Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря
Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №27/2020г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК. Образувано е по
искова молба на М.И.К., ЕГН ********** и Н.И.К., ЕГН **********,***, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на
ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от смъртта на тяхната майка Щ Г П, починала в резултат от ПТП на
16.01.2019г., на кръстовището на бул.Ян Палах с ул.Роза, където л.а.***, с ДК№ ***,
управляван от И П, при рязък завой надясно и навлизане в ул.Роза, се отклонил върху
тротоара, където по това време се движила Щ П. Твърди се, че пешеходката
получила наранявания преди да стъпи на пешеходната пътека. В резултат от
нанесените с предната част на автомобила травми пострадалото лице било откарано
в МБАЛ Св.Анна, Варна като по време на лечението, на 27.01.2019г. починало.
Твърди се образувано досъдебно производство и НОХД №644/2019г. по описа на ВОС,
което е приключило с осъдителна присъда за водача на автомобила И М П, влязла в
сила на 10.12.2019г.
Твърди се, че към момента на ПТП
причинилото вреди МПС е било застраховано по задължителна застраховка
Гражданска отговорност в ответното дружество, по полица, валидна до
01.08.2019г. Твърди се, че ищците са уведомили ответното дружество с писмена
застрахователна претенция №98778/13.02.2019г., но до предявяване на иска не им
е даден отговор и не са обезщетени за понесените вреди.
Твърди се,
че ищците са понесли огромна и невъзвратима загуба от смъртта на своята майка,
претърпели са истински шок от вестта за ПТП и смъртта ѝ, поради което
намират, че имат право на обезщетение. Претендират всяка от тях по 200 000
лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на застрахователната претенция до изплащане на
задължението ведно със сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът ЗД БУЛ ИНС АД е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу редовността на исковата
молба. Оспорва размера на исковете като твърди, че същите са прекомерно
завишени. Оспорва акцесорния иск за претендираните лихви за забава като твърди,
че поради нередовност на подадената застрахователна претенция /без приложени
към нея документи/, обезщетението не следва да се дължи от този момент, а от
подаване на исковата молба. /цит.съд.практика/ Оспорва причиняването на деликт
от водача на л.а.***, съотв. деянието, виновността на дееца, причинната връзка
и настъпилите вреди. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причиняването му
поради поведението на водача на застрахования автомобил. Оспорва смъртта на
лицето да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП като твърди,
че за това са допринесли и други фактори. Твърди се, че ПТП е настъпило като
случайно деяние съгласно чл.15 НК. Оспорва изрично размера на предявените
искове като прекомерен, противоречащ на принципа на справедливостта. Въвежда
възражения за самоувреждане и съпричиняване на вредите от починалото лице.
Твърди, че починалата не се е съобразила с пътната обстановка и изискванията на
ЗДвП. Поддържа възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на
обезщетението поради съпричиняване на вредите с поведението на починалата.
Претендира отхвърляне на исковете или алтернативно – определяне на обезщетение
в справедлив размер, отчитайки извършеното съпричиняване. Не е постъпил
допълнителен отговор от застрахователното дружество.
С допълнителна искова молба ищците
поддържат исковете. Излагат идентични твърдения за начина на настъпване на ПТП,
поддържат уведомяване на застрахователя със заявление комплектовано с всички
необходими документи. Оспорват наличието на съпричиняване. Оспорват
основателността на възражението срещу претендираните лихви за забава като
поддържат иска, считано от сезирането на застрахователя. Оспорват всички
изложени съображения на ответника относно механизма на ПТП и наличието на
деликт.
В съдебно заседание ищците чрез
пълномощника си адв.С. поддържат исковете.
Ответното дружество, редовно
призовани, представлява се в открито заседание от адв.С., оспорва исковете по
изложените вече съображения.
С оглед характера на иска и
наличието на влязла в сила присъда по НОХД №644/2019г. на ВОС, НО, ищците не
дължат такси и разноски за производството съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Исковата молба съдът намира за редовна – подадена от легитимирани лица, чрез
надлежно упълномощен проц.представител, срещу надлежна страна, при изпълнение
на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.
