Решение по дело №248/2010 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Радомир, 04.05.2010 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди и десета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.

 

Като разгледа гражданско дело № 248 по описа на РРС за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация член 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.

Образувано е по искова молба от С.И.К., ЕГН ********** *** против И.П.К., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала, от което съжителство се родила дъщеря им Л.С. К., ЕГН **********. Сочи се, че през месец септември ответницата напуснала семейното жилище. От тогава до настоящия момент отглеждането и грижите за детето се осъществяват от бащата и неговите родители, с които той живее.

Сочи се че той осигурява всичко необходимо за детето. Последното страда от гликогеноза 1 тип, като често се налага да бъде лекувано в болнично заведение. Сочи се, че ответницата е изоставила детето, не полага грижи за отглеждането и възпитанието му, не е в състояние да упражнява родителските си права, няма необходимите битови условия за отглеждането му.

Твърди се, че ответницата не дава средства за издръжката на детето, като цялостната необходима издръжка за детето се осигурява от бащата.

Искането към съда е да предостави родителските права по отношение на малолетното дете Л.С. К. на бащата С.И.К., като и да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря в размер на 70.00 лева чрез нейния баща и законен представител С.И.К., считано от датата на завеждане на иска до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли съда да я уважи.

Исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на ответницата на 13.04.2010 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от нея. В писмения отговор ответницата сочи, че действително е напуснала семейното жилище, но причината била, че ищецът системно упражнявал насилие по отношение на нея. Не оспорва предоставянето на родителските права върху малолетното дете на бащата. Оспорва иска за присъждане на издръжка по размер, като сочи че последният е завишен и тя няма възможност да го заплаща.

         В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа представения отговор. Моли съда да присъди родителските права на ищеца, като й определи подходящ режим на лични контакти с детето.

         Като взе предвид процесуалната допустимост на предявените искове, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери следното:

         Обективно съединените искове са предявени от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес и са процесуално допустими.

         Разгледани по същество са основателни.

         Съгласно чл. 127, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат съгласие по между си, съдът решава въпросите за упражняването на родителските права и личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете и издръжката на последното. При решаване на спора относно родителските права и личните отношения съдът се ръководи изцяло от интересите на  детето.

         От представеното по делото удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № ……./…. г. се установява, че страните по делото са родители на Л.С. К., родена на *** година. Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото гласни доказателства и приетия социален доклад, че от август месец 2009 г. ищецът и ответницата живеят разделени, като роденото от съвместното им съжителство малолетно дете – Л. живее при бащата. Установява се също, че ищецът живее в двустаен апартамент, заедно с майка си, сестра си и племенника си, в който има всички необходими условия за отглеждане на Л.. При грижите за детето помощ и съдействие оказва майката на ищеца, към която Л. е много привързана.

         Установява се, че ответницата живее в стая, намираща се в стопанска постройка, без обособена баня към нея. Условията в обитаваното от ответницата помещение са неподходящи за отглеждане на малко дете. Още повече, че Л., видно от приложените по делото експертизи, страда от рядко заболяване „гликогенеза – 1 тип”, което налага полагане на особени грижи при отглеждането и храненето й.

         С оглед наличието на необходимите за детето условия, както и установеното по делото, че бащата разполага с финансовата и физическата подкрепа на родителите си за обгрижване на същото, родителските права следва да му бъдат предоставени на него.

         На майката следва да се определи режим на лични отношения с детето, който да бъде съобразен с възрастта и здравословното състояние на същото, както и с възможността на майката да осигури условия за задоволяване на нуждите му.

         По делото се установи, че за дълъг период от време между детето и майката не е имало никакъв контакт. Детето е на почти три години, период, в който адаптирането му към нова, непозната за него среда в отсъствие на хората с които общува и живее непрекъснато е трудно и стресиращо. Наред с това страда от хронично заболяване, налагащо периодично медицинско наблюдение и полагането на особени грижи, с които предвид дългия период на раздяла, майката не е свикнала. Условията, в които живее последната, също не позволяват пребиваването на детето при нея за по-продължителен период от време. Затова съдът счита, че към настоящия момент на майката следва да се определи ограничен режим на лични отношения с детето, а именно да и се предостави възможност да го вижда и взема със себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа сутринта до 19.00 часа вечерта, без преспиване. Съдът счита, че предвид изложеното по-горе, оставането на детето в жилището на майката за по-дълъг период от време не би било в негов интерес.

         На основание чл. 143, ал. 1 и 2 от СК и предвид обстоятелството, че родителските права се предоставят на ищеца, ответницата следва да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител. Размерът й, съдът следва да определи като вземе предвид установения от закона долен минимум, който към настоящия момент е 60 лв., нуждите на детето и възможностите на родителя.

         Малолетната Лилия освен обичайните нужди от средства за храна, облекло и отопление , има и особени такива, свързани със заболяването, от което страда. Видно от приложените по делото епикризи овладяването на обострените състояния е съпроводено с често настаняване в болнично заведение и медикаментозно лечение, което сочи на необходимост от допълнителни средства за отглеждането на детето. Следователно детето има нужда от издръжка по-голяма от обичайната за тази възраст.

От представения по делото социален доклад се установява, че ответницата реализира трудови доходи. Няма данни същата да с влошено здравословно състояние и да дължи издръжка на други лица, следователно може да реализира доход поне равен на минималния за страната. Поради това съдът счита, че същата може да дава месечна издръжка за малолетното си дете в размер на 70 лв. Посочената сума би задоволила частично нуждите на детето, като останалата част от необходимата за отглеждането му издръжка следва да осигурява бащата, който и ще полага непосредствените и ежедневни физически грижи за детето.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 100.80 лв., представляваща държавна такса.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението, в частта му с която се присъжда издръжка подлежи на предварително изпълнение.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на малолетната Л.С. К., ЕГН ********** на бащата С.И.К., ЕГН ********** *** като определя режим на лични отношения на майката И.П.К., ЕГН ********** ***, която може да вижда и взема със себе си детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 19.00 часа, без преспиване.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК И.П.К., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Л. С. К., ЕГН **********, чрез неговия бащата и законен представител С.И.К., ЕГН********** *** месечна издръжка в размер на 70.00 лева /седемдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2010 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 100.80 лева /сто лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдена издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе – 14.05.2010 г.

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                            вярно с оригинала

                            Секретар:/И.С./