№ 23460
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110138778 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК
Образувано е по искова молба на П. И. М., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 57439/21.02.2024 г., подадена чрез процесуалния
й представител адв. Е. И., срещу „Д.К.У.“ АД, с ЕИК: ***, с която се иска:
1/ да бъде допусната поправка на вписаното в трудовата книжка на
ищцата въз основа на заповед № ЧР-341/28.06.2023 г. основание за уволнение
на П. И. М., като вместо вписаното основание – чл. 326, ал. 1 и 2 КТ да бъде
вписано основание по чл. 327, ал. 1, т. 2-3 КТ;
2/ в условията на евентуалност ако бъде отхвърлен искът по т. 1 – да
бъде признато за незаконно уволнението на П. И. М., извършено със заповед
№ ЧР-341/28.06.2023 г., връчена на 28.06.2023 г., и същото да бъде отменено;
3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми: 3.1/
сумата от 18 402 лева, представляваща дължима сума за задържане съгласно
писмо-съгласие от 17.11.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 12.07.2023 г. до окончателно заплащане на
сумата, както и 3.2/ обезщетение за забава в размер на 617,53 лева върху
посочената сума за периода от от 31.03.2023 г. до 12.07.2023 г.;
4/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неспазено месечно предизвестие в размер на 3201,12 лева, ведно със законна
лихва от предявяване на исковата молба – 12.07.2023 г. до окончателно
заплащане на сумата;
5/ да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи на ответника обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на едно
брутно трудово възнаграждение, съгласно заповед № ЧР-341/28.06.2023 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника /с предишни наименования „ДКУ И.“
ЕАД и „ДСК Т.С.“ ЕАД/ въз основа на трудов договор № 426 от 25.03.2022 г.
1
като е заемала длъжността „счетоводител“ със срок на изпитване от шест
месеца. Впоследствие трудовият договор бил изменен с допълнително
споразумение № 528/04.08.2022 г. и ищцата преназначена на длъжността
„главен счетоводител“. По силата на последващо доипълнително
споразумение № 212/21.02.2023 г., считано от 01.02.2023 г., трудовият
договор станал безсрочен, а основното трудово възнаграждение на ищцата
било увеличено на 2808 лева, поради което заедно с допълнителното
възнаграждение за прослужено време и професионален опит, размерът на
основното брутно трудово на същата възлизал на 3201,12 лева.
На следващо място в исковата молба се твърди, че на 17.11.2022 г.
ищцата подписала с работодателя си писмо-съгласие, съгласно което
ответникът се съгласил да изплати на ищцата допълнително възнаграждение,
наречено „възнаграждение за задържане“ в размер на 18 402 лева. Същото
следвало да се дължи при непрекъснато изпълнение на условията по трудовия
договор и при представяне на добро ниво и съдействие за успешно
приключване на процеса по интеграция в предприятието на работодателя и
при високо ниво на отговорност, сътрудничество и стриктно наблюдение на
задълженията, произтичащи от Правилника за вътрешния трудов ред от
страна на служителя. Ответникът се е задължил да изпалти възнаграждението
в срок до прехвърляне на акциите на „ДСК-Т.С.“ АД на „Д.К.У.“ АД, но не
по-късно от 31.03.2023 г. Уточнява се, че като условия за изплащане на
процесното възнаграждение са предвидени трудовото правоотношение с
работодателя да не е прекратено към датата на плащането, преди датата на
плащането служителят да не е в период на предизвестие за напускане или да
не му е връчвано предизвестие от работодателя поради причини, свързани с
непрофесионално отношение, некомпетентност, груба небрежност и
неправомерно поведение; служителят да продължава да изпълнява своите
задължения съгласно пологодишната оценка на ниво най-малко „съгласно
очакванията“ и по-висока и да спазва всички приложими вътрешни правила
за работа и дисциплина, установени от работодателя, както и да участва в
процеса на интеграция съгласно изискванията на работодателя.
