№ 6800
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110167303 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Х. Г. Т. и И. М.
М..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 78, находящ се в гр. ............
Твърди, че за процесния имот се дължат общо:
сумата 2 340, 60 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 408, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
12.04.2022 г.;
сумата 35, 87 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.05.2019 г. – 12.04.2020
г.,
от които ответниците отговарят за по 1/3, както следва – всеки от тях за:
сумата 780, 20 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 136, 11 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
1
12.04.2022 г.;
сумата 11, 96 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 2, 25 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.05.2019 г. – 12.04.2020
г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 09.05.2022 г. по ч.гр.д. №
21215/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Х.
Г. Т. и И. М. М. чрез назначения особен представител адв. Д., с който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва да е налице сключен договор между ........... и етажната
собственост. Оспорва ........... да е имал правно основание да извършва дялово
разпределение. По тези съображения оспорва между ищеца и ответниците да е налице
валидно облигационно правоотношение за исковия период. Излага съображения, че
срокът на сключения между ищеца и ФДР договор е изтекъл. Оспорва доставката на
топлинна енергия. Позовава се на давност. По отношение на претенцията за мораторна
лихва излага съображения, че не се установява публикуване на сметките на интернет
страницата на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 20.04.2022 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците ........., Х. Г. Т. и И. М. М. за:
сумата 2 340, 60 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 408, 32 лв. мораторна лихва върху
нея за периода 15.09.2019 г. – 12.04.2022 г.; сумата 35, 87 лв. главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.05.2018 г. – 12.04.2022 г.,
които се претендират в условията на разделност – по 1/3 от всеки от длъжниците.
С разпореждане от 09.05.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 55, 83 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника ......... за 1/3
от сумите, предмет на заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците Х. Г. Т. и И. М. М. по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по отношение възразилите длъжници.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.04.2015 г. ......... е дарила на
........., Х. Г. Т. и И. М. М. при равни квоти следния недвижим имот: апартамент № 78,
находящ се в гр. ............, с площ от 43, 75 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и
обслужващи помещения.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
2
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 09.10.2014г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........... ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представени са договори от 2007 г. и 2020 г., сключени между ........... –
възложител и ........... ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата
на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........... ЕООД. Изчисленията
са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба
за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление
на имота за 1 бр. щранг-лира при условията на неосигурен достъп, за което са
съставени съответните протоколи. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ – при условията на неосигурен
достъп.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 2 340, 57 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 587, 64 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 247, 07 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия
период м.03.2019 г. – м.02.2021 г. възлиза на сумата 35, 87 лв.
Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите
метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
3
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.04.2015 г. се
установява, че ответниците Х. Г. Т. и И. М. М. имат качеството съсобственици за по
1/3 ид.ч. от имота.
От качеството им на съсобственици произтича и качеството им на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
По изложените съображения неоснователни се явяват възраженията на
ответниците, че не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените
искове.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
4
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, поради което доводите
на ответниците в обратния смисъл не могат да бъдат споделени.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от ...........
ЕООД. Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени
доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на топлинната енергия през исковия период
възлиза на сумата от 2 340, 57 лв., формирана като разлика между фактурираната по
прогнозни стойности сума от 2 587, 64 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни
сметки в размер на 247, 07 лв.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
5
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 20.04.2022 г., от която дата се счита
предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 20.04.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.02.2019 г. в размер на сумата
780, 79 лв., определена при съобразяване заключението на СТЕ.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.03.2019 г. – м.04.2021 г. в
размер на сумата от 1 559, 78 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/3, т.е. за сумата от по 519, 93 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни вземания по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение
намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за мораторна лихва
върху непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.09.2019 г. –
12.04.2022 г., в размер на сумата 181, 48 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/3, т.е. за сумата от по 60, 49 лв.
Неоснователно е възражението относно публикуването на сметките на интернет
6
страницата на ищеца, доколкото такова е предвидено съобразно Общите му условия от
2014 г., които не намират приложение за исковия период, по отношение на който се
прилагат Общите условия на ищеца от 2016 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявеният иск за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ...........
– в качеството й на продавач на топлинна енергия, се явява установен по основание.
Установи се по делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
........... ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.03.2019 г. – м.02.2021 г. възлиза на сумата от 35, 87 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.34 от делото, както и
заключението на СТЕ и ССЕ, от която ответниците дължат по 1/3, т.е. – по 11, 96 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 29, 94 лв. разноски за заповедното и сумата от 455, 80 лв. разноски за
исковото производство, които следва да бъдат понесени от ответниците по равно.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
но доколкото не претендират такива, нито ангажират доказателства за извършването
им, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Г. Т., ЕГН ********** и И. М. М., ЕГН
********** дължат на ..........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
1. Х. Г. Т.:
сумата 519, 93 лв., представляваща 1/3 от стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 78, находящ се в гр. ..........., за периода
м.03.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 60, 49 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 12.04.2022 г.;
сумата 11, 96 лв., представляваща 1/3 от цена на услугата дялово разпределение
за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.04.2022 до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.05.2022 г.
по ч.гр.д. 21215/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 519, 93 лв.
до 780, 20 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.02.2019 г.; иска за сумата над 60, 49 лв. до
136, 11 лв. мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия и иска за сумата
2, 25 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
01.05.2019 г. – 12.04.2020 г.
2. И. М. М.:
сумата 519, 93 лв., представляваща 1/3 от стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 78, находящ се в гр. ..........., за периода
м.03.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 60, 49 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 12.04.2022 г.;
сумата 11, 96 лв., представляваща 1/3 от цена на услугата дялово разпределение
за периода м.03.2019 г. – м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.04.2022 до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.05.2022 г. по
ч.гр.д. 21215/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 519, 93 лв.
до 780, 20 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.02.2019 г.; иска за сумата над 60, 49 лв. до
136, 11 лв. мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия и иска за сумата
2, 25 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
01.05.2019 г. – 12.04.2020 г.
ОСЪЖДА Х. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ............., на
8
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 14, 97 лв. разноски за заповедното и сумата от
227, 90 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ............., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 14, 97 лв. разноски за заповедното и сумата от
227, 90 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ........... ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9