Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 90
гр. Габрово, 09.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря Веселена Венкова и прокурор Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 101 по описа за
2019 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по протест на Районна прокуратура Габрово против Присъда
№ 440 от 25.09.2019 година, постановена по НОХД № 52/2019 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.И.А., *** ЗА НЕВИНОВЕН в това, през периода от неустановена дата през
месец декември 2013 г. до 27.12.2013 г. в гр. Габрово, противозаконно да е
присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил "О." с рег.
№ ***на стойност 1695 лв., собственост на И. ***, като го е ОПРАВДАЛ по така
предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК.
Протестът е подаден от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната му допустимост.
В протеста се твърди, че районният съд
неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е признал за
невинен подсъдимия А. и го е оправдал за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
По делото било установено безспорно, че през м. декември 2013 г. владението
върху автомобила е предадено доброволно от неговия собственик свид. Д. на подс.
А., след като между двамата е постигната устна договорка относно
покупко-продажбата на превозното средство. Поради това, подсъдимият не се
явявал собственик на автомобила и нямал право да се разпорежда с него, тъй като
не е налице прехвърляне на собствеността чрез писмен договор с нотариална
заверка на подписите, съгласно установения в чл. 144, ал. 2 от ЗДвП ред.
Въпреки това, той извършил разпоредителни действия с автомобила като го обявил
за продажба и след това го продал на свид. Д.Б., без да е упълномощен от
собственика Д. с такова право. Тези действия били осъществени от подсъдимия при
пълно съзнаване на техните последици и правната им стойност, което се извеждало
от неговите обяснения и от показанията на свидетелите Н.Е.и М.С.. Поради
изложеното прокурорът намира, че постановената присъда е неправилна.
Претендира се Окръжният съд да отмени
присъдата на Районен
съд - Габрово и да постанови нова, с която да признае за виновен И.И. *** за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С протеста, както и в съдебно
заседание, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 20.11.2019
г., подсъдимият И.А. и неговият защитник адв. Д.Д./преупълномощен от адв. Г.Н./
оспорват протеста на районната прокуратура. Молят да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда. Не представят нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово поддържа протеста на РП Габрово. Моли съдът да
постанови нова присъда с всички законови последици.
По делото няма конституирани
граждански ищци и частни обвинители.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, наведените от страните доводи и след служебна преценка
на обжалваната присъда, констатира наличието на основания за нейната отмяна на
основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2, предл. първо
от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Габровски районен
съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебно
заседание и при изготвяне на мотивите към присъдата. Съгласно разпоредбата на чл.
283 от НПК, съдът е длъжен да прочете протоколите за оглед и освидетелстване,
за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица
и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат
факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Тази
разпоредба на е формална, а цели да даде възможност на страните да разберат кои
доказателства ще ползва съдът при постановяване на присъдата и да вземат
отношение по тяхната относимост и законосъобразно приобщаване във фазата на
съдебните прения. Прочитането на тези документи е свързано и с принципа на непосредственост,
залегнал в чл. 18 от НПК. В протокола от 25.09.2019 г. по НОХД № 52/2019 г.
районният съд е протоколирал че "на основание чл. 283 от НПК прочита
писмените материали, приложени по делото", но без да е ясно кои материали
и от кое дело е прочел и въобще извършено ли е в действителност такова
действие. Върху кои писмени доказателства, съдържащи се в НОХД и ДП, е изградил
своите изводи районния съд не може да се разбере и от мотивите към присъдата,
защото в тях също няма подробно позоваване на такива. Текстът "писмените
доказателства по преписка № 175200-1174/2015 г. на РУ Габрово" е твърде
общ. Полицейска "преписка" е приложена единствено на л. 3 - 11 от ДП
№ 560/2015 г. по описа на РУ Габрово.
Писмените доказателства се приобщават и номерират не по преписка, а в досъдебно
производство. След въпросната преписка № 175200-1174/2015 г. на РУ Габрово в
досъдебното производство има приложени и други писмени доказателства /напр.
писма и полици от застрахователи, приходни квитанции и др./, които не е ясно
дали съдът е ползвал при постановяване на присъдата и какви изводи е направил,
ако ги е обсъждал. Относно изброените от съда свидетелски показания, също не е
ясно кои от тях са ползвани при положение, че има такива от ДП, които са
приобщени в съдебно заседание със съгласието на защитника /свидетелите Д. и Е/.
