Решение по дело №1164/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 959
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330201164
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 959

                                     гр. Пловдив, 19.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1164/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В.П. ***, чрез адв.Д.П. ***, против Наказателно постановление № 36-0000024/08.01.2020 г., издадено от гл. инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.24а, ал.2, т.3 б. „б“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00лв. на основание чл.178б, ал.5, т.3, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. П. с пълномощно към жалбата, който поддържа жалбата.

По делото е постъпило писмено становище от РД „Автомобилна администрация“ Пловдив,  в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 16.12.2019 г. в гр.Пловдив била извършена проверка по документи на учебен център, управляван от „М. 16“ ЕООД, притежаващ разрешение №3927 за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС,  валидно до 13.05.2021 г., от служители на ОО „АА“-Пловдив.

В хода на проверката било установено, че ръководителят на учебния център В.П.П. при организиране обучението на курсистите на 23.07.2019 г.в гр. Пловдив, на адреса на учебния център гр.Пловдив, ж.к.Тракия бл.15, не е организирал дневната натовареност на преподавателя М.И.Р. с ЕГН ********** от максимум 10/десет/ учебни часа, съгласно дневник за теоретично обучение, картон за практическо обучение на Т.Д.К.ЕГН **********  и справка от декларация за отработени часове в „М. 06“ ЕООД за м. юли 2019 г.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К.В.Ш., както и копие на дневник за теоретично обучение, картон за практическо обучение на Т.Д.К.с ЕГН ********** и справка от декларация за отработени часове в „М. 06” ЕООД за м. юли 2019 г. от преподавателя М. И.Р..

Пред съда св. Ш., съставил акта за административно нарушение, потвърди направените в акта за установяване на административно нарушение констатации. Съдът дава вяра на дадените от свидетеля показания, тъй като същите намират съответствие и с приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.

От картон за практическо обучение на Т.Д.К.се установява, че на 23.07.2019 г.преподавателят М. И.Р. е провел вътрешен изпит с курсиста с продължителност 1 ч.
От приложения учебен дневник за провеждане на теоретично обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория С се установява, че преподавателят е провел и теоретично обучение на курсисти с продължителност 6 ч.

Преподавателят е приложил и декларация за броя на отработените през месеца юли 2019 г. учебни часове в за месец юли, в която е посочил, че  на 23.07.2019 г. са отработени още 4 часа.

С това дневната продължителност на проведените часове е 11 часа, надвишаваща 10-часовата разрешена натовареност на часовете.

С оглед събраните писмени и устни доказателства съдът приема, че фактическата обстановка е обективно установена. Така описаната фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател, оплакванията са главно свързани с процесуални нарушения.

АУАН и НП са съставени от компетентни лица. По административната преписка е представена Заповед № РД-08-249/ 15.05.2015 г., издадена на основание чл.92 ал.2 от ЗАвП и чл.189 ал.12 от ЗДвП, с която са предоставени правомощия на Главен инспектор на ОО „АА” да издават НП. Видно от самото НП, същото е подписано от главен инспектор ОО „АА”.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН  и за издаване на наказателно постановление. В АУАН  е посочена датата на установяване на нарушението 23.07.2019 г., както и мястото на нарушението – гр. Пловдив, ж.к Тракия, бл.15а, на което развива дейност ръководеното от жалбоподателя  търговско дружество „М. 06” ЕООД. В АУАН е посочена датата на съставянето му , а именно 16.12.2019 г., като е отразено също, че тогава е извършена комплексна проверка на дружеството. Става ясно, че когато е извършена проверката, тогава е съставен АУАН и тогава нарушението е установено. Датата на установяване на нарушителя не е задължителен реквизит нито на АУАН, нито на наказателното постановление. Тя подлежи на установяване от съда на база съдържанието на административната преписка или други доказателства, тъй като безспорно е важна за преценката спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая срокът за съставяне на АУАН  е спазен - същият е започнал да тече от установяване на нарушението и АУАН  е съставен на същата дата, на която нарушението е установено. Спазен е и срокът за издаване на наказателно постановление, който е 6-месечен от установяване на нарушителя. Наказателното постановление е издадено на 08.01.2020 г.

