№ 242
гр. Разград, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно
гражданско дело № 20213300500303 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Д. АТ. АТ. се явява адв.Р..
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ „УЛУСОЙ-БГ“ ООД се явява адв.Д..
ЗА ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД не се явява представител.
Адв.Р.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото:
С Решение № 332 от 02.07.2021 г. по гражданско дело № 20203330101679 по описа за
2020 година на РС – Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 415 от
05.08.2021г. и с Решение № 500 от 01.10.2021г., съдът е постановил следното: ОСЪЖДА
УЛУСОЙ-БГ ООД, ЕИК ********* гр.Разград, представляван от пълномощника адв.
Домбромир Д. да заплати на Д. АТ. АТ., ЕГН ********** от гр.Старо Оряхово,
представляван от пълномощник адв. Б.Р. сумата от 13500лв. /тринадесет хиляди и петстотин
лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука от
13.06.2018г., сумата от 118.50лв. /сто и осемнадесет лева и петдесет стотинки/ обезщетение
за претърпени имуществени вреди, двете ведно със законната лихва, считано от 14.06.18г. до
окончателното им изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.200 КТ до първоначално
предявените размери над горепосочените суми да 45000лв. обезщетение за причинени
1
неимуществени вреди и до размера на 395лв. обезщетение за причинени имуществени вреди
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. АТ. АТ. да заплати на УЛУСОЙ-БГ ООД сумата 1674.30лв./хиляда
шестстотин седемдесет и четири лева и тридесет стотинки/ съдебни разноски ОСЪЖДА
УЛУСОЙ-БГ ООД, ЕИК ********* гр.Разград да заплати по сметка на РРС държавни такси
в размер на 544.74лв. Решението е постановено ПРИ УЧАСТИЕТО на третото лицепомагач
ЗАД“Армеец“, ЕИК ********* на страната на ответника.
Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, останал
жалбоподателят Д. АТ. АТ., които го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Б.М. Р. от АК
- Варна. Намира решението в обжалваната част за неправилно, постановено в противоречие
с материални закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, като същото е и
необосновано. Излага подробни съображения. Акцентира, че ищецът не е допуснал груба
небрежност по чл. 201, ал.2 КТ. При условие на евентуалност, се сочи, че ако се приеме, че е
налице груба небрежност по чл. 201, ал.2 КТ, то процента на съпричиняване не може да
бъде по - висок от 30 %, а не приетия от съда – 70%. Прави се искане решението да бъде
отменено в обжалваната част и вместо не го да се постанови друго, което исковите
претенции бъдат изцяло уважение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - УЛУСОЙ-БГ ООД,
чрез пълномощника си адвокат Д. Ст. Д. от АК – София, депозира отговор на жалбата.
Оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Излага
подробни съображения.
Третото лице помагач на страната на ответника - ЗАД“Армеец“, чрез пълномощника
си юрисконсулт Меглена Якимова, депозира отговор на въззивната жалба. Намира същата за
неоснователна и моли решението в обжалваната ме част да бъде потвърдено. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК.
В срока по чл. 263 ал.2 ГПК, насрещната страна УЛУСОЙ-БГ ООД е подала
насрещна въззивна жалба, чрез пълномощника си адвокат Д. Ст. Д. от АК – София, срещу
решението в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на ответника сумата от 13
500лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/, явяваща се обезщетение за причинени
неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
14.06.18г. до окончателното им изплащане. Намира в обжалваната част решението за
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необосновано. Счита, че
справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД е в размер на 15 000 лв., а не приетото в мотивите
на съда от 45 000 лв. Счита, че процента на съпричиняване следва да бъде 95%, а не приетия
в мотивите на съда 70 %. Поради горното, счита че справедливото обезщетение за
причинени неимуществени вреди от 15 000 лв., следва да бъде намалено с 95%, поради и
което съдът е следвало да уважи иска за неимуществени вреди в размер на 750 лв. Ето защо,
обжалва решението в частта относно присъдените неимуществени вреди за разликата над
750 лв. до присъдения размер от 13 500 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.06.18г.
до окончателното им изплащане. Моли в тази му част решението да бъде отменено и
2
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.3 ГПК, не е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба.
Страните нямат доказателствени искания.
Адв.Р.: Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея, в което сме изложили
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.
Адв.Д.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Ако позволите само едно
уточнение, понеже забелязах, че в определението на стр.2 е записано, че „Улусой“ оспорва
жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. За това изречение исках
само да уточня, че сме написали, че молим жалбата да бъде оставена без уважение и да
постановите решение в смисъл, който е изложен в нашата насрещна въззивна жалба.
Обжалваме решението над 750лв. неимуществени вреди. Нямам доказателствени
искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Р.: Поддържаме изцяло съображенията изложени във въззивната жалба като моля
при постановяване на вашия акт да се съобразите с тях. В днешно съдебно заседание желая
да акцентирам върху няколко според мен основни аргумента. Първият, от които е довода на
РС изложен в решението, че работника не е имал правото, а и задължението да се качва в
товарния отсек с оглед съдържанието на длъжностната му характеристика, поради което и
на този извод се обосновава извода за грубата небрежност. Считам, че този извод не може да
бъде споделен поради следното. Достъпа до товарния отсек е свободен. В нормативната база
не се съдържа забрана или някаква лимитативност за определен кръг лица, който да имат
право на достъп до този товарния отсек, поради което считам, че следва достъпа до него да
бъде осигурен от работодателя за всяко едно лице и същият да бъде безопасен или чрез
монтиране на стълба или този достъп да се осъществява от специално предвидени рампи.
Поради което считам, че неправилно РС Разград е приел, че липсата на право и задължение
в длъжностната характеристика на работника А. е основание неговото поведение да се
прием като груба небрежност.
На второ място безспорно считам, че се установи организацията на работа в
дружеството „Улусой“. От събраните по делото доказателства се установи, че дружеството
не е монтирало стълба или не е организирало друг безопасен начин за достъп до този
товарен отсек, поради което А. не е имал безопасен начин, който да ползва, за да се качи на
този товарен отсек. Едва при наличието на такъв хипотетично и неизползването му от
страна на А., бихме могли да говорим за груба небрежност. В процесния случай А. е
следвало да съблюдава товарно-разтоварителните дейности от този товарен отсек. Това е
негово задължение първо с оглед начина на разтоварване и товарене на товарния отсек,
3
защото като шофьор той трябва да съблюдава именно начина на поставяне на стоката вътре
в товарния отсек. Наред с това същият е отговорен за тази стока. Поради липсата на
правилна организация на работа, то считам, че действията на А. не биха могли да се
квалифицират като груба небрежност.
Алтернативно, ако не приемете този довод и счетете, че е налице груба небрежност,
то считам, че процента на съпричиняване не би могъл да бъде повече от 30%.
За да не се повтарям и за процесуална икономия ще сведа тезата си до едно просто
изречение, ако е имало стълба и А. не я е ползвал, то считам, че процента би могъл да
надхвърля 50%, но при положение, че е нямало такава стълба и какъвто и начин за достъп до
този сектор да е избран от А., то би могъл да се квалифицира като груба небрежност. Ако
беше се катерил по металните части на този сектор и беше се подхлъзнал и паднал, то по
същия начин бихме могли да квалифицираме поведението му като груба небрежност. Всеки
един подход към този отсек би могло да квалифициран като груба небрежност. Стълба не се
установи да има от събраните по делото доказателства, поради което считам, че извода е
еднозначен дружеството не е осигурило безопасен начин.
По отношение на справедливия размер на обезщетението. Считам, че доказателствата
в тази връзка са еднопосочни. От СМЕ се установи, че перспективата за възстановяване на
ръката на А. са категорично неблагоприятни. Хватателната му способност е трайно
нарушена и възстановяването и надали ще настъпи. Поради което считам, че
претендирания размер е справедлив с оглед и останалите доказателства събрани по делото.
Моля за решение в този смисъл.
Адв.Д.: По размера на обезщетението кратко обобщение на това, което съм изложил.
Видно е, че ищеца все пак си е намерил работа отново като шофьор в други фирми след
трудовата злополука. Видно е, че неговата трайна намалена работоспособност по-голямата
й част се дължи на това, че има придружаващи заболявания, нямащи нищо общо със
злополуката. За това считам, че 45 хил. лв. са много предвид уврежданията, които е
претърпял и възможността да си намери работа на същата длъжност. Колегата изложи
основен аргумент, че не е имало стълба, по която да се качи, за да разтоварва стоката. Искам
само да напомня отново, че в неговата длъжностна характеристика няма такова задължение
да разтоварва стоката и не случайно не го задължават, тъй като работодателят е собственик
на влекача и всеки път, когато се пренася стока, тя се пренася в ремаркета, която е на
различни ЮЛ, не и на работодателя. За това е прието, че той няма нужда да се качва и да
разтоварва стоката.
Относно факта, че се е качил на вилиците на мотокара, вещото лице беше абсолютно
категорично, че това е в нарушение на всички технологични правила и няма мотокар, който
да има проектирани вилици върху който да се качват хора, камо ли да се подпират. За това
си мисля, че и безспорно беше установено проявена груба небрежност и съпричиняване на
вредоносния резултат, който ние оценяваме на проценти изложени във въззивната жалба.
За това моля да постановите решение в духа на изложеното в насрещната въззивна
4
жалба. Моля да присъдите и разноски, за което представям списък и доказателства за
извършването им.
Адв.Р.: Нямам възражения. Безспорно е допуснатото нарушение на трудовите
правила от страна на А.. Безспорно се доказа наличието с оглед разпоредбата съдържаща се
в конкретната наредба. Но при положение, че няма безопасен начин, то всеки един начин за
достъп до товарния отсек избран от А., следва да се квалифицира или не като груба
небрежност с оглед събраните по делото доказателства. Именно в тази връзка са и доводите
изложени във въззивната жалба.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА представения списък на разноски.
Обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 12:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5