О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111 /27.01.2023 г.
Административен съд -
Русе, 6 ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 322 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
С решение № 7473/27.07.2022г.
по адм.д. 6656/2021г. на ВАС е обезсилено решение № 20/07.05.2021г. по адм.д.
241/2020г по описа на РРС и са дадени указания за конституиране на посочения в
исковата молба на Н.С.С. ***, след което да се провери допустимостта на иска в
хипотезата на чл.204 ал.1 АПК
Съдът с определение № 18 /
19.09.2022г. е върнал искова молба на Н.С.С. ,предявена на 13.05.2020г. в лично
качество срещу Община Русе по реда на чл.204 ал.1 АПК и прекратил
производството по делото, което определение е отменено с определение №
11832/20.12.2022г. по адм.д. 11306/2022г на ВАС като са дадени указания да се
изправят нередовности по исковата молба, конктретно посочени от ВАС.
В първоначалната искова молба и в уточнението по
нея се сочи, че вредите и лихвата се претендират от датата на издаване на Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020 г. на Кмета
на Община Русе, предмет на оспорване по адм.д. 241/2020г. по описа на АС-Русе
до датата на действие на заповедта. Твърди се, че Заповед №РД-01-1006 от
30.04.2020 г. на Кмета на Община Русе е незаконосъобразна в частта на „забраната за движение на всякакви превозни средства, както и атракционни
влакчета, велорикши, екоскутери и др., с изключение на детски колички, както и
велосипеди, тротинетки и др., управлявани от деца“ на територията на парка
и градската градина, тъй като противоречи на Заповеди на МЗ- Заповед №
РД-01-143/ 20.03.2020г на МЗ и № РД-01-239/26.04.2020г на МЗ, тъй като същата е
издадена при липса на предоставена на този орган компетентност да въвежда
забрани за движение на превозни средства в парковете и градските градини, каквато
забрана не била установена от министъра на здравеопазването, в заповедите, с
които били въведени противоепидемични мерки на територията на цялата страна.
С определение № 15/01.06.2020 г.,
постановено по адм.д. № 255/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, на
основание чл.204, ал.2, изр.първо от АПК и чл.213 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
производството по това дело е прекратено, а делото, образувано по иск за
обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Н.С. *** за репариране на
причинените му имуществени и неимуществени вреди от заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета
на Община Русе, е присъединено към адм.д.241/2021г. с предмет оспорване
законосъобразността на същия общ адм.акт-Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020г. на Кмета на Община Русе, като е
указано, че всички недостатъци на исковата молба/ точно посочване на периода на
претърпените вреди, както и начална и крайна дата на претендираната
лихва/, следва да бъдат отстранени
най-късно до първото заседание по оспорването на адм.акт.
С влязло в сила определение от
11.01.2021 г. по адм.д. 241/ 2021г. жалбата на Н.С. ***, действащ лично и
в качеството на ЕТ „НиСи-Н.С.“, с ЕИК *********, против заповед №
РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, с която, считано от
30.04.2020 г., е допълнена заповед № РД-01-757/21.03.2020 г., изменена и
допълнена със заповед № РД – 01-908/10.04.2020 г. и заповед №
РД-01-970/27.04.2020 г., като в т.1 след текста „-забрана за употреба на
алкохол в границите на градската градина и/или парка“, е допълнен текста: “-забрана за движение на всякакви превозни
средства, както и атракционни влакчета, велорикши, екоскутери и др., с
изключение на детски колички, както и велосипеди, тротинетки и др., управлявани
от деца“, е оставена без разглеждане като производството по делото е
прекратено в посочената част на основание чл.159 т.3 АПК- поради оттегляне на оспорената заповед, тъй
като със заповед № РД-01-1018/05.05.2020 г. на кмета на Община Русе изрично е
отменена Заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе
В първоначалната искова молба
са предявени два иска за вреди по чл.1 ЗОДОВ от твърдени незаконосъобразни
действия/ бездействия от една страна на кмет на община Русе и от друга
незаконосъобразност на заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на
кмета на Община Русе. Последната обаче е оттеглена от същия орган, който е издал заповед № РД-01-1018/05.05.2020
г., с която оспореният административен акт е изрично отменен. Нито в
първоначалната искова молба, нето в последващите й уточнения не се твърди ,че
основанието на иска по ЗОДОВ е по чл.204 ал.3 АПК , т.е вредите не се
претендират от оттеглен адм.акт .