Ищцата поддържа, че към 31.03.2023 г. е изпълнила всички изисквания
и отговаряла на всички условия за получаване на допълнителното
възнаграждение – сума за задържане, но същата не й била заплатена, въпреки
че е преведена на останалите й колеги, които са сключили аналогични
споразумения.
Поради незаплащането на дължимото й допълнително възнаграждение
без основание, на 28.06.2023 г., ищцата подала уведомление за прекратяване
на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2-3 КТ, което е било
получено чрез куриер на „Еконт“ на същата дата.
Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено считано от
същата дата със Заповед № ЧР-341/28.06.2023 г., връчена на 28.06.2023 г.
Основанието за прекратяване на ТПО, вписано в заповедта обаче било чл.
326, ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ – „прекратяване на трудовия договор от
работника или служителя без предизвестие“. Същото основание е било
отразено и в трудовата книжка.
2
Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищецът счита за
незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения. На
първо място твърди, че било налице разминаване между основанието за
прекратяване на ТПО, вписано в молбата й, а именно – чл. 327, ал. 1, т. 2-3
КТ и основанието, вписано в заповедта чл. 326, ал.1 и 2 от КТ. Посочва, че
работодателят е бил длъжен да посочи в заповедта за прекратяване на
трудовия договор точно посоченото от служителя основание за прекратяване,
независимо дали е съгласен или не с него – като работодателят нямал право
да подменя основанието, вписано от ищцата. В тази връзка ищецът поддържа,
че работодателят неоснователно е подменил правното основание за
прекратяване на трудовия договор в процесната заповед за прекратяване на
трудовия договор и в трудовата книжка.
Поради разликата между действителното основание за прекратяване и
посоченото в трудовата книжка и в заповед № ЧР-341/28.06.2023 г., оспорва
да дължи на ответника отразеното в Заповедта обезщетение за неспазения
срок на предизвестие на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на една брутна
работна заплата.
На следващо място, поддържа, че поради прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2-3 от КТ ищцата има право на
обезщетение от работодателя по чл. 221, ал. 1 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на едно брутно трудово възнаграждение
за срока на предизвестието, което в процесния случай е в размер на 3201,12
лева.
От своя страна излага доводи, че доколкото не е отправяла искане за
прекратяване на трудовия й договор без предизвествие по нейна инициатива,
то не дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестието на работодателя
си.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства: извлечение от ТР за актуално
състояние на „ДКУ-И.“ ЕАД; трудов договор № 426/25.03.2022 г.;
допълнително споразумение към трудов договор № 528/04.08.2022 г.;
допълнително споразумение № 532/09.08.2022 г.; допълнително
споразумение № 212/21.02.2023 г.; длъжностна характеристика на длъжността
„главен счетоводител“; копие от стр. 1-13 от трудова книжка на П. И. Д.;
писмо-съгласие към трудов договор; Заповед № 3-4/30.01.2023 г., издадена от
ИД на „ДСК-Т.С.“ ЕАД; оценка за дейността към писмо-съгласие; електронно
уведомление за изпращане и получаване на пратка; уведомление вх. №
52/28.06.2023 г. от П. М. до „ДКУ-И.“ ЕАД; Заповед № ЧР-341/28.06.2023 г.
на осн. чл. 326, ал. 1 КТ за прекратяване на трудово правоотношение на П. И.
М., както и приложения – договор за правна защита и съдействие от
10.07.2023 г., пълномощно, списък с разноски.
Иска се назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и искане
за допускане на свидетел при режим на призоваване за установяване на датата
на подписване на писмо-съгласие за уговаряне на допълнителното
възнаграждение за задържане и за изготвяне на оценката за дейността през
3
2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Д.К.У.“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител адв. Н.С., е депозиран писмен отговор, в който
се излагат аргументи за недопустимост на иска, тъй като първоначално
посочения ответник „ДКУ – И.“ ЕАД, е закрито, а също така оспорва
предявените от ищеца искове като неоснователни.
