РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1972
гр. Пловдив, 10 ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря П. Д. и участието на
прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от чл.
съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1929 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Териториална
дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт И. К., против Решение № 1142/26.06.2023
г. на Районен съд Пловдив, ХІV н.с., постановено по АНД № 6878 по описа на
същия съд за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП)
№ 665308–F665677/03.10.2022 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП гр. Пловдив, с което на „М.977“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление с. С., ул. „Хан Тервел“ № 20, представлявано от управителя М. А. Ч.,
на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.,
за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено,
а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба - „М.977“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Д. счита
касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от „М.977“ ЕООД, против НП № 665308–F665677/03.10.2022 г. на
Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F665677 от 30.06.2022 г., съставен от С.А.Я.–
гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
При
извършена служебна проверка на 17.05.2022 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено,
че „М.977“ ЕООД, ЕИК ****, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило
установения в закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.
124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г.
до 16.05.2022 г. включително.
В АУАН е
посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени
на 30.06.2022 г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх. № 16005096246, с
което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Отбелязано
е още, че нарушението е за първи път.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението
е извършено за първи път.
7. За да отмени спорното наказателното постановление,
районният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на закон. На първо
място по отношение приложението на материалния закон, позовавайки се на чл.
125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 179, ал. 1 ЗДДС съдът е приел, че в процесния
случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за
един и същ данъчен период нямат самостоятелен характер, а представляват едно
задължение, тъй като практически няма как да се подаде само справка-декларация
за периода или само информация от отчетните регистри.
Въз
основа на изложеното първоинстанционният съд е обобщил, че законодателят е предвидил задълженията за подаване на справки-декларации
и на отчетни регистри да се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи
начин /по електронен път/ и при условията и реда на ДОПК.
В хода на
съдебното производство както от свидетелските показания, така и от извършената
служебна справка, съдът е установил, че за същия данъчен период срещу
дружеството е издадено НП и за неподаване на справка-декларация по смисъла на
чл. 125 от ЗДДС, по което е образувано АНД № 6879/22 г. по описа на Районен съд
– Пловдив. В тази връзка е прието, че като е разделил на две вмененото
нарушение, актосъставителят, а и наказващият орган неправилно са приложили закона като са вменили в
непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. По този начин
въпреки съдбата на другото административнонаказателно производство по второто
НП, в процесния казус неправилно е приложен закона, както досежно нарушената
норма на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, а по отношение наказващия
орган и досежно прилагането на санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. На
практика дружеството жалбоподател е наказано два пъти за неизпълнението на едно
и също задължение, което е недопустимо. Това, според решаващия съд, налага
отмяна на процесното НП.
ІV. За правото:
8. Решението е правилно.
9. Според
чл. 125, ал.1 ЗДДС за
всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл. 124. Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 3 ЗДДС). Декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС).
Според чл.
179, ал. 1 ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по
чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124
или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
10. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото писмените доказателства.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така и
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
11. Правилни и съответни на материалния
закон са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за деклариране на
данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС), се изпълнява чрез подаване на
справка-декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат и отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Следователно,
законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на
деклариране и способа за изпълнение - заедното подаване на справка-декларацията и отчетните
регистри (чл.
125, ал. 7 от ЗДДС) чрез
електронната платформа на НАП. Очевидно така регламентирано, обсъжданото
задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без
справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се
изисква), доколкото
изпълнението на законовото
задължение за тяхното подаване (на справка-декларацията и на отчетните
регистри) се осъществява
чрез едно действие, съответно води до едно единствено административно нарушение
по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - недеклариране на данък, по реда и в срока установен
от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие (лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове) в санкционната
норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно
наказание. В този смисъл наведените в касационната жалба възражения настоящият
съдебен състав намира за неоснователни.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
13. При този изход на спора, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника следва да се
присъдят сторените в производството съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500
лв.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1142
от 26.06.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІV н. с., постановено по АНД № 6878 по описа на същия съд за 2022 г.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите, гр. София, да заплати на „М.977“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление с. С., ул. „Хан Тервел“ № 20, представлявано от
управителя М. А. Ч., сумата от 500 лв., представляваща сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.