Присъда по дело №464/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта:	2
Дата:	31 януари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20212200200464
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Сливен, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниАндриана Василева Петрова

заседатели:Веселина Колева Стефанова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело от общ
характер № 20212200200464 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. М. ЕНЧ. К. - роден на *** в ****, настоящ адрес: ***,
български гражданин, средно образование, пенсионер, разведен, неосъждан,
ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2020 г. по път П-55 км.
93+080 м. в землището на гр. Нова Загора, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение регламентирани в ЗДвП, а именно
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.” и разпоредбата на чл.15, ал.1, от
ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-
вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента.“ и по непредпазливост
причинил смъртта на Б.Й.Б., ЕГН ********** от ***, поради което и на
основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ , вр. чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл. 58а ал. 1 от НК,
вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на
1

основание чл. 66 ал. 1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343г от НК НАЛАГА на подс. М. ЕНЧ. К. наказание
Лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия М. ЕНЧ. К., с установена по делото
самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Сливен сумата от 1122,60 лева /хиляда сто двадесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

Вещественото доказателство лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с peг.
№ ***, намиращо се на съхранение в ОД на МВР – Сливен, след влизане в
сила на присъдата ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му подс. М. ЕНЧ. К., ЕГН
**********.
Вещественото доказателство велосипед с двигател, намиращ се на
съхранение в ОД на МВР – Сливен, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ
ВЪРНЕ на наследниците на починалия Б.Й.Б., а именно М. Б. ИВ. ЕГН
**********, С. Й. Б. ЕГН ********** и Й. Б. Б. ЕГН **********.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 2 / 31.01.2022г. по НОХД № 464 / 2021г. на СлОС

Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. М. ЕНЧ. К.
обвинителен акт за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ , вр. чл. 342 ал. 1 от
НК затова, че на 18.11.2020 г. по път II-55 км. 93+080 м. в землището на гр.
Нова Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка и модел „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***, нарушил правилата за
движение регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1
от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.” и разпоредбата на чл.15, ал.1, от ЗДвП „На
пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най[1]вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента.“ и по непредпазливост
причинил смъртта на Б.Й.Б., ЕГН ********** от ***.
Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалите
М.Б.И. /майка на починалия Б.Й.Б./, С.Й.Б. /сестра на починалия Б.Й.Б./ и
Й.Б.Б. /баща на починалия Б.Й.Б./.
В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно
следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Счита, че са налице условията за налагане на наказанието на
подсъдимия по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК поради наличието на
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства: чисто съдебно минало;
напреднала възраст - 75 години; добри характеристични данни; макар й
пенсионер всеки ден управлявал личния си автомобил, за да полага труд в
близко населено място и същевременно от 1976 г., откакто придобил право да
управлява МПС, до настоящия момент бил санкциониран само веднъж по
ЗДвП и заплатил наложената му глоба; изразил искрено съжаление за случая.
Счита, че налагането на наказание в размер на една година лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години би било напълно адекватно за извършеното и би съдействало за
поправянето на подсъдимия. Наказанието по чл. 343г от НК - лишаване от
право да управлява МПС следвало да бъде в размер на три години.
Подсъдимият трябвало да бъде осъден да заплати направените в хода на
наказателното производство разноски, а приобщените по делото веществени
доказателства - да бъдат върнати на собствениците им: лекият автомобил на
подс. К., а велосипедът на наследниците на починалия Б..
1