Разяснява, че на 25.07.2025 г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна – вливане
на „ДКУ-И.“ ЕАД в „Д.К.У.“ АД.
Не се оспорва, че ищецът е бил служител на праводателя на ответното
дружество „ДСК Т.С.“ ЕАД на посочената от него длъжност, както и че с
уведомление вх. № 52/28.06.2023 г. ищцата е заявила пред работодателя
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 от
КТ, като е посочила като фактическо основание, че не й е заплатено от
работодателя допълнително трудово възнаграждение в размер на 18 402 лева,
представляваща дължима сума за задържане. Доколкото обаче ответникът
приел, че не са налице прекратителните основания, посочени от ищцата, то
действително издал заповед № ЧР-341/28.06.2023 г. за прекратяване на
трудовия договор по искане на служителя и при неспазване на предизвестието
на основание чл. 326, ал. 1 и 2 от КТ, вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ.
Не се оспорва, че между ищцата и „ДСК Т.С.“ ЕАД е подписано
писмено съглашение, с което работодателят е поел задължение да заплати на
служителя сума в размер на 18 402 лева, равна на 6 месечни заплати, при
изпълнение на посочените в споразумението задължения. Излагат се обаче
подробни доводи, че ищцата не е спазила условията за получаване на
допълнителното трудово възнаграждение (наречено „сума за задържане“)
съгласно писмо-съгласие към трудов договор от 17.11.2022 г., свързани с
активно участие и подпомагане на процеса по интеграция, извършено
професионално, компетентно и с правомерно поведение, което е обосновано
от поддържане на непрекъсваемост, качество и надеждност на оперативните
процеси и допълнително активно и ефективно управление на
организационната промяна, водеща до извод за цялостното изпълнение от
страна на ищцата на задълженията, произтичащи от процеса на интеграция
(смяната на собствеността).
Посочва, че със Заповед № 3-87/19.10.2022 г. за инвентаризация на
наличните активи и пасиви в ,ДСК Т.С.“ ЕООД на П. М., в качеството на
главен счетоводител, е определена задача на председател на Централна
инвентаризационна комисия, но служителката не е изпълнила конкретните
възложени задачи, поради което и не е спазила условията за получаване на
уговореното допълнително възнаграждение и такова не й се дължи.
Поддържа, че годишната оценка на дейността на служителката за 2023 г.,
направена от изпълнителния директор на „ДСК Т.С.“ ЕАД Ж.М., по която
служителката е получила оценка 100% по посочените критерии, е изготвена
въз основа на неясни факти и критерии, поради което ответникът, на
основание чл. 193 от ГПК оспорва съдържанието на посочената оценка.
Посочва, че поради забавено подаване на информация от страна на ищцата
4
към одиторите, заверка на отчета на „ДКУ-И.“ ЕАД е извършена едва на
09.06.2023 г., което е доказателство за непрофесионално отношение и
некомпетентност, проявени от служителя.
Твърди се, че прекратяване на трудовото правоотношение от служителя
е направено с цел избягване на дисциплинарна отговорност и преди връчване
на искане за даване на обяснения по чл. 193 от КТ от страна на работодателя,
а според трайната съдебна практика на ВКС прекратяване на трудов договор
по чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ е недействително в случаите, когато е
направено с цел избягване на дисциплинарна отговорност.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства: заповед № 3-87/19.10.2022 г.