 Посочено е в какво се състои нарушението – а именно неосигуряване на дневната натовареност на преподавателя от максимум 10 часа, в тази връзка налице е и изрично позоваване на картон за практическо обучение, собственоръчно попълнена декларация от жалбоподателя за м. юли 2019 г, копие на дневник за теоретично обучение. Неоснователно според съда е оплакването, че не е посочена датата, на която е извършено нарушението, доколкото в наказателното постановление изрично е посочено на коя дата е извършено 23.07.2019 г., като след това е посочено и въз основа на кои доказателства се установява. Ясно е, че става дума за превишаване на дневната натовареност с 1 ч. на 23.07.2019 г. Връзка с чл.24 ал.1 от Наредба № 37/02.08.2002 г. ,  според която разпоредба дневната натовареност на преподавателите не може да надвишава десет учебни часа по теоретично и/или практическо обучение - при посочване правната квалификация на деянието действително би била прецизна, но отсъствието й при конкретните факти, не би могло да бъде определено за нарушение на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, тъй като в АУАН  и НП е налице словесно посочване на това каква е максималната натовареност.

Налице е и правилно приложение на материалния закон и на съответстващата на нарушението санкционна норма. Жалбоподателят, като ръководител по практическо обучение в учебния център „М. 06” ООД, не е осигурил спазването на дневната натовареност на преподавателя М. И.Р. на 23.07.2019 г., с което е нарушил задължението си по чл.24а ал.2 т.3 буква „б” от Наредба №37/02.08.2002г. на МТС. За констатираното нарушение разпоредбата на чл.178б ал.5 т.3 б. „б” от ЗДвП предвижда, че се наказва с „глоба”от 500 лв. ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите, който  разпореди или допусне нарушение на дневната натовареност на преподавателите.

Не са налице според настоящия съдебен състав предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28б „а” от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая е конкретна – тя се прави на база на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, същността и целите на административнонаказателната отговорност, отстраняването на това кои вредоносни последици цели да предотврати конкретната разпоредба. В конкретния случай става дума за превишаване на дневната натовареност с един час на 23.07.2019 г. от максимално разрешена натовареност от 10 часа. Доколкото обаче качеството на обучението зависи   от способностите на преподавателя, който не само следва да е високо квалифициран, но и да е в състояние физически да може да преподава, съдът намира, че с превишение на разрешената максимална натовареност от 10 часа, което е било задължение при организадиця на работата в центъра от страна на ръководителя, не може да доведе до приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При обичайна натовареност на работния процес от  осем часа за голяма част от професиите и дейностите, както и разрешена максимална натовареност от десет часа при провеждане обучения за придобиване на правоспособност за управление на МПС, дори и превишаването на тази максимална натовареност с един час е значително и се отразява върху способностите на преподавателя да преподава. За разлика от основната цел на разпоредбата на чл.178б, ал.6, т.5 б.”а” от ЗДвП, която е да гарантира дневната натовареност на курсистите, която в случая не е нарушена - от  представените писмени доказателства по отношение на всеки от проведените часове с курсистите : 4 часа преди обед на 23.07.2019 г.; 2 часа следобед на 23.07.2019 г.; 1 час за проведен вътрешен изпит ;  4 часа на 23.07.2019 г. , т.е. не е надвишена дневната натовареност на курсистите във всяка от посочените групи, участвали в посочените обучения , като  за всеки от тях обучението на този ден не е продължило повече от 10 часа., съдът намира, че целта на санкционната разпоредба, предвидена в петатата алинея на същата разпоредба е друга – да се гарантира способността на преподавателите да преподават качествено. Последното обстоятелство безспорно  се отразява на крайния резултат на образователния процес. В случая целта на посочената разпоредба не е изпълнена, ръководителят е допуснал преподавателят да обучава общо 11 часа в рамките на един работен ден.

По изложените съображения съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е изследвал фактическата обстановка и е спазил  процесуалните изисквания, предвидени за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление .

С оглед изложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000024/08.01.2020 г., издадено от Главен инспектор при ОО„ Автомобилна администрация”, с което на В.П. ***, с ЕГН ********** за нарушение на чл.24а, ал.2, т.3 б. „б“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00лв. на основание чл.178б, ал.5, т.3, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

Вярно с оригинала! МК