Частният обвинител Й.Б.Б., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Повереникът му счита, че не било изяснено мястото на удара
между двете пътни превозни средства; не бил изяснен механизма за
настъпване на ПТП; имало несъответствие между причинените травми на
починалия велосипедист и описания механизъм на тяхното причиняване. Не
били налице основания за прилагане разпоредбите на чл. 55 от НК. Следвало
да се вземе в предвид, че починалият бил млад човек и извършителят
следвало да понесе някаква отговорност за това деяние.
Частните обвинители М.Б.И. и С.Й.Б., редовно призовани, също не се
явяват в съдебно заседание и не се представляват. Поверениците им в
писмена молба са посочили уважителни причини за неявяването си в съдебно
заседание и са направили искане съдът да признае подсъдимия за виновен за
извършено от него престъпление по транспорта и да му наложи наказание в
размер на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде
отложено за изпитателен срок от пет години, както и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от четири години.
Защитникът на подс. К. не оспорва фактите по делото. Счита
обвинението за доказано по безспорен начин. По отношение размера на
наказанието изразява съгласие с позицията на представителя на ОП – Сливен,
като отбелязва, че подсъдимият изказвал дълбоко съжаление за случилото се.
Също счита, че са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за
определяне размера на наказанието на подс. К. под законоустановения
минимум - една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
Според защитника такова наказание било напълно справедливо и би довело в
последствие до правилното поведение на подсъдимия като водач на МПС.
Предлага наказанието по чл. 343г от НК - лишаване от право да управлява
МПС също да бъде в размер на една година, тъй като почти ежедневно,
подсъдимият пътувал от с. Радево до гр. Нова Загора, тъй като имал нужда от
лечение, лекарства и други такива битови потребности. Относно
вещественото доказателство – собственият лек автомобил на подсъдимия -
моли същият да му бъде върнат.
В съдебно заседание подс. К. се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава
изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено
съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Заявява, че е
съгласен с казаното от защитника му.
След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени
всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които
страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха
изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното
следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти,
изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. М. ЕНЧ. К. е на 74 години, български гражданин, със средно
2

образование, пенсионер, разведен, не е осъждан. Правоспособен водач на
МПС от 25.03.1976г. като последно издаденото му от ОД на МВР - Сливен
СУМПС № *********, включващо категории „В“, „ТКТ“ и „М“ е с валидност
до 30.01.2022г. Като водач на МПС, подс. К. е санкциониран с наказателно
постановление само веднъж за допуснато на 29.06.2009г. нарушение по
чл.183, ал.4, т.7, б. „б“ от ЗДвП, за което му е наложено административно
наказание „Глоба“ от 50 лева и отнети 8 точки от контролния талон. Подс. К.
е заплатил своевременно наложената му глоба.
От 07.10.2013г. подс. К. притежавал регистриран по надлежния ред лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ с per. № ***. Почти ежедневно управлявал
автомобила за придвижване от местоживеенето си в гр. Нова Загора до ***,
където притежавал къща с дворно място и отглеждал животни и
селскостопанска продукция. С оглед на този факт бил запознат с участъка от
път II-55 свързващ двете населени места, организацията и обичайния му
интензитет на движение.
Към 18.11.2020г. притежаваното от подс. К. МПС било с преминат по
надлежния ред технически преглед и с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Същият ден, както обичайно около 08:30 часа
подс. К., сам посредством личния си автомобил „Рено Меган Сценик“ с per.
№ *** се придвижил от гр. Нова Загора до недвижимия си имот в ***. Малко
след 17:00 часа на 18.11.2020г. и отново сам в автомобила си, се насочил по
обратния път. Около 17:20 часа на 18.11.2020г. подс. К. управлявал
автомобила си в прав участък от път II-55 в района на км.93 със скорост на
движение около 70 км/ч с включени къси светлини, поради настъпилата
тъмна част на денонощието и липса на осветеност на пътя. Пътното платно в
участъка било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока с
широчина 3,60 метра, разделени от непрекъсната осева линия. Настилката на
пътя с дребнозърнест асфалт била без неравности и със слабо изразени мокри
участъци. Заради липсата на осветеност на пътя и недостатъчната такава от
късите светлини на автомобила си, подс. К. в нарушение на разпоредбата на
чл.15, ал.1, от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“ се
движил в лентата за движение с посока към гр. Нова Загора плътно до осевата
линия, но без да навлиза в насрещната лента за движение. При избраната
скорост на движение от около 70 км/ч подс. К. в нарушение на чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.” не се съобразил с условията на видимост и
осветеност на пътното платно и сам се поставил в невъзможност да спре
автомобила си при необходимост за предотвратяване на пътно транспортно
произшествие.
Същевременно, в 17:00 часа на 18.11.2020г. приключил работният ден
3

