№ 1092
гр. Плевен, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430101945 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от С.с. – В. АД, ЕИК ***, против А. ***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.Ч. ***, представлявано от
управителя Я. А. К.. С исковата молба е предявена искова претенция с правно основание
чл.234 ал.3 от ЗЗД, с искане ответното дружество А. *** ЕООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул Ч. ***, да бъде осъдено да заплати на ищеца С.с. – В. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. В., община С., област В.Т., по договор за
предоставяне на земеделски земи за обработка от *** г. земеделски земи, находящи се в
землището на с. В., община П., област П., за пренаети *** декара сумата в размер на *** лв.
за стопанската *** г., по договор за преотдаване на земеделски земи за обработване от *** г.
земеделски земи в землището на с. З., община П., област П., за пренаети *** декара сумата в
размер на *** лв. за стопанската *** г., по договора за преотдаване на земеделски земи за
обработване от дата *** г. земеделски земи находящи се в землището на с. В., община П.,
област П., за пренаети *** декара сумата в размер на *** лв. за стопанската *** г., по
договор за преотдаване на земеделски земи за обработване от *** г. земеделски земи в
землището на с. З., община П., област П., за пренаети *** декара сумата в размер на *** лв.
за стопанската *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата
молба до окончателното изплащане.
В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор.
Съдът, като прецени представените по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от изложените в исковата молба фактическите твърдения е, че по
отношение на процесните недвижими имоти - земеделки земи, находящи се съответно в
землището на с. В., община П., област П., и в землището на с. З., община П., област П.,
описани подробно в исковата молба, са налице множество договори за аренда по смисъла
на чл.2 от Закона за арендата в земеделието, сключени с предходни
собственици/съсобственици на тази имоти, преди правото на собственост върху същите да
бъде придобито от ищеца. Самите договори за аренда са приложени от ищеца, като писмени
1
доказателства по делото с ИМ. От същите е видно, че сроковете на тези договори за
аренда не са изтекли и същите са действащи и непрекратени към датата на подаване на
исковата молба и към настоящия момент.
От горното е видно, че по отношение на процесните земеделски земи, описани
подробно в исковата молба, понастоящем е налице валидно облигационно отношение
основано и произтичащо от юридическия факт на валидно сключен и действащ,
надлежно вписан и непрекратен, договор за аренда, имащ за предмет ползването на тези
земеделски земи. Страни по това валидно и действащо облигационно отношение,
произтичащо от договора за аренда, са ищцовото дружество С.с. - В. АД, като
арендодател, в качеството си на приобретател на правото на собственост (купувач) на
процесиите имоти, заместващ на основание чл.17 ал.2 от Закона за арендата в
земеделието (ЗАрЗ) първоначалния аредндодател, и от друга страна лицето арендатор на
земите, в случая видно от приложените договори за аренда - търговско дружество А. ***
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. Ч. ***.
Законът за арендата в земеделието е специален закон уреждащ отношенията по
повод ползването на земеделските земи. Специалната законова уредба изключва
приложението на общите правила, в случая разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите, в частта им относно уредбата на договора за наем на недвижими и движими
вещи.
Съгласно параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в
земеделието разпоредбите на общото гражданско законодателство се прилагат само за
неуредените изрично в специалния закон въпроси.
Предвид така установената изрична законова уредба, предявяването в
конкретния случай от ищеца С.с.-В. АД на пряк иск с правно основание чл.234 ал.З от
ЗЗД, с искане за заплащане на дължима арендна цена не против арендатора по арендното
правоотношение, а против трето лице - пренаемател А. *** ЕООД, е недопустимо. Това е
така, защото:
В специалния Закон за арендата в земеделието се съдържа изрична уредба по
върпоса относно преарендуване/пренаемане на земеделска земя, предмет на един валидно
сключен, вписан и действащ договор за аренда. Налице е съответно и изрична законова
уредба относно отношенията между арендатора и арендодателя в хипотезата на
праерендуване/пренаемане/ на земята, предмет на договора за аренда. Това са нормите
на чл.11 ал.1 и ал.2 от Закона за арендата в земеделието.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗАрЗ изрично определя, че арендаторът може да
преарендува част или целия обект на договора за аренда, само ако това е уговорено в
договора. В конкретният случай, видно от представените договори за аренда, в чл.10 от
същите е предвидена възможността за праерендуване/пренаемане на имотите, предмет на
арендата.
Съгласно чл.11 ал.2 от ЗАрЗ „При преарендуване преарендаторът не може да има
повече права от арендатора, а последният не се освобождава от задълженията си към
арендодателя, включително и за арендното плащане.“ Налице е изрична законова уредба в
специалния Закон за арендата в земеделието, повеляваща, че в случаите на
преарендуване на обекта на арендата, арендатора по договора за аренда остава задължен
към арендоталеля/арендодателите/ и не се освобождава от задълженията си към него
включително и по отношение на задължението за плащане на уговореното арендно плащане.
Т.е. и в случаите на преарендоване на обекта на арендата, задължено лице за плащане на
уговореното арендно плащане към арендодателя е и остава арендатора, а не третото лице
- преарендатор/пренаемател.
Наличието на тази изрична законова уредба в специалния закон (ЗАрЗ) изключва в
случая приложението на пар.1 от ДР на ЗАрЗ и респективно приложението на чл.234, ал.3
от ЗЗД.
