Решение по дело №1929/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1972
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20237180701929
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1972

 

гр. Пловдив, 10 ноември 2023 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

        ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря П. Д. и участието на прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1929 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. К., против Решение № 1142/26.06.2023 г. на Районен съд Пловдив, ХІV н.с., постановено по АНД № 6878 по описа на същия съд за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 665308–F665677/03.10.2022 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „М.977“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. С., ул. „Хан Тервел“ № 20, представлявано от управителя М. А. Ч., на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - „М.977“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Д. счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.   

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „М.977“ ЕООД, против НП № 665308–F665677/03.10.2022 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F665677 от 30.06.2022 г., съставен от С.А.Я.– гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена служебна проверка на 17.05.2022 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че „М.977“ ЕООД, ЕИК ****, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г. до 16.05.2022 г. включително.

В АУАН е посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени на 30.06.2022 г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх. № 16005096246, с което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Отбелязано е още, че нарушението е за първи път.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да отмени спорното наказателното постановление, районният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на закон. На първо място по отношение приложението на материалния закон, позовавайки се на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 179, ал. 1 ЗДДС съдът е приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същ данъчен период нямат самостоятелен характер, а представляват едно задължение, тъй като практически няма как да се подаде само справка-декларация за периода или само информация от отчетните регистри.

Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е обобщил, че  законодателят е предвидил задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри да се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин /по електронен път/ и при условията и реда на ДОПК.

В хода на съдебното производство както от свидетелските показания, така и от извършената служебна справка, съдът е установил, че за същия данъчен период срещу дружеството е издадено НП и за неподаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, по което е образувано АНД № 6879/22 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В тази връзка е прието, че като е разделил на две вмененото нарушение, актосъставителят, а и наказващият орган неправилно са приложили закона като са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. По този начин въпреки съдбата на другото административнонаказателно производство по второто НП, в процесния казус неправилно е приложен закона, както досежно нарушената норма на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, а по отношение наказващия орган и досежно прилагането на санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. На практика дружеството жалбоподател е наказано два пъти за неизпълнението на едно и също задължение, което е недопустимо. Това, според решаващия съд, налага отмяна на процесното НП.

 

ІV. За правото:

 

8. Решението е правилно.

9. Според чл. 125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 3 ЗДДС). Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС).

Според чл. 179, ал. 1 ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

10. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото писмените доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС), се изпълнява чрез подаване на справка-декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Следователно, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение - заедното подаване на справка-декларацията и отчетните регистри (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС) чрез електронната платформа на НАП. Очевидно така регламентирано, обсъжданото задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се изисква), доколкото изпълнението на законовото задължение за тяхното подаване (на справка-декларацията и на отчетните регистри) се осъществява чрез едно действие, съответно води до едно единствено административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие (лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове) в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. В този смисъл наведените в касационната жалба възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

V. За разноските:

13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника следва да се присъдят сторените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

 

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1142 от 26.06.2023 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІV н. с., постановено по АНД  № 6878 по описа на същия съд за 2022 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на „М.977“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. С., ул. „Хан Тервел“ № 20, представлявано от управителя М. А. Ч., сумата от 500 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.