за пострадалия Б.Й.Б., който работел на длъжност „машинен оператор,
силози“ в обект Фуражен завод в ***, поради което същият се отправил по
път II-55 към дома си в *** управлявайки велосипед „Бианчи Шимано“ с
монтиран двигател. Пострадалият Б. бил с незакопчана светлоотразителна
жилетка върху връхното си яке, а велосипедът му бил оборудван със
светлоотразител и работещи фар и стоп. Пострадалият Б. не притежавал
СУМПС и за придвижването си от дома си в *** до местоработата си в
общинския център използвал горепосочения велосипед с двигател. Подобно
на подс. К. също познавал много добре участъка от път път II-55 между двете
населени места. Малко преди 17:20 часа на 18.11.2020г. велосипедът с
двигател управляван от пострадалия Б. бил застигнат и изпреварен от лек
автомобил „Рено Клио“ управляван от свид. Ц.Б.Р.. На същата й направило
впечатление, че пострадалият Б. осъществява движението си по средата на
лентата си за движение, а не плътно вдясно, а светлоотразителната му
жилетка е незакопчана. Достигайки правия участък от път II-55 в района на
км.93 при аналогичните пътни, атмосферни и такива на видимост условия
описани по-горе, пострадалият Б. управлявал велосипеда си с двигател със
скорост от около 45 км/ч по средата на лентата за движение в посока ***.
Управляваният по гореописаният начин от подс. К. лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с per. № *** и велосипедът с двигател управляван по
гореописания начин от пострадалия Б. следвало да се разминат при
насрещното си движение в срещуположните разделени от непрекъсната осева
линия ленти около 17:20 часа на 18.11.2020 г. в участъка от път II-55, км.
93+080 м., когато поради посочените и за двамата нарушения на ЗДвП
настъпил удар помежду им. Велосипедът с двигател управляван от
пострадалия Б. напуснал лентата си за движение косо през непрекъснатата
осева линия и след навлизането му на 30 см. в лентата за движение на подс. К.
последвал удар между предното колело на велосипеда с предната лява част на
автомобила. Вследствие удара, тялото на пострадалия Б. се ударило в
предната лява част на автомобила, в челното стъкло, в предната лява част на
тавана и след това паднало на пътното платно в лентата за движение на
автомобила. Възприемайки единствено удара, но не преди това присъствието
на пътното платно на управляващия велосипед с двигател пострадал Б., подс.
К. активирал спирачната система на автомобила си и изминавайки спирачен
път от около 40 метра спрял в лентата си за движение. Подс. К. успял да
излезе от деформирания в лявата си предна част автомобил със счупено
предно стъкло и се насочил назад по посоката си на движение, връщайки се
към мястото на удара. Видял тялото на пострадалия Б. без явни признаци на
живот. В този момент на местопроизшествието спрели преминаващите с
автомобилите си по пътя свид. Ж.К.Г., управляващ лек автомобил „Ауди 80“
с per. № *** и свид. Р.Г.Д., управляващ лек автомобил „Пежо“, като вторият
познавал и подсъдимия и пострадалия. И двамата свидетели не били очевидци
на механизма на произшествието. След като се уверил, че пострадалият Б. не
дава признаци на живот, в 17:22 часа на 18.11.2020г. свид. Господинов подал
сигнал на ЕЕН 112 от мобилния си телефон с номер **********. Въз основа
на подадения сигнал, на местопроизшествието пристигнали последователно
4

екипи на полицията и ЦСМП - Нова Загора. Дежурният автопатрулен екип от
група „Пътен контрол“ при РУ — Нова Загора в състав свид. Р.Н.Й. и Д.М.,
които възприели тялото на пострадалия Б. лежащо по гръб на пътното платно
без признаци на живот. Полицейските служители установили самоличността
на подс. К. и спрелите на място с цел оказване на помощ свидетели Ж.Г. и
Р.Д.. Подс. К. обяснил пред служителите на РУ - Нова Загора механизма на
настъпилото ПТП, като му била извършена проверка с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARRC-0235. Цифровата индикация на
уреда не отчела наличие на алкохол в издишания въздух от подс. К..
Междувременно пристигналите на място медици от ЦСМП - Нова Загора
констатирали смъртта на пострадалия Б. и оказали помощ на подс. К., който
бил получил прорезни рани от счупеното предно стъкло на автомобила си.
Полицейските служители запазили местопроизшествието до пристигането на
дежурен екип от РУ - Нова Загора, при което бил извършен оглед на
местопроизшествие с изготвен нарочен протокол с фотоалбум. Подс. К. бил
насочен към ЦСМП - Нова Загора, където дал кръвна проба в 19:00 часа на
18.11.2020г.
На следващият ден, 19.11.2020г. в светлата част на денонощието бил
извършен повторен оглед на местопроизшествието, отново с изготвяне на
фотоалбум. За констатираната смърт на пострадалия Б., от Кметство *** е
издаден Акт за смърт № 0004/20.11.2020г.
От заключението на изготвената от вещото лице д-р Т.Ч. в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп №
208/2020 г. е видно, че причината за настъпване на смъртта на Б.Й.Б. е
настъпилото остро тежко шоково състояние, в което е изпаднал вследствие
тежката съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и
крайниците, със счупването на черепа и контузия на мозъка, счупвания на
ребрата и контузия на белите дробове и тежка коремна травма с разкъсването
на черния дроби размачкване на паренхима му. Тази травма е получена от
него вследствие блъскането му при управление на велосипед от лек
автомобил, движещ се със значителна скорост, изпадане на тялото му от
велосипеда и удряне по повърхността на терена на местопроизшествието.
Установени са счупване на черепа в областта на лявата половина на главата с
контузия на мозъка; множество счупвания на ребрата, предимно в ляво с
тежки контузии на белите дробове и основно ляв бял дроб с наличие на около
1 литър кръв и кръвни съсиреци в лявата гръдна кухина; тежка механична
травма на черния дроб с разкъсвания и наличие на 1.5 литра кръв и кръвни
съсиреци в коремната кухина; счупвания на долния ляв крайник и счупване
на шийката на дясната бедрена кост. Настъпването на смъртта на пострадалия
е било неизбежно, неминуемо и не е имало възможност за спасяване на
живота му. В заключението е прието, че смъртта на пострадалия Б. е пряка и
непосредствена последица от получените вследствие ПТП телесни
наранявания, а механизмът им на причиняване кореспондира изцяло с
установената фактическа обстановка от пътния инцидент.
Видно от заключението по протокол за съдебно-химическа експертиза
№ 189/20.11.2020г., извършена от вещо лице инж. Румен Митев -
5

