№ 82
гр. Търговище, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500119 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 119/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ищеца „Й....“ ЕАД, чрез своя
процесуален представител адв. З.Ц. против Решение № 58/16.03.2022 г.,
постановено по гр.д. № 482/2021 г. на Районен съд – Попово, 12 състав, в
частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за признаване за
установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът С. ХР. М. дължи на
ищеца, сумата от 294,29 лева, от които: 54,60 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 10.01.2019 г., с които е предоставено ползването на мобилен
номер **********; 141,36 лева, представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 11.05.2018 г., с
който е предоставено ползването на мобилен номер ********** и 98,33 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 26.11.2018 г., с който е предоставено
ползването на мобилен номер **********.
С доводи за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния
и процесуалния закон, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното
решение. Въззивникът на първо място твърди, че уговорената неустойка не
противоречи на добрите нрави, доколкото не е уговорена извън присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата
1
за неустойка според въззивника също така не е неравноправна, доколкото
размерът й е бил ясно формиран и ответната страна е била предварително
запозната с размера на обезщетението, в случай на неизправност. Цитирано е
и определение на ОС – Търговище в подкрепа на тези доводи.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че първоинстанционният
съд неправилно приема, че от представените по делото последна покана за
доброволно плащане и удостоверение за доставка на същата не можело да се
установи дали ищеца е упражнил надлежно това свое право и кога до
ответника е достигнало волеизявлението за прекратяване на договорите.
Според въззивника цитираната последна покана за доброволно плащане е
доставена до пощенската кутия на длъжника на 29.05.2019 г., което е напълно
достатъчно и отговаря на дължимата грижа. Това е бил единствения известен
адрес на длъжника и кредиторът не би следвало да бъде задължаван да стори
допълнителни разноски за допълнителни пощенски услуги, каквато е личното
персонално известяване, според адв. Ц.. По отношение на удостоверението за
доставка, жалбоподателят сочи, че същото не е било оспорено като
доказателство и че то има доказателствено значение, доколкото е издадено от
дружество, което е овластено с удостоверителна компетентност. Въззивникът
също претендира и сторените във въззивното производство разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна С. ХР. М., чрез особения си представител адв. Г.Д. оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението
на РС - Попово.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. С
молба – становище от 17.06.2022 г. процесуалният представител на
въззивника – адв. З.Ц. поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде
отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като
бъде постановено ново решение, с което да бъде прието за установено
наличието на вземането на дружеството и в тази му част. Претендира и
сторените в настоящото производство разноски.
Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от особения
представител адв. Г.Д., който поддържа подадения отговор на въззивната
жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Попово.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 29/2021г. по описа на ПпРС, по
подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 20/20.01.2021г., за
сумата 2302,09лв., представляваща парични задължения на длъжника С. ХР.
М., произтичащи от следните договори: Договор за мобилни услуги №
********* от 16.04.2017г., Допълнително споразумение към договор за
2
мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 28.09.2017
г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
24.10.2017 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 11.05.2018 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 26.11.2018 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението - 07.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в
срока по чл. 415 ГПК.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
16.04.2017 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни
услуги № *********, съгласно който му бил предоставен за ползване
предпочетен № 3598952911335, за срок от 24 месеца по програма Стандарт
9,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 9.99 лв. В договора е
посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. Към
договора е приложена ценова листа за абонаментни планове.
С Допълнително споразумение към описания по-горе договор за
мобилни услуги от 28.09.2017 г., месечния план за мобилен № +359*********,
е променен на Тотал 36,90 промо 2000МВ, както и срока на договора, който е
до 28.09.2019 г. С това допълнително споразумение, на М. е било
предоставено и устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black. Във връзка с
предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за
лизинг от 28.09.2017 г., с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy J5 Dual Black.
