№ 1713
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501652 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл.268-272 о т ГПК.
Образувано е по жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР,
представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, срещу решение № 1713/
27.03.2020г. постановено по гр.д.№ 16221/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което ГДПБЗН е
осъдена да заплати на А. Х. Н. сумата 1526.75лв., представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143 , за периода 15.11.2016г.- 30.09. 2019г., със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.10.2019г., до окончателното
излащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, и
сумата 233.32лв., представляваща обезщетение за забава, начислено от първо число на
месеца следващ изтичането на съответния тримесечен период до 09.10.2019г., на основание
чл.86 от ЗЗД. Присъдени са такси и съдебни разноски, на основание чл.78, ал.6 и чл.78, ал.1
ГПК.
Оспорва съдебния акт като неправилен, поради незаконосъобразност. По същество
отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което предявените искове срещу
ГДГП-МВР да се отхвърлят, и да се присъдят направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Жалбата съдържа доводи и аргументи в подкрепа на становището за обвързаност на
1
страните от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови
нормативни актове по неговото приложение. Заплащането при надвишаване нормата на
работните часове е на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР по установения ред в наредба на
министъра на вътрешните работи- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г./ обн. ДВ. Бр.60 ат
2.08.2016г./ и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г./ обн. ДВ, бр.67 от 14.08.2018г..
Неприложима, предвид действащите разпоредби на ЗМВР, е Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата / НСОРЗ/- чл.9, ал.1. Като специален закон ЗМВР не
съдържа препращаща норма при която субсидиарно се прилагат разпоредби от ЗДСл или
КТ, както и на издадените въз основа на тях нормативни актове. Цитирана е съдебна
практика по идентични случаи.
Въззиваемата страна- А. Х. Н., чрез упълномощен процесуален представител,
изразява становище за неоснователност на възраженията срещу решението. Моли за
неговото потвърждаване и присъждане на разноските направени в производството.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане са предявеният осъдителен иск от А. Х. Н. против Главна
дирекция „Гранична полиция“, МВР, за сумата 1340.50лв..- допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, общо 216.21 часа за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. ,
след преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 1.143,
заедно със законната лихва от датата на предявяването му до окончателното изплащане на
задължението, и предявеният акцесорен иск за мораторна лихва върху главницата от
1340.50лв., в размер на 100лв., на основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди и ответникът не оспорва, че 15.10.2016г.- 30.09.2019г. , е полагал
труд на длъжност“ командир на отдел“ в ГПУ летище-Варна,към РДГП Аерогари, на
структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, регламентиран от
нормите на ЗМВР. Работното време на работещите на 8-,12-и 24-часови смени, е
изчислявано сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, и на основание
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на отчетен период. Счита, че
отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се
приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата / НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време , установена за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място. Счита, че Наредбата следва да се
приложи субсидиарно и за процесния период, поради непълнота на специалната уредба
отнасяща се до служителите в МВР. Получената разлика от 216.21 часа, след приравняване
на часовете нощен труд към дневен с коефициент 1.143, представляват извънреден труд,
който следва да бъде допълнително заплатен.
2
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и
нощни работни смени, по утвърдени месечни графици, и отработеното време е изчислявано
сумирано. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е заплащан извънреден труд,
на основание чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време,
съответно за компенсиране на положеният извънреден труд , са прилагани разпоредбите на
специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни актове- Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена действащата до този момент
разпоредба на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7 / 11.08.2014г., за отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. Развити са правни съображения за
приложима нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация- чл.187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67,
ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед
различната продължителност на дневния и на нощния труд , регламентирана в Кодекса на
труда.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че в периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г., са били в
служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е изпълнявал
посочената длъжност при 12-часови дежурства със сумирано отчитане на работното време
С представените платежни документи / с.16-51/ се установява, че към основното
трудово възнаграждение са начислявани суми за отработените часове нощен труд, на
официални празници и извънреден труд, по отчетените периоди.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието без възражения от
страните. Преценява се като обективно и непротиворечиво дадено за релевантните факти и
обстоятелства: относно констатираните часове нощен труд за целия процесен период ,
преизчислените с коефициент 1.143 – 1741.93 часа, и получената разлика от 217.93 часа
,върху които не е начислявано допълнително възнаграждение и съответните суми не са
изплатени.Общото задължение възлиза на 1526.75лв. , а размерът на мораторната лихва за
периода,изчислена от първо число на месеца,следващ изтичането на отчетния тримесечен
период, до датата на исковата молба-09.10.2019г., е в размер на 233.32лв.
Съобразно заключението и направеното искане, на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение относно размера на исковите претенции, чрез увеличаването им
съответно – от 1340.50лв. на 1526.75лв. по главния иск, и от 100лв. на 233.32лв. по
акцесорния иск.
По основателността на исковата претенция:
3
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения , материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.
178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия , и в чл. 179, ал.1 ЗМВР - за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със
закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР / ДВ,бр. 53 от
27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона са издадени: :Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., предвиждащи
работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за
всеки 24-часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн.ДВ, бр.69 -2014г., в сила
от19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на
общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. – чл.31 ,ал.2. Следващите две
наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн.ДВ,бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от
01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и
Наредба № 8121з-779, обн.ДВ,бр.60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане
на отработените часове нощен труд с коефициент. Единствено с чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г. е въведено правилото, при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове нощен труд за съответния период да се преизчисляване с коефициент и
полученото число да се сумира с броя отработени часове за отчетния период
В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776
/ 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г. С §4 от ЗР се отменя Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и текста на чл.31, ал.2, за преобразуване на нощните часове в дневни
с коефициент. Според предвиденото в чл.3, ал. 3 от наредбите, че полагането на нощен
труд в часовете между 22.00ч.-6.00ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Наредбите от 2015г. и 2016г. регламентира отчитане на
4
работните часове в интервала 22.00- 6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. С отмяната на Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. с приложимата към конкретните отношения- предмет на спора,
възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределянето и
отчитането на работното време на лице,изпълняващи длъжност по служебно
правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл. 46 от ЗНА, че за неуредените от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат
аналогия разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Кодекса на труда, по
отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на
работното време. Според текста на чл.188, ,ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са
длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от
изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да
бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на
служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат
субсидиарно правилата на общия закон.
Според чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на
настоящия. .
Според правилото на чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя
норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове,
като броят на работните дни по календар , включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време , определено в трудовия договор.
В контекста на това съображение е установеното с конкретни актове на МВР /
заповеди/ изискване за отчитане на отработеното работното време между 22.00ч. и 6.00ч. с
протокол / съобразно издадените заповеди на МВР/, въз основа на който се изчислява
общият брой часове положен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да
определи часовете положен нощен труд от служителя, в случаите на 8-,12-,24-часови
дежурства, съобразно изискванията на чл. 187, ал.1 ЗМВР , за нормална продължителност на
работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните
часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл.187, ал.3 ЗМВР, т.е
полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч.- 6.00ч., съобразно поради спецификата на
5
служебните задължения .
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална
продължителност на работното време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е
трудът в интервала между 22.00ч.-6.00, то следва да се приеме, че установената в основния
закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и
работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове /след превръщане на нощните часове в
дневни/ , които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с
чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските. Според констатациите на
заключението ищецът има право на допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен след преобразуване на часовете нощен труд в дневен с прилагане на коефициент
1.143.
Заплащането по ставка 0.25лв.за всеки отработен час в интервала 22.00-6.00часа,
съобразно заповедта по чл. 179, ал. 1 и 2 ЗМВР е форма на възмездяване, аналогична на
предвидена в чл.8 от НСОРЗ, и на правно основание, различно от заплащането за часовете
положен извънреден труд, получени при сумирано изчисляване на работното време с
приложеният коефициент.
Решението, с изложените правни съображения и изводи, следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 480лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, съответно на искането направено с молбата по чл.80 от ГПК.
На основание чл. 271 и чл.280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1713/ 27.03.2020г. постановено по гр.д.№ 16221/
2019г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „ Гранична полиция“ в МВР, да заплати на А. Х. Н.,
ЕГН- **********, сумата 480 лв./ четиристотин и осемдесет лева/ - направени по делото
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7