експерт[1]химик в НТЛ при ОД на МВР – Сливен, не е установено наличие на
етилов алкохол във взетата кръвна проба на 18.11.2020г. от подс. К..
Съгласно заключението на изготвената съдебна химико-токсикологична
експертиза във ВМА - София от вещите лица проф. д-р В.А. - съдебен
токсиколог и Р.К. - магистър химик, във взетата кръвна проба на пострадалия
Б. не е установено наличие на алкохол (етанол), наркотични или упойващи
вещества.
В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебно[1]автотехническа експертиза, като от заключението на вещото лице
инж. Веселин Шишков е видно, че скоростта на движение на лекия автомобил
„Рено Меган Сценик“ с per. № *** управляван от подс. К. преди ПТП е била
около 70 км/ч, обуславяйки опасна зона за спиране между 71-80 метра. При
тази скорост на движение при управление на лекия автомобил на къси
светлини, подс. К. сам се е лишил от техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Технически съобразената с далечината на видимост от
50 метра скорост на движение на автомобила, която би позволила на подс. К.
да спре в зоната на видимост при включени къси светлини е била максимум
53 км/ч. Като отделни технически причини за настъпилото ПТП са посочени
и движението на подс. К. и пострадалия Б., които не са били възможно най-
вдясно на лентите си за движение; последвалото навлизане на пострадалия в
лентата за движение на обвиняемия, както и движението в нощни условия с
незакопчана светлоотразителна жилетка на пострадалия Б. при управление на
велосипеда с двигател със скорост от около 45 км/ч при настъпване на ПТП.
В заключението е прието, че с каквато и скорост да са се движили
автомобила и велосипеда, при технически правилни действия и на двамата
водачи, т.е. да се движат възможно в дясно, те биха се разминали без да
настъпи ПТП.
От приложена по досъдебното производство справка е видно, че към
18.11.2020г. техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARRC-
0235, с което е извършена проба на подс. К. е било успешно преминало
калибровка и респективно показанията му са били в норма.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви
и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът
одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата
непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит
и експертни заключения. Предвид признанията на подс. К. относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно
въпросните факти.
Освен от коментираните по – горе неоспорени от страните заключения
на изготвените експертизи, признатите от подсъдимия факти се установяват
по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал,
6

събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда,
предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие.
Безпротиворечиви са и взаимно се допълват показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели Ц.Б.Р., Ж.К.Г., Р.Г.Д., Р.Н.Й.,
Р.Т.К., Д.В.З. и М.Б.И. и множеството документи, приложени и приети като
писмени доказателства по делото, всичките неоспорени от страните: протокол
за оглед на пътно-транспортно произшествие; протокол за оглед на
местопроизшествие; копия на документи на лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с per. № ***; копия на документи във връзка с трудовото
правоотношение на пострадалия; удостоверение за наследници; препис-
извлечение от акт за смърт; констативен протокол за ПТП; справки за
нарушител/ водач за пострадалия Б. и подс. К. и за техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARRC 0235; справка от ЦБ - КАТ за лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ с per. № ***; декларация за СМПИС;
справка за съдимост за подс. К., както и представената в съдебно заседание
характеристична справка на подсъдимия.
Съдът взе в предвид и предявените на страните фотоалбуми към
съответните протоколи за оглед на пътно – транспортно произшествие и за
оглед на местопроизшествие.
Съдът възприе изцяло заключението на едноличната автотехническа
експертиза. Това заключение безспорно установява скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил преди ПТП, опасната зона за спиране
на автомобила, мястото на удара, механизма на пътно-транспортното
произшествие и техническите причини за него. Съдът даде вяра и на
неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза на труп на
пострадалия Б., от която се установява вида, характера и локализацията на
причинените му увреждания, механизмът на получаването им, причината за
настъпването на смъртта; причинноследствената връзка между травмите му,
причинени при пътно[1]транспортното произшествие и настъпилата смърт.
Съдът кредитира и заключението на химико-токсикологична (токсико -
химична) експертиза, от което се установява, че при извършените
изследвания на пробата кръв от трупа на пострадалия Б., не е било установено
наличие на алкохол (етанол), наркотични или упойващи вещества, както и
заключението на химическата експертиза за липсата на алкохол в кръвната
проба на подс. К..
Съдът намери, че горепосочения доказателствен материал категорично
и без съществени противоречия, установява описаната фактическа обстановка
в нейната пълнота, поради което изцяло основа на него своите фактически
изводи. По тези причини съдът прие, че категорично е установено както
авторството на деянието така и обстоятелствата около извършването му и въз
основа на възприетата фактическа обстановка изгради своите ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подс. К. е наказателноотговорен. Към момента на извършване на
престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е свойството и
значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След
деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова
7

разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да
ръководи постъпките си. Следователно подс. К. отговаря на изискванията на
чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и
следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление.
С деянието от описаната фактическа обстановка подс. К. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като на 18.11.2020 г. по път II-55 км. 93+080 м. в
землището на гр. Нова Загора, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***, нарушил
правилата за движение регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.” и разпоредбата на чл.15, ал.1, от ЗДвП „На
пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най[1]вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента.“ и по непредпазливост
причинил смъртта на Б.Й.Б., ЕГН ********** от ***.
Безспорно е авторството на деянието - подс. К. е управлявал процесния
лек автомобил по време на пътнотранспортно произшествие и нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл.20,
ал. 2, изр. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Той, като водач на МПС, не е спазил
изискванията на чл.20, ал. 2, изр. 1 от ЗДП – бил е длъжен при избиране на
скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера
и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да
може да бъде в състояние да спре автомобила пред всяко предвидимо
препятствие. Освен това, като водач на МПС той е бил длъжен да се движи
възможно най – вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка – да използва най – дясната свободна лента. В
казуса технически съобразената с далечината на видимост скорост на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия, позволяваща му да спре
в зоната на видимост при движение на къси светлини е била максимум 53 км /
ч при видимост 50 м. При скорост на движение от 70 км/ч подсъдимият не е
възприел движещия се срещу него велосипедист и не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП. От друга страна, в случай че са се движили
възможно в дясно (в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП),
с каквато и скорост да са се движили автомобилът и велосипедът, те биха се
разминали без да настъпи ПТП.
Т.е., управлявайки процесния лек автомобил и нарушавайки
коментираноите по-горе правила за движение, подс. К. е причинил смъртта
на пострадалия Б.Й.Б.. Налице е причинно - следствена връзка между
8

допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие и настъпилия
вредоносен резултат. Смъртта на пострадалия Б. представлява пряка и
непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Налице е обаче и
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, защото технически
правилно е било той като водач на велосипед да се движи възможно в дясно
до 1 м от десния край на платното за движение, а в момента на удара (видно
от заключението на съдебната автотехническа експертиза) той се е движил
косо спрямо оста на пътя от своята към насрещната лента за движение и
навлязъл на 30 см в лентата за движение на подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено от подс. К. по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед
задължението му да спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди,
като правоспособен водач на МПС. Поведението му е виновно.
Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на
деянието се състоят в подценяване от страна на подсъдимия на значението на
правилата за движение по пътищата.
Налице са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на
наложеното на подс. К. наказание, съдът се съобрази с принципите за
неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички
обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи вината на подс. К. обстоятелства съдът прецени
чистото му съдебно минало; напредналата възраст; добрите характеристични
данни; това, че за дългогодишния си шофьорски стаж от 1976г. насам е
наказван само веднъж за нарушение по ЗДвП (през 2009г.). И прокурорът и
защитникът на подсъдимия твърдят, че той дълбоко съжалявал за случилото
се, но съдът не констатира от негова страна лично да е изразено съжаление и
поради това не отчете такова смекчаващо вината му обстоятелство.
Не бяха констатирани отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подс.
К. деяние не е по - висока от характерната за този вид престъпления.
Безспорно предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с
опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ. спазване на
установените правила за управление на МПС, обществена опасност на този
вид престъпления е висока, но принципно тя е взета в предвид от
законодателя при определяне санкционната част на специалната разпоредба
на материалния закон. Обществената опасност на подсъдимия не е висока
предвид изброените по – горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и
липсата на противообществени прояви.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна
присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372,
ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК (както в настоящия случай), наказанието
се определя при условията на чл. 58а от НК. Според чл. 58а, ал. 1 от НК, при
9

постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл. 54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4
от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и
условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-
благоприятен за дееца. Съдът обсъди и възможността за определяне на
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК и стигна до извод,
че не са налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице само
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но същите не са от
съответния характер – изключителни или многобройни, при наличието на
които дори намаленото с една трета – по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК –
наказание лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко. Поради
това, съдът не приложи чл. 55 от НК. Съдът определи на подс. К. наказание
при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в
приложимия текст на чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при
конкретизиране на размера му в границите между две и шест години съобрази
изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието,
съпричиняването на причинения престъпен резултат от неправомерното
поведение на пострадалия Б. и съблюдавайки целите на специалната и
генералната превенции прецени за справедлив размер на наказанието
лишаване от свобода минималния, предвиден в закона, а именно за срок от
две години. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. К. наказание лишаване
от свобода за срок от една година и четири месеца. Определеният размер
наказание лишаване от свобода е напълно адекватен и справедлив в
конкретния случай. Това наказание съдът намира за достатъчно за постигане
на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с
оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност
обстоятелства и за справедливо. Като взе предвид, че подсъдимият изобщо не
е осъждан и че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от
НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
наложително той реално да изтърпи определеното му наказание от една
година и четири месеца лишаване от свобода, съдът приложи института на
условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че добрите
характеристични данни на подсъдимия, напредналата му възраст – 74 години
и чистото му съдебно минало обуславят прилагането на условното осъждане
спрямо него и дават основание да се приеме, че този институт успешно ще
поправи и превъзпита подсъдимия. Решаващият съд прецени за
законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода на подсъдимия, за да му осигури възможност през
изпитателния срок да се поправи, без да напуска нормалната среда, в която
живее и без да бъде изолиран от обществото. Съдът определено счита, че в
случая условното осъждане представлява достатъчна наказателна репресия
10

спрямо подсъдимия, ще допринесе за резултатното поправяне на същия и за
успешното постигане на предупредително-възпиращите цели на наказанието.
Освен наказанието лишаване от свобода, в приложение на
императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и
второ наказание - лишаване от право да управлява МПС. Срокът на това
наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал.
2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години.
Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за
конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява
МПС, равен на срока, за който е отложено изпълнението на наказанието
лишаване от свобода, а именно три години. До момента на постановяване на
присъдата подс. К. не е лишаван от това право по административен ред във
връзка с процесното престъпление. През този срок на лишаване от
правоуправление, според съдебния състав, подсъдимият ще има възможност
да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата
трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя. С така
наложените наказания, ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл.
36 от НК. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и
предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата, вещественото
доказателство - лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с peг. № ***, намиращ
се на съхранение в ОД на МВР – Сливен да се върне на собственика му подс.
М. ЕНЧ. К., а вещественото доказателство - велосипед с двигател, намиращ се
на съхранение в ОД на МВР – Сливен да се върне на наследниците на
починалия Б.Й.Б., а именно М.Б.И., С.Й.Б. и Й.Б.Б..
При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Сливен направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 1122,60 лева.
Частните обвинители не е претендирали присъждане на разноски.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 15.02.2022г.

Председател:

11

Съобщи за изтекли лични данни