, включително тази за въззивното производство,
предвид постановения с въззивното решение резултат – отхвърляне изцяло на предявения
иск. Затова при този изход на делото Комисията дължи в полза на съда държавна такса в
размер на 58 628,76 лева за първа инстанция. Сумата от 29 314.38 лв. е платена д.т. за
въззивна инстанция от жалбоподателя /л.17/ и следва да се присъди като разноски по реда на
чл.78 ал.1 ГПК..
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ОТМЕНЯ решение № 5705/22.10.2024г. постановено по гр. д. № 10766/2023г. по описа на
СГС, ГО, 22 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
БУЛСТАТ ********* чрез инспектор Й.-П., адрес за съобщения: гр. Пловдив, бул. “Санкт
Петербург“ № 67, ет.4 срещу А. Ч. (A. C.), роден на ********г. в Република Турция, турски
тражданин, турчин, с турски персонален № **********, с постоянен и настоящ адрес:
Република Турция, адрес ***, чрез адв. Г. Т. К. -П. от АК - Хасково, адрес ***, обл. Хасково,
обективно съединени искове с правно основание чл.153, ал.2 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл.
141 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), за отнемане в
полза на държавата следното имущество: сумата от 366 670 британски паунда (GBP) с
левова равностойност на 813 420,73 лева и 294 040 шотлански паунда (SBP) с левова
равностойност на 652 298,34 лева, или обща сума с левова равностойност на 1 465 719,07
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 58 628,76 лева /петдесет и осем хиляди шестстотин
двадесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ дължима д.т. за първа инстанция, по
чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ вр.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. Ч. (A. C.), роден на ********г. в Република Турция, турски
тражданин, турчин, с турски персонален № **********, с постоянен и настоящ адрес:
Република Турция, адрес ***, чрез адв. Г. Т. К. -П. от АК - Хасково, адрес ***, обл. Хасково,
сумата от 400 лв./четиристотин лева/ направени разноски пред първа инстанция на осн.чл.78
ал.3 ГПК, както и сумата от 29 314.38 лв. /двадесет и девет хиляди триста и четиринадесет
лева и тридесет и осем стотинки/ разноски за въззивна инстанция по чл.78 ал.1 ГПК.
15
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Г. Т. К. -П. от АК - Хасково, личен № ********** с адрес ***,
обл. Хасково, сумата от общо 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ адв.възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред двете инстанции.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16