2
Предвид изложеното, така предявената искова претенция от ищеца, с обективно
съединени искове с правно основание чл.234 ал.3 от ЗЗД се явява недопустима.
Независимо от горното, разгледана по същество исковата претенция е изцяло
неоснователна по основание и по размер.
В посочената хипотеза на преарендуване, арендодателят разполага с прекия и
изрично установен иск по чл.8 ал.1 от Закона за арендата в земеделието против
арендатора за заплащане на дължимото арендно плащане. Независимо от наличието на
договори за преотдаване на земеделски земи за обработване от дата *** г. и от *** г., между
арендатора А. *** ЕООД и трето лице, то задължен за плащане на дължимото арендно
плащане по действащите договори за аренда на процесиите земеделски земи, считано за
посочените стопански години *** г. и *** г. е арендаторът А. *** ЕООД.
Не е спорно твърдението в исковата молба за това, че с договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на
недвижими имоти *** дело *** г. на нотариус С. И.а, с per. *** но НК, район на действие -
РС-П., ищецът С.с.-В. АД е придобил собствеността на описаните в този нотариален акт за
покупко-продажба недвижими имоти - земеделски земи.
Не е спорен фактът, че по отношение на описаните в исковата молба недвижими
имоти- земеделски земи са налице сключени, надлежно вписани и действащи договори за
аренда, с предмет отдаване за ползване на тези имоти, сключени между предходни техни
собственици, като арендодатели, от една страна и търговско дружество А. *** ЕООД, ЕИК
***, като арендатол от друга. Недоказано е твърдението на
ищеца в исковата молба за това, че същият след придобиване собствеността на
процесните имоти с нотариален акт *** г. на нотариус С. И.а, е изпълнил изискванията на
чл.17 ал. и ал.3 от ЗАрЗ при настъпилото по силата на закона заместване в договорите за
аренда и при встъпване в правата на първоначалните арендодатели.
Ищецът С.с.-В. АД не е изпълнил императивното изискване по чл.17 ал.3 от ЗАрЗ,
вменяващо му задължение незабавно да уведоми арендатора, за настъпилото заместване. От
страна на ищецът няма направени валидни уведомления до насрещната страна по
договорите за аренда — арендатора А. *** ЕООД, за настъпилото правоприемство и
заместване на страната на арендодателя. При това съгласно изричната норма на чл.17
ал.3 изр. второ от ЗАрЗ той не може да иска от арендатора да изпълни към него
задължение, което последният вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване
на съобщението за заместването.
Предвид посоченото неизпълнение на така установеното законово задължение по
чл.17 ал.3 от ЗАрЗ, ищецът не се е превърнал в носител на всички, т.е. на пълния обем
облигационни права, произтичащи имплицитно от съдържанието на договора за аренда.
В още по-голяма степен, поради неизпълнение на законовото задължение по чл.17
ал.З от ЗАрЗ за уведомяване за настъпилото заместване, ищецът не може да търси
изпълнение по договора за аренда от трето лице-преарендатор/пренаемател, в хипотеза
на преарендоване/пренаемане на обекта на арендата.
На следващо място, невярно е твърдението в исковата молба за това, че дължимата
арендна цена, претендирала от ищеца, следва да бъде тази, определена по договорите за
преотдаване за обработване, а не уговорената съгласно процесиите арендни договори
арендна цена. Като страна-арендодател по заместване, за ищецът не е налице правно
основание да претендира и търси плащане на нещо различно от уговореното с договора
за аренда арендно плащане.
Ищецът не е страна в облигационното отношение, произтичащо от договорите за
3
преотдаване на земеделски земи за обработка и същия няма вземане към ответника нито по
силата на закона, нито на договорно основание, съответно ответното дружество няма
задължение към ищеца, за плащане на уговорената по т.5 от тези договори цена.
Предвид това са изцяло неоснователни по размер предявените искове за заплащане
на сумите, както следва: по договор за предоставяне на земеделски земи за обработка от ***
2019. г. земеделски земи, находящи се в землището на с. В., община П., област П., за
пренаети *** декара сумата в размер на *** лв. за стопанската *** г., по договор за
преотдаване на земеделски земи за обработване от *** г. земеделски земи в землището
на с. З., община П., област П., за пренаети *** декара сумата в размер на *** лв. за
стопанската *** г., по договора за преотдаване на земеделски земи за обработване от
дата *** г. земеделски земи, находящи се в землището на с. В., община П., област П.,
за пренаети *** декара сумата в размер на *** лв. за стопанската *** г., по договор за
преотдаване на земеделски земи за обработване от ***
2020. г. земеделски земи в землището на с. З., община П., област П., за пренаети *** декара
сумата в размер на *** лв. за стопанската *** г.
Така предявените искове по чл.234, ал. 3 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни. При този изход на делото, ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото направените разноски .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.234, ал. 3 от ЗЗД от С.с. – В. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. В., ОБЩИНА С., ОБЛАСТ В.Т.,
представлявано от С. И. Д. изпълнителен директор против А. *** ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул.Ч. ***, представлявано от управителя Я. А. К.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, С.с. – В. АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. В., ОБЩИНА С., ОБЛАСТ В.Т., представлявано от С. И. Д.
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА А. *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул.Ч. ***, представлявано от управителя Я. А. К., направените
разноски по делото в размер на *** лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - П., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4