Въз основа на
твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед установената застрахователна
претенция, депозирана от двете ищци пред застрахователя на 13.02.2019г., видно
от приложения документ на л.11 по делото, се установява допустимостта на
предявения иск съгласно чл.432 вр.чл.380 КЗ. /исковете са предявени през януари
2020г./
За да бъде
осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат
налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка "Гражданска
отговорност". За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е
налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице,
в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на
изискванията по чл.380 КЗ.
Повдигнатите
за разглеждане пред съда въпроси касаят наличието на деликт, извършен от
застрахованото при ответното дружество лице, механизмът на ПТП, причинната
връзка между него и настъпилите вреди; размера на предявените претенции за
неимуществени вреди и съответствието му с разпоредбата на чл.52 ЗЗД; наличие на
самоувреждащо поведение на пострадалия, което изключва отговорността на
застрахователя, а в условие на евентуалност за съпричиняване съгласно чл.51,
ал.2 ЗЗД; началната дата на дължимост на обезщетението за забавено плащане.
Не се
спори относно наличието на валидна застрахователна полица по застраховка
Гражданска отговорност на автомобила л.а. *** с ДК №***, причинил ПТП на
16.01.2019г.; не се спори относно наличието на застрахователно покритие към
датата на ПТП; не се спори относно качеството на ищците на преки наследници на
починалото лице – дъщери на починалата Щ П. Ищците са установили, макар да не е
налице спор, че са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и ТР №1/2018г. на ОСГНТК
на ВКС, съгласно което се разширява кръга на правоимащите и за всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
С присъда №41/10.07.2019г.,
постановена по НОХД №644/2019г. на ВОС, НО, подсъдимия И М П е признат за
виновен за това, че на 16.01.2019г. при управление на л.а.*** с рег.№***,
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП; чл.35 от ЗДвП и
чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Щ Г П. Съгласно чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Поради това, възраженията срещу деянието и виновността на дееца,
поддържани с отговора на исковата молба, не подлежат на преценка от настоящия
състав, тъй като се обхващат от задължителната сила на влязлата в сила присъда.
Въз основа на същата съдът приема, че на 16.01.2019г. по непредпазливост
застрахования при ответното дружество, в това число и ползувателят на
застрахованото имущество, са причинили смъртта на пешеходеца Щ П по описания в
присъдата начин. Не е налице случайно деяния по смисъла на чл.15 от НК, което
като изключващо вината на деликвента, би освободило застрахователя от
отговорността му по чл.432 КЗ. Съдът намира, че с оглед дадената от
наказателния съд правна квалификация на престъплението по чл.343, б.”в”
вр.чл.342 НК, явяващо се и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, е налице обвързаност
на съда и от настъпилите от деликта вреди, изразяващи се в смъртта на
пешеходеца в резултат от получените травматични увреди. В този смисъл,
неоснователни са направените от ответника възраженията за наличието на други
предпоставки, извън ПТП, които са повлияли за настъпване на леталния изход на
27.01.2019г.
Независимо от обстоятелството, че
представената полица сочи като застраховано друго лице М.
П., съгласно чл.477, ал.2 КЗ, по задължителната
застраховка ГО застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на МПС,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно
основание. Не е необходимо водачът на МПС да притежава изрично пълномощно за
управление на автомобила, а и очевидно близката родствена връзка предполага
предоставяне на ползването на автомобила.
От изслушаната по
делото Съдебно-автотехническа експертиза /на л.109 и сл. по делото/, се
установява, че л.а.*** с водач И М П се движил по бул.Ян Палах в посока от
изток към запад, в лявата лента за движение в платното за движение в тази
посока. Вещото лице посочва като вероятна скорост преди настъпване на удара
46.51 км/ч или 12.92 м./сек. при максимално допустима скорост на движение в
този пътен участък от 50 км/ч. Посочени са наличните на место пътни маркировки,
а именно – в посоката на движение на процесния автомобил М3 „единична
прекъсната линия”, разделяща лентите за движение на бул.Ян Палах; напречно на платното
за движение на ул.Роза, непосредствено преди кръстовището с булеварда е налице
маркировка М8.1 „Пешеходна пътека”. В процесното произшествие участва само един
автомобил *** с рег.№***. Според вещото лице съобразно чл.20 от ЗДвП, в
конкретния случай водачът на лекия автомобил е предприел маневра завой надясно
от лентата за движение направо, не е съобразил траекторията на движение на
автомобила и не е реагирал адекватно като например да спре при предприемане на
маневрата както и в момента, в който удря пешеходката. Налице е навлизане от
МПС на тротоара, където е била към момента на удара Щ П. Причина за
неправилната маневра и навлизането на тротоара е поведението и неправилната
преценка на водача, предприел същата от лява лента за движение, без да използва
страничната система на автомобила за да намали скоростта и да предприеме
аварийно спиране след удара с пешеходеца. Не са налице данни водачът да е
използвал спирачна система както преди удара, така и след него. Водачът на МПС
не е имал възможност да спре до мястото на удара от момента, в който е
предприел маневрата, но е имал възможност да продължи движението си в права
посока без да завива надясно. При скорост от около 31 км/ч автомобилът би могъл
да спре непосредствено преди удара. Съгласно т.5 от заключението, не са налице
данни за други обекти и/или превозни средства, които да са ограничавали
видимостта между водача на л.а. и пешеходеца, а дори напротив – същият е могъл
да я възприеме от 40м. разстояние. Тъй като това разстояние е по-голямо от
опасната зона за спиране, вещото лице прави извод, че при своевременна реакция,
дори при скорост от 46.51 км/ч водачът би могъл да спре автомобила. Според
експерта, пешеходецът също е имал видимост към пътното платно, но водачът не е
давал индикации, че ще извърши маневра завой надясно, тъй като се е движил в
лява лента, предвидена за движение направо. Към момента на удара пешеходката не
е предприела пресичане на ул.Роза, а е изчаквала на тротоара. След като влиза
косо в завоя водачът не преустановява движението на МПС, а загубва контрол и
последният продължава движението си към пешеходката, която изчаква на тротоара.
Дори след удара, водачът продължава да се движи и спира едва след тротоара, в
затревената площ. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът
го кредитира като обективно и професионално дадено.
По
отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото
лице съгласно чл.51 от ЗЗД, съдът намира следното: Направеното своевременно
възражение за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е допустимо, но неоснователно. С отговора на исковата молба
застрахователят е навел общи/бланкетни/ твърдения за нарушение от пешеходката
на правилата в ЗДвП – несъобразяване с пътната обстановка, вкл. движещите се
други превозни средства. В съдебно заседание пълномощникът на ответното
дружество не е съумял да конкретизира възражението си за съпричиняване, което с
оглед на събраните доказателства, вкл. изслушаната и възприета от съда САТЕ,
съдът намира за напълно неоснователно. От същата става ясно, че въпреки
възможността пешеходецът да забележи от почти 40м. приближаващото се МПС, не е
могъл да предприеме защитна реакция, тъй като водачът на л.а. е извършил
алогична и внезапна маневра – завой надясно, от лява лента за движение направо,
не е намалил или спрял непосредствено преди маневрата, а и след извършването
ѝ. През това време пешеходецът е бил ситуиран на тротоара и се е
въздържал от пресичане на пътното платно на ул.Роза. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен /така т. 7 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК
на ВКС/. Преценката относно настъпването на вредите се извършва за всеки
конкретен случай и не може да почива на предположения, но значение биха имали
механизмът на увреждането и вида на получените травми /така Определение № 576
от 16.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3090/2014 г., I т. о., ТК/, като
доказателствената тежест лежи върху направилата го в процеса страна. В случая
не се установява поведението на пешеходеца да е допринесло и/или предизвикало
ПТП. Поради изложеното съдът намира възражението по чл.51 ЗЗД за неоснователно.