Съгласно договора лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 106,12 лв., от която първоначално лизингова
вноска в размер на 50 лв., платима към датата на сключване на договора, а
останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в
размер на 2,44 лв., за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен
това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от договора, страните уговорили и неустойка
в размер на 2,44 лв. В чл. 6 от този договор е посочено, че неразделна част от
него са общи условия (приложени по делото) и запис на заповед на стойност
100% от дължимата цена. По делото е представен този запис на заповед от
28.09.2017 г., съгласно който М. се е задължил да заплати на ищеца сумата от
56,12 лв., с последен падеж - 28.08.2019 г. В чл. 11, ал. 2 от общите условия
към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване на договора за
лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя
неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до
3
размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както
и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за
лизинг, в това число задължения за неустойки и др. Към този договор за
лизинг е приложена и декларация - съгласие от лизингополучателя и ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
28.09.2017 г. на „Т...“ ЕАД.
На 24.10.2017 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен и Договор за
мобилни услуги № *********, съгласно който му бил предоставен за
ползване предпочетен № +359*********, за срок от 24 месеца по програма
Интернет 15,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. В
договора е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки
месец. С този договор на М. е било предоставено и устройство ТАВLЕТ
HUAWEI MediaPad T3 10 4 G. Във връзка с предоставянето на това
устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от 24.10.2017 г., с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка ТАВLЕТ HUAWEI MediaPad T3 10 4 G. Съгласно договора
лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер
на 231,67 лв., от която първоначално лизингова вноска в размер на 52,50 лв.,
платима към датата на сключване на договора, а останалата сума била
платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 7,79 лв., за
период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това в чл. 1, ал. 3,
изр. последно от договора, страните уговорили и неустойка в размер на 7,79
лв. В чл. 6 от този договор е посочено, че неразделна част от него са ОУ
(приложени по делото) и запис на заповед на стойност 100% от дължимата
цена. По делото е представен този запис на заповед от 24.10.2017 г., съгласно
който М. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 179,17 лв., на
предявяване. Този запис на заповед е предявен за плащане на 24.10.2017 г. В
чл. 11, ал. 2 от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при
прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя,
последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и
неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в
договора за лизинг между страните, както и всички други парични и други
задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за
неустойки и др. Към този договор за лизинг е приложена и декларация -
съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти от 24.10.2017 г. на „Т...“ ЕАД.
На 11.05.2018 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен и Договор за
мобилни услуги № *********, съгласно който му бил предоставен за
ползване предпочетен № +359*********, за срок от 24 месеца по програма
Тотал 18,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 18,99 лв. В договора
е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. С
този договор на М. е било предоставено и устройство NОКIА 2 Black. Във
връзка с предоставянето на това устройство, между страните е сключен
Договор за лизинг от 11.05.2018 г., с който лизингодателят предоставил за
4
временно и възмездно ползване устройство марка NОКIА 2 Black. Съгласно
договора лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена
в размер на 92,77 лв., от която първоначално лизингова вноска в размер на 24
лв., платима към датата на договора , а останалата сума била платима чрез
ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 2,99 лв., за период от 23
месеца от сключването на договора. Освен това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от
договора, страните уговорили и неустойка в размер на 2,99 лв. В чл. 11, ал. 2
от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване
на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг
между страните, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и др.
Към този договор за лизинг е приложена и декларация - съгласие от
лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 11.05.2018 г. на „Т...“ ЕАД.
На 26.11.2018 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен и Договор за
мобилни услуги № *********, съгласно който му бил предоставен за
ползване предпочетен № +359*********, за срок от 24 месеца по програма
Тотал 12,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 12,99 лв. В договора
е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. С
този договор на М. е било предоставено и устройство HUAWEI Y6 2018 Dual
Black. Във връзка с предоставянето на това устройство, между страните е
сключен Договор за лизинг от 26.11.2018 г., с който лизингодателят
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI
Y6 2018 Dual Black. Съгласно договора лизингополучателят се е задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 291,17 лв., от която първоначална
лизингова вноска в размер на 135 лв., платима към датата на сключване на
договора, а останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от
които в размер на 6,79 лв., за период от 23 месеца от сключването на
договора. Освен това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от договора, страните
уговорили и неустойка в размер на 6,79 лв. В чл. 11, ал. 2 от общите условия
към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване на договора за
лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя
неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до
размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както
и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за
лизинг, в това число задължения за неустойки и др. Към този договор за
лизинг е приложена и декларация - съгласие от лизингополучателя и ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
26.11.2018 г. на „Т...“ ЕАД.
На 10.01.2019 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен и Договор за
мобилни услуги № *********, съгласно който му бил предоставен за
ползване предпочетен № +359*********, за срок от 24 месеца по програма
5
Тотал 12,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 12,99 лв. В договора
е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. С
този договор на М. е било предоставено и устройство апарат HUAWEI P20
Dual Black. Във връзка с предоставянето на това устройство, между страните е
сключен Договор за лизинг от 10.01.2019 г., с който лизингодателят
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка апарат
HUAWEI P20 Dual Black. Съгласно договора лизингополучателят се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 1186,57 лв., платима
чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 51,59 лв., за период от 23
месеца от сключването на договора. Освен това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от
договора, страните уговорили и неустойка в размер на 51,59 лв. В чл. 11, ал. 2
от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване
на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг
между страните, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и др.
Към този договор за лизинг е приложена и декларация - съгласие от
лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 10.01.2019 г. на „Т...“ ЕАД.
По делото са приложени и 9 бр. фактури, а именно: неизплатено
задължение в размер на 64,62 лв. по фактура № **********/20.02.2019 г., с
настъпил падеж на 07.03.2019 г.; неизплатено задължение в размер на 127,85
лв. по фактура № **********/25.02.2019 г., с настъпил падеж на 12.03.2019 г.;
неизплатено задължение в размер на 65,47 лв. по фактура
**********/20.03.2019 г., с настъпил падеж на 04.04.2019 г.; неизплатено
задължение в размер на 112,75 лв. по фактура № **********/25.03.2019 г., с
настъпил падеж на 09.04.2019г.; неизплатено задължение в размер на 64,57
лв. по фактура № **********/20.04.2019г., с настъпил падеж на 05.05.2019 г.;
неизплатено задължение в размер на 102,94 лв. по фактура №
**********/25.04.2019 г., с настъпил падеж на 10.05.2019 г.; неизплатено
задължение в размер на 47,26 лв. по фактура № **********/20.05.2019 г., с
настъпил падеж на 04.06.2019 г.; неизплатено задължение в размер на 1034,81
лв. по фактура № **********/20.06.2019 г., с настъпил падеж на 05.07.2019 г.,
включващо неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер
на 54,60 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на
980,21 лв.; неизплатено задължение в размер на 681,82 лв. по фактура №
**********/25.06.2019 г. с настъпил падеж на 10.07.2019 г., включващо
неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 485,79
лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 196,03
лв.
По делото е представена и спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за
защита на потребителите и „Т...“ ЕАД, съгласно чл. 1.1. и 1.2. от която
максималният размер на неустойка за услуги по вече сключени договори от
6
„Т...“ ЕАД с клиенти – физически лица не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, а в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в
договора или друг документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от него при предоставянето му.
Като доказателства по делото са представени също последна покана за
доброволно плащане от 21.05.2019 г. до С. ХР. М., изд. от „Т...“ ЕАД и
удостоверение с изх. № 017/31.01.2022 г. от „Тип - Топ Куриер“ АД за
доставка на предупредително писмо.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Въззивникът на първо място твърди, че уговорената неустойка не
противоречи на добрите нрави, доколкото не е уговорена извън присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата
за неустойка според въззивника също така не е неравноправна, доколкото
размерът й е бил ясно формиран и ответната страна е била предварително
запозната с размера на обезщетението, в случай на неизправност. Това
възражение на въззивника е основателно. Районен съд – Попово сочи в
обжалваното решение, че предвидената в договорите неустойка противоречи
на обезщетителната й функция. Според първоинстанционния съд тази
неустойка е санкционна по своя характер, доколкото същата не зависи от
вредите от неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Същата противоречи на добрите нрави и е
нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не споделя тези правни изводи на
първоинстанционния съд.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). Съгласно
легалното определение на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Нейната основна цел е да
стимулира страните по правоотношението към точно изпълнение на поетите с
договора задължения като същата изпълнява няколко основни функции –
обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните може да изпълнява и
наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави трябва да се прави за всеки конкретен случай към датата на сключване
на договора и ако към този момент е установено, че единствената цел, за
която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, то същата ще бъде нищожна.
Прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради накърняване на
7
добрите нрави, а се преценява към момента на неизпълнение на договора,
чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като
например – естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейният
вид – компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В конкретния случай, съгласно всеки от договорите за мобилни услуги
и договорите за лизинг между страните, размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на
потребителя е определена по следния начин (горецитирания чл. 11 от общите
условия към всеки от договорите за лизинг): „в размер на оставащите и
неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в
договора за лизинг между страните“.
Между „Т...“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите (КЗП) е
сключена спогодба от 11.01.2018 г. (л. 54 от първоинстанционното дело)
относно справедливия размер на неустойката, която един ползвател на
предлаганите от заявителя мобилни услуги дължи, в случай на виновно
прекратяване на договора при определени условия. Съгласно постигнатата
спогодба неустойката не следва да надхвърля трикратния размер на
абонаментните такси, ако крайният срок на договора за мобилни услуги
изтича след повече от три месеца.
При така установеното, настоящият състав намира, че договорената
между страните неустойка, не е нищожна. Договорите за мобилни услуги и за
лизинг, по които се претендира в настоящото производство отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с което са отхвърлени претенциите
за установяване на дължимост на неустойките по тях, са сключени между
страните след 12.01.2018 г. Претендираните суми по договорените
неустоечни клаузи са съобразени с постигнатото между ищеца и КЗП
спогодба от 12.01.2018 г. Освен това съобразно размера и начина на
определянето на неустойките, клаузата на чл. 11 от общите условия към
договорите за лизинг не е нищожна, тъй като така определена и след
коригирането й със сключената спогодба тя не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и не противоречи на
добрите нрави (т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по тълк. дело № 1 по
описа за 2009 г. на ОСТК, ВКС).
Претендираната сума от 294,29 лева, от които: 54,60 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 10.01.2019 г., с които е предоставено
ползването на мобилен номер **********; 141,36 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 11.05.2018 г., с който е предоставено ползването на мобилен
номер ********** и 98,33 лева, представляващи неустойка за предсрочно
8
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 26.11.2018 г., с
който е предоставено ползването на мобилен номер **********, следва да се
отхвърли на друго основание. Размерът на тези суми остана недоказан.
Договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг към тях, от които
произтичат трите неустойки са сключени, съответно на 10.01.2019 г.,
11.05.2018 г. и 26.11.2018 г. (л. 27-41 от първоинстанционното дело) и със
срок от 24 месеца. Съгласно чл. 1.2. от Спогодба 11.01.2018 г. между КЗП и
„Т...“ ЕАД, неустойка, в случай че е предоставено устройство на
преференциална цена при сключване на договор (ако такава е предвидена в
договора) се изчислява съобразно разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му, вследствие на което по правило ще бъде приложен по-нисък размер на
неустойка от предвидения в сключения с клиента договор. Въззивникът не е
ангажирал такива доказателства да установи колко е най-ниската неустойка.
Същият е представил доказателства за разликата в цената на мобилното
устройство в брой (без абонамент) и лизинговата цена на устройството (с
абонамент). Не е представил нито трикратния размер на вноската по лизинга,
нито колко и кои от всички суми от лизингови вноски представлява най-
малкият размер. Цитираната спогодба влиза в сила от 12.01.2018 г. и се
прилага за съществуващи договори за мобилни услуги, за които
задължителния срок за ползване не е изтекъл към 12.01.2018 г. Процесните
договори е следвало да изтекат след тази дата, поради което спогодбата
действа спрямо тях. Ето защо на това основание искът в тази част е недоказан.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че първоинстанционният
съд неправилно приема, че от представените по делото последна покана за
доброволно плащане и удостоверение за доставка на същата не можело да се
установи дали ищеца е упражнил надлежно това свое право и кога до
ответника е достигнало волеизявлението за прекратяване на договорите.
Според въззивника цитираната последна покана за доброволно плащане е
доставена до пощенската кутия на длъжника на 29.05.2019 г., което е напълно
достатъчно и отговаря на дължимата грижа. Това е бил единствения известен
адрес на длъжника и кредиторът не би следвало да бъде задължаван да стори
допълнителни разноски за допълнителни пощенски услуги, каквато е личното
персонално известяване, според адв. Ц.. По отношение на удостоверението за
доставка, жалбоподателят сочи, че същото не е било оспорено като
доказателство и че то има доказателствено значение, доколкото е издадено от
дружество, което е овластено с удостоверителна компетентност.
Тези възражения на въззивника са неоснователни. Надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне на договорите за мобилни
услуги, сключени между страните е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка. Доколкото не е уговорено друго, следва да
се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява
на общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Писмените договори подлежат на
9
прекратяване с изявление в същата форма. По делото е представена покана за
доброволно изпълнение, адресирана до въззиваемия, с която му се предоставя
подходящ срок за изпълнение и се съдържа изявление, че при липса на
изпълнение договорът ще бъде прекратен, но не се установява факта на
получаване на това писмено предизвестие от нея. Представеното от ищеца
удостоверение с изх. № 017/31.01.2022 г., издадено от „Тип - Топ Куриер“ АД
за доставка на предупредително писмо, не е годно да установи този факт.
Дори да се приеме, че поканата е достигнала до пощенската станция в с.
Бряст, общ. Димитровград (посочен в договорите като адрес на ответника),
това не би могло да обоснове извод за надлежното й връчване. Освен това,
видно от процесните договори, никъде в тях не е посочено постигнато между
страните в договорната връзка съгласие кореспонденцията между тях да се
счита за връчена с достигането й до адресите им. Останалите оплаквания във
въззивната жалба досежно този приет за недоказан от районния съд факт на
достигане на поканата до ответника, настоящият състав не намира за нужно
да обсъжда, доколкото същите биха имали значение единствено относно
евентуална преценка за редовността на връчването, но само при наличието на
документ, оформен по надлежния ред от длъжностно лице, разполагащо със
съответните удостоверителни функции, а такъв не е представен по делото.
Съобразно практиката на ВКС, при наличие на останалите
предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника – в този смисъл и
Решение № 178/12.11.2010 г., постановено по т. д. № 60/2010 г. по описа на
ВКС, ІІ т. о. Уведомяването на длъжника, че кредиторът разваля договора,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК или
по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на ефекта от развалянето на
договора. Това уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по
чл. 415, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението за неустойка, а представлява
ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Ако относимите към възникването на
задължението за неустойка факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо. В настоящия случай препис от исковата молба е връчен
единствено на особения представител на длъжника, което не може да
обоснове надлежно уведомяване на длъжника, от страна на кредитора за
развалянето на сключените между тях договори. Поради това искът за
установяване на дължимост на вземанията за неустойка правилно е отхвърлен
като неоснователен.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо и правилно.
10
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/16.03.2022 г., постановено по гр.д. №
482/2021 г. на Районен съд – Попово, 12 състав в обжалваните му части, като
допустимо, правилно и законосъобразно.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11