№ 464
гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101669 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1, вр.чл.79
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът « Водоснабдяване и канА.зация –Йовковци» ООД, гр.Велико
Търново представляван от адв.Т. от ГАК твърди в исковата си молба , че е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника, във връзка с
което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№771/22 г. на ВТРС за
описаните в заповедта суми. Предявява иск за приемане на установено между
страните дължимостта на сумата от 492,37 лева общо, от които главница в
размер на 309, 30 лева, представляваща неплатени задължения за доставена и
ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канА.зация
за обект находящ се в гр.**** , за които са издадени фактури за периода
15.08.2011 г.- 15.08.2018 г. и лихва за забава в общ размер на 183,07 лева,
начислена считано от 30 дни след издаване на всяка фактура до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира законна лихва върху главницата и
разноски. Основава претенциите си на облигационни правоотношения между
страните одобрени от ДКЕВР. Твърди, че е изпълнил задълженията си, срещу
което ответникът дължи заплащане на сумите по издадените фактури,
описани в исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител. С
писмено становище поддържа исковите претенции.
1
Ответникът А. И. Ш. / ** в срока и по реда на чл.131 от ГПК е
депозирал писмен отговор чрез особения си представител адв.Н. от ВТАК.
Заявява, че исковите претенции са неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
задължението за главница, а оттам и на акцесорното задължение за лихва.
Заявява, че претенциите са недоказани , както по основание, така и по размер,
като оспорва да е извършвано реално отчитане в процесния обект, както и
реално потребление на вода, тъй като ответникът от дълги години не живее в
България. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира за
установено следното :
По заявление на "Водоснабдяване и канА.зация Йовковци" ООД, гр.
Велико Търново срещу ответника е издадена заповед за изпълнение от
25.03.2022 г. по ч.гр.д.№771/2022 г. по реда на чл.410 от ГПК за сумите от
309,30 лева главница, представляваща стойността на ползвана питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води за обект в гр.**** аб.номер 1293231
за отчетен период 15.08.2011 г.- 15.08.2018 г. , сумата от 183,07 лева –
мораторна лихва за забава на сумите по фактурите , ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението-24.03.2022 г. до окончателното
изплащане. Присъдени са и разноски. Приети са карнетни листи за абоната
А.п*** за водоснабден обект в гр. *** , покана за доброволно плащане от
6.06.2019 г., върната като непотърсена, както и фактури за дължими суми за
претендираните периоди.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред
компетентния съд и в законоустановения по чл. 415, ал.1 от ГПК срок.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване на вземането на кредитора на посоченото основание. Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да установи
пълно и главно съществуването на вА.дно облигационно правоотношение, по
което кредиторът е изправна страна, изискуемостта на вземането срещу
длъжника, основанието и размера на всяка от претенциите си. С оглед
2
приобщените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно, че
между страните съществува облигационно правоотношение по повод
доставката на питейна вода и отвеждането на отпадни води до имот, находящ
се в гр.**** за който е открита партида на абоната-ответник под № 1293231 .
Начислявани са съответните суми, дължими от потребителя на услугите за
периода от 15.08.2011 г. до 15.08.2018 г. Видно от представените фактури,
вземанията по които се претендират в исковата молба, дължи се сумата от
309,30 лева главница, представляваща стойността на доставената и потребена
питейна вода и услуги по пречистване. Операторът е бил изправен в
отношенията си с абоната, което от своя страна изисква насрещна престация
за заплащане на дължимите суми от абоната-ответник по делото. Съгласно чл.
33 от публикуваните и известни и на съда ОУ, операторът издава ежемесечни
фактури при нА.чие на консумация и /или служебно начисляване на
количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Според
чл.44 от ОУ, при неизпълнение на тези задължения в срок, потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.86,ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора. При разпределената от съда
доказателствена тежест ответникът следваше да установи пълно и главно, че
не дължи претендираните от ищеца суми било то поради плащане, било при
доказване на други правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Ответникът не представи доказателства за плащане, но релевира чрез
особения си представител възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания, което съдът намира за основателно. Задължението
на потребителите да заплащат стойността на консумираната питейна вода и
ползването на услугите по пречистването представлява периодично
плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през определени интервА. от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо да са еднакви, тъй като зависят от консумацията на
абоната за всеки конкретен месец. Такава е задължителната за
правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена в ТР № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай се
3
претендира плащане на задължения за отчетен период с начало 15.08.2011 г.
и край -15.08.2018 г. по издадени фактури в периода 31.05.2014 г.- 31.08.2018
г. Тригодишният давностен срок относно последното от тези вземания е
изтекъл на 31.08.2021 г. тоест, много преди да бъде подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от 24.03.2022 г. , което би прекъснало
давността. С оглед горното иска за заплащане на сумата от 309,30 лева
следва да се отхвърли, поради погасяването на задълженията по давност. При
отхвърляне на претенцията за главница неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава в общ размер на
183,07 лева и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът не дължи на ищеца
претендираните разноски , както в исковото, така и в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.
79 и чл.86 от ЗЗД на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНА.ЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ"
ООД с ЕИК *********, седА.ще и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул."П.Яворов" № 30 за приемане на установено, че А. И. Ш. с ЕГН
********** от гр.**** ет.2,ап.2 дължи сумата от 309,30 / триста и девет лева
и 30 ст./ главница, представляваща стойността на ползвана питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води за обект в гр*** по издадени фактури
за аб.номер 1293231 за отчетен период 15.08.2011 г.- 15.08.2018 г. , поради
погасяване по давност , както и за сумата от сумата от 183,07 / сто осемдесет
и три лева и 7 ст./ мораторна лихва за забава, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 771/22 г. по описа на
ВТРС -24.03.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5