О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 531/27.2.2019г.
27.02.2019 г.град Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVI - ти състав,на 27.02.2019 година
В закрито заседание, проведено в следния състав:
Председател: Георги Г.
като разгледа докладваното от съдия Г.
гр.д. № 165 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от С.Г.С.,
чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на
книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 14,кант.307 чрез адв.Кавалджиева-ЯАК,
против „МИННА КОМПАНИЯ-ПЕТРОВ“АД искове,
с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 13301,40 лв. ,представляващи
дневни командировачни за 150 дни по 20,00 лв.,в общ
размер на 3000,00 лв. за 2016 г. и за 240 дни по 20,00 лв.,в общ размер на
4800,00 лв. за 2017 г.,неизплатени трудови възнаграждения в общ нетен размер
5253,88 лв.,за периода м.март 2016 г.-м.февруари 2017 г.
Съгласно постигнато на 16.04.2018 год. между страните
споразумение посочената по горе сума в общ нетен размер 5253188 лв. за
неизплатени трудови възнаграждения следвало да бъде изплатена от ответното
дружество на ищеца по банков път на пет равни вноски,всяка от по 1050,77 лв. до
30-то число на месеца,до 30.09.2018 г.
Ответното дружество не изпълнило задължението си по
постигнатото споразумение,с оглед на което ищеца претендира обезщетение за
забава,върху всяка от неизплатените вноски,както следва : 67,43 лв. върху
сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.05.2018 г. до 15.01.2019 г.,58,38 лв. върху
сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.06.2018 г. до 15.01.2019 г.,49,62 лв. върху
сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 15.01.2019 г.,40,58 лв. върху
сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.08.2018 г. до 15.01.2019 г. и 31,52 лв. върху
сумата от 1055,77 лв. за периода от 30.09.2018 г. до 15.01.2019 г.
С оглед на гореизложеното се иска от съда ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7800,00 лв. дневни командировачни пари,сумата от 5253,88 лв. неизплатени
трудови възнаграждения в нетен размер и сумата от 247,52 лв. законна лихва за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения,както и законно лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства-заверени
ксерокс копие за вярност-трудов договор № 269/01.03.2016 г.,допълнително
споразумение № 1/01.01.2017 г. към трудов договор № 269/01.03.2016
г.,допълнително споразумение № 3/01.01.2018 г. към трудов договор №
269/01.03.2016 г.,заповед за прекратяване № 240/16.04.2018 г. на основание
чл.325,т.1 КТ,споразумение от 16.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите и
протокол от 30.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите.
Направено е
искане за назначаване на ССЕ, която да отговори на поставените в молбата
въпроси,както и за задължаване на ответника да представи личното трудово досие
на ищеца.
В заноустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от ответното дружество.
Съдът след като прецени, че исковата молба е редовна,
а предявените искове допустими, намира че делото следва да се насрочи в о.с.з с
призоваване на страните.
Представените от ищеца писмени доказателства са
допустими и относими и следва да бъдат приети.
Основателно е и искането за назначаване на ССЕ.
Основателно е искането на ищеца за изискване от
ответника трудовото му досие,като указва на последния,че до датата на първото
по ред открито съдебно заседание следва да представи заверени преписи за
вярност от цялото трудово досие на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание
на 11.04.2019 г. от 09,30 часа, за която дата и час да
се призоват страните и вещото лице.
ПРИЕМА представените под опис с исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на СИЕ, вещото лице по която след
като се запознае с материалите по делото, извърши справки при ответника и
където е необходимо да отговори на задачите поставени в исковата молба.
Експертизата да се изготви от вещото лице Светлана
Димитрова, която да се уведоми,като на същата следва да бъде изплатено
възнаграждение от 130 лв. от сметката на ЯРС.
На основание чл.190,ал.1 ГПК задължава ответното
дружество да представи трудовото досие на ищеца.
На основание чл.190,ал.2 ГПК указва
на ответното дружество,че непредставеното на трудовото досие на ищеца ще се
преценява съгласно чл.161 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА за ДОКЛАД на делото:
Ищецът посочва, че бил в трудово правоотношение с ответника
„Минна Компания-Петров“ АД ,като в периода от 01.03.2016 год. до 16.04.2018
год. работил като „машинист на пътно строителна машина“. Трудовия му договор е
прекратен на основание чл.325,т.1 от КТ.
Посочва се,че 150 дни през 2016 г. и 240 дни през 2017 г. изпълнявал трудовите
си задължения на различни обекти на дружеството с нощуване извън границите на
населеното място,където било работното му място в гр.Ямбол и местоживеенето му вгр.Дупница. За посочените дни работодателя му дължал
дневни пари в размер на по 20,00 лв.,съгласно чл.215 КТ,вр.чл.
19 Наредба за командировките в страната. Отделно от това,не са му заплатени
трудови възнаграждение в общ нетен размер-сумата от 5253,88 лв. за периода от
м.март 2016 г.-м.февруари 2017 г. Също така се иска обезщетение за забава,върху
всяка от неплатените вноски съгласно постигнатото споразумение от 16.04.2018 г.
за общо сумата от 274,52 лв.Иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от
7800,00 лв. дневни командировачни пари,сумата от
5253,88 лв. неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер и сумата от
247,52 лв. законна лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения,както и законно лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В заноустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.128,т.2 КТ,чл.215 КТ и по
чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Съдът приема за безспорно установено,че страните са
били във валидно трудово правоотношение,възникнало на 01.03.2016 год. и
прекратено на 16.04.2018 год.,като ищеца е работил като „машинист на пътно
строителна машина “ и че дължимите
трудови възнаграждения не са платени .
УКАЗВА на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че през посочените от него дни за
2016 г. и 2017 г.е изпълнявал трудовата си функция извън постоянното си място
на работа, че е бил надлежно командирован от работодателя, както и размерът на
дължимите му суми, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК
съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за това, че през посочените от него дни е изпълнявал трудовата си функция извън
постоянното си място на работа и че е бил надлежно командирован от
работодателя.
В тежест на ответника е да докаже твърдението си, че характерът на работата на ищеца е предполагал извършването
на работата на различни
места.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават
исканията си и възраженията си.
УКАЗВА на страните,че когато в установения срок не
изпълнят указанията на съда,те губят възможност да направят това по-късно,освен
ако пропуска се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба /която
влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда да заплати половината
държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно
с призовката за съдебното заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: