Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Враца, 01.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 27.01.2021 г. /двадесет и седми януари
две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 525 по описа
на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. вр. чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на „В.-В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Г.К., против Акт за дерегистрация по ЗДДС №
060992001984514/08.06.2020 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на
НАП – Велико Търново, ИРМ ***, потвърден с решение № 153/17.09.2020 г. на директора
на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико
Търново при ЦУ на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като
постановен при противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с
целта на закона. Сочи
се, че при основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, администрацията
действа в условията на оперативна самостоятелност и за нея съществува
възможност, а не задължение за прилагането на въпросната норма на материалния
закон. В тази връзка са твърди, че не е изпълнено задължението на
административния орган за мотивиране на акта. Отправя се искане за отмяна на оспорения акт за
дерегистрация като незаконосъобразен и необоснован. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващият лично и чрез процесуалния представител * Е.Л. *** поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
оспорването – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител * В.В., оспорва жалбата като неоснователна. Излага становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са приложени
писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие
на образуваната административна преписка.
Съдът, след преценка представените
по делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "В.- В." АД е регистрирано по ЗДДС лице,
считано от 11.05.2002 г.
С резолюция за извършване на проверка № П-04000620011073-0РП-001 от 17.01.2020
г. на началник на сектор в ТД на НАП – Велико Търново /лист 64/ е разпоредено
извършване на проверка относно наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС на
дружеството - жалбоподател. С резолюцията е определен компетентен за извършване
на проверката орган - главен инспектор по приходите и е посочен срок за нейното
приключване - 18.02.2020 г. Резолюцията е изменена с Промяна на резолюция №
П-04000620011073-0РП-002 от 18.02.2020 г. /л. 63/, Промяна на резолюция №
П-04000620011073-0РП-003 от 18.03.2020 г. /л. 62/, Промяна на резолюция №
П-04000620011073-0РП-004 от 10.04.2020 г. /л. 61/ и Промяна на резолюция №
П-04000620011073-0РП-005 от 15.05.2020 г. /л. 59/, като срокът за приключване
на проверката е продължен до 19.06.2020 г.
Проверката е завършила с Протокол № П-04000620011073-073-001/27.05.2020 г. Установено
е, че дружеството е подавало в законоустановения срок справка - декларация по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. Към
27.05.2020 г. дружеството има неплатени задължения за ДДС в общ размер на
62 120,00 лв. за 13 данъчни периода от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г. и от
01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. Срещу дружеството е образувано изпълнително дело
№ **********/2014 г. в ТД на НАП – Велико Търново, по което са установени публични
вземания в общ размер на 1 155 264,37 лв., от които 898 588,40 лв.
главница и 256 675,97 лв. лихва към дата 14.05.2020 г. При анализ на
събраните доказателства в хода на извършената проверка, включително Справка за
общите задължения на дружеството към 27.05.2020 г., отразени в данъчно –
осигурителната сметка на лицето, органът по приходите е направил извод, че са
налице основанията за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, тъй като е
осъществен фактическият състав на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. От старши инспектор
по приходите в ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ ***, е издаден Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 060992001984514/08.06.2020 г.
С решение № 153/17.09.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП актът е
потвърден. Решаващият
орган е приел, че са налице основанията за прекратяване на регистрацията по
ЗДДС, визирани в чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като дружеството системно не
изпълнявало задълженията си по ЗДДС – невнасяне на данъка за 13 данъчни периода.
Описани са периодите и дължимия за всеки от тях, но невнесен ДДС. Прието е, че
поведението на лицето, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за
внасяне на ДДС по подадени справки – декларации и непогасяване на декларирани
от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, е източник на
опасност от загуба на данъчни приходи, особено ако остане регистрирано по ЗДДС
лице и продължи да начислява данък, който не внася в бюджета, и чието
принудително събиране ще бъде значително затруднено. Решаващият орган е приел,
че при упражняване на оперативна самостоятелност органът, постановил Акта за
дерегистрация, е действал в съответствие с целта на закона – предотвратяване на
неправомерно поведение на лицата, източник на опасност от загуба на данъчни
приходи. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и същите са отхвърлени като
неоснователни.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК (решението е връчено
на 23.09.2020г., а жалбата е подадена на 06.10.2020г.), след обжалване по
административен ред, поради което същата се явява допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При
извършване на служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че
проверката е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок, след извършените удължавания на същия. Актът за дерегистрация по
ЗДДС № 060992001984514/08.06.2020г. е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните
основания за постановяването му. При извършването на проверката не са били
допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК.
Доводите на
жалбоподателя за отмяна на оспорения административен акт са неоснователни.
Съгласно чл.
176 от ЗДДС, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да
прекрати регистрацията на лице, което: 1. не може да бъде открито на посочения
от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс; 2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за
това ред; 3. системно не изпълнява задълженията си по този закон; 4. има
публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата
стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите
задължения; 5. не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг
от три месеца от възникване на задължението за уведомяване; 6. не представи или
не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни
документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени
или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.
В конкретния
случай констатациите в обжалвания Акт за дерегистрация по ЗДДС № 060992001984514/08.06.2020г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ ***, са че са
налице предпоставките на чл. 176, т. 3 от ЗДДС с оглед на това, че дружеството
не е платило в срок декларирани и установени задължения по ЗДДС. Този факт не
се оспорва от жалбоподателя, поради което съдът го намира за безспорно
установен. Налице е системно неизпълнение на задълженията на дружеството по
ЗДДС. В теорията и практиката е прието, че системно неизпълнение на дадено
задължение е налице, когато същото не е изпълнено три или повече пъти, каквито
данни по делото са налице (в този смисъл решение № 12231 от 15.10.2014г. на ВАС
по адм. дело № 16716/2013г., VIII отделение; решение
№ 3420 от 12.03.2013г. на ВАС по адм. дело № 9089/2012г., I отделение; решение
№ 16327 от 9.12.2013г. на ВАС по адм. дело № 5621/2013г., VIII отделение).
Неизпълнението от жалбоподателя на задължението за плащане на ДДС по
справки-декларации за 13 данъчни периода сочи на системност и осъществява
пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация
юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС.
Съдържанието
на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл.
106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в
забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след
датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо
различно (по аргумент от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда
действие от деня на връчването му). Регистрацията се прекратява по инициатива
на регистрираното лице или на приходната администрация – чл. 106, ал. 2 от ЗДДС. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията
действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176, вр. чл. 106,
ал. 2, т. 2, б. “б“ от ЗДДС упражнява дискреция. Като осъществяване на същата
трябва да се приеме и преценката на органа по приходите да извърши процесната
дерегистрация.
Съгласно
чл.
169 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК, при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. Актовете, които
административният орган е овластен да издава по
свободна преценка, не са изключени от проверката за законосъобразност, а самото
упражняване на правото на свободна преценка е подчинено на изискванията актът
да е издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за
която му е предоставена.
Целта на
законодателя при
соченото от органите по приходите основание за дерегистрация е да се преустанови извършването от данъчния
субект на нарушения, които поради своята системност обосновават вероятност от
злоупотреби с ДДС. Съдът намира, че
издаването на оспорения акт е насочено именно към постигането на тази цел. С
оглед системното невнасяне на данък от страна на задълженото лице и то в
значителен общ размер органът по приходите правилно го е дерегистрирал
по ЗДДС. С тази мярка ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона. Спазени са и изискванията за
съразмерност по чл.
6 от АПК, защото размерът на неизпълнените задължения е висок, поведението
на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което
обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да
приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията му.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че в случая органът по приходите е следвало да
извърши преценка на прилагане на оспорената мярка, т.е. е следвало да приложи
същата след обоснован баланс между интереса на фиска
и частния интерес. С оглед съдържанието на чл. 176
от ЗДДС се налага извод, че в израза "данъчни нарушения", в
наименованието на посочения член, законодателят е вложил един по-широк смисъл,
като е включил в цитираната разпоредба и такива деяния /действия или
бездействия/, за които или не е предвидена административнонаказателна санкция или
въпреки предвидената такава е необходимо нарочното им преустановяване с цел
предотвратяване на по-тежки последици за фиска,
доколкото тези деяния се възприемат от закона като индиции
за злоупотреби. Това следва и от заглавието на Глава
двадесет и пета от ЗДДС, в която се намира коментираната норма -
"Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни
измами". Конкретно отказът или прекратяването на регистрацията по ЗДДС на
основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС има превантивна
функция, а не санкционна такава. Характерът на мярката и анализираните по-горе
нейни цели води до извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя за
необоснованост на акта поради липса на преценка на органа.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че издаденият Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 060992001984514/08.06.2020 г., издаден от старши
инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ ***, и потвърждаващото
го решение № 153/17.09.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, са издадени
при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00
лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
Административен съд – Враца
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.-В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Г.К., против Акт за дерегистрация по ЗДДС №
060992001984514/08.06.2020 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на
НАП – Велико Търново, ИРМ ***, потвърден с решение № 153/17.09.2020 г. на
директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „В.-В.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 500,00
(петстотин) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
Административен съдия: