РЕШЕНИЕ
№ 11510
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110139381 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Сдружение „М.“, искова
молба против Фондация „А. 2018“, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 19 100,00 лева,
представляваща дължими авторски възнаграждения под формата на гарантирани
месечни минимуми по Договор от 17.07.2019 г. за използване на музика в телевизионна
програма А TV („А. ТВ“) за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба –
21.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 6 480,00 лева, представляваща
договорни неустойки съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора и 2 000,00 лева,
представляваща договорни неустойки съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е юридическо
лице с нестопанска цел, регистрирано и като организация за колективно управление на
авторски права (ОКУП). Твърди, че на 17.07.2019 г. между страните е сключен
Договор за използване на музика в телевизионна програма, с който ищецът в
качеството си на ОКУП, отстъпил срещу възнаграждение на ответника
неизключителното право да използва за нуждите на своята телевизионна програма с
наименование А TV („А. ТВ“) всички защитени музикални и/или свързани с музика
литературни произведения, включени в репертоара на „М.“ или които ще бъдат
разгласени по време на действие на сключения между страните Договор. Сочи, че
съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, ответникът се е задължил да заплаща авторски
възнаграждения в размер на 1,5 % отчисления от брутните приходи на телевизията при
гарантиран месечен минимум в размер на 1 200 лева без ДДС или 1 440 лева с ДДС.
Твърди, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г. са издадени фактури на обща
стойност с включен ДДС 21 600 лева, както следва:
Фактура № **********/01.04.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски
възнаграждения за първото тримесечие на 2021 г.;
1
Фактура № **********/06.07.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски
възнаграждения за второто тримесечие на 2021 г.;
Фактура № **********/01.10.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски
възнаграждения за третото тримесечие на 2021 г.;
Фактура № **********/07.01.2021 г. на стойност 4 320 лв. – авторски
възнаграждения за четвъртото тримесечие на 2021 г.;
Фактура № **********/01.04.2022 г. на стойност 4 320 лв. – авторски
възнаграждения за първото тримесечие на 2022 г.
Излага, че на 06.04.2022 г. ответникът е заплатил частично само първата от
горепосочените фактури – 2 500 лева, респ. сочи, че дължима остава сумата от 19 100
лева. Твърди, че съгласно сключения между страните договор, срокът за заплащане на
дължимите възнаграждения е 10 дни след изтичане на календарното тримесечие, а
начинът на плащане е на три месечни вноски. При просрочие на дължимите суми,
аргументира, че съгласно сключения между страните договор, се дължи неустойка за
забава в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от размера на
дължимата вноска. С оглед изложеното поддържа, че ответникът дължи неустойка в
общ размер на 6 480 лева, както следва:
неустойка за забавено изплатено на 06.04.2022 г. задължение от 2 500 лева - в
размер на 750 лева за периода 11.04.2021 г. - 06.04.2022 г. и за остатъчното задължение
от 1 820 лева - в размер на 546 лева за периода 11.04.2021 г. - 2107.2022 г., тоест в общ
размер на 1 296 лева, за дължими авторски възнаграждения за първото тримесечие на
2021 г., за които ищецът е издал Фактура № ********** / 01.04.2021 г. на стойност
4320 лева;
неустойка за задължения за второто тримесечие на 2021 г., за които ищецът е
издал Фактура № ********** / 06.07.2021 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296
лева за периода 11.07.2021 г. - 21.07.2022 г.;
неустойка за задължения за третото тримесечие на 2021 г., за които ищецът е
издал Фактура № ********** / 01.10.2021 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296
лева за периода 11.10.2021 г. - 21.07.2022 г.;
неустойка за задължения за четвъртото тримесечие на 2021 г., за които ищецът е
издал Фактура № ********** / 07.01.2021 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296
лева за периода 11.01.2022 г. - 21.07.2022 г.;
неустойка за задължения за първото тримесечие на 2022 г., за които ищецът е
издал Фактура № ********** / 01.04.2022 г. на стойност 4 320 лева - в размер на 1 296
лева за периода 11.04.2022 г. - 21.07.2022 г.
Поддържа, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, ответникът се е задължил в срок
до края на месец април на годината, следваща изтичащата финансова година, да
предостави на ищеца заверено копие от годишния счетоводен отчет за своите приходи
и разходи, както и справка за отделните приходи за изтеклата финансова година, за да
бъде изчислен окончателният размер на дължимото възнаграждение за изтеклата
финансова година. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора, излага, че при неизпълнение на
описаното, се дължи неустойка за забава в размер на 1000 лева – т.е. за неподаден в
срок отчет и справка за приходи. Сочи, че към дата на подаване на исковата молба,
ответникът не е изпълнил задълженията си за предоставяне на счетоводен отчет и
справка за приходи за 2020 г. и 2021 г., поради което и претендира неустойка в размер
на 2 000 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски, включително и тези сторени в обезпечителното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с
2
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл.
92 ЗЗД.
В проведеното на 16.06.2023г., открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че на са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от
събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност на
заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото исково
производство – 1103.20лв. – държавна такса и 100.00лв. -юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2013г., направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, респективно с настоящия
съдебен акт в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в
обезпечителното производство по гр.д. № 35802/2022г., по описа на СРС – 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 40.00лв. – държавна такса.
Разноските по изпълнително дело № 4184/2022г., по описа на ЧСИ Бъзински не
следва да се присъждат в полза на ищеца, доколкото на първо място тези разноски
следва да се присъдят в изпълнителното производство.
В обобщение следва извода, че ответникът следва да заплати на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, разноски в размер на 1203.20лв. – исковото
производство и 140.00лв. – в обезпечителното производство или общо разноски в
размер на 1343.20лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фондация „А. 2018“, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, да заплати на Сдружение „М“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл.
94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД, сумите както следва: 19 100,00 лева,
представляваща дължими авторски възнаграждения под формата на гарантирани
месечни минимуми по Договор от 17.07.2019 г. за използване на музика в телевизионна
програма А TV („А. ТВ“) за периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2022г., ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба – 21.07.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 6 480,00 лева, представляваща договорни
неустойки дължими се на основание чл. 10, ал. 1 от Договора и 2 000,00 лева,
представляваща договорни неустойки дължими се на основание чл. 10, ал. 2 от
Договора.
ОСЪЖДА Фондация „А. 2018“, ЕИК ************, на основание чл. 78, ал. 1
3
вр. ал. 8 ГПК, да заплати на Сдружение „М“, ЕИК *********, сумата от 1343.20лв. –
разноски / 1203.20лв. – исковото производство и 140.00лв. – обезпечителното
производство/.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4