От
показанията на водения от ищците свидетел, съпруг на починалото лице, ценени
при условията на чл.172 ГПК, се установяват пълно и точно взаимоотношенията в
семейството и претърпените от всяка от ищците вреди. Няма спор, че като дъщери
на починалото лице ищците са сред легитимираните лица да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Щ П. Свидетелят П. сочи, че с
починалото лице са имали 48 години съвместен семеен живот, отгледали са двете
си дъщери и една внучка. Сочи, че и двете им деца са самотни – нямат семейства,
поради което разчитат на своите родители. Свидетелят описва починалата като
отговорна, обичлива и всеотдайна майка, съпруга и баба. Към датата на инцидента
била активна и се грижила за всички. Новината за ПТП била внезапна, но още
по-шокираща била новината за смъртта на Щ П на 27.01.2019г. Дъщерите ѝ
много страдали, не били удовлетворени и от присъдата, с която водачът бил
освободен от изтърпяване на наказание. И към настоящия момент свидетелят
излага, че двете ищци са затворени в себе си, депресирани, налагат се консултации
с личен лекар, прием на медикаменти, не могат да преживеят загубата. С малката
дъщеря са живеели заедно за да помагат в отглеждането на внучката, а голямата
дъщеря живеела в отделно жилище в същия квартал. Според свидетеля, времето си
прекарвали заедно като семейство и само вечер голямата дъщеря се прибирала в
жилището си.
Във връзка
с определяне на обезщетението ответникът е направил възражение за
прекомерността на претендираните суми, което съдът с оглед на събраните
доказателства намира за основателно. Съдът не е обвързан от претендираните от
ищците размери на обезщета, а следва да определи същото при съблюдаване
принципа на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Този критерий не е абстрактен, а
почива на преценка на много конкретни обективни обстоятелства - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, действителните отношения
между него и лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта, обществено положение, а също и общественото разбиране за
справедливост. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент –
настъпилото ПТП на 16.01.2019г., причинило смъртта на Щ П. Определеният размер
на обезщетение следва да бъде съобразен с нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди за процесния период съгл.чл.492 КЗ, които са в размер до 10
000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Съобразно
изложеното и като се основава единствено на показанията на съпруга на
починалото лице, ценени съгласно чл.172 ГПК, съдът намира, че вследствие на
произшествието на ищците, в качеството им на деца на починалата Щ.
Г.П.а, са причинени болки и страдания с по-силен интензитет, предизвикал тежко
емоционално състояние /депресия/, отражение на целия им живот – личен и
социален, след загубата на тяхната майка, опора в живота им, на чиито грижи за
дома и прехраната, са разчитали изцяло, поради което и съобразно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер,
достатъчен за компенсацията им, а именно по 80 000 лв. за всяка от ищците. От
свидетелските показания се установяват близките емоционални отношения между
майката и дъщерите, съвместното им живеене, разчитането едни на други, грижите
и вниманието, което са си отдавали. Съдът отчита също, че всяка от ищците е на
средна възраст, с отделен личен живот, независимо от родителите си. Доколкото
не са събрани доказателства извън изслушаните гласни показания на св.П., съдът
се базира на обичайните близко родствени отношения между майка и дъщеря. Не са
налице основания за определяне на по-високия претендиран размер на обезщетение
от 200 000 лева, тъй като съдът намира, че с посочения от 80 000 лева
се постигна справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, спазен е принципът за
справедливост по чл.52 ЗЗД. За разликата над този размер претенцията следва да
бъде отхвърлена като недоказана.
По
акцесорния иск: Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди,
основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва като съобразно
възраженията на ответника, съдът дължи преценка за началния момент. В чл.497 КЗ
е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичане на срока от 15 работни дни от представяне
на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок по
чл.496 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл.106, ал.3 КЗ. Съдът възприема изцяло мотивите на решение №167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, съгласно които по
реда на чл.106, ал.3 КЗ застрахователят може да изисква само онези
доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на
претенцията, за които е налице обективна възможност за представяне от
увреденото лице. В случая е налице подадена застрахователна претенция от
ищците, чиято дата не се оспорва, на 13.02.2019г. Към молбата са били посочени
банковите сметки на ищците както и представен констативен протокол за ПТП.
Съобразно чл.496, ал.3 КЗ, застрахователят не може да откаже да изплати
обезщетение, когато към претенцията е приложен протокол от ПТП, какъвто е и
настоящият случай. Факт е, че до предявяване на иска през януари 2020г.
застрахователят не е предложил и изплатил каквото и да е обезщетение на
пострадалите лица. В отговора на ответника липсват конкретни твърдения за
неоснователност на претендираната мораторна лихва, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция на 13.02.2019г. В случая не са
представени доказателства от ответника за изискване на допълнителни документи
към претенциите съгласно чл.106, ал.3 КЗ, а и наказателното производство е
приключило много след изтичане на пределния срок за произнасяне от
застрахователя по двете претенции съгласно чл.496 КЗ. Поради това съдът намира,
че при определяне на началния срок на изискуемост на мораторна лихва прилоение
намира първото предложение на чл.497, т.1 от КЗ, а именно 15 дневен срок от
заявяването, или считано от 27.02.2019г. Независимо, че не е в забава,
застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от
датата уведомяването 13.02.2019г., на основание чл. 429,
ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не
надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността му от отговорността на
делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забава на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В случая, поради липса на данни по делото, настоящият състав приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 13.02.2019г. с
предявяване на застрахователните претенции от увредените лица /ищците/, поради
което от посочената дата дължи законна лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, на основание чл. 429,
ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ. /в този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК/.
По
разноските:
Съдът намира, че следва да разпредели разноските, претендирани и от двете
страни съобразно пропорциите на чл.78, ал.1, съответно ал.3 ГПК. В полза на
пълномощника на ищците следва да бъде присъдено адв.възнаграждение по реда на
чл.38, т.2 от ЗА в минималните размери съобразно чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004г., или в размер по всеки от субективно съединените искове от 2 930
лева, платими на пълномощника адв.С. от застрахователното дружество. По делото
е представен договор за правна помощ, в който изрично е уговорено заплащането
на безплатна адв.услуга по реда на чл.38 ЗА. В тези случаи възнаграждението се
определя от съда съобразно минималните размери по Наредба №1/2004г.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата за производството
държавна такса съобразно уважения размер на исковете от общо 6 400 лева
/по 3 200 лева по всеки от двата иска/, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
В полза на
застрахователя се следва и съразмерна на отхвърлените искове част от сторените
разноски за адв.възнаграждение, установени с представени Договор за правна
помощ, списък по чл.80 ГПК, преводно нареждане и удостоверение за ДДС
регистрация. Всяка от ищците дължи на застрахователя разноски до размера от
3 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, да заплати на М.И.К., ЕГН ********** и Н.И.К., ЕГН **********,***,
на всяка поотделно сумата от 80 000 /осемдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на тяхната
майка Щ Г П на 27.01.2019г., резултат на ПТП на 16.01.2019г., настъпило в
гр.Варна, на кръстовището на бул.Ян Палах с ул.Роза, от л.а.***, с ДК№ ***,
управляван от И П, който при рязък завой надясно в ул.Роза, се отклонил и
навлязъл върху тротоара, където по това време се движила пешеходката Щ П,
застрахован при ответното дружество за времето на ПТП, ведно със законна лихва
върху присъдените главници, считано от 13.02.2019г. /подаване на
застр.претенция/ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
чл.432 КЗ, чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като ОТХВЪЛЯ иска за разликата до
претендираните 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********,
гр. София да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка „Държавни такси”
на Окръжен съд -Варна сумата от общо 6 400 лева /по 3 200 лева за
всеки от субективно съединените искове/ държавна такса върху уважените искове,
на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********
и Н.И.К., ЕГН **********,***, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София, сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 3 600 лева всяка, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********,
гр. София да заплати на адв.С.Б.С., ЕГН **********, от ВАК, сумата от
2 930 лева за всяка от ищците, или общо 5 860 лева, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 2 седмичен срок от връчване препис на страните с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: