О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260098
Гр. Пловдив,25.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. т.дело №112 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба на „Е.1“ЕООД-гр.П.с ЕИК ***,подадена чрез адв. Д.,против решение №260147 от 26.11.2020 г.,постановено по т.д.№962/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XII-ти състав.В самата жалба е направено особено искане да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК производството по настоящото дело до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по АХД №3661/2019 г. по описа на АССГ,71 състав,което е образувано по жалба срещу решение №СП-2/06.03.2019 г. на К.,като се иска прогласяването му за нищожно,а при условията на евентуалност-отмяната му като незаконосъобразно.В тази връзка във въззивната жалба са развити доводи за преюдициалност на спора по посоченото административно дело спрямо спора по настоящото въззивно дело.
В отговорите на въззивната жалба,подадени от въззиваемото дружество „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.с ЕИК ***и от третото лице-помагач „Н.Е.К.“ЕАД-гр.С.с ЕИК ***е взето отношение по горното особено искане,заявявано от дружеството-жалбоподател и пред първата инстанция /но оставено без уважение/,като и от двете страни се поддържа становище и са развити доводи за неоснователността на същото искане.
По искането за спиране на производството по делото въззивният съд приема следното:
Първоинстанционното дело,по което е постановено обжалваното решение,е образувано въз основа на предявени от „Е.1“ЕООД-гр.П.с ЕИК *** против „Е.Б.Е.“ЕАД с ЕИК ***осъдителни искове за заплащане на сумата от 35739,83 лв.,представляваща сбор от разликата между дължимата преференциална цена в размер на 567,41 лв./kWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW и реално платената цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия от ФЕЦ „Е.“ за периода 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г. включително,по договор №362/27.03.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия,произведена от възобновяеми източници,ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба-08.11.2019 г. до окончателното плащане,както и за заплащане общо на сумата от 6403,50 лв.-обезщетение за забава върху посочената главница за периода 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г.
Главната си искова претенция ищецът е основал на твърденията,че за исковия период ответникът му дължи остатък от неплатена цена на изкупувана ел. енергия от собствения му енергиен обект и този остатък се формирал поради това,че ответникът,позовавайки се на приетото в т.2.14. от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на К.,спрял да изкупува ел. енергия по определената преференциална цена в размер на 567,41 лв./Kwh,като на тази цена изкупувал само произведената електрическа енергия от централата на ищеца до размер на 1 188 kWh,а количеството произведена енергия над този размер се изкупувало на по-ниски цени.Поддържайки обаче твърдението,че Решение №СП-1/31.07.2015 г. на К. е било отменено в частта му по т.2.14. с влязло в сила решение на Административен съд-София-град,ищецът счита,че цялата произведена от централата му ел. енергия следва да се изкупува по установените преференциални цени и затова претендира исковата сума от 35739,83 лв. като дължима разлика между реално платената цена за изкупената през исковия период ел. енергия и действително дължимата преференциална цена на ел. енергията.
Срещу тези твърдения на ищеца,ответното дружество е противопоставило възражението,че исковата главница не се дължи поради приемане на ново решение на К.,а именно-Решение №СП-2 от 06.03.2019 г.,с което,считано от 31.07.2015 г.,се определя отново нетно специфично производство /НСП/ за обекти за производство на електрическа енергия като този на ищеца и то е в същия размер,както НСП,прието с Решение СП-1 от 31.07.2015 г.В този контекст ответникът е изложил становището си,че по преференциална цена следва да се изкупуват само количествата ел. енергия до определеното НСП,а останалите количества,които надвишават НСП за обекта трябва да се заплатят по цена за излишък.
От своя страна ищецът е възразил срещу горните доводи на ответника,че приетото от К. ново решение №СП-2 от 06.03.2019 г. е нищожно и незаконосъобразно и по този повод ответникът е заявил,че това решение е обжалвано от ищеца /и други правни субекти/ и в тази връзка е налице висящо производство пред Върховния административен съд.Ищецът от своя страна е потвърдил,че е жалбоподател по ахд №3661/2019 г. на Административен съд София-град и позовавайки се на преюдициалността на спора по това административно дело спрямо спора по настоящото дело /респективно по първоинстанционното т.д.№962/2019 г. по описа на оС-Пловдив/,моли настоящото дело да се спре до приключване на производството по административното дело в влязъл в сила съдебен акт.Междувпрочем,такова искане е правено и в производството по първоинстанционното дело,по което е постановено обжалваното решение,но същото искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд.Това обстоятелство обаче не е процесуална пречка искането за спиране на производството на същото основание да бъде заявено отново,включително и пред въззивната инстанция.Затова искането подлежи на преценка по същество.
А по същество въззивният съд намира така заявеното искане за основателно по следните съображения:
Видно от находящото се в кориците на първоинстанционното дело копие от решение №8239/19.12.2019 г. /л.135-141/,постановено по ахд №3661/2019 г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/,с подадената по това дело жалба е атакувано решение №СП-2 от 06.03.2019 г. на К.,с което е установено,считано от 31.07.2015 г.,нетно спeцифично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh,въз основа на което е определена преференциална цена 567,41 лв./Mwh в рашение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на К.,по т.14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.И както е видно от съдебното решение,приетото от К. решение от 06.03.2019 г. е атакувано пред съда с твърдения за нищожността му и при условията на евентуалност-за неговата унищожаемост.Именно на това решение се позовават ответника и ТЛП за обосноваване на позицията им,че само част от изкупуваната от централата на ищеца ел. енергия следва да бъде заплащана по преференциални цени,а остатъка-над определеното с решението на К. нетно специфично производство,следва да се изкупува по други по-ниски цени.При това положение въззивният съд счита,че спора по образуваното административно дело има преюдициално значение за спора по т.д.№962/2019 г. на ОС-Пловдив,респективно за спора по настоящото въззивно дело,образувано по жалба срещу съдебното решение,постановено по посоченото първоинстанционно търговско дело.Това е така,защото по административното дело ще се даде разрешение на въпроса относно валидността на атакуваното решение №СП-2 от 06.03.2019 г.,а това ще има значение и за преценката в производството по търговското дело дали същото решение на К. е имало действие за исковия период от време и оттам-дали цялото произведено от централата на ищеца количество ел. енергия следва да се заплаща по утвърдени по съответния ред преференциални цени,или само част от количеството-до определеното с решението на К. нетно специфично производство.
Предвид гореизложеното,в случая се налага извода,че валидността на Решение №СП-2 от 06.03.2019 г. на К. има значение за субективните права,предявени за защита с подадената по т.д.№962/2019 г. искова молба.Същото решение представлява индивидуален административен акт и макар с него да не се определят пряко цените за изкупуване,то има значение за прилагането на утвърдените цени с Решение №Ц-018 от 20.06.2011 г. на ДК.,тъй като определя количествата електрическа енергия,които следва да се изкупуват по преференциални цени.Следователно и разрешаването на повдигнатия пред административния съд спор относно валидността на същото решение несъмнено ще има отражение върху крайния изход от спора по настоящото дело,а при положение че такъв спор вече е повдигнат с нарочна жалба пред административния съд,то въпроса за валидността на решението не може да бъде разрешаван инцидентно в производството по образуваното търговско дело.Затова настоящото дело подлежи на спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до разрешаването на спора по ахд №3661/2019 г. по описа на АССГ с влязъл в сила съдебен акт.Според извършената на днешна дата служебна справка от настоящия съд,производството по административното дело е все още висящо,тъй като постановеното по делото решение е обжалвано пред Върховния административен съд и образуваното в тази връзка АХД №4746/2020 г. по описа на същия съд,3-то отделение,не е приключило към момента с влязъл в сила съдебен акт.
По горните съображения въззивният съд счита,че заявеното във въззивната жалба искане за спиране на настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по АХД №3661/2019 г. на АССГ следва да бъде уважено като основателно.С оглед на това,към момента настоящото дело не следва да бъде нарочвано в открито заседание.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК производството по настоящото възз. т.д.№112/2021 г. по описа на Апелативен съд-П.до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по АХД №3661/2019 г. по описа на АССГ.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.