относно извършване на инвентаризация на наличните активи и пасиви в
„ДСК-Т.С.“ ЕАД към 31.10.2022 г.; доклад от инвентаризация на „ДСК-Т.С.“
ЕАД (ДКУ-И. ЕАД); заповед № 3-4/30.01.2023 г.; писмо съгласие към трудов
договор, сключен между „ДСК-Т.С.“ ЕАД и П. И. М.; оценка на дейността
към писмо-съгласие; уведомление вх. № 52/28.06.2023 г. от П. М. до „ДКУ-
И.“ ЕАД; писмо за поемане на одиторски ангажимент изх.№ А724/11.11.2020
г.; Договор за одит с рег. дог. 208/2020 г. между ДСК-Т.С. ЕАД и АФА ООД;
допълнително споразумение от 02.12.2022 г. към договор за одит от
11.11.2020 г. и приложение – 1 бр. адвокатско пълномощно
Моли за допускане на свидетел, които да установи, че ищцата не
отговаря на условията за получаване на сумата, посочена в Писмо-съгласие,
не е извършвала работата качествено и в срок и не е извършвала задачи по
извършване на инвентаризация, както и че със своите действия и бездействия
е забавила и затруднила работата на одиторите и изготвянето на одитния
доклад; преди подаване на заявлението ищцата е узнала, че срещу нея се
подготвя образуване на дисциплинарно производство.
Не възразява се срещу допускане на исканият от ищцата свидетел. Не
възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
като се противопоставя единствено на следния въпрос от експертизата: дали
ищцата с своите действия и бездействия е забавила и затруднила работата
на одиторите и изготвянето на одитния доклад, с твърденията, че
посочения въпрос е неотносим и ненеобходим за решаване на делото.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Съдът намира, че по оспорването на датата и на съдържанието на
представен одитен доклад, направено от ответника, не следва да се открива
производство по чл. 193 от ГПК, доколкото частните диспозитивни
документи не обвързват съда със своето съдържание, а оспорването на датата
на документ не се извършва по реда за оспорване на верността на документи
по чл. 193 от ГПК.
5
Следва да бъде дадена възможност на ищеца и ответника да ангажират
гласни доказателства чрез разпита на по един свидетели – за ищеца при
режим на призоваване, а за ответника – при режим на довеждане, съответно
за посочените в исковата молба и отговора обстоятелства.
Следва да бъде допусната и поисканата от ищцата и ответника съдебно
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в 1/ исковата молба
въпроси, с изключение на следния въпрос: „налице ли са данни към 20.02.2023
г. ответникът да е изплатил на свои служители суми за задържане“ (като
неотносим), 2/ на въпросите по отговора на исковата молба и 3/ на служебно
поставен от съда въпрос: какъв е размерът на брутното трудово
възнаграждение на П. И. М. към 28.06.2023 г., като провери „на място“
счетоводството на ответното дружество.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен
и след осъществяване на процедурата по чл. 311 във вр. с чл. 131 от ГПК,
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания на
основание чл. 312 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищцата произтичат от трудово правоотношение
между нея и ответника, прекратено съгласно твърденията в исковата молба
със заповед № ЧР-341/28.06.2023 г., на различно от поисканото от служителя
основание. Ищцата претендира промяна на основанието за уволнение от съда,
евентаулно – признаване на уволнението й за незаконно и за осъждане на
ответника да заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 3201,12
лева. Претендира се също и осъждане на ответника да заплати на ищцата
допълнително трудово възнаграждение в размер на 18 402 лева на осн. чл. 13
НСОРЗ, дължимо по писмо-съгласие към трудов договор от 17.11.2022 г.,
както и обезщетение за забава. От своя страна се иска признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника обезщетение за неспазено
предизвестие.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание:
1/ по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ – конститутивен иск за поправка на основанието за
уволнение, евентуално съединен с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ - за признаване на уволнението за незаконно и
отмяната му и 2/ кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 221, ал. 1
от КТ за сумата от 3201,12 лева, 3/по чл. 13 от НСОРЗ – за сумата от 18 402
лв. и 4/ отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ищцата не дължи сумата в размер на една брутна работна заплата по чл. 220,
ал. 1 от КТ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищецът е бил служител на праводателя на
ответното дружество „ДСК Т.С.“ ЕАД на посочената от него длъжност
6
„главен счетоводител“, че между ищцата и „ДСК Т.С.“ ЕАД е подписано
писмено съглашение, с което работодателят е поел задължение да заплати на
служителя сума в размер на 18402 лева, равна на 6 месечни заплати, при
изпълнение на посочените в споразумението задължения; съгласно годишната
оценка на дейността на служителката за 2023 г., направена от изпълнителния
директор на „ДСК Т.С.“ ЕАД Ж.М., служителката е получила оценка 100% по
посочените критерии; както и че с уведомление вх. № 52/28.06.2023 г. ищцата
е заявила пред работодателя прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, като е посочила като фактическо основание,
че не е заплатено от работодателя допълнително трудово възнаграждение в
размер на 18 402 лева, представляваща дължима сума за задържане, но
доколкото ответникът е приел, че не са налице прекратителните основания, е
издал Заповед № ЧР-341/28.06.2023 г. за прекратяване на трудовия договор по
искане на служителя и при неспазване на предизвестието на основание чл.
326, ал. 1 и 2 КТ, вр. с чл. 220, ал. 1 КТ.
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже: че между страните е съществувало трудово правоотношение; че
същото е прекратено; че в трудовата книжка е вписано основание за
прекратяване различно от действителното правно положение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже: наличието на трудово правоотношение с ответника, както и
прекратяването на същото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство – т.е. че действително е
налице съответното основание по чл. 326, ал. 1 и 2 от КТ, спазване на
процедурата по уволнението, обстоятелството, че издадените заповед и
предизвестие отговарят на нормативните изисквания.
По иска по чл. 221, ал. 1 от КТ в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже: че между страните е съществувало трудово правоотношение, което да
е прекратено поради неплащане на трудово възнаграждение, както и размера
на брутното трудово възнаграждение.
По иска по чл. 13 от НСОРЗ в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже: че между страните е съществувало трудово правоотношение, че е
сключено допълнително споразумение, от 17.11.2022 г. с което работодателят
се е задължил да заплати на служителя допълнително трудово
възнаграждение в размер на 18402 лв., както и изпълнение на условията за
заплащане на допълнителното възнаграждение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
7
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже правен интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което да е прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 КТ,
неспазване на предизвестие от страна служителя, срокът на предизвестието,
както и размера на брутното трудово възнаграждение.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищцата не сочи
доказателства да е изпълнила надлежно условията за получаване на
възнаграждението за задържане, а ответникът не сочи доказателства за
наличие на основание да откаже заплащане на сумата за задържане;
Ответникът не сочи и доказателства за законосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на същата.
ДОПУСКА до разпит свидетел на ищеца при режим на призоваване, с
чиито показанията ще се установяват обстоятелствата относно издаване на
оценка за дейността за 2023 г. Свидетелят да се призове за насроченото
открито съдебно заседание, както следва:
- Ж.М. М., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к.
***.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на един свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата в отговора на исковата молба (без следното
обстоятелство: „преди подаване на заявлението ищцата е узнала, че срещу
нея се подготвя образуване на дисциплинарно производство“).
УКАЗВА на ответника да води поискания свидетел в насроченото с
определението съдебно заседание.
ДОПУСКА извършването на съдебно счетоводна експертиза по
поставени в 1/ исковата молба задачи, с изключение на следният въпрос:
„налице ли са данни към 20.02.2023 г. ответникът да е изплатил на свои
служители суми за задържане“ (като неотносим), 2/ отговора на исковата
молба и 3/ както и на служебно поставен от съда въпрос: какъв е размерът на
брутното трудово възнаграждение на П. И. М. към 28.06.2023 г., като провери
„на място“ счетоводството на ответното дружество
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 700
лева, от които 200 лева от бюджета на съда и 500 лева, вносими от ответното
дружеството.
УКАЗВА на ответника да внесе така определения депозит от 500 лева
по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението и да представи доказателства за това,
УКАЗВА на ответника да окаже на вещото лице нужното съдействие
за извършване на експертизата / в това число като осигури достъп до
счетоводството си/ като го предупреждава, че в противен случай съдът може
да цени поведението му по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани
8
обстоятелствата, пред установяване на които страната е създала пречки пред
доказването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Д.П., която да се призове след внасяне на
депозита.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.10.2024 г. от
10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9