Не е ясно и при коя от хипотезите на чл. 281, ал. 1 от НПК е станало това
приобщаване. Не е ясно подсъдимият, като самостоятелна страна в процеса, дал ли
е съгласие за прочитането и съдът разяснил ли е, че прочетените показания могат
да се ползват при постановяване на присъдата. В случай, че районният съд е
прочел показания на свидетел поради възникнали противоречия, в мотивите е
следвало да се обсъдят тези противоречия и съдът да разясни, кои свидетелски
изявления приема за верни. Към настоящият момент това не може да се провери,
тъй като въобще не става ясно какво е наложило прочита на свидетелски показания
от ДП в съдебната фаза. Тези процесуални нарушения пречат на страните да
разберат въз основа на какви доказателства районният съд е достигнал до извода,
обективиран в атакуваната присъда, а също и на настоящата инстанция да изследва
процеса на формиране на тази воля.
В мотивите към присъдата съдът е
длъжен да обсъди правните и фактически съображения на страните, тъй като за
подсъдимия те представляват защитна позиция, която се нуждае от подробен анализ
и коментар, а за прокурора представляват обосновка на обвинителното твърдение и
също подлежат на преценка от решаващия състав. По време на съдебните прения, в
заседание на 25.09.2019 г. по НОХД № 52/2019 г., прокурорът е заявил, че престъпното
деяние е осъществено, тъй като собствеността върху лекия автомобил не е била
прехвърлена по реда на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП /с писмен договор с нотариална
заверка на подписите/ и подсъдимият е съзнавал това при продажбата. Вместо да
даде ясен отговор приема ли този довод или не, районният съд е изложил едни
вътрешно противоречиви мотиви, от които не става ясно приел ли е или е отхвърлил това съображение
на прокурора. От една страна съдът твърди, че била безспорна липсата на
договор, оформен съгласно изискванията на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП и
"транслативен" ефект не е настъпил. На следващо място обаче трябвало
да се приеме, че А. е действал със съзнанието, че процесният автомобил е негов,
защото го платил. От друга страна, след плащането подс. А. продължил да търси
свид. Д. за да му "прехвърли собствеността по предвидения ред"...
Отказът на Д. да прехвърли собствеността по съответния ред бил възприет от А.
като изнудване и за да се "противопостави", той продал автомобила.
Твърди се още, че А. "не се придържал към реда, установен за прехвърляне
на собствеността превозни средства", но от друга страна считал себе си за
"изправна страна". Видно е, че районният съд излага взаимно
изключващи се твърдения, които не могат да се възприемат за мотиви относно
субективния елемент на престъплението и в крайна сметка водят до липсата на
такива. Основното твърдение на прокурора, залегнало и в ОА, че подсъдимият
съзнателно е продал чужда движима вещ поради знанието на факта, че няма осъществена
от формална страна правна сделка, е останало без обсъждане. Вместо това съдът е
коментирал плащането на цената, което е въпрос различен от основния довод,
върху който е изградено обвинението. Няма как да се приеме за мотивиран изводът
на районния съд за липса на субективен елемент, след като се твърди, че А.
едновременно считал себе си за собственик и в същото време търсил Д. да му
прехвърли собствеността върху
автомобила.
Освен горното, районният съд
твърди, че при постановяване на присъдата е ползвал показанията на свид. М.С..
В ход на съдебните прения прокурорът изрично е направил възражение, че свид. С.
се появява шест години след извършване на деянието и не се споменава от никой
друг, включително и от свид. Н.Е.и подс. А., с които твърди, че е бил заедно по
време на огледа на автомобила. Районният съд не е дал отговор на това
възражение на прокурора, а се е задоволил с това да ползва безкритично
показанията на С. в подкрепа на своите изводи. Горното е в нарушение на
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изречение второ от НПК.
В случая, единствено възможният
изход е обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за
ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, от друг състав на същия съд,
който да го разгледа съобразно изискванията на закона и да постанови мотивиран
и непротиворечив съдебен акт, от който да става ясно каква е волята му и как са
формирани правните изводи. Описаните по-горена нарушения не касаят фазата на
разпоредителното заседание.
С оглед на това, че делото следва
да се върне за ново разглеждане, поради констатираните съществени процесуални
нарушения, съдът не взема отношение по съществото на делото и по наведените в протеста
фактически твърдения.
Водим от
изложеното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл.
348, ал. 3, т. 1 и 2, предл. първо от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Присъда
№ 440 от 25.09.2019 година, постановена по НОХД № 52 по описа за 2019 година на
Районен съд – Габрово.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Габрово от стадия на
съдебното заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи
писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: