Р Е
Ш Е Н
И Е №260051
гр. Кюстендил, 20.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,
проведено на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Симона Цикова
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д. № 343 по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адвокат
В.С.-*** в качеството на особен представител на Ж.С.Ч., ЕГН ********** с адрес:
*** обжалва решение №172/12.03.2020 г., постановено по гр.д. №1735/2019 г. по
описа на ДнРС, с което е признато за установено
по отношение на Ж.С.Ч., че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр.
София, ЕИК ********* следните суми: 1056.26 лв., представляваща главница по
незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
от 20.04.2018 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 12.03 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания, начислена за периода от 22.06.2018 г. до 27.02.2019 г.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е
неправилно, постановено е при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че неправилно районен съд е приел, че страните са били в
облигационни отношения. Сочи се, че представеният договор за собственост на
името на Ч. не доказва, че именно тя е ползвател на електроенергия в процесното
жилище през исковия период. Заявява се, че представените по делото фактури не
доказват наличието на договорни отношения между страните, както доставка, респ.
потребление на конкретните количества ел. енергия и съответната й стойност.
Искането е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което да се отхвърлят
изцяло исковете.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез който се
оспорва основателността на въззивната жалба и се моли за оставянето й без
уважение.
КнОС
приема, че въззивната жалба е подадена
от страна в първоинстанционното производство (надлежен представител), насочена е
срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е
постъпила в срок, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Кюстендилският
окръжен, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не се
представиха нови доказателства, които да я променят, поради което в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Пред
районен съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание с чл.19, ал.1 и 2, чл.35 от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1056.26
лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 20.04.2018 г. до 18.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 12.03 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от
22.06.2018 г. до 27.02.2019 г.
Районен
съд е уважил исковете, приемайки, че е доказано по делото, че за процесния
електроснабден имот е разкрита партида при ищеца, че след свързването с
електрическата мрежа на обекта, въззивницата е станала страна по договори при
общи словия за използването на електроразпределителната мрежа при „ЧЕЗ Разпределение България”АД и за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, както и че договорното правоотношение по продажба на
електрическа енергия възниква с факта на придобиване на правото на собственост
или на вещно право на ползване върху електроснабден имот и произтича от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР.
Настоящият
състав на окръжен съд счита, че решението е правилно, поради което на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите изложени от Районен
съд- Дупница, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от
ищцовото дружество срещу ответницата Ж.Ч. искове. При постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Окръжен
съд намира, че доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във тази връзка, следва да се добави и следното:
Във въззивната жалба се
твърди, че неправилно районен съд е приел, че страните
са били в облигационни отношения, както и
че представеният договор за собственост на името на Ч. не доказва, че
именно тя е ползвател на електроенергия в процесното жилище през исковия
период. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно чл.98а, ал.1 и 4 от ЗЕ, крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Съгласно пар.1, т.2а от ДР ЗЕ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В разпоредбата на
пар.1, т.27г от ДР ЗЕ е предвидено, че "краен клиент" е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно
пар.1, т.41б, б.”а” от ДР ЗЕ "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия или природен газ.
С оглед на така изложената законова
регламентация се налага изводът, че ЗЕ предвижда сключване на договори за
доставка на електрическа енергия с крайни клиенти с конклудентни действия –
включване в електропреносната мрежа и доставка на енергия, като не е поставено
изискване за форма на договора. В настоящия случай от съвкупния анализ на
доказателствата по делото, може да се направи извод, независимо, че няма
представен по делото писмен договор, то
по силата на това, че ответницата е собственик на енергоснадбен имот може да се приеме,че между страните е сключен
договор за продажба на ел. енергия. От представената по делото справка,
издадена от Службата по вписванията гр. Дупница се установява, че ответницата
притежава апартамент, находящ се в гр. Бобов дол, ул. „Стефан Стамболов” бл.47,
ап.17. От съдебно- техническата и съдебно- счетоводната експертизи се
установява, че има открита партида на името на ответницата с аб.№**********
кл.№ /ИТН/310199755971 и СТИ 10500759, че през процесния период отчитането на
ел. енергия за имота на ответницата е извършвано в съответствие с действащата
нормативна база. Установява се също така, че по откритата партида на Ч. е
отразено извършеното снабдяване и отчитане на консумирана ел. енергия , като
има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури. Според
вещото лице- счетоводител размерът на задължението на ответницата през исковия период е 1056.26 лв., а размерът
на лихвата за забава- 12.03 лв.
От посоченото следва, че е било налице
валидно договорно правоотношение между страните, по силата на което ищцовото
дружество е продавало на ответницата ел. енергия за електроснабдения й обект,
находящ се в гр. Бобов дол, ул. „Стефан
Стамболов” бл.47, ап.17, което е породило задължението на Ч. да заплати цената
й, като докозателства в тази насока не са представени.
Поради гореизложените доводи настоящият
състав намира, че претенцията за заплащане на претендираната стойност на
доставена електрическа енергия за процесния период е основателна.
Доколкото претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва се явява акцесорна по
отношение на главната, то е основателен и искът с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Поради съвпадане на правните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба
на въззиваемото дружество се дължат сторените във въззивното производство
разноски, които са в размер на 210 лв.-10 лв. адвокатско възнаграждение и 200
лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №172/12.03.2020 г., постановено по гр.д. №
1735/2019 г. по описа на ДнРС.
ОСЪЖДА
Ж.С.Ч., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ Електро България"
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, ***, бл. ***, ЕИК
***, сумата 210 лв. представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция .
Решението на КОС не подлежи на обжалване съгл.чл.280,
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.