С оглед дадените от съда
указания с разпореждане от 30.12.2022г. в изпълнение на указанията на ВАС в
определение № 11832/20.12.2022г. по адм.д. 11306/2022г. на ВАС, ищецът с молба
вх.№ 190/ 17.01.2023г. оттегля искането си за предявени имуществени вреди в
размер на 1 ст., твърди ,че към датата на подаване на исковата молба Заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на
кмета на Община Русе не е била отменена. Продължава на твърди незаконосъобразни
действия на кмета на Община Русе и незаконосъобразност на Заповед №
РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, като отново не твърди ,че
вредите произлизат от оттеглен адм.акт.
Липсват твърдения изложени в
обстоятелствената част според определението на ВАС досежно претендираните
неимуществени вреди и тяхната оценка на 1 стотинка доколко е съответна и
адекватна на обхвата на твърдяните вреди. Налице е явно противоречие в
основанието за претенцията на вредите по т.7 от допълнителната молба, които се
визират като ограничение за извършване на търговска дейност от ЕТ, а се
претендират такива като неимуществени вреди от душевно разстройство и
несправедливост, но именно поради невъзможността като търговец да извършва
дейност. Липсва с оглед да допълнително заявената претенция за оспорването на отново
материалната незаконосъобразност / такива са твърденията / на Заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на
кмета на Община Русе, която не е била отменена като такава. В допълнение дори в
уточненията на исковата молба ищецът не е изложил съображения как именно
твърдяните неимуществени вреди от 1 стотинка са в пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразен адм.акт ,като липсват изложени твърдения за
незаконосъобразни фактически действия от страна на кмета на Община Русе.
Производството по ЗОДОВ е специфично е съдът с оглед заложеното
диспозитивно начало не може сам да определи съответен размер на претендираните
вреди дори и в хипотезата на чл.70 ГПК, тъй като цената на иска се определя от
самия ищец. Все пак изпълнявайки указанията на ВАС както в решение № 7473/27.07.2022г. по адм.д.
6656/2021г. на ВАС за допустимостта на иска в поддържаната хипотеза на чл.204
ал.2 АПК, така и тези относно редовността на исковата молба по определение №
11832/20.12.2022г. по адм.д. 11306/2022г. на ВАС, настоящият състав на АС Русе
счита за неизпълнени указанията за изправяне на исковата молба , което е отново
основание за връщането й и за прекратяване на производството по нея. Нещо
повече ,макар и условно да се приемат приложими хипотезите на чл.214 ал.1 ГПК,
ищецът продължава да твърди ,че неимуществените вреди в размер на 1 ст. са в
резултат на неотмена по съответния ред заповед на кмета и независимо, че му е
дадена възможност да измени основанието на иска си, същият не го е сторил. В
отклонение на възможностите по чл.214 ал.1 ГПК , разпоредбите на чл.204 АПК са
лимитирали случаите на допустимост на исковете по ЗОДОВ, като първата дори нетвърдяна
от ищеца предпоставка не е налице.
Ищецът продължава да твърди,че желае искът му да се разгледа по реда на чл.204
ал.2 АПК , който се явава неприложим в случая. Не само ,че не изменя
основанието на иска по чл.204 ал.3 АПК, но продължава да твърди незаконосъобразност
на първоначалната заповед на кмета на Община Русе, като такава не е установена
от съд. В разпоредбата на чл.
204 от АПК са въведени специални предпоставки
за допустимост на предявения иск по Глава
ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за
допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.
204, ал. 1 от АПК, иск може
да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред- от горестоящия административен орган
или от съда, пред който е оспорен.
Съгласно посочената разпоредба, абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждане на иска с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от
незаконосъобразни актове е отмяната на административния акт /от който са
претърпяни заявените вреди/ по съответния ред, като актът за отмяната трябва да
е влязъл в сила т. е., да е необжалваем.
Отклонение
от този принцип е въведено в разпоредбите на чл.
204, ал. 2 - 3
от АПК, когато искът се съединява заедно с
оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен
или оттеглен административен акт. В случая такова не се е претендирало в
исковата молба и в нейните уточнения.
Съдът, при извършена служебна проверка относно редовността на подадената
искова молба и с оглед новите указания на ВАС , намира, че дадените указания не
са изпълнени, същата продължава да е нередовна, което е основание за връщането
й и прекратяване на производството
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Н.С. *** по
реда на чл.204 ал.1 АПК с която се претендира Община Русе да бъде
осъдена да му заплати 1 стотинка – за претърпени неимуществени вреди от Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020 г. на
Кмета на Община Русе и лихва за периода 30.04.2022г-05.05.2020г. поради
неизпълнени указания
Прекратява производството по адм.д.322/ 2022г по описа на АС-Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дн.срок от
съобщаването
СЪДИЯ: